Казусът „Мойс“

| от |

Отдавна се канех да напиша нещо относно ситуацията с Дейвид Мойс и сега уволнението му ми даде идеална причина да се захвана.

Предполагам как мислят повечето любители на играта за него и за това какво (не) е свършил до момента начело на Ман Юнайтед. Аз обаче ще изложа моето мнение и изобщо за мениджърите, които биват употребени, така да се каже.

David-Moyes-Manchester-United_3090504

Най-напред искам да кажа, че времената вече са коренно различни и ако самият САФ беше на негово място, т.е. да дойде в такъв отбор на мястото на някоя легенда, едва ли щяха да го чакат толкова, колкото са го чакали навремето. В това съм сигурен 100%. Дали е бил правилният избор? Може би не, най-вероятно не е бил, след като Червените дяволи се представиха толкова ужасно през настоящата кампания. Много хора ще кажат, че Мойс не е спечелил нищо досега с Евертън за толкова години и не става за голям клуб. Тук принципно не съм съгласен с тази теза по простата причина, че първо Евертън са доста голям клуб, разбира се не от калибъра на най-големите, но все пак… преди него кретаха в средата на таблицата доста време, че дори и във втората половина. Откакто дойде Мойс клубът се стабилизира, дори се класираха за ШЛ една година, но не успяха да влязат в групите.

За целия си престой на Гудисън Мойс доказа, че може да работи с ограничени средства и да постига резултати. Да, не е спечелил купи, но макар Венгер спечели някакви от 2005 насам? Това не означава автоматично, че тези хора не са се справили. Защото не е само важно да печелиш титли, а да изградиш облик на тима с годините, да има този отбор стил, начин на поведение. Карамелите не са ми от любимите отбори, точно защото са доста корав съперник и особено у дома могат да победят всеки. И поради тези съждения считам, че шотландецът е добър специалист, познава живота във Висшата Лига, но просто не му бе дадена нужната среда и време.

Той завари един разбит отбор, поне психически и неговият щаб не бяха замесени в почти никакви трансфери. Това не е оправдание, но все пак изиграва огромна роля. Още повече се доказа моята теза, че досега Юнайтед е печелил доста от мачовете си и титилите си заради САФ, който със своето влияние буквално и преносно даваше увереност на своите подопечени.

Но в съвременният футбол времената са такива, че се искат резултати тук и сега. Отделно, че феновете на отбора да доста разглезени откъм трудност за постигането на купи и титли, защото бяха свикнали да ги получават едва ли не ей така. Да, ама не както се казва! За мен играчите носят 60% вина за състоянието на отбора, 20% собствениците и феновете и 20% за Мойс и хората му. За мен е недопустимо играчите да определят дали им харесва даден треньор или не и поради това да бойкотират някои мачове, за да може даденият човек да напусне. Убеден съм, че примерно Ман Сити – Уигън за Купата миналата година бе един от тези двубои, където ако не всички, то поне половината играчи не си даваха никакъв зор. Което е недопустимо и абсурдно, защото ти играеш най-вече за себе си и после за мениджъра. Преди години се случи същото и с Фелипао в Челси. Луиш Фелипе Сколари бе изритан като куче от Абрамович, само защото неговите методи не се харесаха на тарторите на сините от Лондон. Сигурен съм, че има безброй много други примери.

Лошото е, че не се дава почти никакво време да даден човек да развие идеите си, защото за година или по-малко няма как да стане. Не знам с кой акъл и за какво се подписват някакви безумни договори, които всички знаят, че може и най-вероятно няма да се изпълнят. Пълни глупости са лично за мен, но кой съм аз да им давам акъл? Фактите обаче са такива, че няма никаква сигурност за никой и заради това ще виждаме все по-малко хора като Мойс, Венгер и САФ, които са в даден клуб повече от 10г, че и повече. Няма как да се случи, защото шефовете в даден момент ще си кажат, че няма смисъл да чакат и чао. А много добре знаем, че колкото и да си добър винаги ще има моменти, в които ще има спадове и дупки. Но това не значи, че на момента си аут, защото това са хора, не роботи. В случая и аз сигурно бих махнал Дейвид Мойс, но според мен не може да се съди за него с абсолютна строгост при дадените обстоятелства.

Защото никой не може да знае, ако беше останал и изградил отбора по своите виждания с негови играчи как ще се развият нещата. В крайна сметка той се опитваше да продължи мисията на САФ, но видя, че не става и по едно време почна да гради отбора по негово осмотрение. Може би това му изигра лоша шега. Надявам се да почне скоро някъде, където да може да докаже, че го бива. Неговият наследник в Евертън в момента прави чудеса с отбора, но все пак той бе изграден от Мойс. И въпреки това аз съм голям привърженик на Мартинес и мога само да го похваля за неговата превъзходна работа.

Все пак вярвам, че има и ще има хора, на които ще им се даде възможност да се развиват, защото иначе играта отива на кино – както за треньорите, така и за играчите и за нас, феновете!

Станислав Рангелов

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.