Казусът „Мойс“

| от |

Отдавна се канех да напиша нещо относно ситуацията с Дейвид Мойс и сега уволнението му ми даде идеална причина да се захвана.

Предполагам как мислят повечето любители на играта за него и за това какво (не) е свършил до момента начело на Ман Юнайтед. Аз обаче ще изложа моето мнение и изобщо за мениджърите, които биват употребени, така да се каже.

David-Moyes-Manchester-United_3090504

Най-напред искам да кажа, че времената вече са коренно различни и ако самият САФ беше на негово място, т.е. да дойде в такъв отбор на мястото на някоя легенда, едва ли щяха да го чакат толкова, колкото са го чакали навремето. В това съм сигурен 100%. Дали е бил правилният избор? Може би не, най-вероятно не е бил, след като Червените дяволи се представиха толкова ужасно през настоящата кампания. Много хора ще кажат, че Мойс не е спечелил нищо досега с Евертън за толкова години и не става за голям клуб. Тук принципно не съм съгласен с тази теза по простата причина, че първо Евертън са доста голям клуб, разбира се не от калибъра на най-големите, но все пак… преди него кретаха в средата на таблицата доста време, че дори и във втората половина. Откакто дойде Мойс клубът се стабилизира, дори се класираха за ШЛ една година, но не успяха да влязат в групите.

За целия си престой на Гудисън Мойс доказа, че може да работи с ограничени средства и да постига резултати. Да, не е спечелил купи, но макар Венгер спечели някакви от 2005 насам? Това не означава автоматично, че тези хора не са се справили. Защото не е само важно да печелиш титли, а да изградиш облик на тима с годините, да има този отбор стил, начин на поведение. Карамелите не са ми от любимите отбори, точно защото са доста корав съперник и особено у дома могат да победят всеки. И поради тези съждения считам, че шотландецът е добър специалист, познава живота във Висшата Лига, но просто не му бе дадена нужната среда и време.

Той завари един разбит отбор, поне психически и неговият щаб не бяха замесени в почти никакви трансфери. Това не е оправдание, но все пак изиграва огромна роля. Още повече се доказа моята теза, че досега Юнайтед е печелил доста от мачовете си и титилите си заради САФ, който със своето влияние буквално и преносно даваше увереност на своите подопечени.

Но в съвременният футбол времената са такива, че се искат резултати тук и сега. Отделно, че феновете на отбора да доста разглезени откъм трудност за постигането на купи и титли, защото бяха свикнали да ги получават едва ли не ей така. Да, ама не както се казва! За мен играчите носят 60% вина за състоянието на отбора, 20% собствениците и феновете и 20% за Мойс и хората му. За мен е недопустимо играчите да определят дали им харесва даден треньор или не и поради това да бойкотират някои мачове, за да може даденият човек да напусне. Убеден съм, че примерно Ман Сити – Уигън за Купата миналата година бе един от тези двубои, където ако не всички, то поне половината играчи не си даваха никакъв зор. Което е недопустимо и абсурдно, защото ти играеш най-вече за себе си и после за мениджъра. Преди години се случи същото и с Фелипао в Челси. Луиш Фелипе Сколари бе изритан като куче от Абрамович, само защото неговите методи не се харесаха на тарторите на сините от Лондон. Сигурен съм, че има безброй много други примери.

Лошото е, че не се дава почти никакво време да даден човек да развие идеите си, защото за година или по-малко няма как да стане. Не знам с кой акъл и за какво се подписват някакви безумни договори, които всички знаят, че може и най-вероятно няма да се изпълнят. Пълни глупости са лично за мен, но кой съм аз да им давам акъл? Фактите обаче са такива, че няма никаква сигурност за никой и заради това ще виждаме все по-малко хора като Мойс, Венгер и САФ, които са в даден клуб повече от 10г, че и повече. Няма как да се случи, защото шефовете в даден момент ще си кажат, че няма смисъл да чакат и чао. А много добре знаем, че колкото и да си добър винаги ще има моменти, в които ще има спадове и дупки. Но това не значи, че на момента си аут, защото това са хора, не роботи. В случая и аз сигурно бих махнал Дейвид Мойс, но според мен не може да се съди за него с абсолютна строгост при дадените обстоятелства.

Защото никой не може да знае, ако беше останал и изградил отбора по своите виждания с негови играчи как ще се развият нещата. В крайна сметка той се опитваше да продължи мисията на САФ, но видя, че не става и по едно време почна да гради отбора по негово осмотрение. Може би това му изигра лоша шега. Надявам се да почне скоро някъде, където да може да докаже, че го бива. Неговият наследник в Евертън в момента прави чудеса с отбора, но все пак той бе изграден от Мойс. И въпреки това аз съм голям привърженик на Мартинес и мога само да го похваля за неговата превъзходна работа.

Все пак вярвам, че има и ще има хора, на които ще им се даде възможност да се развиват, защото иначе играта отива на кино – както за треньорите, така и за играчите и за нас, феновете!

Станислав Рангелов

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Коя е Ариана Гранде?

| от chronicle.bg |

През последните часове името й е сред най-търсените в Google, за съжаление не поради внезапно проявен интерес към творчеството й, а заради трагичния терористичен акт по време на неин концерт в Манчестър, по време на който загинаха 22-ма души и са ранени над 50.

Ариана, чиято публика е предимно от тийнейджъри, започва кариерата си през 2008 в мюзикъла 13 на Бродуей. По-късно играе ролята на Кет Валънтайн в американския ситком Викторично.

Издава три студийни албума. Първият от тях е озаглавен Yours truly  и излиза през 2013 година. Дебютира под номер 1 в американската класация за албуми на списание Билборд , което прави Гранде една от само двете изпълнителки, които са приземили дебютните си албуми под номер 1 това десетилетие. През 2014 певицата издава втория си студиен албум, My Everything, който също успява да се класира на първата позиция в Америка и още няколко други държави. Албумът съдържа няколко хит сингъла, които правят Ариана една от най популярните певици през тази година.

През 2015 тя се впуска в първото си световно турне, за да промотира My Everything и участва като гост звезда в американския сериал на Fox  – Scream Queens. По-късно същата година певицата издава нов сингъл, озаглавен Focus, и втория си коледен албум, наречен Christmas & Chill. Третият ѝ студиен албум Dangerous Woman излиза през 2016 година и достига номер 1 позицията в класациите на 12 държави, някои от които са Великобритания, Австралия, Бразилия, Италия др. Dangerous Woman е първият номер 1 албум на Гранде във Великобритания.

Отличията на певицата включват 3 американски музикални награди, 1 MTV VMA награда, 3 MTV EMA награди и 4 Грами номинации. Всички от трите ѝ студийни албуми са наградени с платинен сертификат от американската асоциация на звукозаписната индустрия. През 2016 списание Time  обявяват Гранде за една от 100-те най-влиятелни личности в света с техия годишен списък.

Певицата е и една от най-следваните знаменитости в социалните мрежи, притежавайки вторият най-следван Instagram акаунт.

Тя следва Кабала, учейки го от 12-годишна и вярва, че ако си добър към другите, ще ти се случат добри неща.

На 10-годишна възраст Ариана е съ-основател на младежката певческа група с цел благотворителност. През 2009 представя и препродава музика и танци за благотворителност заедно с брат си Франки. След като гледа Blackfish, тя призовава феновете си да спрат подкрепата си към SeaWorld и става веган.

Тя е включена в кампания на списание „17“ през март 2013 заедно с Бриджит Мендлър и Кат Греъм, за да спрат онлайн тормоза. През септември 2014 участва в благотворителност на Stand Up to Cancer, представяйки заглавната песен на своя втори студиен албум My Everything  в чест на дядо си, който е починал от рак през юли 2014. Гранде е приела няколко кучета за домашни любимци и насърчава приемането на бездомен домашен любимец.

Ариана предприема действия в подкрепа на правата на LGBT общността. Тя изоставя католицизма заради Кабала, вярвайки, че църквата има непоносимост към хомосексуалистите, като подкрепя брат си, който също е гей. През май 2015 Майли Сайръс и Ариана представят кавър на Don’t Dream It’s Over в помощ на бездомни LGBT младежи.