Като водач на листа Меглена Кунева е изключителен шанс за реформаторите

| от |

Автор: Аделина Марини (http://www.euinside.eu) Twitter: @AdelinaMarini

adelinamarini

„Изгубиха ме като глас“, „Разочарование“, „Предадоха ни“, „Край“, „Ще гласувам с отвращение“. Това са само част от стотиците коментари, които минаха през очите ми от почивните дни насам, когато Реформаторският блок обяви дългоочакваната си листа за изборите за Европейския парламент на 25 май. Голяма част от тези гласове са вътрешни, тъмносини. Както и друг път съм писала, врагът на реформаторите е отвътре, не е отвън. Точно както ДСБ като членска маса и симпатизанти не успяха да схванат, че Иван Костов е пречка за тях и ги доведе съвсем логично до отпадане от парламента, по същия начин привържениците на Реформаторския блок са на път за пореден път да останат непредставени не само в Народното събрание, но и в Европарламента. Защо? Защото са егоисти и истински консерватори (в лошия смисъл на думата). Това е единственото обяснение, което ми идва наум.

Защо егоисти?

Убедена съм, че сега вече голяма част от тъмносините читатели са затворили страницата, защото обидих Иван Костов. Но, за по-трезвомислещите съм готова да дам и аргументите, нищо че вече веднъж поне съм го правила. Първо, Иван Костов не е безгрешният политик, най-малкото защото безгрешен и политик не вървят в едно изречение заедно, точно както мед и катран в една каца. Второ, на Иван Костов му беше изграден образ на най-голямото зло в света, от което би трябвало дори Чекатило да тръпне от ужас. Защо беше създаден този образ и от кого знаем добре и това вече не е релевантно. Важното обаче е, че докато г-н Костов беше начело на тъмносините, те само губеха подкрепа, докато се свиха до малък клуб „Култ към Иван Костов“. Няма лошо, но ако са решили да си имат затворен клуб, не понасят външна критика и не желаят увеличаване на членската им маса и съответно привържениците, и следователно да се завърнат в управлението на държавата, то тогава нека кажат така и ще ги оставим на мира.

Разумът надделя и начело на ДСБ застана млад и много симпатичен лидер, който полага заслужаващи респект усилия да съвземе десницата и да я превърне в истинска алтернатива на сегашното управление. Моментът е повече от благоприятен. Вече го няма злия Костов, партиите от задкулисното статукво вече разкриха истинското си лице и не би трябвало да има каквото и да било съмнение какви са целите им. При един по-сериозен гласоподавателен напън биха могли да си отидат завинаги. Радан Кънев обикаля из големите български общности в Европа и събира подкрепа. Работи усилено за позиционирането на РБ в съзнанието на проевропейски и реформаторски настроените граждани.

Но, няма да стане. Защо ли? Ще кажете заради Меглена Кунева. Не, не е заради нея, а защото тъмносините са егоисти. Те си искат Радан навсякъде. Искат го в Европарламента, искат го за шеф на народното събрание и да е всичките 240 депутати. Добре де, допускат се и още 5-6 души, които могат да бъдат депутати. Искат го за премиер, за външен министър, за министър на икономиката. Искат да е прокурор, съдия, полицай номер едно. И не защото Радан толкова много им харесва, а защото го няма Костов. Затова си намериха новото зло – Меглена Кунева, причината, заради която Радан да не бъде всичко това, което искат. С което отвориха пътя на Надежда Нейнски да създаде клонинг на Реформаторския блок.

Колко голямо зло е Меглена Кунева?

Занимавам се задълбочено с европейски въпроси вече 15 години и доста важни събития са минали през очите ми. Правя тази уговорка, в случай че са останали все пак още тъмносини читатели, които при следващите редове биха били склонни да затворят страницата, тъй като ще интепретират написаното като ода за г-жа Кунева. Новото голямо зло за реформаторите е първият български еврокомисар, за когото беше скроен специално нов ресор – защитата на потребителите. Ако се абстрахираме от всички проверени и непроверени информации за политическата идеология в нейното семейство, г-жа Кунева направи от потребителския ресор един от най-силните в първата комисия на Жозе Мануел Барозу. Тя изведе темата на глобално ниво като поведе битка с Китай за качеството на стоките, които внася на европейския пазар. Тя се изправи срещу MicroSoft и други големи компании, които лишават потребителите от права, тъй като са монополисти.

(Текстът е публикуван със съкращения. За опорните точки, използвани срещу Меглена Кунева можете да прочетете много интересни неща тук.)

Нали не я искате в Реформаторския блок?

Още от създаването на блока тъмносините не могат да се примирят с присъствието на Меглена Кунева в него. Споделям много от притесненията им и също смятам, че тя по-скоро пречи, отколкото помага да се окрупни дясното и да се създаде силна алтернатива на политическото статукво. Проблемът много отдавна е излязъл извън въпроса дали всички неща, които се пишат срещу нея са верни. Просто механизмът, който беше използван срещу Костов, работи перфектно и с нея. Освен това, трябва да признаем, че г-жа Кунева не успя да направи от партията си нещо повече от поредната малка партийка нейде из политическия спектър, неясно точно къде. Но липсата на точно позициониране във вече доста остарялата идеологическа координатна система не е най-големият недостатък на България на гражданите и на самата Меглена Кунева. По-скоро това, че тя не притежава и няма да получи кредит на доверие нито в редиците на РБ, нито извън него.

Затова е най-добре тя да напусне вътрешната политика. В такъв случай това, че е водач на листата би трябвало да е радостна новина за всички тъмносини. Защо се сърдят? От една страна се отървават от голямото зло, червената кукувица, червения троянски кон в редиците на автентичната десница или както искате я наречете, но от друга тя ще работи не срещу, а в полза на реформаторите. С влизането си в ЕП тя ще се присъедини към групата на Европейската народна партия, където българският имидж е доста увреден от ГЕРБ. Все още не е ясно към каква парламентарна комисия ще се включи и върху какво ще насочи усилията си като евродепутат, но с каквото и да се занимава, то ще носи само ползи на реформаторите и на България като цяло, тъй като в Брюксел и Страсбург тя е в свои води. Сещам се отново за интервюто ми с нея през февруари, когато през целия ни разговор тя не спираше да се връща към брюкселските си времена. Личеше си, че ужасно й липсват. Какво по-хубаво от това да поставиш камъка там, където ще тежи най-много?

Прочетох доста закани за възползване от преференциите за изтласкване на Светослав Малинов на първо място. Доста е разочароваща мотивацията за това. Ако ви попитам, онези, които сте останали да дочетете тези редове, кое е нещото, което най-много ви е впечатлило в работата на г-н Малинов като евродепутат, съм повече от сигурна, че ще ви затрудня. Като човек, който следи работата на Европарламента ежедневно, трябва да ви кажа, че и аз се затруднявам. Нищо лично към г-н Малинов, но ако единствената причина да тласкате него в Европарламента, само защото го припознавате като автентичен тъмносин, то това е доста егоистичен подход, който надали ще ви осигури желания успех. Даже напротив. За времето, в което пребивава в Европарламента, г-н Малинов не е бил докладчик по нито едно досие, а е член на доста важна (за България) комисия – за гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи.

Ако сравните неговата дейност с тази, например, на един от големите му конкуренти (ако би бил избутан начело на листата) като бившия външен министър Ивайло Калфин, то резултатът не е в полза на г-н Малинов. А все пак нещата трябва да се гледат в перспектива. Не само да вкарате човек, който смятате за свой в Европарламента, но този човек да върши такава работа, че да е в състояние да привлече симпатиите дори на хора, които са привърженици на други партии. Така както аз например харесвам Ивайло Калфин, въпреки че не харесвам нито една от левите опции в България. Така че, ако ми предлагате Светослав Малинов, аз наистина не бих ви подкрепила. Меглена Кунева обаче е силна кандидатура. Тя ще застане напълно наравно с Ивайло Калфин, който на практика й е най-голямата конкуренция. Да не забравяме също така, че социологическите проучвания дават солидна преднина на ГЕРБ, които имат и много силни позиции в редиците на ЕНП. Нещо повече, ГЕРБ имат няколко много силни личности в листата си.

Водачът Томислав Дончев е много силна кандидатура и се приема добре. На второ и трето място са двама от много активните евродепутати в Европарламента – Андрей Ковачев и Мария Габриел. Тази подредба на листата на ГЕРБ показва ясно, че партията възприема евроизборите напълно сериозно и няма да ги използва за убежище. БСП поставиха начело на листата си лидера си Сергей Станишев. Това какво ви говори? Че Европарламентът ще е последното му убежище, защото неговият мач е вече свирен. Ако сега не се направи усилие да се отнемат максимално много гласове от БСП, ще си влачим този съветски воденичен камък, докато не изчезнат и най-закостенелите тъмносини от българската политическа сцена. И ако някой е истински руски троянски кон в ЕС, то това е Станишев в качеството си на лидер на Партията на европейските социалисти.

Нали искахте ДСБ отново да се върне на власт?

(Текстът е публикуван със съкращения. За ДСБ, лидерите на останалите партии, гражданския съвет и разликите между граждани и политици можете да прочетете много интересни неща тук.)

В заключение, за мен листата на Реформаторския блок е много добра и е реален шанс реформаторите да се оттласнат от незавидната си позиция на коалиция, която я вкара един човек, я не. Реформаторите освен това имат много по-сериозни проблеми от евроизборите и е крайно време да се съсредоточат върху тях. С Меглена Кунева в Европарламента, а ако може и с още поне един евродепутат, които да работят за българския имидж вътре в ЕНП (като алтернатива на ГЕРБ, да не забравяме и този момент) и на евросцената изобщо, реформаторите имат реален шанс да бъдат алтернатива. В противен случай ще си останат затворен клуб на идолопоклонниците на Костов или който е на дневен ред. Само че вече не те, а ние няма да искаме да ни безпокоят с присъствието си в публичното пространство. Затова призивът ми към всички тъмносини е – гледайте голямата картина. Не е лошо човек да си гледа в краката, за да не се спъне, но ако не гледа напред и около себе си, съществува голяма вероятност да си изпусне отбивката и да се озове в тупикова улица с единствен изход … назад.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge