Като водач на листа Меглена Кунева е изключителен шанс за реформаторите

| от |

Автор: Аделина Марини (http://www.euinside.eu) Twitter: @AdelinaMarini

adelinamarini

„Изгубиха ме като глас“, „Разочарование“, „Предадоха ни“, „Край“, „Ще гласувам с отвращение“. Това са само част от стотиците коментари, които минаха през очите ми от почивните дни насам, когато Реформаторският блок обяви дългоочакваната си листа за изборите за Европейския парламент на 25 май. Голяма част от тези гласове са вътрешни, тъмносини. Както и друг път съм писала, врагът на реформаторите е отвътре, не е отвън. Точно както ДСБ като членска маса и симпатизанти не успяха да схванат, че Иван Костов е пречка за тях и ги доведе съвсем логично до отпадане от парламента, по същия начин привържениците на Реформаторския блок са на път за пореден път да останат непредставени не само в Народното събрание, но и в Европарламента. Защо? Защото са егоисти и истински консерватори (в лошия смисъл на думата). Това е единственото обяснение, което ми идва наум.

Защо егоисти?

Убедена съм, че сега вече голяма част от тъмносините читатели са затворили страницата, защото обидих Иван Костов. Но, за по-трезвомислещите съм готова да дам и аргументите, нищо че вече веднъж поне съм го правила. Първо, Иван Костов не е безгрешният политик, най-малкото защото безгрешен и политик не вървят в едно изречение заедно, точно както мед и катран в една каца. Второ, на Иван Костов му беше изграден образ на най-голямото зло в света, от което би трябвало дори Чекатило да тръпне от ужас. Защо беше създаден този образ и от кого знаем добре и това вече не е релевантно. Важното обаче е, че докато г-н Костов беше начело на тъмносините, те само губеха подкрепа, докато се свиха до малък клуб „Култ към Иван Костов“. Няма лошо, но ако са решили да си имат затворен клуб, не понасят външна критика и не желаят увеличаване на членската им маса и съответно привържениците, и следователно да се завърнат в управлението на държавата, то тогава нека кажат така и ще ги оставим на мира.

Разумът надделя и начело на ДСБ застана млад и много симпатичен лидер, който полага заслужаващи респект усилия да съвземе десницата и да я превърне в истинска алтернатива на сегашното управление. Моментът е повече от благоприятен. Вече го няма злия Костов, партиите от задкулисното статукво вече разкриха истинското си лице и не би трябвало да има каквото и да било съмнение какви са целите им. При един по-сериозен гласоподавателен напън биха могли да си отидат завинаги. Радан Кънев обикаля из големите български общности в Европа и събира подкрепа. Работи усилено за позиционирането на РБ в съзнанието на проевропейски и реформаторски настроените граждани.

Но, няма да стане. Защо ли? Ще кажете заради Меглена Кунева. Не, не е заради нея, а защото тъмносините са егоисти. Те си искат Радан навсякъде. Искат го в Европарламента, искат го за шеф на народното събрание и да е всичките 240 депутати. Добре де, допускат се и още 5-6 души, които могат да бъдат депутати. Искат го за премиер, за външен министър, за министър на икономиката. Искат да е прокурор, съдия, полицай номер едно. И не защото Радан толкова много им харесва, а защото го няма Костов. Затова си намериха новото зло – Меглена Кунева, причината, заради която Радан да не бъде всичко това, което искат. С което отвориха пътя на Надежда Нейнски да създаде клонинг на Реформаторския блок.

Колко голямо зло е Меглена Кунева?

Занимавам се задълбочено с европейски въпроси вече 15 години и доста важни събития са минали през очите ми. Правя тази уговорка, в случай че са останали все пак още тъмносини читатели, които при следващите редове биха били склонни да затворят страницата, тъй като ще интепретират написаното като ода за г-жа Кунева. Новото голямо зло за реформаторите е първият български еврокомисар, за когото беше скроен специално нов ресор – защитата на потребителите. Ако се абстрахираме от всички проверени и непроверени информации за политическата идеология в нейното семейство, г-жа Кунева направи от потребителския ресор един от най-силните в първата комисия на Жозе Мануел Барозу. Тя изведе темата на глобално ниво като поведе битка с Китай за качеството на стоките, които внася на европейския пазар. Тя се изправи срещу MicroSoft и други големи компании, които лишават потребителите от права, тъй като са монополисти.

(Текстът е публикуван със съкращения. За опорните точки, използвани срещу Меглена Кунева можете да прочетете много интересни неща тук.)

Нали не я искате в Реформаторския блок?

Още от създаването на блока тъмносините не могат да се примирят с присъствието на Меглена Кунева в него. Споделям много от притесненията им и също смятам, че тя по-скоро пречи, отколкото помага да се окрупни дясното и да се създаде силна алтернатива на политическото статукво. Проблемът много отдавна е излязъл извън въпроса дали всички неща, които се пишат срещу нея са верни. Просто механизмът, който беше използван срещу Костов, работи перфектно и с нея. Освен това, трябва да признаем, че г-жа Кунева не успя да направи от партията си нещо повече от поредната малка партийка нейде из политическия спектър, неясно точно къде. Но липсата на точно позициониране във вече доста остарялата идеологическа координатна система не е най-големият недостатък на България на гражданите и на самата Меглена Кунева. По-скоро това, че тя не притежава и няма да получи кредит на доверие нито в редиците на РБ, нито извън него.

Затова е най-добре тя да напусне вътрешната политика. В такъв случай това, че е водач на листата би трябвало да е радостна новина за всички тъмносини. Защо се сърдят? От една страна се отървават от голямото зло, червената кукувица, червения троянски кон в редиците на автентичната десница или както искате я наречете, но от друга тя ще работи не срещу, а в полза на реформаторите. С влизането си в ЕП тя ще се присъедини към групата на Европейската народна партия, където българският имидж е доста увреден от ГЕРБ. Все още не е ясно към каква парламентарна комисия ще се включи и върху какво ще насочи усилията си като евродепутат, но с каквото и да се занимава, то ще носи само ползи на реформаторите и на България като цяло, тъй като в Брюксел и Страсбург тя е в свои води. Сещам се отново за интервюто ми с нея през февруари, когато през целия ни разговор тя не спираше да се връща към брюкселските си времена. Личеше си, че ужасно й липсват. Какво по-хубаво от това да поставиш камъка там, където ще тежи най-много?

Прочетох доста закани за възползване от преференциите за изтласкване на Светослав Малинов на първо място. Доста е разочароваща мотивацията за това. Ако ви попитам, онези, които сте останали да дочетете тези редове, кое е нещото, което най-много ви е впечатлило в работата на г-н Малинов като евродепутат, съм повече от сигурна, че ще ви затрудня. Като човек, който следи работата на Европарламента ежедневно, трябва да ви кажа, че и аз се затруднявам. Нищо лично към г-н Малинов, но ако единствената причина да тласкате него в Европарламента, само защото го припознавате като автентичен тъмносин, то това е доста егоистичен подход, който надали ще ви осигури желания успех. Даже напротив. За времето, в което пребивава в Европарламента, г-н Малинов не е бил докладчик по нито едно досие, а е член на доста важна (за България) комисия – за гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи.

Ако сравните неговата дейност с тази, например, на един от големите му конкуренти (ако би бил избутан начело на листата) като бившия външен министър Ивайло Калфин, то резултатът не е в полза на г-н Малинов. А все пак нещата трябва да се гледат в перспектива. Не само да вкарате човек, който смятате за свой в Европарламента, но този човек да върши такава работа, че да е в състояние да привлече симпатиите дори на хора, които са привърженици на други партии. Така както аз например харесвам Ивайло Калфин, въпреки че не харесвам нито една от левите опции в България. Така че, ако ми предлагате Светослав Малинов, аз наистина не бих ви подкрепила. Меглена Кунева обаче е силна кандидатура. Тя ще застане напълно наравно с Ивайло Калфин, който на практика й е най-голямата конкуренция. Да не забравяме също така, че социологическите проучвания дават солидна преднина на ГЕРБ, които имат и много силни позиции в редиците на ЕНП. Нещо повече, ГЕРБ имат няколко много силни личности в листата си.

Водачът Томислав Дончев е много силна кандидатура и се приема добре. На второ и трето място са двама от много активните евродепутати в Европарламента – Андрей Ковачев и Мария Габриел. Тази подредба на листата на ГЕРБ показва ясно, че партията възприема евроизборите напълно сериозно и няма да ги използва за убежище. БСП поставиха начело на листата си лидера си Сергей Станишев. Това какво ви говори? Че Европарламентът ще е последното му убежище, защото неговият мач е вече свирен. Ако сега не се направи усилие да се отнемат максимално много гласове от БСП, ще си влачим този съветски воденичен камък, докато не изчезнат и най-закостенелите тъмносини от българската политическа сцена. И ако някой е истински руски троянски кон в ЕС, то това е Станишев в качеството си на лидер на Партията на европейските социалисти.

Нали искахте ДСБ отново да се върне на власт?

(Текстът е публикуван със съкращения. За ДСБ, лидерите на останалите партии, гражданския съвет и разликите между граждани и политици можете да прочетете много интересни неща тук.)

В заключение, за мен листата на Реформаторския блок е много добра и е реален шанс реформаторите да се оттласнат от незавидната си позиция на коалиция, която я вкара един човек, я не. Реформаторите освен това имат много по-сериозни проблеми от евроизборите и е крайно време да се съсредоточат върху тях. С Меглена Кунева в Европарламента, а ако може и с още поне един евродепутат, които да работят за българския имидж вътре в ЕНП (като алтернатива на ГЕРБ, да не забравяме и този момент) и на евросцената изобщо, реформаторите имат реален шанс да бъдат алтернатива. В противен случай ще си останат затворен клуб на идолопоклонниците на Костов или който е на дневен ред. Само че вече не те, а ние няма да искаме да ни безпокоят с присъствието си в публичното пространство. Затова призивът ми към всички тъмносини е – гледайте голямата картина. Не е лошо човек да си гледа в краката, за да не се спъне, но ако не гледа напред и около себе си, съществува голяма вероятност да си изпусне отбивката и да се озове в тупикова улица с единствен изход … назад.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.