Като се почна… та цяла година

| от |

Автор : Иво Никодимов

1462941_582276358488166_1668057659_n

Януари се започна тихо със спорове дали да го бъде или не АЕЦ Белене. Седмица преди суверена да се произнесе, обаче, бомба заглуши дебата за Втора атомна. Един младеж насочи пистолет срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Не го уби, но направи ярко слизането на Доган от председателския пост в партията. Спектакълът беше грандиозен и с продължението си.  Прокуратурата първо обвини нападателя в закана за убийство, месеци по-късно, може би заради предстоящите избори, премисли и  промени обвинението в доста по-тежкото – опит за убийство.  Референдумът мина, без особен интерес от страна на хората, но пък всички партии – очаквано – обявиха, че са го спечелили. В 80% от гласувалите в полза на „Белене“ БСП видя своя успех. В 80% не отишли да гласуват пък ГЕРБ видя, че те са печеливши. Политическата шизофрения започна да завладява цялото ни общество.

Февруари ни предложи нови изпитания. Високите сметки за ток породиха недоволство. То доведе до масови протести, в които хората посочиха монополите и олигарсите за препъникамъка на свободната икономика. Посочиха връзката на политиците с монополите и олигарсите за причината да бъден най-бедната страна в Европа. Хората се превърнаха в граждани, които поискаха да контролират властта, да изискват от нея и да й поставят задачи.  Правителството на Борисов подаде оставка, протестите продължиха. Събудилото се гражданско общество поиска нови правила в държавата и скъсване с задкулисието.

Март дойде служебното правителство и стана ясно, че предсрочно през май, вместо редовно в началото на юли ще гласуваме за нов Парламент. Кабинетът „Райков“ коригира правителството „Борисов“, като разпредели пари за най-бедните и подпомогна майките с деца. Намали цената на тока, страстите утихнаха. Започна подготовката на изборите – задача на служебното правителство.  То се зае да доказва, че те, изборите, могат да бъдат честни и прозрачни. Не подозираше, обаче, че честността и прозрачността не зависят само от администрацията.

През април поредица от бомби взривиха обществото.  Първо избирателите бяха атакувани със сигнал, че сив ван с антени се разхожда из центъра на София и подслушва масово политици, държавници и магистрати. От БСП посочиха като поръчител на подслушванията опонента си и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Седмици по-късно и в разгара на кампанията прокуратурата се намеси и обяви, че щом преминат изборите ще искат имунитета на Цветанов, за да му повдигнат обвинение. Във връзка с предполагаемите незаконни подслушвания, но не заради тях, а защото не бил упражнил контрол върху подчинените си.  Така Цветанов бил позволил те да извършат престъпление. От прокуратурата, обаче не казаха, дали престъпление е извършено – оставиха хората сами да преценяват, а политици, анализатори и журналисти да спекулират – кой както може и колкото информация има.  След това, като по поръчка, излезе запис на подслушван политик – но не от опонентите на бъдещия обвиняем Цветанов. Записан разговор на Бойко Борисов с бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и тогава градския прокурор на София Николай Кокинов взриви страстите политически и магистратски. От този разговор става ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров май не бил избран от Висшия съдебен съвет, а назначен от премиера Бойко Борисов – ама подчертавам МАЙ. Мирослав Найденов, май бил забъркан в далавери, ама не съвсем – бил по-скоро набеден – пак всичко е под съмнението МАЙ. А в градската прокуратура май имало прокурори с двойна сексуалност – ама пак МАЙ.  След този запис Кокинов подаде оставка и беше уволнен от съдебната система, защото бил отишъл на гости в дома на бившия премиер и така уронил престижа на съдебната власт.

В началото на май (месеца, а не съмненията МАЙ) заради Великден и Гергьовден страстите се успокоиха, въпреки че до изборите оставаха броени дни. В края на светлата (не страстната) седмица, обаче и точно в деня за размисъл взрив удари избирателя.  В съботния следобед, една телевизия, уж случайно разбрала, че полицаи, агенти на ДАНС и прокурори влезли предната вечер в печатницата за бюлетини. След дълги часове мълчание, от прокуратура писмено и кратко заявиха, че са задържали 300 хиляди бюлетини, готови за извозване с цел да манипулират вота на хората.  И толкова. Отново в спекулации – кой какво разбрал и чул се упражниха всички партийни лидери и куп анализатори и журналисти.  На следващия ден изборите произведоха неочакван резултат. Най-ниска активност в гласуването за парламент и на пръв поглед  патова ситуация. ГЕРБ първи и заедно с Атака – 120 депутати, БСП втори и заедно с ДПС – 120 депутати.От старата десница СДС и ДСБ за първи път след 1990-та не влязоха в парламента. Още в нощта на изборите, обаче патовата ситуация се показа не съвсем патова.  Атака – непримиримият враг на ДПС даде сигнал, че е готова на прегръдка с партията на Доган и Местан.  Нещо, което заприлича на перверзна и публична двойна сексуалност. Само две седмици по-късно тази прегръдката, Атака – ДПС, стана факт. Партията на Сидеров първо помогна за първи път в най-новата ни история за председател на Парламента да бъде избран представител не на най-голямата, а на втората по големина парламентарна група. След това със златния пръст на Волен Сидеров беше избрано и правителството на Пламен Орешарски, в което влезе министър, който публично агитира в българските училища да се учи турски език.  Отбелязвам това, не защото имам против многоезиковото обучение ( то винаги е богатство), а защото Атака е партията, която винаги е била твърдо против изучаването на турски език в българските училища.

В началото на ЮНИ, непредставените в Парламента започнаха рехави протести срещу новото правителство.  Новият парламент обаче, явно забрави за протестите от февруари и вместо със законите за енергетиката се захвана със закона за ДАНС. И оказа се съвсем умишлено промени първо изискванията за председател на агенцията. Така на 14 юни, рано сутринта шокиращо Народното събрание избра за председател на ДАНС Делян Пеевски. Депутат от ДПС, започнал политическата си кариера в НДСВ и зам. Министър в правителството на Станишев до 2009-а. Пеевски определя себе си като „млад и успял“, а обществото определя Пеевски като неясно как забогатял медиен магнат и собственик на телевизията разбрала за печатницата за бюлетини в деня преди изборите. Това противоречие буквално за часове извади на протест по улиците на София десетки хиляди. Протест срещу системата и задкулисието, който продължи, въпреки че Пеевски се оттегли от поста си в ДАНС. Протест, който утвърди гражданина като човек, който не се страхува от властта и не се възприема като нейн поданик. В края на юни прокуратурата се реши да покаже бюлетините, които намери готови са експедиция. Камерите обаче видяха, че огромната част от „готовите за експедиция“ бюлетини дори не са нарязани и сгънати, а са подредени като чаршафи върху палета. Оказа се още, че няма доказателства за манипулиране на вота, а само за неосъществен контрол от един чиновник върху процеса на печат.

994773_10151422026452084_195278168_n

През ЮЛИ протестът продължи и стана все по-масов. Полицията обгради широко парламента, за да може управляващите да работят на спокойствие. Протестиращи блокираха ту премиера, ту депутатите, но полицаите кога с бял автобус, кога с камионетки и след сблъсъци с тези, които плащат данъци, успяваха да отведат до домовете им тези, които получават депутатските си заплати от данъци. Появи се и явлението „контрапротест“ в подкрепа на правителството и срещу президента, защото държавния глава видя протеста срещу правителството като симпатичен и интелигентен. И защото Росен Плевнелиев каза, че с назначаването на Пеевски неговото доверие в кабинета „Орешарски“ се е изчерпало.

През втората половина на годината нещата продължиха все така – протести и контрапротести. Политическата шизофрения премина във фазата – изгубилите изборите управляват, значи са ги спечелили. А спечелилите изборите са в опозиция, значи са ги изгубили.  Математически ни убеждаваха, че това е логично и справедливо. Никой, обаче не се обърна към реалните цифри, за да види, че при тази ситуация трябва управление в диалог с всички, а не управление въпреки диалога. Защото истината е наистина в цифрите, но в реалните цифри. През 2009-та БСП привлича 748147 гласа , а ДПС 610521 или двете партии с общ резултат от 1 358 668 гласа са в опозиция. ГЕРБ тогава взима управлението сама, защото е събрала 1678641 гласа. През 2013 БСП привлича в своя полза 942 541 избиратели, а ДПС – 400 466, така двете партии сега управляват с подкрепата на 1 343 007 избиратели или около 15 хиляди по-малко от общия им резултат през 2009-та.  Така управлението, на което беше нужен диалог, но се реализира като управление без диалог доведе до там, че студенти окупираха Университета. А полицията вместо да покаже уважение към закона, въпреки закона, за да защити депутатите нахлу в автономната територия на Университета и никой не понесе отговорност за това. Така през втората половина на годината станахме свидетели на много действия срещу Закона и дори срещу Конституцията. Въпреки прокламираната от нея свобода на словото – управляващи открито размахваха пръст на медиите. Протестиращи и полиция често влизаха в сблъсъци, за да се гарантира сигурността на депутатите, които си гласуваха бюджета, който им осигурява партийните субсидии и заплатите. Така приключи 2013-а, като година на протести, спорни назначения и задни изходи за премиера. В очакване на следваща – отново година на избори, протести и политическа шизофрения в споровете кой спечелил и кой загубил поредния вот на хората, които си плащат данъците.

П.П.

За любителите на числа и сметки ще добавя:

През 2013 са гласували общо 3 632 953 българи.

За партиите, които официално подкрепят правителството са гласували 1 343 007 българи или 36,97 % от всички гласували на 12 май 2013 година.

Ако прибавим и неофициалната подкрепа на Атака – 258 481 избиратели, това прави 1 601 488 гласа или 44,08% от гласувалите на 12 май 2013 година.

Изводът е, че 55,92 % от отишлите до урните не са гласували за тази управленска конфигурация.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Фейсбук, благодаря ти за тормоза

| от Анка Забраванка |

Някога Facebook беше чудесно място, на което приятелите ти качват снимки от купони и пътувания, поуквате се от време на време, вместо да си „клипвате“ на телефона в знак „мисля си за теб“, а на стената на близък човек от компанията нямаше проблем да напишете: „Пепо ма, аре да ходим до барчето“, защото освен вас и Пепа най-вероятно нямаше да го видят кой знае колко хора, които да се тагнат, чекнат и снимат в барчето. За да те покани някой на събитие, включваше те в група със съобщения, вместо да прави „ивент“. Месинджър беше функция на социалната мрежа, а не отделно приложение. Някога Фейсбук беше златно място.

Днес обаче човек трудно може да се ориентира в десетте хиляди емотикони, с които да дефинираш себе си, да изразиш настроение и да се възмутиш с гиф в коментарите едновременно. Всичко се движи и мърда, а на стената ти се опитват да се вмъкнат десетки непознати, които да ти кажат нещо в коментарите, спамейки същевременно месинджъра ти.

Ето няколко от най-дразнещите функции на „новия“ Фейсбук. Марк, благодарим ти за тормоза.

Всички видеа тръгват автоматично

Няма значение дали пухкаво бяло зайче подскача по смешен начин, коте мърка и се върти, или зарин е залял цяло село и хора се гърчат в агония. Фейсбук ти позволява да видиш всичко, дори и да не искаш. Автоматичните видеа превръщат преживяването в социалната мрежа с една идея по-неприятно, отколкото би могло да бъде.

Еди-кой си хареса еди-какво си

Вместо в нюзфийда ти да излиза нормална информация за това какво правят приятелите ти, къде са и колко бебешки снимки са качили, е пълно с реклами на страници, които някой някъде е харесал и Фейсбук очаква от теб също да харесаш. Така в продължение на седмица може всеки ден да ти излиза по сто пъти едно и също рекламно съдържание, което не искаш да виждаш. Ако го скриеш и любезно помолиш Фейсбук да го махне, то той ти предлага…друго!

Потърси „приятели“

Ти не искаш да търсиш приятели. Имаш всички приятели на света, дори с около 500 отгоре. Не искаш всякакви странни хора, които един-два пъти си срещал на улицата да надникват в личния ти живот през социалната мрежа. Вместо това обаче Фейсбук настоява да добавиш тия 30 000 непознати, които всеки ден ти изникват в каренца по средата на нюзфийда. Така, докато кротко скролираш през телефона си, след инцидентен клик с тлъстия си палец, може да се окажеш сприятелил се с някой сингъл чичо от Карнобат, със съмнителна профилна снимка и информация за колите, които харесва. И когото не познаваш, никога не си виждал, защото никога не си стъпвал в Карнобат, никога не си искал да познаваш, но за сметка на това Фейсбук иска да ви сближи.

Добави личния си лекар

Социалната мрежа се е изпедепцала дотолкова, че да ти предлага за приятели дори хора, с които…хм… не би искал да делиш едно социалномрежово пространство. Като личния лекар. Или гинеколожката. Уви, Фейсбук явно знае всичко и обича да ти го напомня, предлагайки тези приятели.

Вижте как тя изчисти нацвъканото от чайка с един прост трик!

Всички възможни спам статии, които майка ти лайква, защото мисли, че са истина. Фейсбук ни кара да вярваме в невъзможното, да вярваме, че черното е бяло и бялото е черно. И че може да стане пак бяло, ако го търкаме с оцет и сода.

Фейсбук live

Дори не става дума за трагичните случаи на убийства и самоубийства, излъчени на живо, благодарение на Фейсбук. Самата идея, че в реално време ще излъчваш за всичките си посветени приятели от училище как ядеш пържола или пиян като смок се клатиш в дискотека, звучи абсурдно. Това май не е точно комуникацията, от която имаме нужда, нали?

Автоматичното отваряне на съобщения + seen

Това, че живеем в технологичен век, не означава, че трябва да отговаряме на всичко, на всички, веднага. Всеки път, когато отвориш Фейсбук и видиш 3 прозореца, в които някой те е питал нещо и очаква спешен отговор, а самото отваряне на страницата вече е дало seen на поне един от тях, те превръща в злобар, който „се прави“, вместо в човек, който има живот и извън виртуалното и точно в момента няма как да ти отговори на жизнено важните въпроси за температурата навън и какво ще яде за обяд.