Катерене по спиралата на провала

| от |

Автор: Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

В България всичко е зле… Нищо не работи… Всички крадат… Става все по-лошо… Емиграция…

Всъщност, в България много неща са окей. Много неща са много по-добре отколкото в много други държави по света. Имаме достатъчно поводи за оптимизъм и вървим нагоре…?

С (поне) едно изключение. За съжаление съществено, ключово, ужасяващо изключение. Прътът в колелото. Слонът в стаята, за който малко хора говорят.

descente1

Образованието. Подготовката на личности. За бъдещия ни пазар и бъдещата ни икономика. Но най-важно – за бъдещото ни общество.

Образованието ни е спирала на провала. Средното и висшето образование изваждат все по-неадекватни хора (на последните места сме в Европа по всичко – четене, писане, математика, науки, а в последния тест на PISA сме предпоследни от 44 държави), а едни от най-неспособните от тях стават учители, които от своя страна „произвеждат“ още по-неадекватни хора, най-неспособните от които отново стават учители.

Защо учители стават ниско способните и ниско мотивираните? Защото за 600 лева, с тези отговорности и с това ниско ниво на обществено признание – толкова. По-разумно е да станеш сервитьорка или продавачка, отколкото учителка. По-добре платено е, по-лесно е.

По стечение на обстоятелствата бях в педагогическа специалност в СУ за един семестър. Входният бал е нисък. Програмата е остаряла. Не само аз, но и немалко от колегите ми прекъснаха и се захванаха с нещо друго. Бях на акредитационна среща с представители на министерството и на други педагогически специалности и хората от министерството иронично заключиха, че „през тези година СУ ще извади един учител по физика, който най-вероятно няма да работи като такъв“. Тези, които стават учители, защото го имат за призвание, са единици. Останалите, ако изобщо има такива, са записали това „колкото да има нещо“. Няма конкуренция за специалността, няма и конкуренция за професията. По причините от предния абзац.

Спиралата изглежда безнадеждна. А резултатите са трагични. Процентът на неквалифицирани, слабо образовани, слабо мотивирани, безперспективни, дори маргниализирани хора ще се увеличава и това ще разгражда и без това повреденото ни общество. И е нужна образователна революция, която обаче става все по-невъзможна и мъглява с всяка изминала година. А това децата ни да не са тези безперспективни, безидейни субекти след 30 години е основен фактор за емигрирането на перспективните хора днес. И решението да останеш сред все по-прости и все по-неадекватни съграждани е по-скоро напук.

Но не бих започнал да пиша по темата, ако беше само за да се оплача и да рисувам мрачни картини. Може политическите партии да нямат интерес от реформи, които ще дадат ефект след повече от един мандат. Може би служителите в министерството, засипани с ежедневната си, често бюрократична работа, не се оглеждат, за да видят спиралата. А може би се оглеждат и нищо не могат да направят. Но все пак, винаги има по някоя малка промяна която води след себе си положителни резултати. Винаги може да се измисли нещо, което ако не да обърне процеса на спускане по спиралата, то поне да го спре. И почти никога не е твърде късно за такова нещо.

И тук ще изляза от абстрактните разсъждения и ще направя предложение. Да, ще изглежда като „три лесни стъпки да отслабнем“, с тази разлика, че стъпките не са толкова лесни.

  1. Осъвременяване на програмата на педагогическите специалности, с помощта на международни (напр. финландски) експерти. Много хора се занимават в дълбочина с проблемите на образованието в света, и не виждам защо не можем да им платим да променят остарялото ни мислене за образование. Ако трябва и да преподават в някой университет.
  2. Вдигаме както заплатите на младите учители, така и изискванията към тях. Само магистри могат да станат учители (както във Финландия), но пък получават доста над средната заплата. 800 стартово, 2000 след 5 години не е прекалено много. Ще има ли пари? Не за всички. Държавата е бедна и не може просто да раздава пари. Ако вдигне на учителите, и лекарите ще поискат, и с право. Но тези пари може да бъдат формулирани като „стипендии“ – добавки, бонуси към основната заплата. Само за млад учител, с магистърска степен в специалност, която има обновен план. Това няма да са твърде много хора в началото. Цената ще бъде колкото на 1-2 нагласени надценени обществени поръчки за някоя глупост, ако мога да използвам това за мерна единица за изхарчени държавни пари. Но когато има конкуренция за професията „учител“ сред младите хора, след това ще има конкуренция и за работните места, ще изкристализира качеството. И вече способни хора ще стават учители. Но съществуващите учители ще са недоволни, ще има конфликти – „как така те толкова, а пък аз толкова. И аз съм учил, и аз това работя“. Не знам какво да им отговоря. А покрай участието ми и работата ми в комисиите на национални олимпиади, познавам „каймака“ на системата – учители, които също заслужават повече от това, което получават.
  3. Даваме автономност. Когато сложиш един способен и мотивиран човек да върши работа, в която е ограничен от всевъзможна бюрокрация, от неадекватни програми и учебници, губиш потенциала. Затова (както ще бъдат научени от вездесъщите, магически финландски експерти) е нужно да имат свободата да работят с децата както смятат за добре. Без домашни, без контролни, без нужда от „най-малко 3 текущи оценки“, без силни и слаби ученици – както преценят. В рамките на общите знания, които учениците трябва да имат в края на годината или на курса, разбира се.

Дали това е твърде опростено и твърде наивно? Дали ще се създаде конкуренция, а тя от своя страна – качество, или просто никой няма „да се върже“? Дали няма системата да се корумпира, и в хубавите специалности да се влиза с връзки, или само срещу частни уроци от преподавателите в тях? Мисля, че все още не сме толкова надолу по спиралата и е възможно нещо такова да проработи. И резултатите, които например „Заедно в час“ дава, са обнадеждаващи. А от кого зависи – от тези, за които ще гласуваме; от тези, на които след това ще искаме оставката; от тези, които покрай личното си облагодетелстване могат и да направят нещо смислено.

На дъното на тази спиралата на провала има повече от провал. Има антиутопията на зависимите, безидейни маси. Но все още не е невъзможно да се покатерим нагоре по нея.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.