Канарче в мина за добив на въглища

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

През последните седмици безспорно с най-голяма тежест по отношение на случващото се на световните финансови пазари бе ситуацията в Украйна, въпреки че като цяло икономиката на Украйна е пренебрежимо малка. Политическите совалки за намиране на решение до този момент не само че не намаляват напрежението, но и все повече създават усещането за настъпилата пълна безизходица по казуса.

4587562-3x2-700x467

Някак си между другото финансовите пазари „отпразнуваха“ една година от финансовото спасяване на Кипър. Коментари по темата почти липсваха, тъй като анализаторите изцяло са вперили поглед на изток. Казусът „Кипър“ е изключително интересен и затова днешния си коментар съм посветил на него. Да припомним само, че банковата система колабира най-вече поради голямата експозиция на кипърските банки към гръцкия държавен дълг. Двете най-големи банки в страната – Bank of Cyprus и Laiki Bank, бяха спасени с пари на депозантите. Мнозина вложители със средства над 100 000 евро загубиха парите си. По-точно е да се каже, че парите им бяха трансферирани в акции на двете банки. Много наши сънародници също претърпяха съществени загуби. По една или друга причина Кипър бе предпочитана дестинация за по-заможните от тях, които нямаха доверие в родната банкова система и загубиха. На база активи на банковата система спрямо ниво на брутния продукт кипърската банкова система е осем пъти по-голяма.

В България това съотношение е приблизително едно към едно. Не допускам, че сънародниците ни с депозити в кипърски банки са обърнали внимание на този факт, но както виждаме, това „невнимание“ им струва колосални средства.

И така, за първи път в държава членка на еврозоната бе приложен методът, известен като bail-in, т.е. с пари на големите депозанти се покриват банкови пасиви. Този метод на спасяване на банки в еврозоната със сигурност ще има все по-голямо приложение и в бъдеще. Официалната политика на Брюксел е в посока все по-малко пари на данъкоплатците да се насочват за спасяването на закъсали банки чрез държавните бюджети. Всичко ще бъде за сметка на акционерите и големите депозанти. Аз бих се съгласил частично с тази нова линия. Акционерите – да, те в края на краищата трябва да платят сметката, но не и „големите“ депозанти.

В случая има изключително неправилно третиране на депозантите на база на количествен признак. За голямо съжаление политическият популизъм напоследък се прокрадва и в европейските директиви. Проблемът възниква от това, че последните се пишат от експерти, но на финала се одобряват от политици. Кое според вас ще доминира тогава – чистата експертиза или политическият популизъм? Европа допусна системна грешка спрямо Кипър с трансфер на загубите от банковата Ӝ система към големите депозити. Това, както и да го погледнеш, е сигнал за „големите пари“, че вече не могат да интерпретират банковите депозити като безрискова инвестиция, а това променя основни принципи при управлението на парични средства.

Към настоящия момент лошите кредити на кипърските банки надхвърлят 40%. Системата остава изключително нестабилна. Мнозина считат като парадокс назначаването на Джон Хурикан за нов изпълнителен директор на Bank of Cyprus. Въпросният господин беше замесен преди година в скандала с манипулацията на лихвените проценти като глава на Bank of Scotland. Представяте ли си какъв абсурд? Това е все едно през нощта да оставите златарски магазин с отворена врата и изключена аларма. Винаги съм считал, че едно от най-ценните качества на капиталистическата система са фалитите. Изобщо не се шегувам. Фалитите прочистват системата от случайни играчи и такива, които са поели необоснован риск. Фалитите учат. Никой не се учи от успехите си, а само от грешките си.

Кипър получи над 10 милиарда евро финансова помощ от Европа и МВФ. Никозия обаче няма да може да стабилизира банковата си система на чисто пазарен принцип. Имам предвид чрез увеличаване на банковия капитал и чрез привличане на големи депозити. Досещате се защо. Оттук насетне банковата Ӝ система ще понесе и още един удар. Това са руските капитали.

От една страна, президентът Владимир Путин използва перфектно ситуацията в Кипър, за да накаже руските олигарси с вложения в кипърските банки. Той можеше, но не помогна на Кипър. В интерес на истината имаше такива преговори за руска финансова помощ срещу концесия за добив на газ. С оглед на настоящите геополитически процеси това вече изглежда абсолютно невъзможно.

Руските капитали в Кипър ще бъдат гледани под лупа от Брюксел.

Кипърският президент Никос Анастасиадес каза пред авторитетния финансов ежедневник „Уолстрийт джърнъл“ следното: „Кипър в момента е като канарче в мина за добив на въглища.“

Какво ли е имал предвид? В основата на кипърската икономика са туризмът и недвижимите имоти. По този показател икономиката на островната държава има сходни характеристики с тази на България. Не казвам, че в това виждам нещо негативно. Както споменах по-горе, банковите системи са фундаментално различни. „Кипърският казус“ обаче е класически за това как прибързаните решения водят до дългосрочни негативни ефекти, които впоследствие ще бъдат мултиплицирани.

Високият жизнен стандарт на островната държава е безвъзвратно отминал. И дума да не става за повсеместно обедняване, но в момента кипърските управници се опитват да овладеят социалните сътресения с доста странни методи. Европа пресира държавата да започне масиран приватизационен план. Да де, но в случая се пита откъде ще дойдат инвеститорите, тъй като все още действат ограниченията за износ на капитали от страната. Какво се получава на практика? Нещо като „елате и инвестирайте, но не си искайте парите обратно“. Абсолютна недомислица. „Горещите пари“ ненавиждат рестрикциите. Единственото, което търсят, е по-висока и бърза доходност.

Спомняте ли си за инвеститорите в недвижими имоти от Англия и Ирландия у нас? Някои ги обявиха за спекуланти в България, други ги обвиниха за скока в цените, но какво се получи де факто – загубите от тези инвестиции в недвижими имоти си останаха за тяхна сметка. Банките в Кипър не кредитират в момента. Те са свръхрегулирани. Това ще доведе до блокиране на икономиката за необозримо дълъг период от време. За 2014 г. прогнозата е, че БВП ще се свие с 4,8%. За миналата година потъването бе с 6%. За 2015 г. евентуално се предвижда ръст с 0,9%. Трудовият пазар също се е запътил към дъното.

Както знаем, Кипър дава препитание на много българи. В този смисъл не можем да бъдем безразлични към случващото се там. Както и да го погледнеш, тези хора се явяват инвеститори в България, макар и по неофициален път. Нали си представяте, ако тези наши сънародници се върнат в България, какви перспективи имат тук. А да, забравих, „Южен поток“ ще реши проблемите с родната безработица.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!