Канарче в мина за добив на въглища

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

През последните седмици безспорно с най-голяма тежест по отношение на случващото се на световните финансови пазари бе ситуацията в Украйна, въпреки че като цяло икономиката на Украйна е пренебрежимо малка. Политическите совалки за намиране на решение до този момент не само че не намаляват напрежението, но и все повече създават усещането за настъпилата пълна безизходица по казуса.

4587562-3x2-700x467

Някак си между другото финансовите пазари „отпразнуваха“ една година от финансовото спасяване на Кипър. Коментари по темата почти липсваха, тъй като анализаторите изцяло са вперили поглед на изток. Казусът „Кипър“ е изключително интересен и затова днешния си коментар съм посветил на него. Да припомним само, че банковата система колабира най-вече поради голямата експозиция на кипърските банки към гръцкия държавен дълг. Двете най-големи банки в страната – Bank of Cyprus и Laiki Bank, бяха спасени с пари на депозантите. Мнозина вложители със средства над 100 000 евро загубиха парите си. По-точно е да се каже, че парите им бяха трансферирани в акции на двете банки. Много наши сънародници също претърпяха съществени загуби. По една или друга причина Кипър бе предпочитана дестинация за по-заможните от тях, които нямаха доверие в родната банкова система и загубиха. На база активи на банковата система спрямо ниво на брутния продукт кипърската банкова система е осем пъти по-голяма.

В България това съотношение е приблизително едно към едно. Не допускам, че сънародниците ни с депозити в кипърски банки са обърнали внимание на този факт, но както виждаме, това „невнимание“ им струва колосални средства.

И така, за първи път в държава членка на еврозоната бе приложен методът, известен като bail-in, т.е. с пари на големите депозанти се покриват банкови пасиви. Този метод на спасяване на банки в еврозоната със сигурност ще има все по-голямо приложение и в бъдеще. Официалната политика на Брюксел е в посока все по-малко пари на данъкоплатците да се насочват за спасяването на закъсали банки чрез държавните бюджети. Всичко ще бъде за сметка на акционерите и големите депозанти. Аз бих се съгласил частично с тази нова линия. Акционерите – да, те в края на краищата трябва да платят сметката, но не и „големите“ депозанти.

В случая има изключително неправилно третиране на депозантите на база на количествен признак. За голямо съжаление политическият популизъм напоследък се прокрадва и в европейските директиви. Проблемът възниква от това, че последните се пишат от експерти, но на финала се одобряват от политици. Кое според вас ще доминира тогава – чистата експертиза или политическият популизъм? Европа допусна системна грешка спрямо Кипър с трансфер на загубите от банковата Ӝ система към големите депозити. Това, както и да го погледнеш, е сигнал за „големите пари“, че вече не могат да интерпретират банковите депозити като безрискова инвестиция, а това променя основни принципи при управлението на парични средства.

Към настоящия момент лошите кредити на кипърските банки надхвърлят 40%. Системата остава изключително нестабилна. Мнозина считат като парадокс назначаването на Джон Хурикан за нов изпълнителен директор на Bank of Cyprus. Въпросният господин беше замесен преди година в скандала с манипулацията на лихвените проценти като глава на Bank of Scotland. Представяте ли си какъв абсурд? Това е все едно през нощта да оставите златарски магазин с отворена врата и изключена аларма. Винаги съм считал, че едно от най-ценните качества на капиталистическата система са фалитите. Изобщо не се шегувам. Фалитите прочистват системата от случайни играчи и такива, които са поели необоснован риск. Фалитите учат. Никой не се учи от успехите си, а само от грешките си.

Кипър получи над 10 милиарда евро финансова помощ от Европа и МВФ. Никозия обаче няма да може да стабилизира банковата си система на чисто пазарен принцип. Имам предвид чрез увеличаване на банковия капитал и чрез привличане на големи депозити. Досещате се защо. Оттук насетне банковата Ӝ система ще понесе и още един удар. Това са руските капитали.

От една страна, президентът Владимир Путин използва перфектно ситуацията в Кипър, за да накаже руските олигарси с вложения в кипърските банки. Той можеше, но не помогна на Кипър. В интерес на истината имаше такива преговори за руска финансова помощ срещу концесия за добив на газ. С оглед на настоящите геополитически процеси това вече изглежда абсолютно невъзможно.

Руските капитали в Кипър ще бъдат гледани под лупа от Брюксел.

Кипърският президент Никос Анастасиадес каза пред авторитетния финансов ежедневник „Уолстрийт джърнъл“ следното: „Кипър в момента е като канарче в мина за добив на въглища.“

Какво ли е имал предвид? В основата на кипърската икономика са туризмът и недвижимите имоти. По този показател икономиката на островната държава има сходни характеристики с тази на България. Не казвам, че в това виждам нещо негативно. Както споменах по-горе, банковите системи са фундаментално различни. „Кипърският казус“ обаче е класически за това как прибързаните решения водят до дългосрочни негативни ефекти, които впоследствие ще бъдат мултиплицирани.

Високият жизнен стандарт на островната държава е безвъзвратно отминал. И дума да не става за повсеместно обедняване, но в момента кипърските управници се опитват да овладеят социалните сътресения с доста странни методи. Европа пресира държавата да започне масиран приватизационен план. Да де, но в случая се пита откъде ще дойдат инвеститорите, тъй като все още действат ограниченията за износ на капитали от страната. Какво се получава на практика? Нещо като „елате и инвестирайте, но не си искайте парите обратно“. Абсолютна недомислица. „Горещите пари“ ненавиждат рестрикциите. Единственото, което търсят, е по-висока и бърза доходност.

Спомняте ли си за инвеститорите в недвижими имоти от Англия и Ирландия у нас? Някои ги обявиха за спекуланти в България, други ги обвиниха за скока в цените, но какво се получи де факто – загубите от тези инвестиции в недвижими имоти си останаха за тяхна сметка. Банките в Кипър не кредитират в момента. Те са свръхрегулирани. Това ще доведе до блокиране на икономиката за необозримо дълъг период от време. За 2014 г. прогнозата е, че БВП ще се свие с 4,8%. За миналата година потъването бе с 6%. За 2015 г. евентуално се предвижда ръст с 0,9%. Трудовият пазар също се е запътил към дъното.

Както знаем, Кипър дава препитание на много българи. В този смисъл не можем да бъдем безразлични към случващото се там. Както и да го погледнеш, тези хора се явяват инвеститори в България, макар и по неофициален път. Нали си представяте, ако тези наши сънародници се върнат в България, какви перспективи имат тук. А да, забравих, „Южен поток“ ще реши проблемите с родната безработица.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.