Какво те прави журналист?

| от |

Автор : Юлия Кошаревска

Вече втора година уча журналистика, но все още ми е странно когато някой ми каже, че съм журналистка. Не съм. Надявам се да стана, но не съм. Имам да уча още много, да се запознавам с хора, да публикувам, да ме критикуват, да взимам трудни решения … и  чак тогава може би ще мога да започвам разговор с „Приятно ми е! Аз съм журналистка!”

1377157_10151887882994699_379910353_n

Основната разлика между това, което ние учим в Бристол, и това, което учат студентите по журналистика в България е, че нашият курс е изключително практически насочен. Всеки четвъртък например, си „играем” на новини – събираме се сутринта на планьорка, решаваме кои истории си заслужават и кои може наистина да снимаме и.. започваме! Някой отговаря за радио предаването и припомня на екипите, чиито истории си е харесал, да вземат техника, за да могат да записват едновременно и за радио, и за телевизия (тук повечето медиии правят така, за да спестят пари). Имаме си продуцент и редактор на новините, които следят всички да се движат по график. Те дават напътствия за цялостното протичане на емисията. Екипите се състоят от двама човека, които си поделят задачите по снимане, интервюиране, редактиране, монтиране и писане на текст. В апаратната също е доста интересно. Всяка седмица всеки получава нова роля, за да може да се научи да прави всичко.

1927110_10152216813999699_510574253_n

Имаме и няколко теоретични модули. Единият е медийно право и етика. След година и половина в Англия, мога да кажа, че единствено по време на този модул ми се е случвало да сведа глава, когато се е споменавала България. Защо ли? Защото си говорим за свобода на словото. И вече няколко пъти трябва да обяснявам защо сме толкова ниско във всички класации.

1781371_10152216813594699_1506202376_n

Тази седмица обаче лекцията ми се стори най-интересната до момента. Обсъждахме какво те прави журналист. Едва ли всъщност е било чак толкова интересна, но аз не спирах да си правя аналогии със ситуацията в България и с циркчето, което няколко дни по-рано се беше развило в най-гледаното време в една от най-гледаните телевизии. Някои от опорните точки в отговор на зададения въпрос бяха:

  • Плащат ми от голяма медийна компания.
  • В длъжностната ми характеристика пише „журналист”.
  • Публикувам разни неща.
  • Върви ми в писането.
  • Мога да накарам хората да говорят.

Е да, ама наистина ли някой от тези отговори (или пък всички), те прави журналист?

1624609_10152216813569699_840550195_n

От друга страна, мислех си, че вече нищо в България не може да ме изненада. Спомних си, че човек винаги трябва да е готов за изненади, едва след като изчаках сайта на БТВ да се зареди и със собствените си очи се уверих, че Росен Петров наистина е изчел декларацията, с която става член на партията на Бареков, в ефир (дори не може да си представите колко пъти на ден реагирам с „Ама това от НеНовините ли е?”, на истински новини за българския политически живот). По време на последната лекция се опитах да обясня появилата се ситуация на колегите ми. Вероятно до известна степен оправдаваха постъпката на водещия – все пак по-добре е да не лъжеш, че нямаш пристрастия. Но първият въпрос, който изникна е: Как може ти, като журналист, да използваш националния ефир за собствените си политически цели?

Въобще може ли журналист да има собствени политически цели?

И след тези всички размисли и разговори, стигнах до един кратък списък с характеристики на понятието „журналист”. Вероятно са много наивни. Възможно е след няколко години да си се смея на това, което съм си мислила, но все пак искам да вярвам, че това всъщност е истина за журналистите:

  • Обективно представят факти
  • И ги поставят във верния контекст.
  • Намират баланса между самостоятелност и отговорност пред другите
  • И следват съществуващите етични кодекси. (Това в български контекст знам, че е нож с две остриета, но разбирате за кои от тях става въпрос).
  • Социално отговорни са.

1624536_10152216813534699_1335829166_n

Почвам все по-често да се замислям какъв процент от българските журналисти отговарят на тези критерии. Но все пак съм сигурна, че има и такива, които го правят! И ще продължа да искам да се върна и да вярвам, че журналистиката има бъдеще, дори и в България, защото както е казал Томас Джеферсън:

„Свободата да говорим и да пишем брани другите ни свободи.”

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Кендъл и Кайли Дженър пуснаха своя втора модна колекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Втората модна колекция на Кендъл и Кайли Дженър е вдъхновена от Кристина Агилера и Парис Хилтън, съобщи Контактмюзик.

21-годишният топмодел и телевизионна знаменитост Кендъл Дженър и 19-годишната й сестра, която също е модел и звезда от риалити шоу, пуснаха „продължение“ на дебютната си колекция, създадена за едноименния им лейбъл. Новата колекция включва латексови рокли бюстиета в ярки тонове, бодита, тениски и ниски обувки. Кендъл и Кайли разкриха, че изпълнителката на хита „Genie in a Bottle“ е повлияла върху проектираните от тях облекла и обувки.

„Късата пола от плат деним в новата ни колекция е вдъхновена от Кристина Агилера – поясни Кайли пред сп. Дабъл Ю. – Кристина носеша подобна пола през 2000 г. Тази година се облякох като нея за празника Хелоуин. Агилера е изумителна.“

Кендъл, която е участвала в дефилета на „Викторияс сикрет“, „Балмен“ и „Фенди“, отбеляза, че Парис Хилтън, която е близка приятелка на нейната полусестра Ким Кардашиян Уест, също е повлияла върху облеклата в новата колекция.

„Парис е семейна приятелка и затова, както и по-големите ни сестри, винаги сме се възхищавали от усета й в областта на модата – поясни Кендъл. – За 21-ия си рожден ден носех рокля, вдъхновена от онази, която Парис бе облякла за партито по повод нейния 21-ви рожден ден.“

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.