Какво те прави журналист?

| от | |

Автор : Юлия Кошаревска

Вече втора година уча журналистика, но все още ми е странно когато някой ми каже, че съм журналистка. Не съм. Надявам се да стана, но не съм. Имам да уча още много, да се запознавам с хора, да публикувам, да ме критикуват, да взимам трудни решения … и  чак тогава може би ще мога да започвам разговор с „Приятно ми е! Аз съм журналистка!”

1377157_10151887882994699_379910353_n

Основната разлика между това, което ние учим в Бристол, и това, което учат студентите по журналистика в България е, че нашият курс е изключително практически насочен. Всеки четвъртък например, си „играем” на новини – събираме се сутринта на планьорка, решаваме кои истории си заслужават и кои може наистина да снимаме и.. започваме! Някой отговаря за радио предаването и припомня на екипите, чиито истории си е харесал, да вземат техника, за да могат да записват едновременно и за радио, и за телевизия (тук повечето медиии правят така, за да спестят пари). Имаме си продуцент и редактор на новините, които следят всички да се движат по график. Те дават напътствия за цялостното протичане на емисията. Екипите се състоят от двама човека, които си поделят задачите по снимане, интервюиране, редактиране, монтиране и писане на текст. В апаратната също е доста интересно. Всяка седмица всеки получава нова роля, за да може да се научи да прави всичко.

1927110_10152216813999699_510574253_n

Имаме и няколко теоретични модули. Единият е медийно право и етика. След година и половина в Англия, мога да кажа, че единствено по време на този модул ми се е случвало да сведа глава, когато се е споменавала България. Защо ли? Защото си говорим за свобода на словото. И вече няколко пъти трябва да обяснявам защо сме толкова ниско във всички класации.

1781371_10152216813594699_1506202376_n

Тази седмица обаче лекцията ми се стори най-интересната до момента. Обсъждахме какво те прави журналист. Едва ли всъщност е било чак толкова интересна, но аз не спирах да си правя аналогии със ситуацията в България и с циркчето, което няколко дни по-рано се беше развило в най-гледаното време в една от най-гледаните телевизии. Някои от опорните точки в отговор на зададения въпрос бяха:

  • Плащат ми от голяма медийна компания.
  • В длъжностната ми характеристика пише „журналист”.
  • Публикувам разни неща.
  • Върви ми в писането.
  • Мога да накарам хората да говорят.

Е да, ама наистина ли някой от тези отговори (или пък всички), те прави журналист?

1624609_10152216813569699_840550195_n

От друга страна, мислех си, че вече нищо в България не може да ме изненада. Спомних си, че човек винаги трябва да е готов за изненади, едва след като изчаках сайта на БТВ да се зареди и със собствените си очи се уверих, че Росен Петров наистина е изчел декларацията, с която става член на партията на Бареков, в ефир (дори не може да си представите колко пъти на ден реагирам с „Ама това от НеНовините ли е?”, на истински новини за българския политически живот). По време на последната лекция се опитах да обясня появилата се ситуация на колегите ми. Вероятно до известна степен оправдаваха постъпката на водещия – все пак по-добре е да не лъжеш, че нямаш пристрастия. Но първият въпрос, който изникна е: Как може ти, като журналист, да използваш националния ефир за собствените си политически цели?

Въобще може ли журналист да има собствени политически цели?

И след тези всички размисли и разговори, стигнах до един кратък списък с характеристики на понятието „журналист”. Вероятно са много наивни. Възможно е след няколко години да си се смея на това, което съм си мислила, но все пак искам да вярвам, че това всъщност е истина за журналистите:

  • Обективно представят факти
  • И ги поставят във верния контекст.
  • Намират баланса между самостоятелност и отговорност пред другите
  • И следват съществуващите етични кодекси. (Това в български контекст знам, че е нож с две остриета, но разбирате за кои от тях става въпрос).
  • Социално отговорни са.

1624536_10152216813534699_1335829166_n

Почвам все по-често да се замислям какъв процент от българските журналисти отговарят на тези критерии. Но все пак съм сигурна, че има и такива, които го правят! И ще продължа да искам да се върна и да вярвам, че журналистиката има бъдеще, дори и в България, защото както е казал Томас Джеферсън:

„Свободата да говорим и да пишем брани другите ни свободи.”

 
 

Продават въздух от концерт на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралиец се опитва да продаде въздух от концерта на Адел в Аделаида. Въздухът е бил пакетиран в найлонови пликчета, съобщи в. „Уест Острелиън“.

„Грабнете къс история за вашата колекция за Адел“ – пише Шон Макдона към офертата си в Ибей. – Всеки истински фен трябва да притежава такъв въздух. Много изгодно предложение“.

Началната цена на пликче с въздух е 14,95 австралийски долара (около 20 лева).

Концертът на Адел в Аделаида беше на 13 март. Публиката й беше от 70 000 души. Една от фенките й преживя нещо незабравимо, когато певицата я изтегли на сцената, за да пеят заедно.

 
 

Новият трейлър към „Фарго“ представя нови герои

| от chronicle.bg |

Новият трейлър към трети сезон на сериала „Фарго“ разкрива лицата на част от новите герои.

В последния месец вече излязоха два трейлъра към епизодите. В тях участва Юън Макгрегър, който ще влезе в ролята на двама братя близнаци.

В новия 30-секунден клип най-накрая виждаме и Кари Коун, Мери Елизабет Уинстед и Дейвид Тюлис, които също ще вземат участие в епизодите.

Видеото включва и диалог, очаквано, с тежък акцент от Минесота.

Засега подробностите около новия сезон са оскъдни, но се знае със сигурност, че в него Юън Макгрегър ще играе братята Емит и Рей Стъси.

Емит е кралят на паркингите. Той е красив, богат, истински магнат, семеен мъж и пример за успеха на американската мечта. Поне така е описван в сценария. Брат му Рей е незначително по-млад (все пак са близнаци). Той има по-различна история – напълнял, оплешивяващ мъж, той е от онези, които са изживели своите златни моменти в гимназията.

Действието в трети сезон се развива през 2010 година.

Трети сезон на „Fargo“ ще се появи на екран на 19 април във Великобритания.

Вижте трейлъра към новите епизоди:

 

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Роби Уилямс е готов да представи Русия на „Евровизия 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Известният британски певец и музикант Роби Уилямс заяви готовност да представи Русия на тазгодишния песенен конкурс „Евровизия 2017″.

„Евровизия 2017″ ще се проведе през месец май в столицата на Украйна Киев, предаде ТАСС.

Агенцията цитира изявление на Уилямс в руското телевизионно предаване „Нека говорят“. „Аз бих искал да представя Русия на „Евровизия“, заяви музикантът. Това ви го казвам чистосърдечно, а ето че моят мениджър сигурно вече се е хванал за главата! Бих искал да представя Русия на конкурса. Давай, Русия, ние можем да победим!“.

Уилямс добави, че харесва „Евровизия“ заради пищното и грандиозно шоу, което се предлага на зрителите.