Какво те прави журналист?

| от | |

Автор : Юлия Кошаревска

Вече втора година уча журналистика, но все още ми е странно когато някой ми каже, че съм журналистка. Не съм. Надявам се да стана, но не съм. Имам да уча още много, да се запознавам с хора, да публикувам, да ме критикуват, да взимам трудни решения … и  чак тогава може би ще мога да започвам разговор с „Приятно ми е! Аз съм журналистка!”

1377157_10151887882994699_379910353_n

Основната разлика между това, което ние учим в Бристол, и това, което учат студентите по журналистика в България е, че нашият курс е изключително практически насочен. Всеки четвъртък например, си „играем” на новини – събираме се сутринта на планьорка, решаваме кои истории си заслужават и кои може наистина да снимаме и.. започваме! Някой отговаря за радио предаването и припомня на екипите, чиито истории си е харесал, да вземат техника, за да могат да записват едновременно и за радио, и за телевизия (тук повечето медиии правят така, за да спестят пари). Имаме си продуцент и редактор на новините, които следят всички да се движат по график. Те дават напътствия за цялостното протичане на емисията. Екипите се състоят от двама човека, които си поделят задачите по снимане, интервюиране, редактиране, монтиране и писане на текст. В апаратната също е доста интересно. Всяка седмица всеки получава нова роля, за да може да се научи да прави всичко.

1927110_10152216813999699_510574253_n

Имаме и няколко теоретични модули. Единият е медийно право и етика. След година и половина в Англия, мога да кажа, че единствено по време на този модул ми се е случвало да сведа глава, когато се е споменавала България. Защо ли? Защото си говорим за свобода на словото. И вече няколко пъти трябва да обяснявам защо сме толкова ниско във всички класации.

1781371_10152216813594699_1506202376_n

Тази седмица обаче лекцията ми се стори най-интересната до момента. Обсъждахме какво те прави журналист. Едва ли всъщност е било чак толкова интересна, но аз не спирах да си правя аналогии със ситуацията в България и с циркчето, което няколко дни по-рано се беше развило в най-гледаното време в една от най-гледаните телевизии. Някои от опорните точки в отговор на зададения въпрос бяха:

  • Плащат ми от голяма медийна компания.
  • В длъжностната ми характеристика пише „журналист”.
  • Публикувам разни неща.
  • Върви ми в писането.
  • Мога да накарам хората да говорят.

Е да, ама наистина ли някой от тези отговори (или пък всички), те прави журналист?

1624609_10152216813569699_840550195_n

От друга страна, мислех си, че вече нищо в България не може да ме изненада. Спомних си, че човек винаги трябва да е готов за изненади, едва след като изчаках сайта на БТВ да се зареди и със собствените си очи се уверих, че Росен Петров наистина е изчел декларацията, с която става член на партията на Бареков, в ефир (дори не може да си представите колко пъти на ден реагирам с „Ама това от НеНовините ли е?”, на истински новини за българския политически живот). По време на последната лекция се опитах да обясня появилата се ситуация на колегите ми. Вероятно до известна степен оправдаваха постъпката на водещия – все пак по-добре е да не лъжеш, че нямаш пристрастия. Но първият въпрос, който изникна е: Как може ти, като журналист, да използваш националния ефир за собствените си политически цели?

Въобще може ли журналист да има собствени политически цели?

И след тези всички размисли и разговори, стигнах до един кратък списък с характеристики на понятието „журналист”. Вероятно са много наивни. Възможно е след няколко години да си се смея на това, което съм си мислила, но все пак искам да вярвам, че това всъщност е истина за журналистите:

  • Обективно представят факти
  • И ги поставят във верния контекст.
  • Намират баланса между самостоятелност и отговорност пред другите
  • И следват съществуващите етични кодекси. (Това в български контекст знам, че е нож с две остриета, но разбирате за кои от тях става въпрос).
  • Социално отговорни са.

1624536_10152216813534699_1335829166_n

Почвам все по-често да се замислям какъв процент от българските журналисти отговарят на тези критерии. Но все пак съм сигурна, че има и такива, които го правят! И ще продължа да искам да се върна и да вярвам, че журналистиката има бъдеще, дори и в България, защото както е казал Томас Джеферсън:

„Свободата да говорим и да пишем брани другите ни свободи.”

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.