Какво те прави журналист?

| от | |

Автор : Юлия Кошаревска

Вече втора година уча журналистика, но все още ми е странно когато някой ми каже, че съм журналистка. Не съм. Надявам се да стана, но не съм. Имам да уча още много, да се запознавам с хора, да публикувам, да ме критикуват, да взимам трудни решения … и  чак тогава може би ще мога да започвам разговор с „Приятно ми е! Аз съм журналистка!”

1377157_10151887882994699_379910353_n

Основната разлика между това, което ние учим в Бристол, и това, което учат студентите по журналистика в България е, че нашият курс е изключително практически насочен. Всеки четвъртък например, си „играем” на новини – събираме се сутринта на планьорка, решаваме кои истории си заслужават и кои може наистина да снимаме и.. започваме! Някой отговаря за радио предаването и припомня на екипите, чиито истории си е харесал, да вземат техника, за да могат да записват едновременно и за радио, и за телевизия (тук повечето медиии правят така, за да спестят пари). Имаме си продуцент и редактор на новините, които следят всички да се движат по график. Те дават напътствия за цялостното протичане на емисията. Екипите се състоят от двама човека, които си поделят задачите по снимане, интервюиране, редактиране, монтиране и писане на текст. В апаратната също е доста интересно. Всяка седмица всеки получава нова роля, за да може да се научи да прави всичко.

1927110_10152216813999699_510574253_n

Имаме и няколко теоретични модули. Единият е медийно право и етика. След година и половина в Англия, мога да кажа, че единствено по време на този модул ми се е случвало да сведа глава, когато се е споменавала България. Защо ли? Защото си говорим за свобода на словото. И вече няколко пъти трябва да обяснявам защо сме толкова ниско във всички класации.

1781371_10152216813594699_1506202376_n

Тази седмица обаче лекцията ми се стори най-интересната до момента. Обсъждахме какво те прави журналист. Едва ли всъщност е било чак толкова интересна, но аз не спирах да си правя аналогии със ситуацията в България и с циркчето, което няколко дни по-рано се беше развило в най-гледаното време в една от най-гледаните телевизии. Някои от опорните точки в отговор на зададения въпрос бяха:

  • Плащат ми от голяма медийна компания.
  • В длъжностната ми характеристика пише „журналист”.
  • Публикувам разни неща.
  • Върви ми в писането.
  • Мога да накарам хората да говорят.

Е да, ама наистина ли някой от тези отговори (или пък всички), те прави журналист?

1624609_10152216813569699_840550195_n

От друга страна, мислех си, че вече нищо в България не може да ме изненада. Спомних си, че човек винаги трябва да е готов за изненади, едва след като изчаках сайта на БТВ да се зареди и със собствените си очи се уверих, че Росен Петров наистина е изчел декларацията, с която става член на партията на Бареков, в ефир (дори не може да си представите колко пъти на ден реагирам с „Ама това от НеНовините ли е?”, на истински новини за българския политически живот). По време на последната лекция се опитах да обясня появилата се ситуация на колегите ми. Вероятно до известна степен оправдаваха постъпката на водещия – все пак по-добре е да не лъжеш, че нямаш пристрастия. Но първият въпрос, който изникна е: Как може ти, като журналист, да използваш националния ефир за собствените си политически цели?

Въобще може ли журналист да има собствени политически цели?

И след тези всички размисли и разговори, стигнах до един кратък списък с характеристики на понятието „журналист”. Вероятно са много наивни. Възможно е след няколко години да си се смея на това, което съм си мислила, но все пак искам да вярвам, че това всъщност е истина за журналистите:

  • Обективно представят факти
  • И ги поставят във верния контекст.
  • Намират баланса между самостоятелност и отговорност пред другите
  • И следват съществуващите етични кодекси. (Това в български контекст знам, че е нож с две остриета, но разбирате за кои от тях става въпрос).
  • Социално отговорни са.

1624536_10152216813534699_1335829166_n

Почвам все по-често да се замислям какъв процент от българските журналисти отговарят на тези критерии. Но все пак съм сигурна, че има и такива, които го правят! И ще продължа да искам да се върна и да вярвам, че журналистиката има бъдеще, дори и в България, защото както е казал Томас Джеферсън:

„Свободата да говорим и да пишем брани другите ни свободи.”

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.