Какво се случи в Мосул?

| от |

Руслан Трад

Последните доклади и новини от Ирак показват тежкото положение, в което се намира страната. Не, че през последните 15 години държавата, управлявана днес от Нури ал Малики, е показала признаци на стабилност. Но на 10 юни бойци от организацията Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) превземат важният иракски град Мосул. Разположен в провинция Ниневия, градът отдавна е база на ИДИС и опора на останките от предишния режим на Баас и Саддам Хюсеин. Някои анализатори смятат, че високопоставени фигури в ИДИС са имали големи връзки със стария режим, включително лидерът на организацията, Абу Бакър ал Багдади. Части на ИДИС отдавна атакуват правителствените войски чрез отделни нападения и самоубийствени атентати, но никога досега не са организирали офанзива в опит да контролират цял град.

(Кои са Ислямска държава в Ирак и Сирия и какво искат те?)

Анализатори припомнят, че Мосул винаги е бил основна база на ИДИС, заедно с другия размирен град – Фалуджа в провинция Анбар. Организацията финансира дейността си чрез изнудване, рекет в мафиотски стил над местни фирми и заводи. В допълнение, след като избухва гражданската война в Сирия, ИДИС получават възможност да завземат петролните полета в Източна Сирия, с което финансите се увеличават многократно. Разбира се, донори на ИДИС са и някои държави в Персийския залив.

Докладите, идващи от Мосул потвърждават също и, че бойци на ИДИС са иззели над 400 милиона долара от клона на централната банка на Ирак в Мосул. Сред нещата, над които ИДИС установяват контрол след падането на Мосул са и няколко депа с военна техника, включително хеликоптери “Блек Хоук” и военни високопроходими джипове. Изтребители, танкове, униформи, тежки и леки оръжия и всякакъв вид превозни средства, сега са под контрола на ИДИС.

Правителствени служители потвърдиха, че силите на иракската армия са се оттеглили от града малко преди навлизането на ИДИС. В действителност Багдад е в хаос и изглежда, че няма стратегия за справяне със ситуацията. Иракската телевизия пуска постоянно патриотични песни, докато вървят последни новини в лента в ъгъла на екрана. Ръководителят на парламента, Осама Нуджайфи, който прекара по-голямата част от миналата година в критики срещу армията в борбата й срещу ИДИС и съюзниците от старите баасистки кръгове и опитваше да блокира доставките на оръжие, днес критикува същата армия за оттеглянето й.

Премиерът Нури ал Малики призова парламента да обяви извънредно положение, но с каква цел? За да се дадат на неговото правителство още правомощия? Малики вече държи контрола над лостовете за сигурност на правителството, министерствата на отбраната и вътрешните работи. Към момента Ирак на Малики представлява разкъсана държава, където властва корупцията и се създават условия за разделение в политическата власт. Малики също така показа забележителна липса на компетентност или поне подобие на съгласуван план за действие. След 8 години на власт, той не разполага и с една победа, свързана със сигурността в страната.

За да символизират тази некомпетентност, иракските войници по пунктовете все още използват “детектори за бомби”, за които се доказа, че са фалшификати. Миналата година британският бизнесмен Джеймс МакКормик беше вкаран в затвора за 10 години заради продажба на иракското правителство на детектори за топки за голф, представени като детектори за бомби. Тези фалшификати все още се използват – доколкото могат да влязат в употреба – за да не бъде накърнен имиджа на правителствените чиновници, участвали в сделката. Колко ли живота струва това его?

Следете последните новини от Ирак на Фейсбук страницата на Интидар.

Според новините, парламентът ще проведе извънредно заседание на 12 юни. Невероятно е, че ще отнеме толкова време да се свика парламентът, докато три града горят. Много депутати живеят в чужбина, може би трябва да се изчака, докато се завърнат с чартърни полети от Дубай? Считано от 11 юни, ИДИС се придвижиха към Тикрит, родният град на Саддам, който падна в същия ден почти без съпротива.  Тактиката на радикалите показва, че може би ще се насочат към Рамади, Самара и вероятно – Багдад. В деня, в който би трябвало да се свика парламента на Ирак, силите на Ислямска държава в Ирак и Сирия ще са пред портите на Багдад. Освен, ако не се организира контраатака.

Bp1ei39CQAAFIwU

В края на миналата седмица, ИДИС стартира атаки срещу град Самара, където се намират редица шиитски светини. Колони от бронирани машини навлязоха в града от юг. След силна съпротива от иракската армия, са се оттеглили, но все още контролират някои части в източните райони на града. Именно на следващия ден започват нападения срещу Мосул и други сунитски селища. Това постигна множество цели – иракската армия е разпокъсана, движеща се хаотично, незнаеща откъде ще дойде следващата атака. Тази тактика позволи да се навлезе в Мосул, което пък доведе до отслабване на шестмесечната правителствена хватка във Фалуджа, където също действат части на ИДИС.

Армията на Ирак дълго време страда от морални проблеми. В края на 2012 година ИДИС (дотогава известна само като Ислямска държава в Ирак) започна излъчването на клипове, в които се виждат нападения над иракски войници – от атаки над самотни пунктове, в които спят войници, до самоубийствени атентати. За много млади войници, повечето идващи от юг, където Малики има повече поддръжници, рискът да бъдеш изложен постоянно на опасност се отрази обезателно върху боеспособността им. По време на атаките бойците на ИДИС разграбваха униформи, оръжия и превозни средства. След това започнаха атаки върху силите за сигурност, облечени с военни униформи, за да объркат целите си. Това се превърна в редовна тактика на ИДИС. До степен, че на север бойци на ИДИС създаваха фалшиви военни пунктове, на които проверяваха лични данни, сякаш са нормални войници. Психологическата война каза своето.

Има още един важен елемент и това са сигналите за корупция по висшите армейски етажи, които продават на черния пазар оборудване предназначено за войниците. Правителството страда от силна корупция също и липса на последователна стратегия за борба с ИДИС и бившите кадри на Баас. По време на сунитските протести на север от Багдад, провели се най-вече през 2013 година, войниците са замеряни редовно с камъни и други предмети от местни жители, за които присъствието на силите за сигурност е символ на репресия. Не е чудно, че войници и полицаи изоставят позициите си толкова лесно, когато започват сраженията в Мосул.

На последно място, но е и по важност, е фактът, че правителството на Нури ал Малики води политика на фаворизиране на шиитското население и провеждаше редовни кампании срещу сунитите в страната, разглеждани или като “терористи”, или като “заговорници на бившия режим”. Редица активисти също бяха обвинени в тероризъм и вкарани в затворите.  Тази политика доведе до все по-голямо напрежение в Ирак и ненавист между двете най-големи мюсюлмански общности. Пътят към радикалните идеи беше отворен.

Ако атаките от Мосул продължат, най-вероятно и шиитските милиции ще се включат в защита на селищата около Багдад и самия Багдад, където вече има редица атентати в шиитските квартали. За момента единствената съпротива идва от кюрдските милиции, подкрепени и от пешмергите от Иракски Кюрдистан.

Остават множество въпроси като дали е имало нареждане за оттегляне на силите за сигурност и кой би го направил; каква е ролята на премиера Малики в този конфликт – дали не е извинение за въздушни удари по Мосул и нови репресии; как да се докаже връзката със стария режим на Баас и Саддам. Вече редица племенни водачи в провинция Анбар и около Мосул се изказаха, че трябва да се противопоставят на ИДИС, за да “не бъде открадната революцията”. Става ли дума за бунт срещу правителството на Малики?

Следете последните новини от Ирак на Фейсбук страницата на Интидар

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.