Какво няма да научим за ИД

| от |

Шариф Нашашиби, Ал-Джазира

Въпреки цялостното отразяване на борбата срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД), медиите не присъстват в същинските конфликтни зони.

Предвид рисковете за живота това е разбираемо. Ако жестокостта на ИД срещу цивилни и екзекуциите на журналисти не са достатъчна причина да разубедят кореспондентите, то тогава обявените правила на ИД, които медиите трябва да спазват, правят не само опасно, но и невъзможно отразяването на събитията от този регион на света.

Журналистите трябва да се закълнат във вярност към лидера на ИД Абу Бакр Ал-Багдади, а тяхната работа трябва да бъде наблюдавана под строгия контрол на медийните органи в групировката. Журналистите нямат право да работят с телевизиите от черния списък, сред които са „Ал-Джазира“ със седалище в Катар и „Ал-Арабия“ от Обединените арабски емирства (ОАЕ). По-тревожното е, че „правилата не са окончателни и подлежат на промяна по всяко време“, т.е. журналистите не могат да бъдат сигурни дали не нарушават правилата.

Опасността идва не само от ИД, а и от различните сили, които бомбардират позициите на групировката. Армиите на Ирак и Сирия показаха крайно незачитане на живота на цивилните, макар че има разкази от очевидци за зверствата, извършени от водените от Иран шиитски групи, които завзеха територии от ИД.

Журналистите освен това рискуват да бъдат улучени от въздушните удари на водената от САЩ международна коалиция. При тези нападения умират цивилни, както се нападат и цивилни обекти. Всеки, който си мисли, че това са единични инциденти, трябва да помисли по-задълбочено. Белият дом призна в края на септември, че строгите правила, наложени миналата година от американския президент Барак Обама за превенцията на живота на цивилните при нападение с безпилотни самолети, не се отнасят за американските военни операции в Сирия и Ирак.

Това е достатъчно тревожно и без да се взема предвид фактът, че почти 90% от въздушните удари са извършени с американски самолети. Така страданието на цивилните под въздушните удари е не само неизбежно, но според Вашингтон е дори приемливо.

Предвид тези опасности, на журналистите може да им бъде простено, че гледат на работата си в конфликтните зони като на самоубийствена мисия. Най-близкото място, до което се приближават, е да виждат облаците дим на хоризонта и да могат да чуят стрелбата или експлозиите. Те не се приближават достатъчно близо, за да видят какво или кой е нападнат. По-често те правят репортажите си от съседни държави.

Резултатът от това е, че хората получават крайно непълна картина. Медиите трябва да разчитат на изявления от воюващите страни на фона на цялата пропаганда и вторични източници, чиято достоверност не може да бъде проверена. Без възможността да се потвърдят твърденията или контратвърденията медиите се превръщат повече или по-малко в говорители, без значение дали искат да бъдат такива или не.

Вместо репортажи от мястото на събитието, има изобилие от пресконференции, публикации в Туитър, специалисти по телевизията и кадри, заснети от въздуха. Има скрит замисъл зад всички тези пътища на разпространение на информацията. Медиите знаят за това, но не могат да направят кой знае какво поради изброените по-горе рискове.

Някои издания искат да играят заедно, без значение дали са собственост на държави, участващи в борбата срещу ИД, или просто поради патриотични чувства и в подкрепа на „нашите войски“.

Ставаме свидетели на поредната нагласена, режисирана война, в която най-често срещаният образ е как Обама застава зад микрофона. Снимките на лъчезарната жена пилот на изтребител от ОАЕ са навсякъде, поощрява се нейното участие като жена. Къде са обаче снимките на сирийски цивилни, включително на жени и деца, убити в бомбардировки на коалицията? Не знаем нищо за тях, за тяхното минало, постижения, надежди и страхове. Те са просто статистика, нещо по-лошо – те са неудобство за пиар-а.

Липсата на медиен достъп винаги е проблем по време на война, но тук това се случва на едно ново ниво в сравнение с останалите конфликти в региона. Вкарването на журналисти във войските се превърна в отличителен белег на репортажите след войната в Персийския залив през 1991 г., въпреки очевидните проблеми по отношение на достъпа и безпристрастността. Вкарването на журналисти е в полза на силната във войната страна. За репортерите е по-безопасно да бъдат с военни по време на бомбардировка, отколкото да бъдат бомбардирани.

Дори при конфликти с осезаем дисбаланс на властта медиите са успявали да имат присъствие зад редиците на врага. „Ал-Джазира“, например, изгради името си в Ирак и Афганистан, като нейните кореспонденти често съобщаваха информация от горещите точки, които за други са твърде опасни или нежелани. Въпреки строгите ограничения на правителствата след началото на Арабската пролет, медиите успяха да стигнат до историите на хората навсякъде. Липсата на медии на място в Ирак и Сирия днес е особено очевидна.

Социалните медии и градската журналистика поеха тази вакантна функция. През годините се зароди тенденция, в която традиционните медии губят влиянието и значението си. Макар че все повече хора използват социалните медии като източник на новини, тези мрежи си остават до голяма степен платформи за дезинформация на информацията. Твърде често слухове, лъжи и конспиративни теории бързо се разпространяват и не се подлагат на съмнение. Макар че гражданската журналистика се доказа като безценна, когато достъпът до медиите бива ограничен, не бива да се разчита твърде много на нея по отношение на обективността и професионализма. В крайна сметка всеки може да бъде граждански журналист, ако се окаже на правилното място в правилното време с мобилен телефон в ръка. Тези хора не са по-малко податливи на скрити интереси от всеки друг източник на новини.

Отразяването на кампанията срещу ИД е обилно, но това не означава, че хората са добре информирани./БГНЕС

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.