Какво няма да научим за ИД

| от |

Шариф Нашашиби, Ал-Джазира

Въпреки цялостното отразяване на борбата срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД), медиите не присъстват в същинските конфликтни зони.

Предвид рисковете за живота това е разбираемо. Ако жестокостта на ИД срещу цивилни и екзекуциите на журналисти не са достатъчна причина да разубедят кореспондентите, то тогава обявените правила на ИД, които медиите трябва да спазват, правят не само опасно, но и невъзможно отразяването на събитията от този регион на света.

Журналистите трябва да се закълнат във вярност към лидера на ИД Абу Бакр Ал-Багдади, а тяхната работа трябва да бъде наблюдавана под строгия контрол на медийните органи в групировката. Журналистите нямат право да работят с телевизиите от черния списък, сред които са „Ал-Джазира“ със седалище в Катар и „Ал-Арабия“ от Обединените арабски емирства (ОАЕ). По-тревожното е, че „правилата не са окончателни и подлежат на промяна по всяко време“, т.е. журналистите не могат да бъдат сигурни дали не нарушават правилата.

Опасността идва не само от ИД, а и от различните сили, които бомбардират позициите на групировката. Армиите на Ирак и Сирия показаха крайно незачитане на живота на цивилните, макар че има разкази от очевидци за зверствата, извършени от водените от Иран шиитски групи, които завзеха територии от ИД.

Журналистите освен това рискуват да бъдат улучени от въздушните удари на водената от САЩ международна коалиция. При тези нападения умират цивилни, както се нападат и цивилни обекти. Всеки, който си мисли, че това са единични инциденти, трябва да помисли по-задълбочено. Белият дом призна в края на септември, че строгите правила, наложени миналата година от американския президент Барак Обама за превенцията на живота на цивилните при нападение с безпилотни самолети, не се отнасят за американските военни операции в Сирия и Ирак.

Това е достатъчно тревожно и без да се взема предвид фактът, че почти 90% от въздушните удари са извършени с американски самолети. Така страданието на цивилните под въздушните удари е не само неизбежно, но според Вашингтон е дори приемливо.

Предвид тези опасности, на журналистите може да им бъде простено, че гледат на работата си в конфликтните зони като на самоубийствена мисия. Най-близкото място, до което се приближават, е да виждат облаците дим на хоризонта и да могат да чуят стрелбата или експлозиите. Те не се приближават достатъчно близо, за да видят какво или кой е нападнат. По-често те правят репортажите си от съседни държави.

Резултатът от това е, че хората получават крайно непълна картина. Медиите трябва да разчитат на изявления от воюващите страни на фона на цялата пропаганда и вторични източници, чиято достоверност не може да бъде проверена. Без възможността да се потвърдят твърденията или контратвърденията медиите се превръщат повече или по-малко в говорители, без значение дали искат да бъдат такива или не.

Вместо репортажи от мястото на събитието, има изобилие от пресконференции, публикации в Туитър, специалисти по телевизията и кадри, заснети от въздуха. Има скрит замисъл зад всички тези пътища на разпространение на информацията. Медиите знаят за това, но не могат да направят кой знае какво поради изброените по-горе рискове.

Някои издания искат да играят заедно, без значение дали са собственост на държави, участващи в борбата срещу ИД, или просто поради патриотични чувства и в подкрепа на „нашите войски“.

Ставаме свидетели на поредната нагласена, режисирана война, в която най-често срещаният образ е как Обама застава зад микрофона. Снимките на лъчезарната жена пилот на изтребител от ОАЕ са навсякъде, поощрява се нейното участие като жена. Къде са обаче снимките на сирийски цивилни, включително на жени и деца, убити в бомбардировки на коалицията? Не знаем нищо за тях, за тяхното минало, постижения, надежди и страхове. Те са просто статистика, нещо по-лошо – те са неудобство за пиар-а.

Липсата на медиен достъп винаги е проблем по време на война, но тук това се случва на едно ново ниво в сравнение с останалите конфликти в региона. Вкарването на журналисти във войските се превърна в отличителен белег на репортажите след войната в Персийския залив през 1991 г., въпреки очевидните проблеми по отношение на достъпа и безпристрастността. Вкарването на журналисти е в полза на силната във войната страна. За репортерите е по-безопасно да бъдат с военни по време на бомбардировка, отколкото да бъдат бомбардирани.

Дори при конфликти с осезаем дисбаланс на властта медиите са успявали да имат присъствие зад редиците на врага. „Ал-Джазира“, например, изгради името си в Ирак и Афганистан, като нейните кореспонденти често съобщаваха информация от горещите точки, които за други са твърде опасни или нежелани. Въпреки строгите ограничения на правителствата след началото на Арабската пролет, медиите успяха да стигнат до историите на хората навсякъде. Липсата на медии на място в Ирак и Сирия днес е особено очевидна.

Социалните медии и градската журналистика поеха тази вакантна функция. През годините се зароди тенденция, в която традиционните медии губят влиянието и значението си. Макар че все повече хора използват социалните медии като източник на новини, тези мрежи си остават до голяма степен платформи за дезинформация на информацията. Твърде често слухове, лъжи и конспиративни теории бързо се разпространяват и не се подлагат на съмнение. Макар че гражданската журналистика се доказа като безценна, когато достъпът до медиите бива ограничен, не бива да се разчита твърде много на нея по отношение на обективността и професионализма. В крайна сметка всеки може да бъде граждански журналист, ако се окаже на правилното място в правилното време с мобилен телефон в ръка. Тези хора не са по-малко податливи на скрити интереси от всеки друг източник на новини.

Отразяването на кампанията срещу ИД е обилно, но това не означава, че хората са добре информирани./БГНЕС

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът: