Какво няма да научим за ИД

| от |

Шариф Нашашиби, Ал-Джазира

Въпреки цялостното отразяване на борбата срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД), медиите не присъстват в същинските конфликтни зони.

Предвид рисковете за живота това е разбираемо. Ако жестокостта на ИД срещу цивилни и екзекуциите на журналисти не са достатъчна причина да разубедят кореспондентите, то тогава обявените правила на ИД, които медиите трябва да спазват, правят не само опасно, но и невъзможно отразяването на събитията от този регион на света.

Журналистите трябва да се закълнат във вярност към лидера на ИД Абу Бакр Ал-Багдади, а тяхната работа трябва да бъде наблюдавана под строгия контрол на медийните органи в групировката. Журналистите нямат право да работят с телевизиите от черния списък, сред които са „Ал-Джазира“ със седалище в Катар и „Ал-Арабия“ от Обединените арабски емирства (ОАЕ). По-тревожното е, че „правилата не са окончателни и подлежат на промяна по всяко време“, т.е. журналистите не могат да бъдат сигурни дали не нарушават правилата.

Опасността идва не само от ИД, а и от различните сили, които бомбардират позициите на групировката. Армиите на Ирак и Сирия показаха крайно незачитане на живота на цивилните, макар че има разкази от очевидци за зверствата, извършени от водените от Иран шиитски групи, които завзеха територии от ИД.

Журналистите освен това рискуват да бъдат улучени от въздушните удари на водената от САЩ международна коалиция. При тези нападения умират цивилни, както се нападат и цивилни обекти. Всеки, който си мисли, че това са единични инциденти, трябва да помисли по-задълбочено. Белият дом призна в края на септември, че строгите правила, наложени миналата година от американския президент Барак Обама за превенцията на живота на цивилните при нападение с безпилотни самолети, не се отнасят за американските военни операции в Сирия и Ирак.

Това е достатъчно тревожно и без да се взема предвид фактът, че почти 90% от въздушните удари са извършени с американски самолети. Така страданието на цивилните под въздушните удари е не само неизбежно, но според Вашингтон е дори приемливо.

Предвид тези опасности, на журналистите може да им бъде простено, че гледат на работата си в конфликтните зони като на самоубийствена мисия. Най-близкото място, до което се приближават, е да виждат облаците дим на хоризонта и да могат да чуят стрелбата или експлозиите. Те не се приближават достатъчно близо, за да видят какво или кой е нападнат. По-често те правят репортажите си от съседни държави.

Резултатът от това е, че хората получават крайно непълна картина. Медиите трябва да разчитат на изявления от воюващите страни на фона на цялата пропаганда и вторични източници, чиято достоверност не може да бъде проверена. Без възможността да се потвърдят твърденията или контратвърденията медиите се превръщат повече или по-малко в говорители, без значение дали искат да бъдат такива или не.

Вместо репортажи от мястото на събитието, има изобилие от пресконференции, публикации в Туитър, специалисти по телевизията и кадри, заснети от въздуха. Има скрит замисъл зад всички тези пътища на разпространение на информацията. Медиите знаят за това, но не могат да направят кой знае какво поради изброените по-горе рискове.

Някои издания искат да играят заедно, без значение дали са собственост на държави, участващи в борбата срещу ИД, или просто поради патриотични чувства и в подкрепа на „нашите войски“.

Ставаме свидетели на поредната нагласена, режисирана война, в която най-често срещаният образ е как Обама застава зад микрофона. Снимките на лъчезарната жена пилот на изтребител от ОАЕ са навсякъде, поощрява се нейното участие като жена. Къде са обаче снимките на сирийски цивилни, включително на жени и деца, убити в бомбардировки на коалицията? Не знаем нищо за тях, за тяхното минало, постижения, надежди и страхове. Те са просто статистика, нещо по-лошо – те са неудобство за пиар-а.

Липсата на медиен достъп винаги е проблем по време на война, но тук това се случва на едно ново ниво в сравнение с останалите конфликти в региона. Вкарването на журналисти във войските се превърна в отличителен белег на репортажите след войната в Персийския залив през 1991 г., въпреки очевидните проблеми по отношение на достъпа и безпристрастността. Вкарването на журналисти е в полза на силната във войната страна. За репортерите е по-безопасно да бъдат с военни по време на бомбардировка, отколкото да бъдат бомбардирани.

Дори при конфликти с осезаем дисбаланс на властта медиите са успявали да имат присъствие зад редиците на врага. „Ал-Джазира“, например, изгради името си в Ирак и Афганистан, като нейните кореспонденти често съобщаваха информация от горещите точки, които за други са твърде опасни или нежелани. Въпреки строгите ограничения на правителствата след началото на Арабската пролет, медиите успяха да стигнат до историите на хората навсякъде. Липсата на медии на място в Ирак и Сирия днес е особено очевидна.

Социалните медии и градската журналистика поеха тази вакантна функция. През годините се зароди тенденция, в която традиционните медии губят влиянието и значението си. Макар че все повече хора използват социалните медии като източник на новини, тези мрежи си остават до голяма степен платформи за дезинформация на информацията. Твърде често слухове, лъжи и конспиративни теории бързо се разпространяват и не се подлагат на съмнение. Макар че гражданската журналистика се доказа като безценна, когато достъпът до медиите бива ограничен, не бива да се разчита твърде много на нея по отношение на обективността и професионализма. В крайна сметка всеки може да бъде граждански журналист, ако се окаже на правилното място в правилното време с мобилен телефон в ръка. Тези хора не са по-малко податливи на скрити интереси от всеки друг източник на новини.

Отразяването на кампанията срещу ИД е обилно, но това не означава, че хората са добре информирани./БГНЕС

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!