Какво искат мъжете?

| от |

Антонина Тодорова беше провокирана от  „Какво искат жените?“ и показва до колко познава мъжете.

Мъжете искат бира! Или по-скоро да ги оставим на мира. Това е една от вечните причини за противоречията между половете, които никога не спират. Те искат да прекарват време с приятели, да не ходят на шопинг,  да лежат, да гледат мач и разбира се, разкрепостени и никога отказващи секс половинки в леглото! Ааа да  – хапването на готово.

А, образът жена бременна, боса до печката е идеал, но и в днешни дни мираж. Искат да изглеждаме добре, а да не харчим много. Да не забравяме и работата, която е легалното извинение за „оставете ме на мира“. А, според женският речник определение за работохолик е:

1.Той постоянно закъснява след работа.
2.Всичко се обяснява с една фраза: „Трябва да се работи“.
3.Решаването на всички проблеми, се прехвърля на жената.
4.Няма нито време, нито сили за да общува с децата.

Такааа, познато лесно алиби! Ролята „работохолик“ особено в домашни условия е удобна, защото може цял ден да се подмотваш, без да се разбира какво си свършил.

Но нека им признаем, че ги бива, най-добри са във всички области, освен в личните взаимоотношения, домашната работа и отглеждането на децата (остава и там да ни засенчат!). То не са фризьори, готвачи, композитори, танцьори, шофьори, президенти, дипломати, актьори, министри и др., разбира се, с малки дамски изключения.

А, както добре знаем, жените се борят за внимание. Оттам идват нашите малки и чаровни неразбирателства. Забелязала съм, че постоянно искаме да ги занимаваме с нещо „важно“, а целта е да не остават на спокойствие. А, когато сме без тях, звъним по телефона и говорим безкрайно и сложно за неща, които отдавна трябва да са „ясни“.

Но какво става, когато ние наистина ги оставим на по бира?! „А, сега пък защо? Нещо май се сърди?“  Казват, че не ги обичаме! А, мъжът седи там, където е обичан, но самият той това не го умее.

И поради многото любими неща, ангажиращи, свободното и заето мъжко време, трябва да привличаме внимание. Предлагам за начало постоянна, искрена усмивка, а общуването – по специално. Според авторката на книгата „ Как да задържим мъжа влюбен завинаги“  Трейси Кабът хората, както и мъжете се делят на 3 типа: емоционални, слухови и визуални. Така те възприемат информацията и света около тях, следователно и нещата, които им говорим. Ако искате слуховият тип да ви обърне внимание пробвайте така: „скъпи, слушай какво ти казвам…“. Ако не разбере, а това веднага проличава, мъжът е визуален или емоционален. И както дъщеря ми казва „ушичките са в отпуска“ и продължавате натам. Между другото, ако имате момиченце – учете се от нея, те много добре комуникират с бащите си и въобще с мъжкия пол.

Да се върнем на следващия визуален тип (мъжете повечето са такива), подправката е да сте винаги с перфектен външен вид и разговорът да започва с например „виж как се чуствам…“ или „погледни“. И логично, ако нашият приятел е емоционален (обикновенно си личи, често хора на изкуството, отнесени, лежерни, артистични), се действа поетично „представи си, скъпи….“

Ако, все пак не успеете да намерите пътя до човека с логото „оставете ме на мира!“ не забравяйте, че мъжът е и винаги ще си остане „най-добрият приятел на семейството“!

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.