Каква е цената на един кредит?

| от |

Kои са най-често интересуващите Ви въпроси, когато кандидатствате за кредит и как да разберете колко е неговата реална стойност?

Когато кандидатствате за кредит е необходимо първо да проучите условията на пазара, като съберете оферти от различни банки. Така ще може да си изберете най-изгодната за Вас.

Винаги, когато гледате реклама, брошура или оферта на една банка, е важно да проверите какво стои зад условията, които се описват в нея, а именно обърнете особено внимание на:

Лихвен процент

начин на определяне за срока на кредита и при какви условия той се променя. Много често посоченият нисък лихвен процент е за определен период от време. Проучете внимателно каква ще бъде промяната след това.
Друг важен фактор е как е съставен договорът за кредит и до къде се простират правата на банката да променя лихвения процент. Много чести са случаите, при които банката може да променя при влошена икономическа ситуация.
Как се формира лихвения процент, като най-често срещаните варианти в това отношение са:
1. Фиксиран – не се променя за целия срок на кредита.
2. Базов лихвен процент + надбавка. Това е референтен лихвен процент за кредитите, който се определя от банката в зависимост нейната методология и възможности за набиране на ресурс.
3. Пазарен индекс (Юрибор, Основен лихвен процент (ОЛП), Софибор) + плаваща надбавка. В този случай единият компонент зависи от пазара, а другият – от банката.
4. Пазарен индекс + фиксирана надбавка – в този вариант промените са в резултат на пазарното движение на индекса.
5. Лихвеният процент е посочен като стойност в договора, без да е разделен на компоненти. В договора има клауза, според която той подлежи на промяна.

Лихвеният процент обаче не е единственият съществен фактор, който определя цената на кредита. Други такива са:
– Такса за разглеждане искане за кредит – обикновено се удържа с подаването на искане за кредит и се заплаща независимо дали кредитът е одобрен впоследствие или не, но е възможно връщането й при одобрен и отпуснат кредит. Може да бъде твърда сума или процент от размера на кредита.

Само за юридически лица

  • Такса за отпускане на кредит – удържа се еднократно при отпускането на кредита и обикновено е процент от размера му.
  • Такса управление – може да има, може и да няма. Необходимо е да се провери, ако има дали се начислява като дължима сума върху целия размер на кредита или върху оставащата главница. Обикновено се удържа веднъж годишно, но понякога може да е на тримесечие или месечно.
  •  Такса ангажимент – начислява се предимно при кредитни линии и овърдрафти като процент от неусвоената част. Обикновено месечно.
  • Застраховки – има ли включени такива, за чия сметка са – на кредитополучателя или на кредитора, какви рискове се покриват от тях, задължителни ли са за отпускане на кредита или са само препоръчителни.
  •  Такса за обслужване на разплащателна сметка – всеки кредит, за да се обслужва обикновено е необходимо клиентът да има разплащателна сметка за тази цел. Таксата се начислява месечно или годишно. Много често в предложената Ви оферта може да е упоменато условието без такса за месечно обслужване, пък то тя да се окаже дължима годишно.

За улеснение на кредитополучателите, банките са задължени да предоставят информация за всички тези показатели с така наречения Годишен процент на разходите (ГПР) – това е общият размер на кредита – главницата, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с Вашия кредит (настоящи или бъдещи), изразен като годишен процент от сумата. ГПР Ви дава възможност да сравните по – лесно различните предложения за сключване на договор за кредит. Въпреки това обърнете внимание как е изчислен в различните оферти и дали са включени в
сички дължими такси за кредита, застраховки и т.н., упоменати по-горе. Ако не са – питайте допълнително за тях.

Също така е важно да проверите какви допълнителни услуги получавате заедно с кредита и каква е тяхната цена. Възможно ли е при определен пакет от услуги да имате отстъпка.
Нещо на което не се обръща много внимание при искане за кредит, но което може да се окаже от съществено значение на по-късен етап са таксите за предсрочно погасяване и предоговаряне на кредита (на срок, лихви и такси). Много хора не им обръщат внимание при подписването на договора, но след време те имат значение, ако решите да предоговорите кредита, да го погасявате предсрочно или да го рефинансирате.

Друг фактор, който определя цената на кредита е срокът на изплащане, който влияе значително върху общата сума на платените лихви. Моят съвет е да взимате кредит за минималния срок, при който може да си погасявате месечната вноска – така не само оскъпяването му ще бъде по-малко, но ако Ви възникне необходимост от нов кредит в бъдеще преди да сте изплатили този, ще го получите по-лесно, когато сте погасили по-голяма част от главницата му (първите години на кредита в месечните вноски се изплаща повече лихва и по-малко главница, и колкото по-дълъг е срокът на кредита, толкова по-бавно погасявате главницата, която може да се окаже само 10-15 % месечната ви вноска). Дори в момента да сте принудени да вземете кредита за по – дълъг срок, при първа възможност се стремете да погасявате предсрочно, пък било то и частично, според възможностите си, като с погасяването намалявате срока на кредита. При значително повишаване на доходите се опитайте да предоговорите срока на кредита в посока намаляването му.

Подхождайте внимателно към предложените Ви оферти. Така Вие ще бъдете наясно с реалното оскъпяване на взетия продукт и няма да бъдете неприятно изненадани от скрити разходи, такси, наказателни лихви и допълнителни условия, съпътстващи кредита. Служителят на финансовата институция е възможно да забрави или да пропусне да спомене за някои от допълнителните разходи по кредита. Затова винаги прочитайте договорът за кредит преди подписването му и, ако нещо не Ви е ясно- питайте, докато не Ви се изясни. Не се притеснявайте – ролята на служите лят е да съдейства на клиента.

Спазвайки тези препоръки, Вие ще знаете колко точно е цената на Вашия кредит и едва тогава ще финансирате отговорно своя проект. Но не забравяйте, че с финансовата институция сте партньори и както искате прозрачно и коректно отношение от нея, така и Вие трябва да бъдете коректен клиент и платец. Отношенията винаги са двупосочни.

НАСЛУКА И КЪСМЕТ!

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!