Как така семействата на терористи не подозират нищо

| от chronicle.bg, по Reuters |

След терористичните атаки в Париж от 13 ноември бяха задържани близките на част от заподозрените за кървавите нападения. Оказа се, че те не само не знаят нищо за подготвяните актове, но са в шок от това, което близките им са направили.

Майката на Брахим и Салах Абдеслам не повярва в съзнателното желание на самовзривилия се Брахим да нарани някого и дори отдаде действията му на стрес. Брат им Мустафа, който според адвоката е направил „различен житейски избор“, призова Салах да се предаде.

Мустафа дори каза, че семейството е в състояние на „фрустрация, че са живели заедно, без да забележат какво става“. Приятел на Салах възкликна: „Ако Салах е способен на това, то всеки от приятелите ми би могъл да направи нещо такова“.
Близките на Омар Исмаил Мостефай също не подозираха размерите на неговата радикализация.

Всъщност това не е единичен случай – повтаря се почти при всички екстремистки атаки.

Когато на 26 юни тази година Сейфедин Резги откри стрелба в туристическия град Сус в Тунис и уби 38 души, семейството му беше в шок и изрази ужаса си от случилото се. Халил, баща на Муханд ал-Окби, убит по време на атака в Израел преди месец, беше поразен от новината за това, което синът му е направил.

„Никога не съм вярвал, че нещо такова може да се случи, нито съм видял доказателство за това“, казва той. За останалата част от семейството случилото се също е изненада.

Достоверно ли звучи това? До каква степен е възможно близките на нападателите да не виждат издайническите признаци на нарастващия екстремизъм, да не виждат признаците на промененото им душевно състояние, докато се подготвят да убият или да бъдат убити?

Всъщност, това е много вероятно.

Първо, хората, които планират атака, могат да крият истинска си цел, за да предотвратят осуетяване на своите „свещени мисии“. Второ, семействата могат да „откажат“ да разпознаят знаците и да признаят възможността техен любим човек да е на път да се саморазруши, разпръсвайки трагедия и болка наоколо. И най-интересното, семейството може да откаже да приеме отдалечаването и промяната, в които се изразява радикализацията на техния близък.

За да се приеме отдалечаването на близък човек, трябва да се признае, че той или тя се преобразява, превръща се в „чужденец“, изцяло променен от човека, когото приятелите и семейството са познавали и обичали. С приемането на различната гледна точка от тази на останалите членове на семейството, отделеният индивид разрушава тяхната споделена реалност, хвърля съмнение върху валидността му и води до тревога и несигурност за основите на дома. Означава, че близкият им е преминал на „тъмната страна“, дезертирал е от социалния си кръг и е напуснал неговите съкровени ценности и перспективи. Такъв човек е изгубен за своите семейство и приятели, вече не се самоопределя като един от тях. Разбираемо, тези мисли са плашещи и болезнени за останалите членове на този социален кръг. Затова и тези мисли са потиснати.

И въпреки това, доказателството обикновено е там, но човек не се опитва да го види. Изследване за атентаторите единаци, показва, че в по-голямата част от случаите (63.9 процента), връщайки се назад, семейството и приятелите са осъзнавали, че са били наясно с намерението на индивида да се включи в смъртоносните дейности. Подобна е ситуацията и в случаите на престрелки в училища – в 81 на 100 от случаите близките са били наясно с намеренията на стрелеца.

Изглежда, че проблемът не е, че близките не са наясно с намеренията на нападателя, а по-скоро не взимат думите на бъдещия екстремист на сериозно.

Тайният живот на екстремистите не толкова таен и непроницаем, колкото се предполага. Близките обикновено имат подозрения какви са намеренията на близките им. Те знаят повече, отколкото могат да кажат. Предизвикателството обаче е да се работи със социалния кръг на младежите в риск от радикализация, да се увеличи тяхната бдителност и готовността им да „кажат нещо“, когато „видят нещо“. Те трябва да искат да правят това не само, за да предотвратят големи трагедии, но и за да спасят близките си, запътили се към гибел.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.