Как така семействата на терористи не подозират нищо

| от chronicle.bg, по Reuters |

След терористичните атаки в Париж от 13 ноември бяха задържани близките на част от заподозрените за кървавите нападения. Оказа се, че те не само не знаят нищо за подготвяните актове, но са в шок от това, което близките им са направили.

Майката на Брахим и Салах Абдеслам не повярва в съзнателното желание на самовзривилия се Брахим да нарани някого и дори отдаде действията му на стрес. Брат им Мустафа, който според адвоката е направил „различен житейски избор“, призова Салах да се предаде.

Мустафа дори каза, че семейството е в състояние на „фрустрация, че са живели заедно, без да забележат какво става“. Приятел на Салах възкликна: „Ако Салах е способен на това, то всеки от приятелите ми би могъл да направи нещо такова“.
Близките на Омар Исмаил Мостефай също не подозираха размерите на неговата радикализация.

Всъщност това не е единичен случай – повтаря се почти при всички екстремистки атаки.

Когато на 26 юни тази година Сейфедин Резги откри стрелба в туристическия град Сус в Тунис и уби 38 души, семейството му беше в шок и изрази ужаса си от случилото се. Халил, баща на Муханд ал-Окби, убит по време на атака в Израел преди месец, беше поразен от новината за това, което синът му е направил.

„Никога не съм вярвал, че нещо такова може да се случи, нито съм видял доказателство за това“, казва той. За останалата част от семейството случилото се също е изненада.

Достоверно ли звучи това? До каква степен е възможно близките на нападателите да не виждат издайническите признаци на нарастващия екстремизъм, да не виждат признаците на промененото им душевно състояние, докато се подготвят да убият или да бъдат убити?

Всъщност, това е много вероятно.

Първо, хората, които планират атака, могат да крият истинска си цел, за да предотвратят осуетяване на своите „свещени мисии“. Второ, семействата могат да „откажат“ да разпознаят знаците и да признаят възможността техен любим човек да е на път да се саморазруши, разпръсвайки трагедия и болка наоколо. И най-интересното, семейството може да откаже да приеме отдалечаването и промяната, в които се изразява радикализацията на техния близък.

За да се приеме отдалечаването на близък човек, трябва да се признае, че той или тя се преобразява, превръща се в „чужденец“, изцяло променен от човека, когото приятелите и семейството са познавали и обичали. С приемането на различната гледна точка от тази на останалите членове на семейството, отделеният индивид разрушава тяхната споделена реалност, хвърля съмнение върху валидността му и води до тревога и несигурност за основите на дома. Означава, че близкият им е преминал на „тъмната страна“, дезертирал е от социалния си кръг и е напуснал неговите съкровени ценности и перспективи. Такъв човек е изгубен за своите семейство и приятели, вече не се самоопределя като един от тях. Разбираемо, тези мисли са плашещи и болезнени за останалите членове на този социален кръг. Затова и тези мисли са потиснати.

И въпреки това, доказателството обикновено е там, но човек не се опитва да го види. Изследване за атентаторите единаци, показва, че в по-голямата част от случаите (63.9 процента), връщайки се назад, семейството и приятелите са осъзнавали, че са били наясно с намерението на индивида да се включи в смъртоносните дейности. Подобна е ситуацията и в случаите на престрелки в училища – в 81 на 100 от случаите близките са били наясно с намеренията на стрелеца.

Изглежда, че проблемът не е, че близките не са наясно с намеренията на нападателя, а по-скоро не взимат думите на бъдещия екстремист на сериозно.

Тайният живот на екстремистите не толкова таен и непроницаем, колкото се предполага. Близките обикновено имат подозрения какви са намеренията на близките им. Те знаят повече, отколкото могат да кажат. Предизвикателството обаче е да се работи със социалния кръг на младежите в риск от радикализация, да се увеличи тяхната бдителност и готовността им да „кажат нещо“, когато „видят нещо“. Те трябва да искат да правят това не само, за да предотвратят големи трагедии, но и за да спасят близките си, запътили се към гибел.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.