Как така семействата на терористи не подозират нищо

| от chronicle.bg, по Reuters |

След терористичните атаки в Париж от 13 ноември бяха задържани близките на част от заподозрените за кървавите нападения. Оказа се, че те не само не знаят нищо за подготвяните актове, но са в шок от това, което близките им са направили.

Майката на Брахим и Салах Абдеслам не повярва в съзнателното желание на самовзривилия се Брахим да нарани някого и дори отдаде действията му на стрес. Брат им Мустафа, който според адвоката е направил „различен житейски избор“, призова Салах да се предаде.

Мустафа дори каза, че семейството е в състояние на „фрустрация, че са живели заедно, без да забележат какво става“. Приятел на Салах възкликна: „Ако Салах е способен на това, то всеки от приятелите ми би могъл да направи нещо такова“.
Близките на Омар Исмаил Мостефай също не подозираха размерите на неговата радикализация.

Всъщност това не е единичен случай – повтаря се почти при всички екстремистки атаки.

Когато на 26 юни тази година Сейфедин Резги откри стрелба в туристическия град Сус в Тунис и уби 38 души, семейството му беше в шок и изрази ужаса си от случилото се. Халил, баща на Муханд ал-Окби, убит по време на атака в Израел преди месец, беше поразен от новината за това, което синът му е направил.

„Никога не съм вярвал, че нещо такова може да се случи, нито съм видял доказателство за това“, казва той. За останалата част от семейството случилото се също е изненада.

Достоверно ли звучи това? До каква степен е възможно близките на нападателите да не виждат издайническите признаци на нарастващия екстремизъм, да не виждат признаците на промененото им душевно състояние, докато се подготвят да убият или да бъдат убити?

Всъщност, това е много вероятно.

Първо, хората, които планират атака, могат да крият истинска си цел, за да предотвратят осуетяване на своите „свещени мисии“. Второ, семействата могат да „откажат“ да разпознаят знаците и да признаят възможността техен любим човек да е на път да се саморазруши, разпръсвайки трагедия и болка наоколо. И най-интересното, семейството може да откаже да приеме отдалечаването и промяната, в които се изразява радикализацията на техния близък.

За да се приеме отдалечаването на близък човек, трябва да се признае, че той или тя се преобразява, превръща се в „чужденец“, изцяло променен от човека, когото приятелите и семейството са познавали и обичали. С приемането на различната гледна точка от тази на останалите членове на семейството, отделеният индивид разрушава тяхната споделена реалност, хвърля съмнение върху валидността му и води до тревога и несигурност за основите на дома. Означава, че близкият им е преминал на „тъмната страна“, дезертирал е от социалния си кръг и е напуснал неговите съкровени ценности и перспективи. Такъв човек е изгубен за своите семейство и приятели, вече не се самоопределя като един от тях. Разбираемо, тези мисли са плашещи и болезнени за останалите членове на този социален кръг. Затова и тези мисли са потиснати.

И въпреки това, доказателството обикновено е там, но човек не се опитва да го види. Изследване за атентаторите единаци, показва, че в по-голямата част от случаите (63.9 процента), връщайки се назад, семейството и приятелите са осъзнавали, че са били наясно с намерението на индивида да се включи в смъртоносните дейности. Подобна е ситуацията и в случаите на престрелки в училища – в 81 на 100 от случаите близките са били наясно с намеренията на стрелеца.

Изглежда, че проблемът не е, че близките не са наясно с намеренията на нападателя, а по-скоро не взимат думите на бъдещия екстремист на сериозно.

Тайният живот на екстремистите не толкова таен и непроницаем, колкото се предполага. Близките обикновено имат подозрения какви са намеренията на близките им. Те знаят повече, отколкото могат да кажат. Предизвикателството обаче е да се работи със социалния кръг на младежите в риск от радикализация, да се увеличи тяхната бдителност и готовността им да „кажат нещо“, когато „видят нещо“. Те трябва да искат да правят това не само, за да предотвратят големи трагедии, но и за да спасят близките си, запътили се към гибел.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.