Как се живее в пещера?

| от | |

Божидар Божков

 Снимка: Авторът, малко след като е оставил своя бакшиш на съответната бабка в една от пещерите в Тунис

В България много хора са склонни да иронизират малките си апартаменти, наричайки ги бърлоги. Но в Тунис и днес има цели семейства, които действително живеят в истински дупки в скалите. Звучи невероятно, но е самият факт.

Това са берберите – коренните жители на Северна Африка. Разказват, че когато финикийците са се заселили на териториите на днешен Тунис, там ги посрещнали берберски племена. Това се е случило преди около цели три хиляди години! Ето колко древен народ са берберите, които ревностно съхраняват своите традиции. Една от които е именно фамилията да живее в пещера. Използвайки особената мекота на сухия климат, при който дори най-високите температури са поносими от човешкия организъм, те строят домовете си направо в скалите. Това е и най-голямата атракция за всеки турист. Мнозина българи са ходили вече в Тунис и го знаят много добре.

В една впечатляваща местност от каменисти долини, пустинни планини и величествени върхове, в югозападния край на страната са разположени земите на Ксур (в превод от берберски “ксур” означава “берберски дворец”). Пътуваш, пътуваш през пустинята, окото свиква с пясъци, скали, мъхове и лишеи и изведнъж насред камънаците – пещера, в която живеят хора.

Но това не е някаква обикновена пещера, а истински апартамент. Вътре са издълбани допълнителни пет и повече големи дупки – стаи с най-различно предназначение. В едната задължително е инсталиран телевизор със сателитен приемник. Има си и спалня с легла, кухня с всякаква домакинска посуда. Това своеобразно жилище се обитава от най-възрастните баба и дядо, до техните внуци и правнуци. Освен, че служи за прохлада през лятото, скалистият им дом ги топли през зимата.

Наред с неповторимите си домове, благодарение на съвместния си труд берберите успяват да изградят по скатовете на планините огромни съоръжения, които ползват като складове, и развиват впечатляващо производство на мед. Предпочитат да отглеждат културите си терасирано, за да използват максимално водата от редките дъждове в пустинята. Характерните в този регион тъкани с бедуински мотиви са в топли цветове и се използват за направата на кърпи, възглавници, чанти и, разбира се, малки килимчета.

Берберите живеят в сурова зона, твърде отделена от цивилизацията, което им е помогнало през всичките тези хиляди години да запазят своя берберски език непокътнат, а заедно с него и древните традиции. В една от пещерите в село Шенини, покатерено по билото на планина, живее 85-годишна бабка. Нейната пещера е на цели 400 години! Получила я по наследство от родителите си. Домът не се нуждае от ежегодни ремонти, а носи и приличен доход на старицата. – понякога и до 50 – 100 тунизийски динара на ден (1 динар е приблизително равен на 1 лев).

Как заработва тези пари? Много просто. Бабката посяда в дома си, а през него се изреждат туристи. Тя само седи, усмихва се, очите й щъкат насам-натам, от време на време казва нещо като “каля, каля, каля”. Приканва с ръка посетителите да приседнат до нея и да се снимат на воля. От изражението й се разбира, че е напълно наясно, че за редовия турист тя е екзотика. А за нея туристът е доход. В Тунис е прието навсякъде да се оставят минимални бакшиши – по динар или по 500 милима (които се равняват на 50 стотинки).

В разгара на туристическия сезон, който в Тунис започва още през май и приключва в края на октомври, през пещерата на милата бабка могат да се изредят и по около стотина души. В добавка към това е и правителствената подкрепа, която подобни семейства получават. Берберско домакинство, съгласило се да отвори своята пещера за туристи, се включва в специална програма на тунизийските власти, чрез която им се изплащат определени финансови помощи. Така наред със силните родови традиции и държавата помага за запазването на една култура, оцеляла през последните 3,000 години.

snimka

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.