Как се живее в пещера?

| от | |

Божидар Божков

 Снимка: Авторът, малко след като е оставил своя бакшиш на съответната бабка в една от пещерите в Тунис

В България много хора са склонни да иронизират малките си апартаменти, наричайки ги бърлоги. Но в Тунис и днес има цели семейства, които действително живеят в истински дупки в скалите. Звучи невероятно, но е самият факт.

Това са берберите – коренните жители на Северна Африка. Разказват, че когато финикийците са се заселили на териториите на днешен Тунис, там ги посрещнали берберски племена. Това се е случило преди около цели три хиляди години! Ето колко древен народ са берберите, които ревностно съхраняват своите традиции. Една от които е именно фамилията да живее в пещера. Използвайки особената мекота на сухия климат, при който дори най-високите температури са поносими от човешкия организъм, те строят домовете си направо в скалите. Това е и най-голямата атракция за всеки турист. Мнозина българи са ходили вече в Тунис и го знаят много добре.

В една впечатляваща местност от каменисти долини, пустинни планини и величествени върхове, в югозападния край на страната са разположени земите на Ксур (в превод от берберски “ксур” означава “берберски дворец”). Пътуваш, пътуваш през пустинята, окото свиква с пясъци, скали, мъхове и лишеи и изведнъж насред камънаците – пещера, в която живеят хора.

Но това не е някаква обикновена пещера, а истински апартамент. Вътре са издълбани допълнителни пет и повече големи дупки – стаи с най-различно предназначение. В едната задължително е инсталиран телевизор със сателитен приемник. Има си и спалня с легла, кухня с всякаква домакинска посуда. Това своеобразно жилище се обитава от най-възрастните баба и дядо, до техните внуци и правнуци. Освен, че служи за прохлада през лятото, скалистият им дом ги топли през зимата.

Наред с неповторимите си домове, благодарение на съвместния си труд берберите успяват да изградят по скатовете на планините огромни съоръжения, които ползват като складове, и развиват впечатляващо производство на мед. Предпочитат да отглеждат културите си терасирано, за да използват максимално водата от редките дъждове в пустинята. Характерните в този регион тъкани с бедуински мотиви са в топли цветове и се използват за направата на кърпи, възглавници, чанти и, разбира се, малки килимчета.

Берберите живеят в сурова зона, твърде отделена от цивилизацията, което им е помогнало през всичките тези хиляди години да запазят своя берберски език непокътнат, а заедно с него и древните традиции. В една от пещерите в село Шенини, покатерено по билото на планина, живее 85-годишна бабка. Нейната пещера е на цели 400 години! Получила я по наследство от родителите си. Домът не се нуждае от ежегодни ремонти, а носи и приличен доход на старицата. – понякога и до 50 – 100 тунизийски динара на ден (1 динар е приблизително равен на 1 лев).

Как заработва тези пари? Много просто. Бабката посяда в дома си, а през него се изреждат туристи. Тя само седи, усмихва се, очите й щъкат насам-натам, от време на време казва нещо като “каля, каля, каля”. Приканва с ръка посетителите да приседнат до нея и да се снимат на воля. От изражението й се разбира, че е напълно наясно, че за редовия турист тя е екзотика. А за нея туристът е доход. В Тунис е прието навсякъде да се оставят минимални бакшиши – по динар или по 500 милима (които се равняват на 50 стотинки).

В разгара на туристическия сезон, който в Тунис започва още през май и приключва в края на октомври, през пещерата на милата бабка могат да се изредят и по около стотина души. В добавка към това е и правителствената подкрепа, която подобни семейства получават. Берберско домакинство, съгласило се да отвори своята пещера за туристи, се включва в специална програма на тунизийските власти, чрез която им се изплащат определени финансови помощи. Така наред със силните родови традиции и държавата помага за запазването на една култура, оцеляла през последните 3,000 години.

snimka

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Студентка създаде полезна за имунитета бира

| от chronicle.bg, по БТА |

Студентка от Националния университет на Сингапур изобрети нов вид бира, богата на пробиотици, която има свойството да неутрализира токсините и вирусите и подпомага имунната система.

Четвъртокурсничка Алсин Чан решила да създаде полезната за имунитета бира, защото по-голямата част от пробиотичните напитки са на млечна основа. Затова хората с непоносимост към лактоза или алергия към протеини ги избягват.

Момичето призна, че прибавянето на пробиотик в бирата е доста „сложен трик“, тъй като напитката съдържа киселини, възпрепятстващи оцеляването и развитието на полезните бактерии. Студентката експериментира с пет вида щамове на пробиотици и постигна успех с Lactobacillus paracasei.

В 100 милилитра от финалния вариант на полезната бира се съдържат милиард пробиотици, а съдържанието на алкохол е 3,5 %. Процесът на варенето трае около месец. Алсин Чан и ръководителят й проф. Лю Шао Цюан смятат да патентоват изобретението. Японска компания, чието име засега остава в тайна, прояви интерес към продукта.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg