Как България да стане Швейцария

| от |

Цял ден чета изблиците на възмущение в социалните мрежи от т.нар. саботаж на референдума за електронно гласуване.

Какъв саботаж точно? Имаше ли бюлетини за референдума с отпечатани ДА и НЕ? Имаше. Имаше ли избирателен списък за референдума, урна за бюлетините? Имаше. Гласувахте ли?

Ама в някои секционни комисии питали гражданите дали искат да гласуват на референдума. Ами питали са ги. Референдумът по дефиниция е метод за изразяване на активна гражданска позиция по даден въпрос на базата на информираност по въпроса. Или поне така ги разбират нещата в Швейцария, дето все я давате за пример. Ако ви попитат дали искате да изразите гражданската си позиция по въпроса, отговаряте с ДА и го правите. Защото може и да не искате. То същото важи и за местните избори, само дето за тях няма изискване за минимум гласували.

Освен това, поради различието на двата вота заради принципа за уседналост, сменилите адреса си в последните 6 месеца трябваше да гласуват на две места. Съгласен съм, че това не е най-умното нещо, но когато въведем електронното гласуване няма да ви се налага да гласувате от две IP-та. Засега е така и по тази причина е логично да ви попитат за какво точно ще гласувате. Затова има и два списъка. Сигурно на много места организацията не само, че не е била перфектна, но е била ужасна. Вероятно някъде е имало опити на членове на СИК да се показват като най-висша власт днес. Но (в рамките на шегата) и при електронното гласуване нечий Windows ще забие.

Някъде пък не питали гражданите, а те горките трябвало сами да си искат да гласуват. Я да се върнем по-горе и да си припомним какво пише… а, да – активна. В повечето развити държави дори са отишли по-далеч и за да ви впишат в избирателните списъци, е необходимо изрично да го заявите. Дано това се случи някога и у нас, напук на идеите на някои за задължителен вот.

В указанията на ЦИК ясно бе записано (макар че с 15 промени в мнението си ЦИК стана на ЦИРК): „Гласоподавател, който желае да гласува и в националния референдум, и за общински съветници и за кметове, получава от СИК бюлетините за тези видове избори и за националния референдум, и влиза в кабината с всички бюлетини наведнъж.“ Членовете на СИК няма как да знаят дали желая, ако не ме попитат или ако не си кажа. Връчването на всички бюлетини е опит за изкуствено повишаване на избирателната активност. И ако въпросът на референдума не ви харесваше (например „Искате ли … да е премиер/президент до живот?“) повечето от настояващите да се връчват всички бюлетини сега, тогава щяха да протестират срещу същото. Принципите предполагат постоянство независимо от субективните фактори. Затова Швейцария е Швейцария и затова България не е.

Референдумът е стъпка в правилната посока и стискам палци не само да успее, а и да видим скоро електронно гласуване. Тогава няма да ви се налага да си искате бюлетините. Но когато си пуснете компютъра и отворите Facebook, няма да ви препраща автоматично към страницата за гласуване, а ще трябва да направите усилие и да изпишете https://…

КОЙ, Статуквото, Волен и сие може и да не искат електронно гласуване. Опорните точки срещу него може и да валят от всички страни. Но с контра опорни точки няма да стане, а с мислене с главите.

Важно е  този референдум да събере достатъчно подкрепа, но не по втория начин. Важно е до урните да отидат хора пожелали да изразят своята активна гражданска позиция и направили своя информиран избор, че искат или не искат да има електронно гласуване. Баба Пена от Марулево е отишла да гласува за кметицата и да ѝ бутнат бюлетина с ДА и НЕ е същото като да ми дадат да гласувам за кмет на Харманли в секцията ми в чужбина, където съм дошъл, за да мога следващия път да не пътувам 300 км, за да упражня правото си на глас.

Прочетох и оплакване колко сложни са бюлетините. Давам пример отново с Швейцария.

Кои са добрите изборни практики на една от най-демократичните държави в света – Швейцария:

Posted by Наръчник за изборна реформа on 22 октомври 2015 г.

 

За мен има три важни принципа на изборите:

– активна регистрация: искаш изрично да бъдеш включен в избирателните списъци. Лекува купуването на гласове и изборния туризъм;

– информираност и техническа сложност на вота: ако някой не е разбрал за референдума, не е голяма загуба, че няма да гласува. Бюлетината трябва да е сложна поне колкото данъчната декларация. Неграмотността не е извинение. Иначе цветните бюлетини бяха красиви.

– лесно гласуване – затова се надявам електронното гласуване да се случи. Има достатъчно начини то да е достатъчно защитено от манипулации. ( Да не се бърка с горната точка. Достъпът до гласуване трябва да е максимално лесен, самото гласуване е по-добре да бъде малко по-сложно.)

Всичко останало е популизъм, опорни точки и усещане за клетост. Знам, че ако някои хора нямат от какво да се оплакват, светът им ще се срине, но мога само да кажа Keep calm and vote!

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.