Как се прави кампания for populists

| от |

Александър Николов

Сега да не вземе да се обиди някой. Populist не е обидна дума. С обидно значение я използват само тези, които не го могат и то защото завиждат. Не всеки може да е народен човек, популярен, къпещ се в народната любов. Ако обаче сте такъв, ето няколко съвета за бъдещата ви предизборна кампания.

1. Кръстете партията на себе си. Форца Силвио например звучи гордо. Но дори да не сте се сетили за това, важното е всички да знаят, че партията – това сте вие. Че тези хора, вашите кандидат-кметове, депутати и министри, са тук благодарение на вас, че вие сте ги открили като Менделеев Менделеевата таблица, вие сте ги създали като Лафонтен Басните на Лафонтен и трябва ясно да се знае кой командва. Ако има съмнение организирайте им един-два трудови дни. Да почистят градския парк, да засадят някое дръвче… Само внимавайте да не попрекалите и да ги пратите на борба с Ислямска държава, че резервната скамейка дълга, ама…

2. Нужда от програма нямате, защото държавните решения зависят от настроението, в което сте се събудили, но понеже трябва да се знае кой командва, а и е хубаво вашите експерти да не губят форма, ги съберете да напишат една програма. Тъкмо ще се хвалите, че сте първи, вашата е най-хубава и с други думи сте номер едно. Абе има някакви либерали с програма, ама електората им не може да я прочете, социалистите не само, че не изпълняват своята, а направо работят по вашата, а разни там други даже не им работи сайта. За да ги е яд пуснете на вашия сайт директно излъчване, направете youtube канал и направо ще ударите в земята дори националните телевизии, които засега са открили само Facebook и толкова му се радват, че…

3. Колко е добре с вас начело на държавата всички знаят, но хората оценяват нещо като го загубят. Така че се заемете да им обясните колко е страшно без вас. То финансово-икономическа криза, петролен недостиг, режим на тока, слънчево време веднъж в годината, слаба реколта на лавандулата и захарното цвекло, свински грип, птичи грип, морска болест, ебола, Карл Май е изгубил вдъхновение за нови книги, току виж и с Орхан Памук се случи същото и Вазов отдавна както не е писал, едни Графа, Веско Маринов и Фики не стигат… Така че да мислят с главите си, ама не много, че…

4. Вие сте номер едно. Обаче жентълменски подчертавайте някакви заслуги на тези преди вас. Царя, Тодор Живков, Горбачов, Стефан Стамболов, хан Аспарух, Карл Велики, Филип Хубави, Кралица Виктория, Де Гол и Ангела Меркел имат там някакви заслуги за страната и/или Европа. Можете да споменавате и Костов, и Хелмут Кол, но внимателно и от време на време подчертавайте, че те и доста злини са правили.

5. Мача на Джокович, резултата на Рома-Ювентус и победата на Реал Мадрид са важни теми. 90% от българите се радват на Гришо, 85% на Кобрата, 75% на Станка и 2/3 на Лудогорец, докато около 10% се интересуват от данъци. Същото е положението в Италия, Франция или Белгия. Кво кат няма кой да събира боклука в Неапол, като Наполи играе в ШЛ. Франция може да е номер едно по безработица, обаче Les Bleus са били номер едно 1998! А в Белгия даже не знаят, че си нямат правителство…

6. Важно е да се знае, че сте като околните. Ако влезете в БАН ще сте най-умен там, ако обаче сте в селското читалище сте си прост човек от народа. И знаете как се садят картофи, но и поговорки на латиница…

7. Много добре знаете какво искат да кажат конкурентите ви, обаче така можете да се направите на неразбрал, че и тях да объркате какво са искали да кажат. Много важно качество. Така поне не ви се налага да спорите често. То защо изобщо трябва да се спори. Знае се кой е прав. Виж преговорите са хубаво нещо. Трябва по-често да събирате разни хора да преговарят как точно да стигнат до съгласие с вас.

Това е, от повече нямате нужда, щото вие вашето сте го направили, вашия процент е ясен и пак ще биете. Ако и другите правеха така избирателната активност щеше да е по-висока. Ама за какво да им обяснявате математиката, като за математика Нобел няма, ще трябва книга да се пише. Синовете на Великата мечка май не е съвсем довършена, защото Винету не се появява никъде… А тая мечка колко па да е велика без него.

Другата седмица Как се прави кампания for liberals, риторически алегорична метафора е това последното.

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.