Как се оказахме абсолютните аутсайдери

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Европейската комисия здраво охлади всякакъв оптимизъм за икономически растеж на страната ни до 2016 г. Според прогнозите й БВП на България за 2015 г. ще нарасне само с 0,6%. Макрорамката за бюджета на страната ще бъде направена при заложен ръст от 1,5%, или казано с други думи, два пъти по-голям. Дебело искам да подчертая, че това се случва за пореден път. По-притеснителното обаче е, че според европейските експерти през следващите години публичните финанси ще реализират дефицит над 3%, което означава поредно увеличаване държавния дълг.

През 2011 г. държавният ни дълг като процент от БВП бе 15,7%, през 2016 прогнозата е, че той ще бъде 30,2%, или с други думи, за пет години имаме двойна държавна задлъжнялост. Ето това е пряко следствие на политиката на перманентни дефицити. Ако хората с леви убеждения продължават да мислят, че от такова фискално поведение няма никаква опасност, нека се замислят само за лихвените разходи по заплашително набъбващия ни държавен дълг. Нереформираните публични системи ще изискват още и още, и още…

България не е САЩ и печатницата ни за пари

отдавна е покрита с паяжина

след въвеждането на валутния борд.

Според Европейската комисия България е успяла да реализира „всички надвиснали рискове“. Последното е нещо като „европейски черен хумор“. Казано по-ясно, всичко лошо, което е можело да ни се случи, се е случило – спадащ експорт, спадащо доверие в банковия сектор, замразени инвестиции, слабо кредитиране, замръзнало потребление и силна дефлационна спирала. Да, определено неприятна ситуация.

Интересно е да погледнем и в кошарката на нашите съседи – румънците. Непрекъснатото съревнование с тях към днешна дата е категорично в тяхна полза. Румънската икономика ще отбележи ръст от 2,4% за 2014 г. и съответно прогнозите за 2015 и 2016 г. са 2,4 и 2,8%. Бюджетният дефицит на съседите за 2014 г. спада до 2,1% от 2,2% за 2013-а. Дълговата позиция спрямо БВП обаче също така бележи ръст от 34,2% през 2011 г. до прогноза от 41,1% през 2016-а. Това, което обаче видимо ги отличава от нас, е силното възстановяване на експорта. За 2014 г. този сектор на икономиката е нараснал с близо 9%. За 2015-а и 2016-а темпът на растеж ще бъде между 5 и 6%.

Какво означава това за средния румънец?

Безработица под 7% за следващите две години. Румъния е може би единствената европейска страна с инфлация около стимулиращото икономическата активност ниво от близо 3%. Между другото, безработицата в Румъния за последните пет години не е надхвърляла нивото от 7,4%. Преди да стигнем американците, не е ли по-добре първо да стигнем румънците?

Като цяло Европейската комисия направи ревизия на икономическия растеж за Европа в посока надолу. Това е изключително важно за нашата страна, когато се правят бюджетните разчети, тъй като Европа е и ще си остане основният ни икономически партньор. БВП на всички европейски страни за 2015 г. ще нарасне с 1%, а през 2016-а прогнозите са за ръст от 1,6%. Ако по нещо може да се каже, че сме истински европейци, това са „европейските“ нива на безработица. Средното ниво на безработицата в Европа остава твърдо над 10% до 2016 г.

Винаги съм считал, че поради една или друга причина България и Латвия имат множество сходни характеристики.
Даже и поради това, че в Латвия преди години фалира третата по големина банка и това породи изключително много последствия за състоянието на публичните финанси. В конкретния случай обаче става въпрос за друго. Както знаем, Латвия е част от еврозоната. Какво влияние оказа това върху латвийската икономика?
Ръстът на БВП през 2014 г. ще бъде 2,6%. През 2015 и 2016 г. съответно латвийската икономика ще расте с 2,9 и 3,6%. Нали си спомняте за тезите на някои родни „специалисти“ за покачващата се инфлация още на първата година след въвеждането на еврото. Прогнозите са, че между 2014 и 2016 г. инфлацията в Латвия твърдо ще бъде закотвена под 3%. Още нещо, което е изключително важно – Латвия е една от малкото европейски държави, които твърдо са предприели курс на ниски дефицити и

намаляване на държавния си дълг

През 2011 г. нивото на латвийския държавен дълг като процент от брутния продукт бе 42%. През 2016-а той ще бъде сведен до 35,1%. Членството в еврозоната рязко увеличи частното потребление и рязко намали публичните разходи. Заплатите в частния сектор се увеличиха видимо. Единственият проблем засега остава относително високото ниво на безработица, но трябва да отбележим, че тя спадна от 16,2% през 2011 г. до 11% през 2014-а. Прогнозата за 2016-а е за ниво от 9,2%.

България, Румъния и Латвия. Нарочно се опитах да направя сравнение на тези три държави на база последните макроикономически прогнози на Европейската комисия. За голямо съжаление обаче ние сме абсолютните аутсайдери в тази условна група. Многократно съм писал за позитивните ефекти от евентуалното членство на страната ни в еврозоната, което към настоящия момент и състояние на публичните финанси все повече изглежда отдалечаващо се във времето. Латвия премина през същите проблеми и сътресения в банковия сектор като нашите, но разликата е, че още от 2005 г. латвийците създадоха работна група за бъдещото членство в еврозоната, което стана факт в началото на тази година. Те просто си извървяха успешно почти десетгодишния път. Румъния премина през не по-малки финансови катаклизми, но в нито един момент икономиката им не забуксува по начина, по който буксува родното стопанство в момента. Определено може да се каже, че и в двете държави има много поотговорна политическа класа от нашата и това в края на краищата доведе до значими обществени ползи.

Чудя се дали не звучи много екзотично, ако в новосформирания парламент се създаде група за изучаване на румънския и латвийския опит. Прогнозите за състоянието на българската икономика са облачни. Откъде трябва да се започне? Разбира се, че отпушването на еврофондовете изглежда като първата и единствена реална възможност. Това е една от основните причини, поради която всички политически партии са длъжни на компромиси за съставянето на работещо правителство. Без размразяването на еврофондовете кризисната ситуация в момента ще ни се стори като слънчева пролет през следващата година.

Инвеститорите са настръхнали по отношение на случващото се в страната и ни заобикалят като болни от ебола. Да, никой не може да ти навреди толкова, колкото можеш да си навредиш сам. В този ред на мисли бих казал, че с това се справяме професионално.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.