Как се оказахме абсолютните аутсайдери

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Европейската комисия здраво охлади всякакъв оптимизъм за икономически растеж на страната ни до 2016 г. Според прогнозите й БВП на България за 2015 г. ще нарасне само с 0,6%. Макрорамката за бюджета на страната ще бъде направена при заложен ръст от 1,5%, или казано с други думи, два пъти по-голям. Дебело искам да подчертая, че това се случва за пореден път. По-притеснителното обаче е, че според европейските експерти през следващите години публичните финанси ще реализират дефицит над 3%, което означава поредно увеличаване държавния дълг.

През 2011 г. държавният ни дълг като процент от БВП бе 15,7%, през 2016 прогнозата е, че той ще бъде 30,2%, или с други думи, за пет години имаме двойна държавна задлъжнялост. Ето това е пряко следствие на политиката на перманентни дефицити. Ако хората с леви убеждения продължават да мислят, че от такова фискално поведение няма никаква опасност, нека се замислят само за лихвените разходи по заплашително набъбващия ни държавен дълг. Нереформираните публични системи ще изискват още и още, и още…

България не е САЩ и печатницата ни за пари

отдавна е покрита с паяжина

след въвеждането на валутния борд.

Според Европейската комисия България е успяла да реализира „всички надвиснали рискове“. Последното е нещо като „европейски черен хумор“. Казано по-ясно, всичко лошо, което е можело да ни се случи, се е случило – спадащ експорт, спадащо доверие в банковия сектор, замразени инвестиции, слабо кредитиране, замръзнало потребление и силна дефлационна спирала. Да, определено неприятна ситуация.

Интересно е да погледнем и в кошарката на нашите съседи – румънците. Непрекъснатото съревнование с тях към днешна дата е категорично в тяхна полза. Румънската икономика ще отбележи ръст от 2,4% за 2014 г. и съответно прогнозите за 2015 и 2016 г. са 2,4 и 2,8%. Бюджетният дефицит на съседите за 2014 г. спада до 2,1% от 2,2% за 2013-а. Дълговата позиция спрямо БВП обаче също така бележи ръст от 34,2% през 2011 г. до прогноза от 41,1% през 2016-а. Това, което обаче видимо ги отличава от нас, е силното възстановяване на експорта. За 2014 г. този сектор на икономиката е нараснал с близо 9%. За 2015-а и 2016-а темпът на растеж ще бъде между 5 и 6%.

Какво означава това за средния румънец?

Безработица под 7% за следващите две години. Румъния е може би единствената европейска страна с инфлация около стимулиращото икономическата активност ниво от близо 3%. Между другото, безработицата в Румъния за последните пет години не е надхвърляла нивото от 7,4%. Преди да стигнем американците, не е ли по-добре първо да стигнем румънците?

Като цяло Европейската комисия направи ревизия на икономическия растеж за Европа в посока надолу. Това е изключително важно за нашата страна, когато се правят бюджетните разчети, тъй като Европа е и ще си остане основният ни икономически партньор. БВП на всички европейски страни за 2015 г. ще нарасне с 1%, а през 2016-а прогнозите са за ръст от 1,6%. Ако по нещо може да се каже, че сме истински европейци, това са „европейските“ нива на безработица. Средното ниво на безработицата в Европа остава твърдо над 10% до 2016 г.

Винаги съм считал, че поради една или друга причина България и Латвия имат множество сходни характеристики.
Даже и поради това, че в Латвия преди години фалира третата по големина банка и това породи изключително много последствия за състоянието на публичните финанси. В конкретния случай обаче става въпрос за друго. Както знаем, Латвия е част от еврозоната. Какво влияние оказа това върху латвийската икономика?
Ръстът на БВП през 2014 г. ще бъде 2,6%. През 2015 и 2016 г. съответно латвийската икономика ще расте с 2,9 и 3,6%. Нали си спомняте за тезите на някои родни „специалисти“ за покачващата се инфлация още на първата година след въвеждането на еврото. Прогнозите са, че между 2014 и 2016 г. инфлацията в Латвия твърдо ще бъде закотвена под 3%. Още нещо, което е изключително важно – Латвия е една от малкото европейски държави, които твърдо са предприели курс на ниски дефицити и

намаляване на държавния си дълг

През 2011 г. нивото на латвийския държавен дълг като процент от брутния продукт бе 42%. През 2016-а той ще бъде сведен до 35,1%. Членството в еврозоната рязко увеличи частното потребление и рязко намали публичните разходи. Заплатите в частния сектор се увеличиха видимо. Единственият проблем засега остава относително високото ниво на безработица, но трябва да отбележим, че тя спадна от 16,2% през 2011 г. до 11% през 2014-а. Прогнозата за 2016-а е за ниво от 9,2%.

България, Румъния и Латвия. Нарочно се опитах да направя сравнение на тези три държави на база последните макроикономически прогнози на Европейската комисия. За голямо съжаление обаче ние сме абсолютните аутсайдери в тази условна група. Многократно съм писал за позитивните ефекти от евентуалното членство на страната ни в еврозоната, което към настоящия момент и състояние на публичните финанси все повече изглежда отдалечаващо се във времето. Латвия премина през същите проблеми и сътресения в банковия сектор като нашите, но разликата е, че още от 2005 г. латвийците създадоха работна група за бъдещото членство в еврозоната, което стана факт в началото на тази година. Те просто си извървяха успешно почти десетгодишния път. Румъния премина през не по-малки финансови катаклизми, но в нито един момент икономиката им не забуксува по начина, по който буксува родното стопанство в момента. Определено може да се каже, че и в двете държави има много поотговорна политическа класа от нашата и това в края на краищата доведе до значими обществени ползи.

Чудя се дали не звучи много екзотично, ако в новосформирания парламент се създаде група за изучаване на румънския и латвийския опит. Прогнозите за състоянието на българската икономика са облачни. Откъде трябва да се започне? Разбира се, че отпушването на еврофондовете изглежда като първата и единствена реална възможност. Това е една от основните причини, поради която всички политически партии са длъжни на компромиси за съставянето на работещо правителство. Без размразяването на еврофондовете кризисната ситуация в момента ще ни се стори като слънчева пролет през следващата година.

Инвеститорите са настръхнали по отношение на случващото се в страната и ни заобикалят като болни от ебола. Да, никой не може да ти навреди толкова, колкото можеш да си навредиш сам. В този ред на мисли бих казал, че с това се справяме професионално.

 
 

Bulgaria Air със 72-часови оферти на самолетни билети до 1 април

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air пуска промоционални самолетни билети от днес до 1 април включително.

Компанията предлага ниски цени за еднопосочни билети до Амстердам, Франкфурт, Берлин и Лондон. За всяка дестинация те ще са в продажба по 72 часа.

От 22 март до 24 март всеки може да резервира билет от София до Амстердам за 79 евро и може да пътува с него до 30 април.

Три дни след първата оферта, започват други две 72-часови промоции. Само между 27 и 29 март еднопосочните билети от София до Берлин ще бъдат на крайна цена от 49 евро, а тези до Франкфурт ще струват 69 евро. Пътниците ще могат да ги използват до 30 април.

Последната част от кампанията ще стартира на 30 март и ще е активна до 1 април включително. В този период Bulgaria Air ще предлага еднопосочни самолетни билети от София до Лондон само за 69 евро. Пасажерите трябва да ги използват до 30 април.

Цените на промоционалните билети са същите и за пътуване от съответния европейски град до София. Те са подходящи за кратки екскурзии или бизнес пътувания, тъй като в стойността им се включва 1 бр. ръчен багаж до 10 кг. Чекиран багаж може да бъде закупен само срещу 20 евро в посока. Традиционно в цените се включват и всички летищни такси, кетъринг на борда, избор на място в самолета и чек ин.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.