Как се кърши зелен боб?!

| от |

Няколко години преди промените гостът в студиото на „Всяка неделя“ закова водещия с откритието, че автор на в. „Пулс“ надълго и нашироко внушавал как хубавите момичета трябвало да са за отличниците, а грозничките – за двойкаджиите. „Сериозно?!“ – както никога дотогава се усмихна и под, и над мустак Кеворкян.

Гледах и не вярвах на… ушите си. Този абсурден в много други моменти израз на проф. Вучков в случая е съвсем на място. В онова време да те пуснат върху цялата трета страница на националния младежки седмичник за литература и изкуство си беше признание за можене. Но нивото на вестника предполагаше и читателят да е в състояние да вниква в материята, а не да профанизира авторовата идея с произволни и лековати заключения. Особено пък, ако е известен критик, какъвто беше гостът в студиото.

А ставаше дума за ученичка, дошла да поработи в заведението, в което обичах да се отбивам за сутрешното си кафе. Момичето яко хващаше окото, откъдето и да го погледнеш, всичко му беше наред. А и от него не можеше да се чуе някоя глупост, каквито други хубавици ръсят изобилно. Беше повече от приятно да си пиеш кафето, тъкмо когато то е на смяна.

Веднъж ме изненада присъствието на момче, чието облекло и маниери се отличаваха рязко от тези на постоянните клиенти. Беше от онези, които тогава причислявахме към неучещата и неработещата младеж. И към които девойките, дори, а може би най-вече, минаващи за хубави, се лепваха на секундата, сякаш напук на цялата възпитателна работа в семейството и в школото. Все ми се струваше или пък по-скоро се надявах, че момичето от заведението не е като тях. Когато видях обаче, че момъкът е дошъл тъкмо заради него, кафето ми загорча, и не защото не бях разбъркал захарта. А тъй като пред леко кривия му като на голата маха поглед, събрал цялата безцеремонност на света, красавицата стоеше вкаменена като сталагмит. Той настоя да отидат някъде – тяхна работа къде, макар че беше лесно за досещане, а тя се опитваше да му обясни, че следобед е на училище. Или идваш, или чупката – отсече той, преди да яхне мотора си.

Тогава си спомних гласа на взводния командир, от който ехтеше целият плац: „Какво се кършиш като зелен боб?“ Думи, изкрещявани при маршировки, престроявания и други казармени маневри. И чийто смисъл не само през войниклъка, но и доста след това, не можех да схвана. Чак до историята, която разказах във в. „Пулс“. Едва в този момент видях с очите си как някой се прекърши като зелен боб. И този някой беше тъкмо момичето!

Случката действително даде повод за обширни разсъждения, но не за това, че е редно хубавиците да се полагат за отличниците, а другите да останат за слабаците. Животът е не само несравнимо по-пъстър, но и доста по-различен от онова, което във философията се нарича мяра, в народното творчество – лика-прилика, в брака – сходство, в разговорния език – да си намериш еша. Хубаво е това съответствие да е налице, но невинаги го има. Гърнетата все повече не си намират похлупака, колкото и да се обръщат. Така е било и сигурно още по-често така ще бъде.

Онова, което идва в повече, е не липсата на елементарно съответствие, а грубостта, с която тя се налага. И под чиято тежест момичето от кафенето се прекърши. Това се случва хиляди и милиони пъти, и далеч не само в личните отношения. Вместо ние – нея, престъпността нас пречупва. И когато сме здравно осигурени, медицината ни бърка дълбоко в джоба. Образованието навежда гръб пред налагани отнякъде критерии, особено за истината и неистината в историята. Стойностни имена в културата въстават срещу пошлостта, чиито вълни обаче ги потапят. Предприемачи коленичат пред бухалките, които сами или с протекциите на приближени властници им превземат бизнеса. Партийци и цели структури се бунтуват срещу лидерите си, пък в решаващите моменти клякат. Избиратели се кършат пред политиците, дори когато предизборно им обещават не подобряване, а по-високи цени и даже глад.

Най-лошото е, че целокупният зелен боб вече не се и кърши. Кършенето все пак предполага съпротива, а такава сега липсва. Има само маньоври, които я имитират. Европа се гъне пред задокеанския партньор и уж показва характер в името на принципи и интереси, но всъщност се съгласява с всичко. Ние се щураме насам-натам да осигурим по-евтина енергия, но в крайна сметка друг ни казва коя тръба къде да мине и кой блок да се строи. Зеленият боб вече не се кърши, той се увива. Около силата на властта и властта на силата. Около транснационалните компании и родните олигарси. Около пошлостта и бездуховността. По-добре му е сякаш така. Което прави положението още по-безнадеждно. Дотолкова, че ако сега някой постави темата във „Всяка неделя“, дори и по познатия отпреди години изопачен начин, Кеворкян няма да се усмихне. Нито под, нито над мустак. И далеч не само той.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.