Как се кърши зелен боб?!

| от |

Няколко години преди промените гостът в студиото на „Всяка неделя“ закова водещия с откритието, че автор на в. „Пулс“ надълго и нашироко внушавал как хубавите момичета трябвало да са за отличниците, а грозничките – за двойкаджиите. „Сериозно?!“ – както никога дотогава се усмихна и под, и над мустак Кеворкян.

Гледах и не вярвах на… ушите си. Този абсурден в много други моменти израз на проф. Вучков в случая е съвсем на място. В онова време да те пуснат върху цялата трета страница на националния младежки седмичник за литература и изкуство си беше признание за можене. Но нивото на вестника предполагаше и читателят да е в състояние да вниква в материята, а не да профанизира авторовата идея с произволни и лековати заключения. Особено пък, ако е известен критик, какъвто беше гостът в студиото.

А ставаше дума за ученичка, дошла да поработи в заведението, в което обичах да се отбивам за сутрешното си кафе. Момичето яко хващаше окото, откъдето и да го погледнеш, всичко му беше наред. А и от него не можеше да се чуе някоя глупост, каквито други хубавици ръсят изобилно. Беше повече от приятно да си пиеш кафето, тъкмо когато то е на смяна.

Веднъж ме изненада присъствието на момче, чието облекло и маниери се отличаваха рязко от тези на постоянните клиенти. Беше от онези, които тогава причислявахме към неучещата и неработещата младеж. И към които девойките, дори, а може би най-вече, минаващи за хубави, се лепваха на секундата, сякаш напук на цялата възпитателна работа в семейството и в школото. Все ми се струваше или пък по-скоро се надявах, че момичето от заведението не е като тях. Когато видях обаче, че момъкът е дошъл тъкмо заради него, кафето ми загорча, и не защото не бях разбъркал захарта. А тъй като пред леко кривия му като на голата маха поглед, събрал цялата безцеремонност на света, красавицата стоеше вкаменена като сталагмит. Той настоя да отидат някъде – тяхна работа къде, макар че беше лесно за досещане, а тя се опитваше да му обясни, че следобед е на училище. Или идваш, или чупката – отсече той, преди да яхне мотора си.

Тогава си спомних гласа на взводния командир, от който ехтеше целият плац: „Какво се кършиш като зелен боб?“ Думи, изкрещявани при маршировки, престроявания и други казармени маневри. И чийто смисъл не само през войниклъка, но и доста след това, не можех да схвана. Чак до историята, която разказах във в. „Пулс“. Едва в този момент видях с очите си как някой се прекърши като зелен боб. И този някой беше тъкмо момичето!

Случката действително даде повод за обширни разсъждения, но не за това, че е редно хубавиците да се полагат за отличниците, а другите да останат за слабаците. Животът е не само несравнимо по-пъстър, но и доста по-различен от онова, което във философията се нарича мяра, в народното творчество – лика-прилика, в брака – сходство, в разговорния език – да си намериш еша. Хубаво е това съответствие да е налице, но невинаги го има. Гърнетата все повече не си намират похлупака, колкото и да се обръщат. Така е било и сигурно още по-често така ще бъде.

Онова, което идва в повече, е не липсата на елементарно съответствие, а грубостта, с която тя се налага. И под чиято тежест момичето от кафенето се прекърши. Това се случва хиляди и милиони пъти, и далеч не само в личните отношения. Вместо ние – нея, престъпността нас пречупва. И когато сме здравно осигурени, медицината ни бърка дълбоко в джоба. Образованието навежда гръб пред налагани отнякъде критерии, особено за истината и неистината в историята. Стойностни имена в културата въстават срещу пошлостта, чиито вълни обаче ги потапят. Предприемачи коленичат пред бухалките, които сами или с протекциите на приближени властници им превземат бизнеса. Партийци и цели структури се бунтуват срещу лидерите си, пък в решаващите моменти клякат. Избиратели се кършат пред политиците, дори когато предизборно им обещават не подобряване, а по-високи цени и даже глад.

Най-лошото е, че целокупният зелен боб вече не се и кърши. Кършенето все пак предполага съпротива, а такава сега липсва. Има само маньоври, които я имитират. Европа се гъне пред задокеанския партньор и уж показва характер в името на принципи и интереси, но всъщност се съгласява с всичко. Ние се щураме насам-натам да осигурим по-евтина енергия, но в крайна сметка друг ни казва коя тръба къде да мине и кой блок да се строи. Зеленият боб вече не се кърши, той се увива. Около силата на властта и властта на силата. Около транснационалните компании и родните олигарси. Около пошлостта и бездуховността. По-добре му е сякаш така. Което прави положението още по-безнадеждно. Дотолкова, че ако сега някой постави темата във „Всяка неделя“, дори и по познатия отпреди години изопачен начин, Кеворкян няма да се усмихне. Нито под, нито над мустак. И далеч не само той.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.