Как се чете без книга?

| от |

 „В библиотеката, по-важно от всичко и от всеки, е фактът, че тя съществува”

Арчибалд Маклийш

„Библиотеките са тънката червена линия между цивилизацията и варварството”

Нийл Геймън

 „Представете си, че това бяха библиотекари – държавата щеше ли да отстъпи? Всички отстъпват, защото полицията се изправи срещу държавата“. Този риторичен въпрос зададе политологът проф. Евгени Дайнов в седмицата на полицейските протести по Нова телевизия.

Държавата най-вероятно няма да отстъпи въпреки днешния протест на библиотекарите, музейните работници и галеристите срещу бакалските сметки на правителството, което оряза бюджета за финансиране на културните обекти като библиотеки, музеи, читалища…

Номерът не мина при МВР и здравните заведения, но при културните институции идеята беше посрещната по-тихо – с възпитан призив и писмо до институциите.

Тези тихи хора, които работят в сектора, не бързат да затварят кръстовища и да блокират улици, не нападат полицаи, нито имат 20 заплати, които да пазят със зъби и нокти. Имат 370 лева на месец, с които да се издържат на фона на историите за кметове милиардери, полицаи с имения и политици с офшорки.

За библиотеките си спомняме около 24 май и 1 ноември. Извън това те не съществуват за други, освен за студентите в сесия или пред защита.

Българските правителства традиционно си затварят очите пред факта, че през последните 22 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги. Всичко това въпреки Манифеста на ЮНЕСКО и Международната асоциация на библиотеките, според които училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея.

Държавните библиотеки вероятно ще запазят символичните си годишни такси, от потребители, които идват от сантименталност, за да установят за пореден път, че дори комерсиални автори като Чарлс Буковски не са част от инвентара на разпадащите се български библиотеки. Таксите на входа на музеите изглеждат „солени” за джоба на хората, си задават въпроса: „На тия 6 лева няма да им давам, к’во ще видя вътре?”.

Политиката в България сякаш не се влияе от културата. Затова и отношението към хората и културните институции е пренебрежително – подхвърля им се достатъчно, за да не загинат, но не и толкова, че да функционират нормално. Финансова и целева подкрепа на културните обекти фигурира формално в програмите на културното министерство. Липсва обаче чувствителността към състоянието и нуждите на българските библиотеки, читалища, музеи, галерии и театри. В тази сфера за реформи дори не се говори – на никого не му се занимава с нафталинови духове, а с предлаганите заплати и условия, на млади професионалисти не им се занимава. В Европа 70% от населението посещава държавни библиотеки. В България едва 10% ползват услугите им.

Европеецът купува средно 11–12 книги годишно, а българинът по половин. Българската култура страда от недохранване, но не защото няма пари, а защото за нея винаги остават огризките от чуждите гуляи. Да се чудим после защо 50% от хората в България са номинално или функционално неграмотни.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Джиджи Хадид стана модел на годината

| от chronicle.bg |

Джиджи Хадид бе коронясана като международен модел на годината, а „Александър Маккуин“ бе обявен за най-добър британски моден лейбъл на церемонията за Британските модни награди за 2016 г.

Топ дизайнери, модели и знаменитости не се уплашиха от студеното време в Лондон и минаха по червения килим пред „Ройъл Албърт хол“ за церемонията.

21-годишната Джиджи Хадид победи в надпревара с по-малката си сестра Бела, Кендъл Дженър, Адуа Абоа и Линейзи Монтеро за топ отличието за модел.

„Александър Маккуин“ спечели съревнованието за най-добър британски лейбъл, а „Гучи“ получи наградите за лидер в международния бизнес и за международен дизайнер на аксесоари.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.