Код жълто: Как НЗОК ще решава кой да се лекува от хепатит С

| от |

За онези блажени хора, които не знаят, хепатит С е инфекция, засягаща предимно черния дроб. Причинител на заболяването е вирусът на хепатит С (HCV). Хепатит C често протича без  симптоми , но хроничната инфекция може да доведе до образуване на фиброзна тъкан по повърхността на черния дроб, а след години – и до цироза. В някои от случаите, хората с цироза развиват също и чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб или разширени вени в хранопровода или стомаха, което може да доведе до кървене или до смърт.

Накратко толкова.

Допреди две години лечението на заболяването е представлявало комбинация от пегилиран интерферон и антивирусното лекарство рибавирин, която се прилага в продължение на 24 до 48 седмици, в зависимост от типа на вируса на хепатит С. Или т.нар. интерфероново лечение. С него подобрение се е случва при 50-60% от лекуваните, а страничните ефекти са изключително чести и включват суицидни мисли, кожни проблеми, опадане на косата, тежка анемия. Освен това интерфероновата терапия продължава една година, в която пациентите се бодат всяка седмица и натоварва психиката, правейки ги депресивни и апатични.

Преди три години обаче медицината прави огромен пробив и вече има медикамент, който изчиства вируса в рамките на 3 месеца с успеваемост над 96%, без риск от резистентност, без странични ефекти. Излекувани са хора в напреднал стадий, както и пациенти, при които интерфероновото лечение не е дало резултати. Има и случаи, в които злокачествени туморни образувания на черния дроб изчезват. Световната гастроентерологична общност и пациентските организации на болни от хепатит С са обнадеждени, а СЗО и ООН смятат за съвсем реалистично до 2030г. с тази епидемия да се приключи.

Медицината е свършила своята работа и пътят оттам нататък е политически. Всяка държава трябва да подготви стратегия, в която поне половината от хората да се изследват за хепатит С и поне 75% да получат достъп но лечение.

До момента обаче единствено Франция, Холандия и Португалия не ограничават достъпа до лечение. Половината от страните в ЕС имат приети хепатитни планове, имат и регистри.

Какво се случва в България?

Новата безинтерферонова терапия се прилага в България от март 2016г. (две години след останалите държави в ЕС) и към момента хепатолозите имат много добър процент на постигнат траен вирусологичен отговор. Лекарството е въведено със сериозни ограничения и се прилага само при пациенти с напреднало чернодробно заболяване. На нашия фармацевтичен пазар има три компании, които предлагат новия медикамент, а цената му варира между 80 и 100 000лв. за тримесечно лечение (след като от НЗОК договарят с фирмата-производител 40% намаление на цената).

И тук идва и въпросът: на кои пациенти трябва да се отпуска терапията по здравна каса?

Подборът на пациенти трябва да се прави от консилиуми въз основа на изследвания.

След чернодробна биопсия лекарите разбират каква е степента на фиброза (увреждане на черния дроб) и степента на активност на вируса.

Пациентите с по-висока степен на активност следва да са с предимство пред тези, при които хепатит С е в начална фаза, тъй като ако заболяването се развива бавно, изчакването на новото лечение в рамките на година не е фатално за пациента.

По думите на проф. Масимо Коломбо от международната чернодробна фондация EASL, цитиран от Мария Чернева в репортажа й по темата по БНТ, в света вече има четири фармацевтични компании, които предлагат лекарството за безинтерферонова терапия и конкуренцията между тях неминуемо ще доведе до приемливи цени навсякъде. Дали НЗОК е постигнала споразумение за възможно най-добрите цени, които съответно да позволят максимално широко разпространение на медикамента, към момента не е оповестено от Касата, нито от Министерство на здравеопазването.

Какво прави НЗОК?

От средата на януари в сила влизат нови правила за лечение на хепатит С с безинтереферонови терапии. Според тях не лекарите, а Касата ще решава с какви медикаменти да се лекуват болните хора. Ако медиците искат да я сменят, ще трябва да потърсят позволение от Надзорния съвет. НЗОК посочва като „първи избор“ на лекарите медикамент, който до момента не е използван при български пациенти и не е познат на гастроентеролозите у нас, а  лекарствата с доказана ефективност стоят като втори и трети избор, като в случая думата „избор“ не е с пожелателен смисъл.

Очакванията на пациентите за нови правила са били лечението да стане достъпно и за болните в начален стадий. НЗОК обаче ограничава избора на терапия по „икономическа целесъобразност“ и налага този определен медикамент като първи избор за лекарите. А лекарствата не са взаимозаменяеми и действат различно в зависимост от генотипа на вируса и придружаващите заболявания.

Озадачаващото в случая е и че водещите хепатолози у нас не са участвали във формирането на новите критерии, а специалистите разбират за тях от сайта на НЗОК.

Задължаването на лекарите да изписват определено лекарство представлява ограничаване на свободата им за вземане на решенията и незачитане на лекарската им преценка, при това неаргументирано. От гледна точка на пациентите, решението на Касата също е в най-добрия случай неразумно, тъй като не е доказано, или поне не е оповестено, че медикаментът, с който ще се лекуват болните от хепатит, има същата ефективност (над 96%), както не е доказано или оповестено, че това лекарство, подобно на другото, има нула странични ефекти и продължителност от само три месеца.

Това решение на НЗОК, разбираемо, хвърли в паниката пациентите, тъй като е естествено болните да искат най-доброто за себе си и при наличието на доказано изключително ефективно лекарство, да изискват да получават от него.

Ясно е, че лекарството е скъпо и че не всички ще имат финансиран от Касата достъп до него. Но преценката за това кой да получи революционния медикамент следва да бъде правена от медицински специалисти въз основа на медицинска, а не т.нар. „икономическа целесъобразност“, която хвърля в мъгла процедурата по избор на фирмата-производител и начина на подбор на пациенти, които могат да имат достъп до лекарството.

Обществото е наясно с неуредиците и пробойните в здравната система, с недостатъчността на парите, с относително малкия брой на хората в България, които си внасят здравните осигуровки, и с трудните казуси, пред които се изправят здравните специалисти от различни институции и заведения. Но когато на карта са заложени човешкото здраве и шансът за излекуване от доскоро считано за фатално заболяване, изискванията към тези, които управляват и разпределят средствата, трябва да са изключително високи.

Добре ще е НЗОК скоро да изясни позицията си относно спорните нови правила за безинтерфероново лечение на болните от хепатит С, защото в противен случай служителите там поставят под съмнение смисъла на работата си.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.