Код жълто: Как НЗОК ще решава кой да се лекува от хепатит С

| от |

За онези блажени хора, които не знаят, хепатит С е инфекция, засягаща предимно черния дроб. Причинител на заболяването е вирусът на хепатит С (HCV). Хепатит C често протича без  симптоми , но хроничната инфекция може да доведе до образуване на фиброзна тъкан по повърхността на черния дроб, а след години – и до цироза. В някои от случаите, хората с цироза развиват също и чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб или разширени вени в хранопровода или стомаха, което може да доведе до кървене или до смърт.

Накратко толкова.

Допреди две години лечението на заболяването е представлявало комбинация от пегилиран интерферон и антивирусното лекарство рибавирин, която се прилага в продължение на 24 до 48 седмици, в зависимост от типа на вируса на хепатит С. Или т.нар. интерфероново лечение. С него подобрение се е случва при 50-60% от лекуваните, а страничните ефекти са изключително чести и включват суицидни мисли, кожни проблеми, опадане на косата, тежка анемия. Освен това интерфероновата терапия продължава една година, в която пациентите се бодат всяка седмица и натоварва психиката, правейки ги депресивни и апатични.

Преди три години обаче медицината прави огромен пробив и вече има медикамент, който изчиства вируса в рамките на 3 месеца с успеваемост над 96%, без риск от резистентност, без странични ефекти. Излекувани са хора в напреднал стадий, както и пациенти, при които интерфероновото лечение не е дало резултати. Има и случаи, в които злокачествени туморни образувания на черния дроб изчезват. Световната гастроентерологична общност и пациентските организации на болни от хепатит С са обнадеждени, а СЗО и ООН смятат за съвсем реалистично до 2030г. с тази епидемия да се приключи.

Медицината е свършила своята работа и пътят оттам нататък е политически. Всяка държава трябва да подготви стратегия, в която поне половината от хората да се изследват за хепатит С и поне 75% да получат достъп но лечение.

До момента обаче единствено Франция, Холандия и Португалия не ограничават достъпа до лечение. Половината от страните в ЕС имат приети хепатитни планове, имат и регистри.

Какво се случва в България?

Новата безинтерферонова терапия се прилага в България от март 2016г. (две години след останалите държави в ЕС) и към момента хепатолозите имат много добър процент на постигнат траен вирусологичен отговор. Лекарството е въведено със сериозни ограничения и се прилага само при пациенти с напреднало чернодробно заболяване. На нашия фармацевтичен пазар има три компании, които предлагат новия медикамент, а цената му варира между 80 и 100 000лв. за тримесечно лечение (след като от НЗОК договарят с фирмата-производител 40% намаление на цената).

И тук идва и въпросът: на кои пациенти трябва да се отпуска терапията по здравна каса?

Подборът на пациенти трябва да се прави от консилиуми въз основа на изследвания.

След чернодробна биопсия лекарите разбират каква е степента на фиброза (увреждане на черния дроб) и степента на активност на вируса.

Пациентите с по-висока степен на активност следва да са с предимство пред тези, при които хепатит С е в начална фаза, тъй като ако заболяването се развива бавно, изчакването на новото лечение в рамките на година не е фатално за пациента.

По думите на проф. Масимо Коломбо от международната чернодробна фондация EASL, цитиран от Мария Чернева в репортажа й по темата по БНТ, в света вече има четири фармацевтични компании, които предлагат лекарството за безинтерферонова терапия и конкуренцията между тях неминуемо ще доведе до приемливи цени навсякъде. Дали НЗОК е постигнала споразумение за възможно най-добрите цени, които съответно да позволят максимално широко разпространение на медикамента, към момента не е оповестено от Касата, нито от Министерство на здравеопазването.

Какво прави НЗОК?

От средата на януари в сила влизат нови правила за лечение на хепатит С с безинтереферонови терапии. Според тях не лекарите, а Касата ще решава с какви медикаменти да се лекуват болните хора. Ако медиците искат да я сменят, ще трябва да потърсят позволение от Надзорния съвет. НЗОК посочва като „първи избор“ на лекарите медикамент, който до момента не е използван при български пациенти и не е познат на гастроентеролозите у нас, а  лекарствата с доказана ефективност стоят като втори и трети избор, като в случая думата „избор“ не е с пожелателен смисъл.

Очакванията на пациентите за нови правила са били лечението да стане достъпно и за болните в начален стадий. НЗОК обаче ограничава избора на терапия по „икономическа целесъобразност“ и налага този определен медикамент като първи избор за лекарите. А лекарствата не са взаимозаменяеми и действат различно в зависимост от генотипа на вируса и придружаващите заболявания.

Озадачаващото в случая е и че водещите хепатолози у нас не са участвали във формирането на новите критерии, а специалистите разбират за тях от сайта на НЗОК.

Задължаването на лекарите да изписват определено лекарство представлява ограничаване на свободата им за вземане на решенията и незачитане на лекарската им преценка, при това неаргументирано. От гледна точка на пациентите, решението на Касата също е в най-добрия случай неразумно, тъй като не е доказано, или поне не е оповестено, че медикаментът, с който ще се лекуват болните от хепатит, има същата ефективност (над 96%), както не е доказано или оповестено, че това лекарство, подобно на другото, има нула странични ефекти и продължителност от само три месеца.

Това решение на НЗОК, разбираемо, хвърли в паниката пациентите, тъй като е естествено болните да искат най-доброто за себе си и при наличието на доказано изключително ефективно лекарство, да изискват да получават от него.

Ясно е, че лекарството е скъпо и че не всички ще имат финансиран от Касата достъп до него. Но преценката за това кой да получи революционния медикамент следва да бъде правена от медицински специалисти въз основа на медицинска, а не т.нар. „икономическа целесъобразност“, която хвърля в мъгла процедурата по избор на фирмата-производител и начина на подбор на пациенти, които могат да имат достъп до лекарството.

Обществото е наясно с неуредиците и пробойните в здравната система, с недостатъчността на парите, с относително малкия брой на хората в България, които си внасят здравните осигуровки, и с трудните казуси, пред които се изправят здравните специалисти от различни институции и заведения. Но когато на карта са заложени човешкото здраве и шансът за излекуване от доскоро считано за фатално заболяване, изискванията към тези, които управляват и разпределят средствата, трябва да са изключително високи.

Добре ще е НЗОК скоро да изясни позицията си относно спорните нови правила за безинтерфероново лечение на болните от хепатит С, защото в противен случай служителите там поставят под съмнение смисъла на работата си.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.