Как Латвия го направи, а ние НЕ?!

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

lat

На 29 април 2005 г. председателят на Европейската централна банка, финансовите министри на държавите от еврозоната и финансовите министри на Дания, Естония, Литва и Словения взеха съвместно решение и на база приетите процедури на Европейската комисия, след консултация с Икономическия и социален съвет дадоха зелена светлина за включване на Латвия към Европейския валутен механизъм (ERM II).

Примерът с Латвия не е случаен. Многократно съм споменавал за множеството прилики между България и Латвия. Категорично не приемам тезата на много родни икономисти, че апликацията (молбата) за участие в „чакалнята на еврозоната“ не зависи само от нас, но и от всички оторизирани институции на държавите от еврозоната. Да, формално тази наша апликация трябва да бъде одобрена от тях, но самото кандидатстване е политическо решение. Спомняте ли си, че още от „далечната“ 2000 г. тази тема се повдига периодично по един или друг повод в публичното пространство? Спомняте ли си колко пъти се пъчихме, че изпълняваме всички маастрихтски критерии? Спомняте ли си многократно заявяваната „държавна“ стратегия от различни отговорни лица, че „сега ще изчакаме, да видим“ или пък „нека в еврозоната да си подредят къщата…“ И ние тогава с бъклица и дрян ще влезем,

танцувайки, през парадния вход

Е да де, ама трънки. Хайде сега някой да обясни от гледна точка на текущата ситуация как изглежда тази идея. Проявата на далновидност в политиката е дългосрочно решение в полза на обществото, което не е базирано единствено на оцеляването като политик на едно или друго физическо лице, а като рамкира стратегическите цели на държавата в период от 10-15 години. „Някой ни канил в еврозоната, но ние сме се дърпали!“ – уважаемите сънародници знаят, че лъжата е втората природа на политическия ни елит от прехода. Да, нали един виден наш политик „напляска“ руснаците и се оказа, че те го взеха на работа в най-голямата си държавна банка. За по-малките държави членки на съюза е от изключителна важност присъединяването към общия банков, фискален и икономически съюз. Това не трябва да става под формата на заявени фрази от общ характер. Категоричната политическа заявка със съответната „пътна карта“ по години е единственият начин.

„Трябвало ни формално разрешение от държавите членки на еврозоната.“ Точно така, трябва ни, но нали си имаме и евродепутати. Тяхната работа не е ли

да защитават българските интереси

в Брюксел и точно в контекста на това да лобират за осъществяването на националните ни приоритети, белким някой от тях вземе да свърши нещо. Латвия вече е член на еврозоната и в този смисъл са активирани най-мощните защитни механизми на финансовата Ӝ система. Ние сме затънали в собствените ни празнословия. Треперим в очакване да видим колко пари ще ни спре Европа поради поредните финансови злоупотреби и нарушени процедури. Стабилността на финансовата ни система зависи от поредния политически махмурлук, а и не само от политическия. След присъединяването на България към ЕС някак увиснахме без общонационална дългосрочна цел. Ако говорим за политически консенсус по темата, може ли да има по-важна национална цел от финансовата и икономическата стабилност? Който не вярва, нека да се завърти за малко на площад „Гарибалди“. Забелязвате ли струпване на хора, господа политици?

Когато Латвия заяви желанието си за присъединяване към еврозоната, впоследствие бе създаден и съответният национален план за въвеждане на еврото. Това е дълъг и задълбочен процес. Под шапката на министъра на финансите беше създаден Управляващ комитет, в който бяха включени и представители от централната банка. Към този комитет бяха

създадени подгрупи със съответните компетенции

Тази на „Държавна администрация“ например отговаряше за съответните законови промени, засягащи държавен дълг, статистическо отчитане и т.н. Под­групата „Парична и платежна система“ отговаряше за пренастройката на цялата платежна система в режим на еврови разплащания; подгрупа „Финансова система“, към която спадат пенсионната система, фондовият пазар и т.н., подгрупа „Институции и потребители“ и подгрупа „Публично информиране и комуникации“.

Нарочно изброих подгрупите към комитета подробно, тъй като самата му структура дава информация за етапите и системите, през които преминава подготовката на ниво държавно управление. Повярвайте, че най-малкият проблем е да получим съгласието на държавите членки за включването ни в „чакалнята на еврозоната“. Представяте ли си такъв дебат да се води в парламента от сегашните народни представители. За повечето от тях всяко нещо, което е по-сложно, е глупаво и ненужно. Темата „еврозона“ за тях се заключава с краткия коментар: „Да, да за какво ни е това членство – да се повишат цените и да им спасяваме на гърците банките.“ Да сте чули различен аргумент от този? Аз лично не. Знаете, че хората масово не вярват на политиците. Кажете ми тогава не е ли по-добре да имаме различни механизми, които да сложат решенията на родните политици, които засягат финансовата и икономическата стабилност, под все

по-засилен
европейски контрол

Аз съм категорично „за“. Активното участие на България в пълното финансово-икономическо и политическо интегриране в Европа до голяма степен е политически процес. Лошото е, че образователното ниво на политиците ни е такова, че за повече от тях, за да осъзнаят това, им липсват поне десет години. Надали има друга държава в Европа, в която народните представители да имат толкова екзотични прякори, които напълно съответстват на умствения им капацитет!

Ситуацията в страната в момента е сложна. Политическа криза, природни бедствия, банки под особен надзор. Повярвайте ми, нищо не е случайно. Обществото има нужда от катарзис, даже и природата ни го показва. Не спазваме абсолютно никакви обществени норми, а искаме децата ни да ги спазват. Точно в този момент политиците ни се разбягаха. Какво да се прави, такива сме си избрали, а е толкова просто – малко повече почтеност и много работа

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

10 реклами със звезди, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Свикнали сме да гледаме на холивудските звезди като на свръчовеци, които се подвизават само по големите екрани и червения килим, но дори някои от най-големите актьори и актриси са започнали кариерите си по не толкова бляскав начин.

Вижте някои реклами с участието на знаменитости. Преди да станат такива.

Бен Афлек в реклама на Burger King

Брад Пит рекламира Pringles

Дженифър Лорънс за MTV Super sweet 16

Обожаваме Стенли Тучи в „Дяволът носи прада“, но след като го видяхме в тази реклама на Levi`s, ни стана още по-симпатичен

Леонардо Ди Каприо пък рекламира дъвки през 80-те

А Наоми Уотс…тампони

Не сме и предполагали, че Илайджа Ууд толкова обича сирене

Кристен Стюарт пък участва в реклама на Porsche

Рекламата на Pop Tarts с Джозеф Гордън-Левит представя по друг начин това, което сме искали, гледайки го на кино – а именно да ни направи закуска

Деми Мур няма нужда от диетична кола, но я рекламира

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.