Как изкарахме един проблем на светло

| от |

Автор: Ричард Томасза секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След галерията на Британското посолство в София през годините за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Ричард Томас.

Ричард Томас е британски посланик в България между 1989-94 г.

 

„Нямахме задни мисли, дадохме най-доброто от себе си, за да поощрим желанието и добрите практики, които вече съществуваха. […] Имам изключително щастливи спомени от дома във Видраре – озарените детски лица и гордостта на персонала от обновения и подобрен дом.” – Ричард Томас

 

В ляво: екипът на посолството с посланик Ричард Томас и съпругата му Катрин; в дясно: Катрин Томас в дома във Видраре

В ляво: екипът на посолството с посланик Ричард Томас и съпругата му Катрин; в дясно: Катрин Томас в дома във Видраре

Един ден през 1991 г. Дими Паница влетя в резиденцията и хвърли на пианото няколко снимки. „Погледнете ги” – обърна се той към съпругата ми Катрин, „Моля ви, помогнете ни да направим нещо за тази ужас”.

Снимките бяха ужасяващи. Дими каза, че това са снимки на деца от един от мистериозните детски домове, за чието съществуване бяхме наясно, но до които ние като западноевропейци нямахме достъп. По това време външният свят вече знаеше за състоянието на домове за деца в Румъния, но нямахме идея, че условията в домовете в България бяха подобни.

Катрин, разбира се, каза, че ще помогнем и след няколко дена замина за Видин с три колежки от посолството. Доколкото си спомням това бяха Тони Грънчарова, Марта Николова и Сара Лампърт, заедно със Станка Желева, дъщеря на президента Желев и добра приятелка на Сара. Станка беше съдействала и дамите бяха допуснати в дома. Състоянието на децата било толкова тревожно, колкото показваха и снимките, но посетителките внимавали с критиките. Независимо от това Катрин и колежкитеѝ съчувствали на оплакванията за липсата на средства и обещали да се опитат да помогнат.

През следващите три седмици дамите посетиха и домове в Мездра, Стара Загора и Видраре. Състоянието им било подобно, но отношението на екипа и сестрите варирало от истинска загриженост до незаинтересованост, предизвикана според нас от незнание. Знаехме, че българите по природа не са по-жестоки от британците, но осъзнавахме, че 45 години режим е довел до мнението „колкото по-малко се вижда, толкова по-добре”.

Вече имахме малко опит в подпомагането на домове за деца със специални нужди чрез програмата „Приятели на България”, с която помогнахме на две училища за слепи деца във Варна и София. Синът ни Александър тъкмо беше завършил университета и организира заедно с негов приятел от Лондонското училище по икономика благотворително пътуване с колело от българското посолство в Лондон до британското посолство в София. По пътя бяха успели да съберат над 15 000 паунда, с които „Приятели на България” закупиха нужни за училищата брайлови принтери. Бяхме установили добри връзки с ресорните министерства, които за щастие успяха да започнат малка помощна програма за четирите дома.

Не разполагахме с много средства, тъй като фондът „Ноу-хау” все още не беше достигнал до България. Всичко, с което разполагахме, бяха двата стандартни инструмента на всяко посолство в развиваща се страна – фонд „Представителен” и фонд „Малки проекти”. Успяхме с тези определено простички ресурси да помогнем за подобряването на живота на децата и като допълнителен резултат да повишим самочувствието на персонала. Щом едно посолство смяташе институцията им за достойна за внимание, тогава със сигурност работата им си струваше и заслужаваше да бъде развита както професионално, така и по отношение на грижата за децата. В тази връзка бяхме много вдъхновени от примера на старозагорската директорка – удивителен човек и абсолютно изключение от нормата. Тя бе достатъчно мотивирана и ни посрещна като съюзници в каузата ѝ за подобряване на условията. Присъедини се към нас с ентусиазъм, прие всякаква материална помощ, която можехме да осигурим, за да превърне дома в пример за добра практика – нещо като държавен еквивалент на прекрасния „Карин Дом” във Варна, основан от Иван Станчов. Всички четирима директори работиха усилено, за да подобрят грижите в домовете. Този във Видраре беше в най-тежко състояние и беше окуражаващо да видим ентусиазма на директорката и подобренията както в материално, така и в морално отношение.

Успяхме да снабдим с нова централна отоплителна система дома в Мездра и с нова кухня и посуда този във Видраре. Успяхме също и да осигурим коли на четирите дома, прибягвайки към малка хитрост. Резиденцията стана домакин на семинар за грижа за деца със специални нужди, на когото бяха поканени директори на домове, включително и „нашите” четирима, официални лица от министерствата, експерти и колеги от Великобритания, както и български медии, най-вече телевизии. Умишлено направихме събитието възможно най-лъскаво в опит да покажем на българското правителство и хората, че грижите за децата – особено за тези със специални нужди – не са като приказката за Пепеляшка, че не трябва да бъдат затваряни в тайни учреждения, че има много други начини за полагане на грижи и те не са само в домовете, а и сред хората. Опитахме се да дадем на работещите в сектора шанс да повдигнат самочувствието си и да покажат на цяла България, че са важна част от обществото.

Не знам доколко успяхме. Но поне се опитахме да извадим проблема на открито. Скоро след това фондът „Ноу-хау” достигна България и това осигури допълнителни ресурси и експертна помощ. Малката ни аматьорска програма се превърна в част от програмата на фондацията, която пък от своя страна влезе в Програма ФАР на Европейския съюз. Нямахме задни мисли, дадохме най-доброто от себе си да поощрим желанието и добрите практики, които вече съществуваха. Няколко колеги от посолството и семействата им също се включиха – кой от България, кой от Великобритания. Беше прекрасно. Имам изключително щастливи спомени от Видраре – най-близкият ни дом и този с най-голяма нужда от помощ. Например озарените детски лица (особено когато [шофьорът на посолството] Симеон ги повози в ягуара) и гордостта на персонала от обновения и подобрен дом. Катрин и приятелкитеѝ помогнаха във Видраре да се направи английски благотворителен базар – с щандове с продукти и игри за децата. Със затаен дъх чакахме дали някой ще появи. Дойдоха много хора и домът и доброволците събраха добра сума – нещо, което преди време щеше да бъде осмяно като западна безумица.

Надявам се, че четиримата директори ще прочетат тази история, особено Мария и Нели, заедно с българските колеги от посолството през 1990-те години, които толкова отдадено работеха допълнително с Катрин и останалите от нас, за да поощрим нов и по-хуманен начин да помогнем на децата със специални нужди в България.

 
 

Заплатата на Гал Гадот за „Wonder Woman“

| от chronicle.bg |

Парите, които Гал Гадот получава за участието си в трите филма на DC, са неочаквано малко.

„Wonder Woman“ е без колебание един от най-големите хитове това лято като има вероятност да влезе в топ 10 на най-печелившите филми за супергерои. Само за първия си уикенд по кината, филмът прави повече от 100 милиона долара в САЩ и 223 милиона долара глобално. До момента филмът е спечелил общо 573 милиона долара.

В същото време обаче заплащането на Гал Гадот не е никак супер. За „Batman V Superman: Dawn of Justice“, „Wonder Woman“ и предстоящия „Justice League“ актрисата ще получи по 300 000 долара на филм. Като се обърнем назад и отбележим огромното значение на Гадот в „Batman V Superman: Dawn of Justice“, както и вече споменатия успех на „Wonder woman“, заплатата й е по-скоро в долния край на очакванията.

Да, 300 000 бройки от която и да е основна световна валута са много пари сами по себе си. Но леко бледнеят, когато ги сравним с 14-те милиона долара, които Хенри Кавил за ролята си на Кларк Кент/Супермен в „Man of Steel“. Още повече, най-голямата роля на Кавил допреди да подпише за Супермен, е в „Immortals“ от 2011 година. Най-голямата роля на Гадот е в поредицата „Fast and Furious“.

 

Някой може да предположи, че ниската заплата на Гадот се дължи факта, че Кавил играе главна роля в „Man of Steel“, а Гал – поддържаща в „Batman V Superman“. Или просто на отношението на Холивуд към жените. И двете твърдения са грешни. За ролята си в „Captain America: The First Avenger“ Крис Еванс  също получава 300 000 долара. Всъщност мнозина от авенджърите получават по 200 000 долара, докато Робърт Дауни Джуниър взима 50 милиона за ролята на Тони Старк/Железният човек.

Явно както навсякъде, така и в Холивуд всичко е до това как човек се договоря. Добрата новина за Гадот е че и тя, както Робърт Дауни, вече е лице на франчайз и ако той ще продължава, заплатата й най-вероятно ще порасне.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

За офроуд хората със стил

| от Chronicle.bg |

Има една особена порода хора, които намират гледката на разровена, кална поляна за по-вълнуваща от тази на огледално швейцарско езеро с лебеди и макове. Когато излизат с колата си извън града, те тайно поглеждат към изоставените ниви и разораните черни пътища с копнеж. Калта по джантите е тяхна запазена марка, а спортните,ниски автомобили им се струват неразбираеми и скучни.

Както може би вече сте се досетили, става дума за офроуд хората със стил. Те никога няма да си купят Lamborghini, защото няма как да стигнат с него до най-високото от Рилските езера. В същото време, не искат да шофират УАЗ-ка, защото проходимостта може и да е най-важното, но вече не е задължително тя да е придружена от бъбречна криза и комоцио.

Ако питате тази група привърженици на луксозния, автентичен офроуд, с коя автомобилна марка се идентифицират, огромен процент от тях, ще кажат „Land Rover“.

Това не е случайно и тук не става дума за силни думи и изграждане на бранд имидж. Land Rover никога не са произвеждали паркетници и моделите им не са предвидени за шофьори, които искат да карат SUV, просто защото обичат да гледат отвисоко и да паркират по час и половина в софийските улици.

Още с първата си поява, Range Rover намери своето място в екстремно растящия сегмент на SUV моделите, а сега новият Range Rover Sport още веднъж показва „как го правят“ от Land Rover.

DSC_9131

Новата офроуд машина е съвършеният символ на повишената проходимост, но тъй като в днешно време това не е достатъчно, към него са добавени спортно усещане зад волана, комфорт и безопасност.

При обновяването на модела, създателите на Range Rover Sport спазват формулата, заложена още при лансирането на първото поколение – тук става въпрос за по-спортна и по-достъпна алтернатива на пълноразмерния Range Rover. С появата на Sport марката получи сериозен съперник на Porsche Cayenne и BMW X5, а Range Rover беше позициониран още по-високо в сегмента на луксозните SUV модели.

За кого обаче е този модел, дори ако оставим финансовите възможности на купувача настрана?

Range Rover Sport привлича тези, които ценят лукса, качествените материали, високото ниво на изпълнение на автомобила, спокойната атмосфера на борда и, естествено, мощните 6-цилиндрови двигатели. В ежедневието това означава сигурно и динамично шофиране, висока степен на защита и модерни технологии на борда, отличен обзор от мястото на водача и не на последно място – автомобил, който рефлектира с блясък върху имиджа. Range Rover не е просто скъпа автомобилна марка, тъй като предлага автомобили с традиции, съчетани със смели решения.

DSC_9287

Всъщност, в случая на обновения Range Rover Sport, който се появи малко след фейслифта на по-големия Range Rover, става въпрос за няколко интересни акцента, единият от които е исторически – за първи път в историята на марката този модел ще се предлага с 4-цилиндров двигател. Естествено, става въпрос за вече добре познатия 2-литров турбо дизел от семейството Ingenium, който присъства в гамата на Discovery Sport и Range Rover Evoque. За да осигури по-добра динамика на 2-тонния модел, мощността на двигателя е увеличена на 240 конски сили, а максималният въртящ момент е вече 500 Nm. С този мотор, който се явява базов в гамата дизелови двигатели на Range Rover Sport, всъдеходът ускорява от 0 до 100 км/ч за 8,3 секунди и има максимална скорост 207 км/ч.

Не си представяйте да ги усетите по някой баир обаче.

Нов двигател има и при бензиновите мотори – 3-литров V6 с компресор и мощност 340 конски сили е най-достъпното предложение в тази гама, а има и още един V6 с 380 конски сили, както и два бензинови V8 с 510 и 550 конски сили. Новият мотор с компресор тип Roots осигурява ускорение на Range Rover Sport за 7,2 секунди от 0 до 100 км/ч, а максималната му скорост е близка до тази на базовия дизелов модел – 209 км/ч.

Освен новите двигатели, новият Range Rover Sport предлага и повече удобство и по-голяма сигурност за пасажерите. Иначе казано – говорим за кола, която може да ви закара на първа линия на плажа, през девет дюни в десета, но може да возите в нея и децата си, без вестибуларният им апарат да сдаде багажа.

DSC_9201

Дисплеят на инфотейнмънт системата вече е 10-инчов, а системата се е сдобила с нови функции: обособяване на WiFi хотспот, свързване със смартфон и подобрено приложение за телефони, чрез което дистанционно се управляват някои функции на системата. Например, приложението може да запамети някои от редовните ви маршрути, така че да не се налага да ги въвеждате в навигацията. И при новият дисплей е запазено практичното „разделяне на екрана“, така че водачът и пасажерът до него могат да гледат различни неща на него.

Софтуеърът, който управлява работата на системата се казва InControl Touch Pro и вече присъства и в други модели на Jaguar Land Rover, като спечели високи оценки за по-бързите си реакции и по-лесната работа с него. А за любителите на офроуд изпитанията е предвиден All-Terrain Info Center, който осигурява информация за движението на автомобила – както геометрията на колата при преодоляването на различни препятствия, така и къде се намира всяко едно колело в този момент.

Новият Range Rover Sport получава серийно някои много важни за безопасността системи. Става въпрос за предупреждението при напускане на лентата на движение, автоматичната спирачка при критични ситуации и информацията за разстоянието при движение назад и паркиране. Като екстри се добавят системата, която следи за други автомобили в слепите петна за видимостта (Blind Spot Assist), както и новата система Intelligent Speed Limiter, която разчита пътните знаци за ограничение на скоростта и не позволява надхвърлянето на максимално разрешената скорост. Тази система обаче може да бъде деактивирана от водача. Сред другите екстри попадат адаптивният круиз контрол, в чиито безспорни ползи сме се убедили неееднократно, системата за запазване на лентата на движение плюс еволюция на системата за следене на слепите петна, която се намесва с корекция на волана, ако водачът реши да смени лентата, а опасно близо до него има друг автомобил.

DSC_9115
Що се отнася до интериора, конструкторите са заложили на интересна формула : 80% „класическо“ усещане за Range Rover, допълнено с 20% от „по-смелото мислене“, демонстрирано при Evoque. Позицията на водача е по-висока в сравнение с повечето 4х4 модели, а видимостта е много добра във всички посоки.

Най-силно впечатление обаче правят качествените материали в интериора и нивото на изработка. Превключвателят, който управлява работата на климатика, както и скоростният лост, напомнят тези в спортния Jaguar F-Type, а инструментите на арматурното табло и тъчскрийна са отлично четими.

И за да се отговори още по-пълноценно на изискванията на клиентите, топ подразделението на Jaguar Land Rover – Special Vehicle Operations (SVO) е разработило 19 нови цвята, в които може да бъде поръчан Range Rover Sport.