Как изчезна другарят Ким

| от | |

Божидар Божков

Летен Пхенян е особено горещ град. На всичкото отгоре и влажен. В един такъв ден, когато задухът идваше в повече, помолих другаря Ким, нашия гид, да си купя сладолед. Сладолед на клечка се продава на всяка крачка в севернокорейската столица, но покупката му от чужденец не е нещо, което се толерира. Екскурзоводите в КНДР, разбира се, обясняват, че това е най-свободна и съвсем демократична страна, където обаче не е препоръчително за чужденците да притежават вонове – местната валута, освен ако не са с дипломатически статут. В същото време на тези сергии за сладолед други пари не приемат. Теоретично обмяната на валута не е забранена, севернокорейските хотели дори винаги имат и обменен пункт, но служителят там умира по цял ден от скука, защото не обслужва никакви клиенти. Банкоматите са непознати машини за народа на тази страна, а кредитните карти – просто безполезни разноцветни парченца пластмаса. В един от хотелите дори видях и клон на Корейска кредитна банка. Що за кредити се предлагат и дали изобщо това наистина беше банка, си остана загадка – там никога никакъв клиент не влезе. Понякога си мислех дали пък работата на хората в обменния пункт и на тези от банката не е да си записват кой оперен чужденец се е осмелил все пак да поиска да си закупи от тази ценна валута. Такива вероятно са малцина, тъй като без документ за самоличност в пункта директно отказват да те обслужват, а още с влизането в КНДР всеки чуждоземец, освен ако не е дипломат, е длъжен да предаде паспорта на съхранение при някой колега на другаря Ким. Връщат му го едва при напускане на страната. „Може да ги изгубите, а знаете ли после колко е лошо да си без паспорт“, обясни ни гидът, докато ги събираше. За чужденците има специални валутни магазини и в някои наистина предлагат и сладолед, но пък те не се намират на всеки ъгъл. Затова в такива горещи летни дни в Пхенян е много важно да си спечелил благоволението на някой от гидовете, за да се подсигуриш с нещо разхладително.

Другарят Ким е само един от четиримата корейци, които са с нас денонощно. Те ни поеха още от аерогарата. Сутрин ни взимаха от хотела, придружаваха ни през целия ден, хранеха се с нас в луксозните ресторанти, където редови корейци нямат работа, посещаваха покрай нас и валутните магазини – също забранена зона за местните трудови хора. Вечер спяха в същия хотел, въпреки че бяхме в столицата, където те си имат жилища. Слава богу – настаняваха се в други стаи. Тази неотлъчност, обясниха, била нещо като услуга – да може винаги да са ни под ръка, ако ни потрябват. Но по-вероятно ние да сме им постоянно под око… За група от осем човека, каквато бе нашата, това си е един приличен надзор. За четиримата пък това бе и единствен шанс да погледат чужда телевизия, защото на територията на КНДР се лови само тази от Пхенян. Телевизорът в хотелската стая обаче е настроен да излъчва цели девет програми: първа и втора на Централната корейска телевизия, четири китайски, една руска и даже японската Ен Ейч Кей и британската Би Би Си, които са от иначе толкова вражески и империалистически държави. Хотел „Янгакдо“, където преспивахме през повечето дни, се намира в самото сърце на Пхенян – върху остров, оформил се по средата на река Тедон, която прекосява столицата. Хотелът е величествен, с 47 етажа, на върха има и въртящ се ресторант. Въртящите се ресторанти са някаква мания, обзела цяла Северна Корея – има ги под път и над път. В другия луксозен пхенянски хотел „Корьо“ има два. В трети, който се строи от почти 20 години, пък е предвидено да са шест! За какво са им при този рехав туристически трафик – никой няма идея. Вероятно за престиж пред южната половина на страната, която за момента е в ръцете на лъскавия и коварен империализъм с неговите небостъргачи. Пхенян също не отстъпва на високо строителство. Всичко е огромно, величествено и с много етажи.

Самият град блести от чистота. Почти целият е изпъстрен с огромни площади и всякакви грандиозни монументи. Най-големият сред тях е бронзовата статуя на великия вожд – задължително място за преклонение на всеки кореец. Ако социалистическата символика, която прелива навсякъде, е единица мярка за естетика, то – да, Пхенян е красив град. Хотел „Янгакдо“ също се вписва в тази гледка – вижда се отдалече, но отблизо малцина пхенянци са имали честта да го разгледат. На 200 метра от входа по единствения път, водещ до него, има бариера, където е поставен милиционерски пост. Официално работата на постовия е да бди за спокойствието на чуждестранния гост. А съвсем между другото – и да предпазва пхенянските работещи от досег с чужденците, които носят със себе си толкова много капиталистически съблазни – одеколони, несанкционирани книги, списания и други подобни ужасяващи произведения… По правило те трябваше да бъдат пресети още на границата, но митничарите там се задоволиха с едно дежурно пребъркване на багажа. Дори пропуснаха, без да го забележат, последния брой на едно българско списание с Азис и гола манекенка в скандална поза на корицата, което посевернокорейските дефиниции сигурно минава за хард порно.

Но да се върнем при другаря Ким. Представиха ни го като екскурзовод в Корейската международна компания за пътешествия – единствената в КНДР, при това пътешествия извън КНДР тя не организира, защото местните трудови хора са заети с толкова революционни дела, че даже и не помислят за пътувания навън. От километър обаче на др. Ким му личеше, че работи и на още едно място, където е поне капитан, ако не и майор. Но ако наистина има нещо общо с това друго място, др. Ким е от онези, на които милиционерската професия им е в кръвта – не преиграват, излъчват спокойствие и уравновесеност, знаят какво могат да си позволят и са готови дори да вземат извънредни решения. Това са хората, на които една революция – като тази в Северна Корея, би могла да се осланя.

За нашия благополучен престой в КНДР се грижеше и другарката Ким. Тя също бе обявена като екскурзовод в споменатата компания и на пръв поглед като че ли наистина се занимаваше само с това, макар че в държава като Северна Корея никога не е сигурно. Имената на останалите двама надзиратели не запомних. Уви, те не се казваха Ким, с което се поставя под съмнение официалната статистика, според която тази фамилия носели 70% от корейците. За третия ни обясниха, че ще заснема с камера целия ни престой. Накрая щял да сглоби филм, който да си закупим, ако искаме. И той наистина ни се вреше навсякъде с видеокамерата си. Не го видях единствено в мавзолея на великия вожд Ким Ир Сен. Въобще нямах съмнения, че работата му е да прави просто филм за частно ползване. Често във вечерните новини на Централната корейска телевизия показваха репортажи как доволни чужденци с радост обикалят около някоя от 800-те статуи на починалия вожд, покойната му жена – другарката Ким Чен Сук, и сина им – покойния любим ръководител Ким Чен Ир – кланят им се, поднасят цветя и изобщо изразяват пълна съпричастност с революцията, но най-вече със Семейството. След като си заминем, много вероятно и ние щяхме да се намърдаме в някой такъв репортаж, за да демонстрираме увереност в победата и да заклеймим световния империализъм и южнокорейските му марионетки.

Четвъртият ни придружител бе просто шофьор на минибуса, с който се придвижвахме из КНДР. Но и той, както другите трима, носеше характерната значка с лика на вожда Ким Ир Сен на фона на националния флаг. Тъй като такива значки се получават за специални заслуги, бе ясно, че този човек е направил много повече от просто някакво си геройство към своя автобус. Пък и четиримата, колкото и да демонстрираха приятелска и другарска атмосфера помежду си, постоянно издаваха едно едва доловимо напрежение. Следваше да се разбира, че въпреки съвместното им занимание в туристическата компания и към още някой и друг орган вероятно са зачислени в различни негови отдели, които се дебнат един друг. Другарят Ким, например, посрещна с огромно безпокойство молбата ми за сладолед, още повече, че и другарката Ким я чу. Първоначално беше готов да откаже категорично. После все пак склони на напористите ми молби.
Сладоледът струва някакви си 90 вона, което е около 75 стотинки. Очевидно бе, че сам не мога да го купя, защото трябваше да ми даде от своите пари. И дума не можеше да става двамата да направим някаква бърза обмяна на валута ей така на улицата, пред погледите на толкова много хора със значки. Пък и, дори да му дам чужда банкнота, той какво ще прави с нея? Едва ли би тръгнал да си купува нещо от валутните магазини, защото ще бъде на часа издаден и профилактиран от бдителните органи. Дългогодишната практика на другаря Ким си каза своето. Той ми даде знак да се скрия в един магазин за литература на чужди езици, където докато има присъствие на чужденци, редови трудещи избягват да се появяват. После се огледа тревожно дали някой не ни е видял. Сетне отиде при останалите трима – дали случайно не искат да ги почерпи със сладолед и тях, та моят да мине между капките. Накрая, докато не спираше да се оглежда, купи три – освен за себе си, даде на мен и на видеооператора, който никога не отказваше нищо, даже и дъвки. Др. Ким дежуреше наоколо и ме прикриваше с тяло, докато го изям. Попита ме дали ми е харесал, направи се, че не ме чува, когато с цялата си наивност му предложих да му го платя с евро. А на другия ден другарят Ким изчезна. Неговата съименничка вметна сухо, преди още някой да я пита, че му се появили семейни проблеми и той бил възпрепятстван да ни придружава повече.

Горкият другар Ким! Чувствах се виновен. Никога повече не поисках нещо извън официалната програма. Оставаше ми само да се надявам, че се е разминал единствено с устни забележки. Едва привечер разбрах, че може би съм донякъде невинен или поне не съм се намесил чак толкова в „семейното“ добруване на този човек. Оказа се, че вечерта, точно след случката със сладоледа, двама норвежци от нашата група своеволно решили да излязат от хотела и да се разходят из Пхенян. Не че е забранено, но така – без паспорти, милицията ги засякла още на първите двеста метра. Попитали ги от коя група са. Веднага вдигнали по тревога службата за сигурност на хотела. И така набързо се вгорчило „семейното“ щастие на нашия гид. Повече никога не го видяхме.

Хотел “Янгакдо”

IM000066.JPG

Другарят Ким

IM000086.JPG

Редовните посещения на монументите на великия вожд и сина му са не просто препоръчителни, а задължителни за всички трудещи се. Внукът Ким Чен Ън (когото в България незнайно защо наричат Ким Чен Ун) все още не си е изградил паметници на себе си

IM000089.JPG

Канонът в КНДР забранява на фотографите да снимат само отделни части от монументите на умрелия вожд. Те трябва да се показват цялостно. Такава снимка е немислимо да се появи там

IM000099.JPG

Будка за продажба на сладолед, до която чужденците в КНДР нямат достъп

IM000150.JPG

Пхенян изглежда всъщност добре, но трябва да се знае, че привилегия да живеят в столицата имат само преминали през сериозно сито семейства, които са засвидетелствали предаността си към управляващата клика

IM000161.JPG

В КНДР е в сила и до днес Закон за жителството, какъвто имаше и в останалите социалистически държави (в България също), който задължава всеки жител да населява само града или селото, където се е родил. Преместването в друг град или село е практически невъзможно, освен при сватба, когато съпругат/съпругата е от друго населено място. Също така пътуването от един град в друг е цяла одисея – редовият жител трябва да притежава специален документ (подобен на командировъчно) от службата, че е изпратен, който той трябва да покаже на постовете, намираще около изходите на всяко населено място. Ако пътуваш при свои роднини, си длъжен да притежаваш покана от тях, заверена в съответния местен орган на властта

IM000176.JPG

Пхенян нощем свети докъм 22:50 часа, когато приключва програмата на Централната телевизия. След това токът угасва и единствената светлина е откъм монумента на Ким Ир Сен и хотелите. Електричеството се пуска отново сутринта около 05:45

IM000394.JPG

 

 
 

Заплатата на Гал Гадот за „Wonder Woman“

| от chronicle.bg |

Парите, които Гал Гадот получава за участието си в трите филма на DC, са неочаквано малко.

„Wonder Woman“ е без колебание един от най-големите хитове това лято като има вероятност да влезе в топ 10 на най-печелившите филми за супергерои. Само за първия си уикенд по кината, филмът прави повече от 100 милиона долара в САЩ и 223 милиона долара глобално. До момента филмът е спечелил общо 573 милиона долара.

В същото време обаче заплащането на Гал Гадот не е никак супер. За „Batman V Superman: Dawn of Justice“, „Wonder Woman“ и предстоящия „Justice League“ актрисата ще получи по 300 000 долара на филм. Като се обърнем назад и отбележим огромното значение на Гадот в „Batman V Superman: Dawn of Justice“, както и вече споменатия успех на „Wonder woman“, заплатата й е по-скоро в долния край на очакванията.

Да, 300 000 бройки от която и да е основна световна валута са много пари сами по себе си. Но леко бледнеят, когато ги сравним с 14-те милиона долара, които Хенри Кавил за ролята си на Кларк Кент/Супермен в „Man of Steel“. Още повече, най-голямата роля на Кавил допреди да подпише за Супермен, е в „Immortals“ от 2011 година. Най-голямата роля на Гадот е в поредицата „Fast and Furious“.

 

Някой може да предположи, че ниската заплата на Гадот се дължи факта, че Кавил играе главна роля в „Man of Steel“, а Гал – поддържаща в „Batman V Superman“. Или просто на отношението на Холивуд към жените. И двете твърдения са грешни. За ролята си в „Captain America: The First Avenger“ Крис Еванс  също получава 300 000 долара. Всъщност мнозина от авенджърите получават по 200 000 долара, докато Робърт Дауни Джуниър взима 50 милиона за ролята на Тони Старк/Железният човек.

Явно както навсякъде, така и в Холивуд всичко е до това как човек се договоря. Добрата новина за Гадот е че и тя, както Робърт Дауни, вече е лице на франчайз и ако той ще продължава, заплатата й най-вероятно ще порасне.

 
 

5 кокетни приключения, които ви чакат на морето

| от |

Цоп-цоп. Вече чуваме как крачетата ни цопкат в морската вода и нямаме търпение да дойде дългоочаквания ден на летния отпуск, да напълним резервоара на колата и да запалим към моренцето. Ще се пият коктейли, ще се хапва таратор, ще има плацикане във водата, плажен волейбол, аквапаркове, морски флиртове, нежни нощи на пясъка…ехеееееее. Пускаме сърчице във Facebook и тръгваме.

Да, ама не. Каквото и да пише по разни списания и да ви казват хората, животът не е прекрасен, а лятната почивка не е задължително приятно преживяване. Ето част от вълнуващите приключения, които морето може би ви готви:

Колата се предава

Натоварили сте домочадието, сешоара, ютията, палатките за всеки случай, люлката, хамака, лопатите, въжетата, фенерите, яйцата, доматите, банските, кърпите, поясите, ютията, хладилните чанти и всичко останало, готови сте, прекръствате се и тръгвате. Ауспухът дере асфалта, старият звяр пърпори и след два часа сте стигнали до бензиностанцията след Черната котка. Тамън излизате на магистралата, вдигате до невероятните 60 км/ч и хоп. Всичко отпред потъва в дим. Ауспухът пърди, народът в купето кашля и колата спира. Докато чакате пътна помощ, която ви предлага да закара автомобила директно в най-близкото автогробище, виждате как мохитото на плажа с бързи стъпки се отдалечава.

Нова порода малариен комар

Вече сте на морето, излежавате се на хамака следобедно и придремвате под сянката на някоя топола в тих екстаз. Дори не усещате лекото бодване по глезена, докато след два часа не сте с 40 градуса температура. Белтъците ви започват да се преципитират, тресете се като лист по време на лятна буря и имате деликатни халюцинации. В спешното в Бургас се оказва, че сте имали честта да бъдете ухапани от съвсем нова порода малариен комар, очевидно прелетял от Тринидад и Тобаго специално, за да ви уважи.

Лозенският вирус атакува отново

Сещате се за рекламата, в която самотен и депресиран човек седи на тоалетната и гледа към веселящия се плаж, нали? Дори с цял арсенал запичащи медикаменти, няма да успеете да избегнете неговата роля, ако налетите на добрия стар ентеровирус на Лозенец. Цамбуркате се във водата и си мислите какви късметлии сте, че сте намерили златната среда между Приморско (твърде плебейско) и Слънчев бряг (твърде упадъчно). В този момент усещате рязък прорез в корема. Нуждаете се от тоалетна. Не излизате от морето навреме. Здраве да е. След два часа вътре, излизате бледи и прекарвате няколко часа в тоалетната на най-близкото капанче. Остатъкът от почивката минава в медитация върху тоалетна чиния в квартирата. Не виждате морето повече, но за сметка на това опознавате добре плочките на банята в квартирата и на третия ден дори изчиствате фугите. Хазяйката е доволна.

ППБ* – епизод седми

Вечер е. Звезди са обсипали свода небесен. На бара кънти „I`m in love with the shape of you“, а срещу вас е застанал обект. Сини очи, секси тяло, мръснишка усмивка, приятен загар. Време е за летен флирт. Десет текили по-късно вече се търкаляте с обекта и преди да се усетите, дрехите ви са отнесени от закачлива вълна. Какво се случва после – историята мълчи. Не и половите ви органи обаче. Ден по-късно се събуждате от невъобразимо парене в интимната област, поглеждате какво се случва и тихо изписквате. Очевидно ви е опарила медуза. Не си спомняте обаче да сте се къпали в морето без бански…или пък…имаше момент без бански, да, беше на плажа и…о, не, не, не. Сините очи, мръснишката усмивка…По дяволите. Не казвате на никого какво е станало и взимате бързия влак за София. Директно в клиниката по кожни и венерически болести. Изобщо не се изненадвате, когато на амбулаторния лист са изписани десет диагнози на латински.

Случка в аквапарк

Прекрасно е да отидете с приятелите, децата и изобщо с голяма компания на аквапарк. Хем екстремно, хем забавно, хем разнообразно. Отдалеч съзирате пързалката „Камикадзе“. 90 градуса наклон, спускате се със 120км/ч. За разлика от тълпата, която се бута пред другите атракциони, на „камикадзе-то“ няма никой. Връчвате айфона на кума, за да ви снима как се спускате с тия 120км/ч. Заставате най-горе с изпъчени гърди, надолу не се вижда нищо. Мятате се смело. В продължение на 2 секунди имате чувството, че се задушавате, в следващите 4 – че се давите. На петата секунда усещате зловещото дрънване на главата ви в дъното на басейна. В кома сте.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.