Как избягах в Канада

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

Аз съм потенциален емигрант. От ония, дето са в Канада. Канада още не съм я виждала, ама един ден ще се установя там. Тая година на 15 август станаха 17 години как бягам в Канада. Всичко съм планирала. Всяка вечер обсъждам подробно плана с комшиите от 13-ия етаж, Мацко от капанчето и още двама-трима авери. Събираме се пред блока на тенекиеното.

Още преди 17 години им заявих на другите: „Аз в тая тъпа държава няма да седя и ден повече.“

И почнах да се подготвям за заминаване. Значи, ще ида първо във френската част. Там търсели жени. Само дето трябва да знаеш френски. И да имаш някакъв занаят. Ама колко му е – ще науча френски, колкото да си изкарам една добра заплатка. Той френският е лесен. Панталон, кроасан, мерси боку…. Ето, аз направо си го говоря. А за занаята, т’ва чужденците много се втеляват, значи. К’во па толко требва да му учиш? Е, на комшийката големата дъщеря учи, учи, учи, даже и университет завърши и пак я взима 500 лева, я не. За к’во да уча аз тогава? Освен това аз повечето неща си ги мога. Първо, аз мога да готвя. Пържени яйца, гювеч, филийки с кашкавал. Що да не стана една гурме-готвачка? Кво толко трябва да му учиш на това да готвиш? Мяташ в тигана, пържиш и си облизваш пръстите. И да чистя мога, и да сервирам мога, и да пиша мога, нали на училище съм ходила – все някъде ще ме вземат. Я чистачка, я келнерка, журналистка, я нещо такова. Имам и шофьорска книжка, може пък едно такси да подкарам. И въобще който ми обяснява, че занаят трябва да се учи, значи никога не е пипвал работа.

Ето, свако ми оная година сложи плочките в банята на шефа си във фабриката. Никога не е слагал плочки, ма то не е голямата философия. Лепиш, мажеш, все някак си става. Тя баба ми все на плочки е живяла, аре бе. Едно време, като са си мазали къщите с кравешки тор, та не са били хора ли? А сега – плочки! Лиготии. А па и с претенции как си им ги сложил. Ма неравно било, ма хлопали, ма мухлясвало отдолу, лелеееее като ми почнат с тия претенции. Ми да си ги слагат сами, бе! Той затова свако не му ги сложи докрая, остави го половината на мозайка, че много мрънкал. К’во като плаща, нема да му лепи. Прав е, подкрепям го. И въобще, тия, дето дават пари да им работиш, аз не знам какво си въобразяват. Че за 300 лева ще седи некой да им работи ли? Аз от 17 години съм безработна, ама не щото не си търся работа. Търся си. Ходя по интервюта. По хиляди съм ходила. Обаче, като ми кажат, че не дават повече от 600 лева, аз си взимам папките и бегом. Те на мене ще ми подхвърлят милостиня, разбираш ли. Че с 600 лева к’во по-напред да платя?

А и искат и всеки ден да им работя, разбираш ли…

И да седя от 9 до 5.

Е Сончето от супера, по цел ден виси на едно щандче и продава китайски гащи. То силно казано, че продава, щото никой не ги купува, ама тя по цял ден виси. Обаче иначе си е господар на времето. Като трябва да си напазарува, ходи да си пазарува. Като иска да скокне до Мимето да й направи един сешоар, скача. Никой не й търси сметка. Това е работа. Оня ден идва една мацка и иска да си купи гащи. Викам й, ела утре, миличко, Сончето е на маникюр. Тя се фръцна. Ма да се фръцка бе, ай са ще й тичаме по задника да й продаваме гащи, щото тя точно сега па е решила да си ги купува.

Не, то това нито шефовете шефове, нито клиентите клиенти в тая държава.

Аз затова не им работя. Че като ти дадат 600 лева и искат от тях данъци да плащаш, че социални, че здравни, че за пенсия. Ще умра от смях, бе. Ама как ще плащам аз на циганите помощите? Оня ден чета, една взела 1000 лева социални помощи, щото от 11 места успяла да ги взима. За деца, за възрастни, за болест…. И така се събрали 1000 лева. Ей затова аз не работя. Да не плащам на тия. Значи, некои как умеят да се уреждат. Големи тарикати са. Аз може тарикат да не съм, ма и балък не съм. Седя си на тенекиеното, пия си кафенцето и им гледам сеира. Примерно Ани от денонощния. Тая па жена в коя държава живее, не знам. Ама скъсва се от работа, казвам ви. Денонощно продават в супера с мъжа си, на една почивка не са отишли. Че и големи мазници бе, когато и да ида в магазина, все ми вика „Добър ден“, па „Довиждане“. А иначе ми лепят бележки по входа да си платя асансьора. Няма да го плащам, аз вече им казах. Който е сакат, да си го плаща.

Не, и на съседи не случих в тая скапана държава, то моето не е живот! Затова твърдо съм решила, ще се махам. В Канада. Мацко от тенекиеното ме подкрепя. И той все тръгва занякъде. Даже веднъж беше в Испания, ма бързо се върна. Нищо не им разбирал, вика, та трудно било да намери работа. А и се беше забъркал в някакви проблеми – видял една кола на паркинга и му хрумнало да я открадне. „Ей така, казва, вървим си с Пешо по улицата и гледаме – колата отворена. И хич не ни е хрумвало да крадем коли, ма тя сама ни се изпречи. И к’во ни стана, качихме се. Тамън да я подкараме обаче, появи се един полицай. Бесен беше, чул ни, че говорим на български. Оказа се, че и той е българин. Удари ни по един як шамар и ни срита по задниците да си ходим право в България!“ Та си дойде Мацко като посран, ма пак ще ходи. Аз пък да ви кажа, това някои българи, като отидат в чужбина, и се самозабравят. Ей като този полицай. Е к’во като е станал кука в Испания, бе, да не е по-голяма работа от мене, ама ха!

Идат, значи, някъде в чужбината, изкарат някой лев и се правят вече на западняци. Мазници!

Идват си тук за малко и почват с претенциите. Били работили по 12 часа на ден цяла година и затова държавите им били уредени. Акъл ще ми дават. Ма аз не им ща акъла бе, да не съм ги карала аз да ходят да работят, продажници нещастни. Па да си дойдат тук, да седнат с нас на тенекиеното, да видят лесно ли се плаща бира от 2 лева с нашите социални помощи. Щото то с техните и баба знае. Аз затова искам да емигрирам в Канада. Щото там и помощите им помощи, и пенсиите им пенсии. Леж си по цял ден, взимай 1000 долара и остави балъците да работят. Ще ида аз в Канада, казала съм. И ден повече няма да седя в тая скапана държава!

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.