Как избягах в Канада

| от | |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

Аз съм потенциален емигрант. От ония, дето са в Канада. Канада още не съм я виждала, ама един ден ще се установя там. Тая година на 15 август станаха 17 години как бягам в Канада. Всичко съм планирала. Всяка вечер обсъждам подробно плана с комшиите от 13-ия етаж, Мацко от капанчето и още двама-трима авери. Събираме се пред блока на тенекиеното.

Още преди 17 години им заявих на другите: „Аз в тая тъпа държава няма да седя и ден повече.“

И почнах да се подготвям за заминаване. Значи, ще ида първо във френската част. Там търсели жени. Само дето трябва да знаеш френски. И да имаш някакъв занаят. Ама колко му е – ще науча френски, колкото да си изкарам една добра заплатка. Той френският е лесен. Панталон, кроасан, мерси боку…. Ето, аз направо си го говоря. А за занаята, т’ва чужденците много се втеляват, значи. К’во па толко требва да му учиш? Е, на комшийката големата дъщеря учи, учи, учи, даже и университет завърши и пак я взима 500 лева, я не. За к’во да уча аз тогава? Освен това аз повечето неща си ги мога. Първо, аз мога да готвя. Пържени яйца, гювеч, филийки с кашкавал. Що да не стана една гурме-готвачка? Кво толко трябва да му учиш на това да готвиш? Мяташ в тигана, пържиш и си облизваш пръстите. И да чистя мога, и да сервирам мога, и да пиша мога, нали на училище съм ходила – все някъде ще ме вземат. Я чистачка, я келнерка, журналистка, я нещо такова. Имам и шофьорска книжка, може пък едно такси да подкарам. И въобще който ми обяснява, че занаят трябва да се учи, значи никога не е пипвал работа.

Ето, свако ми оная година сложи плочките в банята на шефа си във фабриката. Никога не е слагал плочки, ма то не е голямата философия. Лепиш, мажеш, все някак си става. Тя баба ми все на плочки е живяла, аре бе. Едно време, като са си мазали къщите с кравешки тор, та не са били хора ли? А сега – плочки! Лиготии. А па и с претенции как си им ги сложил. Ма неравно било, ма хлопали, ма мухлясвало отдолу, лелеееее като ми почнат с тия претенции. Ми да си ги слагат сами, бе! Той затова свако не му ги сложи докрая, остави го половината на мозайка, че много мрънкал. К’во като плаща, нема да му лепи. Прав е, подкрепям го. И въобще, тия, дето дават пари да им работиш, аз не знам какво си въобразяват. Че за 300 лева ще седи некой да им работи ли? Аз от 17 години съм безработна, ама не щото не си търся работа. Търся си. Ходя по интервюта. По хиляди съм ходила. Обаче, като ми кажат, че не дават повече от 600 лева, аз си взимам папките и бегом. Те на мене ще ми подхвърлят милостиня, разбираш ли. Че с 600 лева к’во по-напред да платя?

А и искат и всеки ден да им работя, разбираш ли…

И да седя от 9 до 5.

Е Сончето от супера, по цел ден виси на едно щандче и продава китайски гащи. То силно казано, че продава, щото никой не ги купува, ама тя по цял ден виси. Обаче иначе си е господар на времето. Като трябва да си напазарува, ходи да си пазарува. Като иска да скокне до Мимето да й направи един сешоар, скача. Никой не й търси сметка. Това е работа. Оня ден идва една мацка и иска да си купи гащи. Викам й, ела утре, миличко, Сончето е на маникюр. Тя се фръцна. Ма да се фръцка бе, ай са ще й тичаме по задника да й продаваме гащи, щото тя точно сега па е решила да си ги купува.

Не, то това нито шефовете шефове, нито клиентите клиенти в тая държава.

Аз затова не им работя. Че като ти дадат 600 лева и искат от тях данъци да плащаш, че социални, че здравни, че за пенсия. Ще умра от смях, бе. Ама как ще плащам аз на циганите помощите? Оня ден чета, една взела 1000 лева социални помощи, щото от 11 места успяла да ги взима. За деца, за възрастни, за болест…. И така се събрали 1000 лева. Ей затова аз не работя. Да не плащам на тия. Значи, некои как умеят да се уреждат. Големи тарикати са. Аз може тарикат да не съм, ма и балък не съм. Седя си на тенекиеното, пия си кафенцето и им гледам сеира. Примерно Ани от денонощния. Тая па жена в коя държава живее, не знам. Ама скъсва се от работа, казвам ви. Денонощно продават в супера с мъжа си, на една почивка не са отишли. Че и големи мазници бе, когато и да ида в магазина, все ми вика „Добър ден“, па „Довиждане“. А иначе ми лепят бележки по входа да си платя асансьора. Няма да го плащам, аз вече им казах. Който е сакат, да си го плаща.

Не, и на съседи не случих в тая скапана държава, то моето не е живот! Затова твърдо съм решила, ще се махам. В Канада. Мацко от тенекиеното ме подкрепя. И той все тръгва занякъде. Даже веднъж беше в Испания, ма бързо се върна. Нищо не им разбирал, вика, та трудно било да намери работа. А и се беше забъркал в някакви проблеми – видял една кола на паркинга и му хрумнало да я открадне. „Ей така, казва, вървим си с Пешо по улицата и гледаме – колата отворена. И хич не ни е хрумвало да крадем коли, ма тя сама ни се изпречи. И к’во ни стана, качихме се. Тамън да я подкараме обаче, появи се един полицай. Бесен беше, чул ни, че говорим на български. Оказа се, че и той е българин. Удари ни по един як шамар и ни срита по задниците да си ходим право в България!“ Та си дойде Мацко като посран, ма пак ще ходи. Аз пък да ви кажа, това някои българи, като отидат в чужбина, и се самозабравят. Ей като този полицай. Е к’во като е станал кука в Испания, бе, да не е по-голяма работа от мене, ама ха!

Идат, значи, някъде в чужбината, изкарат някой лев и се правят вече на западняци. Мазници!

Идват си тук за малко и почват с претенциите. Били работили по 12 часа на ден цяла година и затова държавите им били уредени. Акъл ще ми дават. Ма аз не им ща акъла бе, да не съм ги карала аз да ходят да работят, продажници нещастни. Па да си дойдат тук, да седнат с нас на тенекиеното, да видят лесно ли се плаща бира от 2 лева с нашите социални помощи. Щото то с техните и баба знае. Аз затова искам да емигрирам в Канада. Щото там и помощите им помощи, и пенсиите им пенсии. Леж си по цял ден, взимай 1000 долара и остави балъците да работят. Ще ида аз в Канада, казала съм. И ден повече няма да седя в тая скапана държава!

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола