Как да си намерим подходяща работа?

| от |

Катя Михайлова

Всеки от нас, поне веднъж в живота си е изпадал в ситуация, в която търси работа.


Намирането на работа е един изключително сложен и отговорен процес, който до голяма степен се контролира и зависи единствено от вас.
Основни фактори при избора на подходящата дейност е, на първо място да бъдете наясно, с какво точно искате да се занимавате, за да се чувствате най-добре, какво точно би Ви задоволило най-много, както и да си дадете реална представа за това, какви са Вашите възможности, умения и класификации и да установите можете ли Вие с този опит да вършите това, което истински желаете. В случай, че е необходимо подобряване на знанията Ви и Вашите умения, записвате необходимите квалификационни курсове и обучения. Когато имате необходимите опит и познания, Ви предлагам 20 основни стъпки за намиране на подходяща работа, чрез които да се позиционирате по-добре на пазара на труда и да увеличите шансовете си многократно:

1. Определяне на конкретни цели и изготвяне на планове за действие.
Най-важното при планирането е, винаги да имате ясна представа за това, каква работа търсите и как да я намерите. Набелязвате си компаниите, които бихте искали да станат Ваши работодатели, както и позициите, за които искате да кандидатствате. Параметрите трябва да бъдат точни и ясни, в това число трябва да имате набелязан и краен срок за изпълнение.

2. Изготвяте мотивационно писмо и професионална автобиография, в която сте описали всички предишни местоработи, с подробно описание на заеманите в тях позиции и извършвани дейности. По този начин ще предоставите на работодателя, пълната представа за Вашия опит и познания и ще увеличите ефективността при срещата за интервю.

3. Намерете препоръки от предишни Ваши работодатели, които също приложете към горепосочените документи.

4. След като сте подготвили пълният набор от документи, потърсете информация за обявените работни места в компаниите, в които желаете да кандидатствате. Това може да стане като се абонирате в онлайн страниците на компаниите или като ги посетите на място. Абонирайки се, Вие ежедневно ще получавате актуална информация за предлаганите нови работни места.

5. За да намерите подходяща работа е необходимо също така всеки ден да проследявате обявените работни места, чрез сайтове и вестници.

6. Друг канал за намиране на работа е чрез приятели и познати, срещите с хора играят важна роля в търсенето на работа.

7. Изпращайте Вашата автобиография само на обявените работни места, към които  Вие наистина проявявате интерес.

8. Регистрирайте се в сайтове, предоставящи възможности за създаване на делови контакти.

9. Бъдете активната страна и упорито следвайте набелязаните цели.  Записвайте обявите, за които кандидатствате.

10. Когато Ви поканят на интервю, бъдете точни и винаги спазвайте поетите ангажименти.

11. При среща с интервюиращите-поздравете, ръкувайте се и се представете по име.

12. Усмихвайте се. Истинската усмивка озарява цялото лице. Очите Ви показват истинските Ви чувства към хората, затова усмивката в тях доказва Вашата искреност.

13. Координирайте Вашите жестове, изражение на лицето, мигане, изрази и знакови думи. Говорете разбираемо, използвайте учтиви форми, стойката и тялото влияе също на гласа. Избягвайте изрази, в които има отрицание. Те Ви създават имидж на човек, който се противи на всякакви нововъведения и е негативно настроен. Мрачните изрази и думи настройват събеседника Ви песимистично, предизвикват опасения. Реакцията може да е обратна на това, което очаквате.

14. Поведението, облеклото и външния вид трябва да бъдат съобразени с работната среда, защото човек има само една възможност да направи добро първо впечатление. Работодателите Ви преценяват още на първата среща за Вашата благонадежност и способности. Лошият външен вид може да навреди на доверието към Вас. Ключовата дума при облеклото е „подходящо“. Не се обличайте неофициално, когато работата Ви изисква по-официално облекло и не слагайте костюм и вратовръзка, ако сте в неофициална обстановка. Ако не сте уверени в избора си, ориентирайте се по това как се обличат хората в тази професия, които имат успех.

15. Бъдете спокойни и уверени, говорете с подходящия тон, не говорете монотонно и безизразно, модулирайте гласа си, нека гласа ви има живец-използвайте различна височина тон и скорост при разговора, бъдете естествени.

16. Изслушвайте добре отсрещната страна, поддържайте зрителен контакт.

17. Обяснявайте подробно, какво е било  до момента естеството Ви на работа.

18. Задавайте отворени въпроси, за да получите възможно най-много информация. Не задавайте враждебни въпроси, освен ако не искате да предизвикате спор. Не задавайте въпроси, които поставят под съмнение почтеността на другата страна.

19. Покажете активност, заинтересованост и желание за работа.

20. Бъдете учтиви, уважавайте хората пред Вас и го показвайте. Тогава ще започнат да Ви харесват още повече.

Спазвайки тези основни препоръки и напътствия, Вие ще имате успех и много скоро ще получите  желаната от Вас работа.

И най-важното:
Вярвайте с цялото си сърце, че ще получите желаната работа. Забравете за страховете си-дали…, ако… Когато човек знае какво иска и има вяра цялата Вселена му съдейства. Затова вяра и позитивизъм…и ако нещо не се получава, то е или защото не сте повярвали достатъчно или защото Вселената има други по-добри планове за вас.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.