Как да си избера евродепутат

| от |

Автор: Иван Стамболов (http://sulla.bg)

Кандидатите никак не ме улесняват. И този път партиите се държат така, сякаш ще се явяват на национални парламентарни или местни избори. Един щял да разпуска Народното събрание, друг щял да донесе бърза промяна за България, а трети ще изкорени бедността, като се солидаризира с когото му падне. Европейската политика не ги интересува. За ГЕРБ и БСП е важно коя ще е първа сила, за да си постеле за после. За Реформаторите и ББЦ е важно да вкарат поне по един човечец, за да продължат да съществуват. За мен обаче е важно хората, когато гласуват за европейски депутати, да гласуват за европейски политики, а не за регионални сметчици и локални тарикатлъци.

EuroParl

За мен не е без значение как например ще гласува моят евродепутат по въпросите за еднополовите бракове, наркотиците, кривите краставици, мултикултурализма и политическата коректност. Много важна ще бъде и позицията му за забраната на плодовите аромати в цигарите, както и по отношение на идеята за еднаквостта на зарядните устройства на мобилните телефони в Европейския съюз – сияен български принос.

Какъв Европейски съюз си представят нашите кандидати за евродепутати? Смятат ли, че той трябва да има общи органи на управление, обща финансова и данъчна политика или общ трябва да бъде само пазарът, включително и пазарът на труда, а по всички останали въпроси държавите членки да водят независима политика? Какво трябва да бъде отношението на Европейския съюз към Съединените щати? А към Русия?

Да си представим, че утре Европарламентът се види принуден да гласува икономически санкции срещу Русия заради едно евентуално военно нахлуване в Украйна. Как ще се държат нашите евродепутати? Каква позиция ще заемат например евродепутатите на ББЦ – тази най-нова перла в политическата ни парадигма? Този проект не принадлежи към никое европейско политическо семейство, но пък упорито се говори, че финансирането му е евразийско. Ако Бареков е евродепутат, ще подкрепи ли икономически санкции срещу Русия? Или ще припява на Волен Сидеров, който отскоро е върл русофил – едва ли безвъзмездно. Изобщо, напоследък се навъдиха доста мушмуроци с „древни“ ценности като национализъм и православие. Обаче за истинските националисти всяко допускане Русия да влияе на българската вътрешна и външна политика винаги се е приемало като национално предателство, а що се отнася до православието, то Путинова Русия и българските ѝ фенове не бива да забравят, че ако руското православие е на нивото, на което се намира днес, то е благодарение на богословите от Религиозния ренесанс, писали и издавали трудовете си в емиграция, прокудени и тормозени от същото КГБ, което създаде Путин. Но както и да е – това е тема на друг дълъг и мъчителен разговор.

Каква е позицията на нашите кандидати за Европейския парламент? Ще подкрепят ли Меглена Кунева или Светослав Малинов адекватни мерки за енергийна независимост и диверсификация на енергийните доставки? А ако това включва проучване и добив на шистов газ? Ще подкрепят ли Сергей Станишев или Георги Първанов преговорите за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати? Какво мисли Бойко Борисов за програмата „Еразъм+“, насочена към образование, обучение и спорт, и подкрепя ли политиката за борба с младежката безработица? Каква е позицията на ДПС по отношение на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и на политиката за разписване на норми за свобода на медиите? Как гледа Атака на Регламента за роуминга в Европейския съюз? Биха ли подкрепили от АБВ предложението за повишаване на цената на въглеродните емисии? Как гледат конкуриращите се кандидати на въвеждането на стабилизационните облигации и на Многогодишната финансова рамка 2014-2020? Ето на такива конкретни въпроси трябва да отговорят кандидатите за европейския парламент, ако искат почтено да се борят за гласа ни.

Официалната предизборна кампания би трябвало да стартира на 25 април, по Великден. Искрено се надявам тогава мислите на шефовете на предизборни щабове да поемат в тази посока, която се опитах да очертая в горната страничка. Носят се упорити слухове, че се готви люта компроматна война. Защо? Защо, по дяволите! Хайде да престанем да гледаме на политиката като на източник на доходи. Хайде да престанем да гледаме на изборите като на етапи от игра, в която накрая победителят грабва царската дъщеря и половината царство (с надеждата в един момент да го грабне и цялото). Игра, в която лидери на партии са готови да станат депутати извън страната си, само и само да ги има в политиката. „На кого ни оставяш, бащице!“ – ще се провикнат симпатизантите на БСП и ББЦ. „На кого ни оставяш, майчице!“ – кисело ще промърмори електоратът на Реформаторския блок, стига разбира се да се стигне дотам. Не искам да ставам свидетел как български политици припряно подтичват към самолета за Брюксел и не желаят да се обърнат назад, дори за да хвърлят камък. Искам да обичам себеподобните си и да доставям радост на безсмъртната си душа. Бог да пази България и, разбира се – Картаген трябва да бъде разрушен!

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.