Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала в Аляска

| от |

Публикуваме без редакция текста на нашия приятел Иван Петрински. Обещаваме негови текстове да се появяват все по-често на chronicle.bg. Още от него може да прочетете тук.

1

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи. Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот.

Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре, почти винаги отговаря: „Оти бех 35 години във фризера!” Винаги има в запас невероятни истории, свързани с половинвековната му емиграция в ледовете на Аляска. Може би и за това, любимото му място отвъд Океана е Калифорния. „Чудна земя! Отдолу има толкова много вода!”, казва със светнали очи от спомените Боби.

Така един ден в компанията на няколко приятели разказа как е отказал цигарите. Седяхме на кафенето и някой тръгна да си запали цигара. От уважение поднесе кутията и към Боби. Той с жест отклони поканата в типичния си стил:

- Благодарим! Не пушим!

– Така ли, Боби? Пушил ли си някога? – го попита момчето.

- Да, ама ги отказах! Уел, чекай да ти разкажем едно стори.
И разказа как преди няколко десетилетия е отказал веднъж и завинаги цигарите. Бил е млад и здрав. Работил е като златотърсач към някаква златодобивна компания в Северозападна Канада, в ледовитата земя по поречието на река Юкон. „Ю ноу Юкон територи?”, пита Боби за да подсили впечатлението. Сигурен и чe нямаме никаква представа къде се намира това и що за място е.
2

Та значи, Боби получава задача от ръководството на минната компания да сформира група, която да иде да изследва някаква златна жила, дамар, иначе казано, някъде по височините около Юкон. Групата се състои от един сърбин и самият Боби, който е определен и за ръководител на екипа. Трябвало да се тръгне рано сутринта, защото предстоял дълъг и уморителен път и доста изтощителни изкачвания из опасните гори наоколо. Уговорили си със сърбина да се срещнат на някакво място, от където щели да продължат заедно. В уреченият час, нашият герой, най-съвестно се явил на срещата, но колкото и да чакал, партньорът му не идвал. Оказало се че сърбинът се запил и запилял нанякъде предишната вечер и боби останал сам. Явно подгонен от амбицията на златотърсача, той теглил една псувня и решил да се оправя сам. Тръгнал да се катери по височините с цялото оборудване, което се състояло от палатка, раница и някакъв изследователски инструмент, който представлявал двуметров железен свърдел за проучване на златоносните жили. Можете сами да си представите на какъв сизифов труд бил подложен нашият приятел, пълзейки по скалите с товара си тежащ десетки килограми. Ама тогава бил млад и яки разбира се, много амбициозен. Та така, катерил се той по урвите, пъшкал, псувал, пот му се леела от челото и най-накрая изтощен, достигнал някаква височина с равно място , където решил да си почине. Пред него се открила приказната гледка на планините и долините на тази далечна и мразовита земя. Застанал на ръба на една скала, Боби се впечатлил от величието на природата и решил да запали една цигара.

„Пушех само червено Ма`лборо.” –доуточнява той детайлите на разказа си. Запалил цигарата, дръпнал веднъж-два пъти от тютюневия дим и от умората и височината главата му се замаяла, та за малко да загуби съзнание. Поосвестил се, малко, стъпкал цигарата на земята и ядосан запратил кутията с все сила в нанадолнището. В яда си обаче хвърлил и една сребърна запалка, скъп спомен от близък приятел. Запалката се затъркаляла надолу по урвите към долината, където се виело мощното тяло на река Юкон. Боби се усетил и това го вбесило още повече.

Посегнал към хълбока си, където бил закачен кобур с пистолет. Аляска е опасна земя и там бродят диви зверове. Да се разхождаш из природата без оръжие е кофти идея. Та извадил нашият човек 45 калибровия колт и както си бил застанал на ръба на скалата театрално го допрял до слепоочието си и си казал сам на себе си:

– Боби, ако те видим още един път да пушиш, че те застрелям!

Така той приключил с цигарите един път завинаги и както самият казва:

– От тогава, не съм пушел!

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.