Как Бен от Австралия откри Рилските езера

| от Евелина Андреева, БТА |

снимка Филип Стоянов

Първият хубав уикенд за лято 2014 изглежда реалност. След позвъняване в БАН за втора проверка на прогнозата за времето решаваме да заведем Бен, 27-годишния ни гост от Сидни, Австралия, на Рилските езера. Чувал е много за „този природен феномен“. Откъде ли – чак в Сидни?! А на нас ни беше интересно да направим едно „проучване“ на туристическия маршрут преди сезона. 

Казват, че на Рилските езера се ходи през юли и август. В другото време на годината е екстремно преживяване. Високо е – около 2 500 м. Горе времето е променливо, духат бурни ветрове, открито е. Определено не е за любители-планинари. Групата ни, от пет човека е в пълна готовност. Заредени сме със сандвичи, плодове, шоколад, минерална вода, пълни батерии на телефоните и на фотокамерата. Носим топли дрехи, дъждобрани, плажно масло, спрей против комари, както ни посъветваха от Националния метеорологичен институт. Денят изглежда обещаващ, особено за Бен, който се подготвя от близо седмица. Смятахме, че пътят до Паничище е кратък и тръгнахме от София към 10 ч. С питане, през Бистрица, Железница, Плана планина и Сапарева баня, стигаме по обед.

Тясното стръмно шосе прави последна извивка и пред колата ни се изпречва бариера. Пет лева. Паркинг за цял ден. Не че парите са много, но бележка не получаваме. Казват ни да караме напред 
и „колегите“ щели да ни упътят. След още 50 метра сме „при колегите“. Притесняваме се на глас, че качването до върха е поне четири часа, а последният лифт е в 16,30 часа. Притеснението ни
е разсеяно от „колегите“. Лифтът (който също е частен) работел до 16,30 часа, но пък имало алтернативен вариант. Джипове. Те стрували 12 лв на човек, докато лифтът бил 18 лв. И возят, 
докато има туристи – и към 18,00, и към 19,00, и към 21,00. „Само звънкаш един телефон и джипът пристига.“ Супер! Нашият късно започващ поход е спасен. Посочват ни джипа – „Мерцедес“. От него слиза Желязко, 30-ина годишен, загорял от планинското слънце шофьор. С малко напъване и тук-там някой ритник по ламарината, той отваря вратите и ни посочва кой къде да седне. Аз съм отпред. Зад мен са енергичната пенсионерка на групата и двамата студенти. Бен е в багажното отделение. Там са сложени две пейки, в ляво и в дясно. Желязко прибира 60 лв. за отиване и връщане. Бележка 
отново няма. Обяснява, че пътуването е до края на въжената линия, за около 20 минути, а връщането – когато пожелаем. Тръгваме.

Вече съм сигурна, че световният шампионат по офроуд бледнее пред това, което изпитва туристът след качването си в джипа. Купето на мерцедеса е „изпразнено“ максимално. От таблото е 
свалено почти всичко. Дръжки за ръцете няма. Да си слагам ли колан, питам Желязко, преди да забележа, че такъв въобще няма. 

Не, разбира се, нагоре полиция няма, отговаря той през смях. Сяда зад волана и вади отвертка. С обигран жест хваща двата стърчащи кабела на джипа и пали двигателя. Потегляме. Не сме 
минали и 20 метра след лифта и Желязко насочва джипа към склон като писта за световната купа по ски алпийски дисциплини. Освен че има дълбоко издълбани коловози по него (поне 30-ина см 
дълбочина), „пътят“ е осеян с остри камъни и отломки от скали, които той спокойно заобикаля или брутално гази. Следват 30 минути пътуване, съпроводено с шум като от реактивен самолет. По
таблото тревожно светят червени лампички, чистачките се включват и изключват спонтанно, а скоростният лост ръмжи като лъв от „Метро Голдуин Майер“. Обръщам се и викайки, питам Бен: 
„How are you?“ Той не ме чува, но виждам че е клекнал между пейките и балансира на завоите, за да не се обърнем. При ляв завой поляга на дясната пейка, при десен се хвърля към лявата. 

Преживяването сигурно си струва парите за любителите на приключения, но е добре да се знае че: ако сте бременна, ще се сдобиете с наследник най-късно след втория завой, ако имате пломби в устата, до хижата ще си ги съберете в шепа, а сутрешната ви закуска ще е отлично пасирана. Приятно или не, 
връщане назад няма. Невъзмутим, Желязко ни оставя малко под последната спирка на
лифта. Блокира му скоростният лост. Вече съм решила повече да не ползваме услугите му. Тичам при човека на лифта с надежда, че няма да затвори в 16,30 ч. Уви, той е непреклонен. Информира ме
само, че еднопосочният билет е 10 лв. След кратко „интервю“ разбирам, че закъснелите туристи имат два варианта: преспиване в хижата или джип. Според сайта на хижа „Рилски езера“ цената на 
човек в обща стая ( с 6 до 18 легла), без санитарен възел е 23 лв, а стая с две легла с баня и тоалетна струва 80 лева. 

Любопитството ми е задоволено и с малко статистика. 500-600 човека на ден се качвали до Рилските езера през юни, а през юли и август бройката им надхвърляла 1000. 
Поемаме по пътя към езерата. Само който не е ходил на това удивително място, той не знае че Рила разгръща една от най-величествените и прекрасни гледки на българската природа. 
Огромните празни пространства, изпълнени със свеж въздух, диви цветя и позитивна енергия. Синева, отразена във прозрачната вода, и ледените късове, които неразтопени все още плуват в 
езерата. 

По това време на годината няма наплив на туристи. По пътя си срещаме главно групи чужденци, които независимо от времето са решили да не изпускат „езерата“ от българската си програма. 
Испанци, гърци, англичани. Противно на разпространеното мнение, че изкачването до езерата е трудно и непосилно, често срещаме както малки деца на по 3-4 години, така и възрастни хора. Нашият
Бен от Австралия е екзалтиран. „Spectacular view, amazing, fascinating“, са най-честите думи, които чувам от него. Дори возенето с джипа не е намалило ентусиазма му. Прави снимки, видеоклипове, проверява с ръка водата в езерата, гледа малките пъстърви, гази в снега, подрежда своя пирамида от камъни. Ще разказва в Австралия. 

На връщане се губим. Почти нарочно. Времето и тишината в планината са толкова оглушителни, че не ти се ще да бързаш. Стигаме хижата към 18 часа. Там вече е почти пусто. Туристите са слезли с последния лифт. 

А нас ни чака Желязко. С мерцедеса. Питам го, дали е оправил скоростния лост. Смее се и ме успокоява, че нищо му няма. Слънчевият юнски ден е начин да припечели нещо. Разбирам го. 
Предполагам, че и той разбира туристите, които никога повече няма да ползват услугите му. Желязко и другите като него живеят на принципа „ден година храни“. Едва ли мечтаят и за екскурзия 
до Австралия?! 

Когато джипът успешно ни стоварва на последната си спирка, Бен иска да си направи селфи със Желязко. Питам Бен: „How аre you feeling?“. „I am so happy“, казва Бен усмихнат. А в джоба си
носи топка сняг. От Рилските езера.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.