Къде отлитат парите от морските летища?

| от | |

Автор: Стефан Савов, в. Банкеръ, брой 16 (1085) – 17.04.2014

При амбициите на сегашното правителство за реиндустриализация човек ще рече, че държавата умее да управлява активите си така, че да печели от тях. В действителност обаче е точно обратното. Примери колкото искаш и един от последните е „Летище София“. За неговата приватизация се говори отдавна, харчат се пари за анализи, пишат се концесионни стратегии, но нищо не се получава. Междувременно, оставайки в лоното на държавата, най-големият аеропорт у нас буквално падна във въздушна яма и вече сериозно изостава не само от конкуренцията в региона, но и от тази в страната.

em-den-flughafen-von-varna-betreibt-fraport-gemei_full

Само преди осем години летищата в Бургас и Варна, дори и взети заедно, не можеха да стъпят на малкия пръст на столичното, що се отнася до брой пътници, приходи и печалба. Само че след взимането им на концесия от консорицума „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ ситуацията вече е коренно различна. Това показва и докладът на Сметната палата.

Наистина, обявената през 2006-а като най-голямата сделка за публично-частно партньорство проходи много трудно.

„Смятаме да вложим 23 млн. евро в незабавни подобрения още през първата година от договора, до 2009-а инвестицията ще достигне 95 млн. евро, а за всичките 35 години – 403 млн. евро“, заяви при подписването на концесионния договор тогавашният главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ Андреас Хелфер. Обещанията бяха, че през следващите три години – до 2009-а, ще бъдат изградени нови терминали, които общо ще струват около 100 млн. евро. По-сериозната инвестиция бе предвидена за Бургас, където сградата за посрещане и изпращане на пътниците трябваше да обслужва 3.5 млн. души на година, или двойно повече от капацитета й дотогава.

Вместо новите строежи същите намерения бяха повторени от компанията и в началото на март 2009-а. Разлика имаше единствено в сумата за изграждането на новите пътнически терминали – от 100 млн. евро тя се сви до 72 млн. евро. Поставени бяха и нови срокове, според които строителството им щеше да приключи през 2011-а. Те също не бяха спазени и едва в края на миналата година Варна и Бургас получиха бленуваните терминали.

В крайна сметка от документацията, с която разполагаме, става ясно, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ е била санкционирана от контролиращия орган в транспортното министерство с неустойки от 5 637 746 лева. Концесионерът се е опитал да се измъкне, като е предложил да не плаща за забавянето, а да инвестира допълнително 16.8 млн. евро. От транспортното министерство са се съгласили, че новото вложение съответства на размера на неизпълнението до 2010-а, но не са приели да освободят концесионера от плащане на дължимите неустойки.

Така въпросната сума и до ден днешен не е платена.

По-точно, нито един от ресорните министри – Петър Мутафчиев (тройната коалиция), Александър Цветков и Ивайло Московски (ГЕРБ), както и сегашният Данаил Папазов, не е усвоил сумата от разкритата банкова гаранция за изпълнение на концесионния договор.

Реално погледнато, дори и преди изграждането на новите терминали частниците от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ нямаше от какво да се оплакват. Очевидно те добре си бяха направили сметката, след като придобиха двете летища на морето непосредствено в разгара на туристическия бум в България. И дори и кризата, която дойде по нашите географски ширини през 2009-а, не можа да навреди на бизнеса им. Броят на пътниците на „Летище Бургас“ скочи от 1.8 млн. през 2007-а до 2.5 млн. за 2013 г., а обслужените самолети се увеличиха с 18 на сто. Във Варна наистина имаше известен спад, но през 2012-а бе регистриран положителен ръст от 3.35%, който се запази и през миналата година, като пасажерите достигнаха 1.3 милиона.

„За пръв път от шест години има видима тенденция за увеличаване на пътническия трафик по Северното Черноморие на България“, отбелязват в доклада си и от Сметната палата.

С пътниците дойдоха и големите приходи

Докато летищата бяха държавни, постъпленията им за 12 месеца възлизаха общо на около 50-60 млн. лева. „2007-а е първата пълна календарна година за срока на концесията, през която концесионерът отчита общо приходи в размер на 80 829 533 лева. За периода 2008-2009-а се очертава тенденция на намаляване на всички видове приходи, като спадът е с 1 млн. лв. спрямо 2007-а, а за 2009-а намалението е с над 10 млн. лв. спрямо 2008-а. Това може да се обясни с икономическата криза в световен мащаб, даваща негативно отражение на дейността на световната авиация и на резултатите от българския морски туризъм. През следващата 2010 г. започва тенденция на плавно възстановяване на приходите, като за 2011-а и 2012-а размерът им надхвърля този от 2007-а“, посочват от Сметната палата.

Или ако теглим чертата, за времето от 2007 до 2012-а постъпленията на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ възлизат на почти половин милиард лева. За това как си върши работата концесионерът най-ясен показател са т.нар. неавиационни приходи. Те възлизат на 70.7 млн. лв., като почти на 100% се формират от отдаването под наем на търговски обекти и рекламни площи. Само за 2012-а парите от тази дейност са 15.5 млн. лв. (данни за 2013 г. все още липсват), докато „Летище София“ е регистрирало от нея едва 4.6 млн. лева.

С добрите приходи, естествено, идват и печалбите. През първите четири години от концесията (2007-2010) те са съизмерими с периода преди двете летища да преминат в частни ръце и варират около 16 млн. лева. Но през 2011-а достигат 22.168 млн. лв., а през 2012-а – 24.29 млн. лева. Ще е интересно да се види какво са спечелили и за 2013-а, за която експертите твърдят, че е била най-силната туристическа година досега.

На фона на тези резултати съвсем логично възниква и въпросът какво е спечелила България от концесията? Съгласно подписания през 2006-а контракт „Фрапорт“ плати на държавата 3 млн. евро еднократно концесионно възнаграждение. Оттам насетне компанията внася в хазната всяка година 19.2 на сто от всичките си приходи, свързани с двата морски аеропорта. Така до края на последната отчетна година – 2012-а, в хазната са влезли общо 92 250 502 лева. Най-малката платена такса е от 2009-а – 13 297 875 лв., а най-високата е от 2012-а – 17 212 520 лева.

Малко или много е това, всеки сам може да прецени, но е важно да се отбележи, че държавата изначално е пропуснала възможността да защити по-добре интереса си. В договора например е заложена клауза, според която при настъпване на неблагоприятни икономически или други събития като база за формиране на концесионното възнаграждение се приемат приходите на летищата през 2003-а (57 млн. лв.), коригирани с годишен индекс на инфлация. Само че алгоритъмът не отразява натрупаната инфлация за периода от 2002-ра до момента на изчисляването, а взима само данните за съответната година. И ако има дефлация, както сега, то „Фрапорт“ може да плати дори по-малко.

При анализа на предоставените от концесионера справки одиторите на Сметната палата са установили също така, че информацията в тях никак не е детайлна. Приходите, получени от различните видове летищни такси, от наземното обслужване, както и от видовете неавиационни дейности, не са конкретно упоменати. Не са били контролирани и точността на данните в справките и тяхното съответствие с информацията от счетоводната система на концесионера или други източници. Тоест държавата сляпо се е доверявала на „Фрапорт“ за предоставените числа и е проверявала единствено дали процентът на концесионното възнаграждение е изчислен правилно.

На практика схемата на плащане е следната: при настъпването на падежните дати „Фрапорт“ уведомява писмено Министерството на транспорта за размера на реализираните от него приходи за съответната година и изчисленото концесионно възнаграждение. Предоставената от концесионера информация обаче е под формата на споменатите справки и лесно може да бъде манипулирана. Вярно, че одиторите не са открили конкретни нарушения, но пък безотговорното отношение на държавните органи е налице.

За финал може да кажем, че големите инвестиции за концесионера (виж. отделния текст) вече са направени. Оттук нататък през следващите 27 години за него остава да поддържа вече изграденото и да прибира печалбата от дейността си. При новите терминали и все по-смелите прогнози за края на кризата тя само ще расте.

Администрацията издиша

От Сметната палата констатират, че недостигът на административен капацитет в дирекция „Концесии“ на Министерството на транспорта затруднява работата и оказва влияние върху ефективността на контрола по изпълнението на сключените концесионни договори. „Анализът на данните показва, че при нараснал обем на работа с над 40 на сто административният персонал е намалял с 14 на сто, от което може да се направи изводът за значително повишаване на интензитета на работа и наличие на определени рискове за изпълнението на възложените отговорности“, отбелязват одиторите.

Липсата на регламент за създаването и поддържането на електронната база данни за всеки обект на концесия, както и на подробен опис на документите, затруднява проследяването на концесионната дейност и контрола, изтъкват от Сметната палата.

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)