Къде отлитат парите от морските летища?

| от | |

Автор: Стефан Савов, в. Банкеръ, брой 16 (1085) – 17.04.2014

При амбициите на сегашното правителство за реиндустриализация човек ще рече, че държавата умее да управлява активите си така, че да печели от тях. В действителност обаче е точно обратното. Примери колкото искаш и един от последните е „Летище София“. За неговата приватизация се говори отдавна, харчат се пари за анализи, пишат се концесионни стратегии, но нищо не се получава. Междувременно, оставайки в лоното на държавата, най-големият аеропорт у нас буквално падна във въздушна яма и вече сериозно изостава не само от конкуренцията в региона, но и от тази в страната.

em-den-flughafen-von-varna-betreibt-fraport-gemei_full

Само преди осем години летищата в Бургас и Варна, дори и взети заедно, не можеха да стъпят на малкия пръст на столичното, що се отнася до брой пътници, приходи и печалба. Само че след взимането им на концесия от консорицума „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ ситуацията вече е коренно различна. Това показва и докладът на Сметната палата.

Наистина, обявената през 2006-а като най-голямата сделка за публично-частно партньорство проходи много трудно.

„Смятаме да вложим 23 млн. евро в незабавни подобрения още през първата година от договора, до 2009-а инвестицията ще достигне 95 млн. евро, а за всичките 35 години – 403 млн. евро“, заяви при подписването на концесионния договор тогавашният главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ Андреас Хелфер. Обещанията бяха, че през следващите три години – до 2009-а, ще бъдат изградени нови терминали, които общо ще струват около 100 млн. евро. По-сериозната инвестиция бе предвидена за Бургас, където сградата за посрещане и изпращане на пътниците трябваше да обслужва 3.5 млн. души на година, или двойно повече от капацитета й дотогава.

Вместо новите строежи същите намерения бяха повторени от компанията и в началото на март 2009-а. Разлика имаше единствено в сумата за изграждането на новите пътнически терминали – от 100 млн. евро тя се сви до 72 млн. евро. Поставени бяха и нови срокове, според които строителството им щеше да приключи през 2011-а. Те също не бяха спазени и едва в края на миналата година Варна и Бургас получиха бленуваните терминали.

В крайна сметка от документацията, с която разполагаме, става ясно, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ е била санкционирана от контролиращия орган в транспортното министерство с неустойки от 5 637 746 лева. Концесионерът се е опитал да се измъкне, като е предложил да не плаща за забавянето, а да инвестира допълнително 16.8 млн. евро. От транспортното министерство са се съгласили, че новото вложение съответства на размера на неизпълнението до 2010-а, но не са приели да освободят концесионера от плащане на дължимите неустойки.

Така въпросната сума и до ден днешен не е платена.

По-точно, нито един от ресорните министри – Петър Мутафчиев (тройната коалиция), Александър Цветков и Ивайло Московски (ГЕРБ), както и сегашният Данаил Папазов, не е усвоил сумата от разкритата банкова гаранция за изпълнение на концесионния договор.

Реално погледнато, дори и преди изграждането на новите терминали частниците от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ нямаше от какво да се оплакват. Очевидно те добре си бяха направили сметката, след като придобиха двете летища на морето непосредствено в разгара на туристическия бум в България. И дори и кризата, която дойде по нашите географски ширини през 2009-а, не можа да навреди на бизнеса им. Броят на пътниците на „Летище Бургас“ скочи от 1.8 млн. през 2007-а до 2.5 млн. за 2013 г., а обслужените самолети се увеличиха с 18 на сто. Във Варна наистина имаше известен спад, но през 2012-а бе регистриран положителен ръст от 3.35%, който се запази и през миналата година, като пасажерите достигнаха 1.3 милиона.

„За пръв път от шест години има видима тенденция за увеличаване на пътническия трафик по Северното Черноморие на България“, отбелязват в доклада си и от Сметната палата.

С пътниците дойдоха и големите приходи

Докато летищата бяха държавни, постъпленията им за 12 месеца възлизаха общо на около 50-60 млн. лева. „2007-а е първата пълна календарна година за срока на концесията, през която концесионерът отчита общо приходи в размер на 80 829 533 лева. За периода 2008-2009-а се очертава тенденция на намаляване на всички видове приходи, като спадът е с 1 млн. лв. спрямо 2007-а, а за 2009-а намалението е с над 10 млн. лв. спрямо 2008-а. Това може да се обясни с икономическата криза в световен мащаб, даваща негативно отражение на дейността на световната авиация и на резултатите от българския морски туризъм. През следващата 2010 г. започва тенденция на плавно възстановяване на приходите, като за 2011-а и 2012-а размерът им надхвърля този от 2007-а“, посочват от Сметната палата.

Или ако теглим чертата, за времето от 2007 до 2012-а постъпленията на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ възлизат на почти половин милиард лева. За това как си върши работата концесионерът най-ясен показател са т.нар. неавиационни приходи. Те възлизат на 70.7 млн. лв., като почти на 100% се формират от отдаването под наем на търговски обекти и рекламни площи. Само за 2012-а парите от тази дейност са 15.5 млн. лв. (данни за 2013 г. все още липсват), докато „Летище София“ е регистрирало от нея едва 4.6 млн. лева.

С добрите приходи, естествено, идват и печалбите. През първите четири години от концесията (2007-2010) те са съизмерими с периода преди двете летища да преминат в частни ръце и варират около 16 млн. лева. Но през 2011-а достигат 22.168 млн. лв., а през 2012-а – 24.29 млн. лева. Ще е интересно да се види какво са спечелили и за 2013-а, за която експертите твърдят, че е била най-силната туристическа година досега.

На фона на тези резултати съвсем логично възниква и въпросът какво е спечелила България от концесията? Съгласно подписания през 2006-а контракт „Фрапорт“ плати на държавата 3 млн. евро еднократно концесионно възнаграждение. Оттам насетне компанията внася в хазната всяка година 19.2 на сто от всичките си приходи, свързани с двата морски аеропорта. Така до края на последната отчетна година – 2012-а, в хазната са влезли общо 92 250 502 лева. Най-малката платена такса е от 2009-а – 13 297 875 лв., а най-високата е от 2012-а – 17 212 520 лева.

Малко или много е това, всеки сам може да прецени, но е важно да се отбележи, че държавата изначално е пропуснала възможността да защити по-добре интереса си. В договора например е заложена клауза, според която при настъпване на неблагоприятни икономически или други събития като база за формиране на концесионното възнаграждение се приемат приходите на летищата през 2003-а (57 млн. лв.), коригирани с годишен индекс на инфлация. Само че алгоритъмът не отразява натрупаната инфлация за периода от 2002-ра до момента на изчисляването, а взима само данните за съответната година. И ако има дефлация, както сега, то „Фрапорт“ може да плати дори по-малко.

При анализа на предоставените от концесионера справки одиторите на Сметната палата са установили също така, че информацията в тях никак не е детайлна. Приходите, получени от различните видове летищни такси, от наземното обслужване, както и от видовете неавиационни дейности, не са конкретно упоменати. Не са били контролирани и точността на данните в справките и тяхното съответствие с информацията от счетоводната система на концесионера или други източници. Тоест държавата сляпо се е доверявала на „Фрапорт“ за предоставените числа и е проверявала единствено дали процентът на концесионното възнаграждение е изчислен правилно.

На практика схемата на плащане е следната: при настъпването на падежните дати „Фрапорт“ уведомява писмено Министерството на транспорта за размера на реализираните от него приходи за съответната година и изчисленото концесионно възнаграждение. Предоставената от концесионера информация обаче е под формата на споменатите справки и лесно може да бъде манипулирана. Вярно, че одиторите не са открили конкретни нарушения, но пък безотговорното отношение на държавните органи е налице.

За финал може да кажем, че големите инвестиции за концесионера (виж. отделния текст) вече са направени. Оттук нататък през следващите 27 години за него остава да поддържа вече изграденото и да прибира печалбата от дейността си. При новите терминали и все по-смелите прогнози за края на кризата тя само ще расте.

Администрацията издиша

От Сметната палата констатират, че недостигът на административен капацитет в дирекция „Концесии“ на Министерството на транспорта затруднява работата и оказва влияние върху ефективността на контрола по изпълнението на сключените концесионни договори. „Анализът на данните показва, че при нараснал обем на работа с над 40 на сто административният персонал е намалял с 14 на сто, от което може да се направи изводът за значително повишаване на интензитета на работа и наличие на определени рискове за изпълнението на възложените отговорности“, отбелязват одиторите.

Липсата на регламент за създаването и поддържането на електронната база данни за всеки обект на концесия, както и на подробен опис на документите, затруднява проследяването на концесионната дейност и контрола, изтъкват от Сметната палата.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.