Чантата ми звъни

| от |


Ток по раницата – последният писък на модата. Става дума за изобретение, което представлява раница с вградени акумулатори за захранване на смартфон, таблет, лаптоп и всякакви други джаджи. Процесът на зареждане може да се следи с помощта на мобилно приложение, което също така отчита местоположението на раницата AMPL, в случай че бъде забравена някъде.

За ток по тялото бях чувала, но да тече и по раницата … Истината, обаче е, че техниката превзе живота ни със страшна сила и не просто се настани, а измести главата ни или поне мислещата част от нея.

Осъзнах това, когато видях баба ми, заровила безпомощно ръце в заплетените кабели, които се подаваха като зли змии от разтворената ми дамска чанта. Жената искала просто да донесе един от телефоните ми, който звънял дразнещо и настоятелно 15 минути.

Капан е, бабо, моята дамска чанта.

В нея бродят високотехнологични чудовища, които са ме хипнотизирали и са превзели по-голямата част от живота ми. И всеки момент ще гракнат в един глас – коя батерия има нужда от захранване или някой телефон пищи неудържимо, опасявайки се да не остане безгласен в дълбините на чантата.

А баба ми, с широко отворени очи е заровила ръце в чантата продължава да търси крещящия телефон сред зарядни устройства, портативни батерии, слушалки и музикални плейъри. Натъква се не на един, а на два смартфона и един диктофон. „За какво са ти тия, кабели, бабе, ще се обесиш в тях”, казва тя с убийствен сарказъм. „Колко кила тежи тая чанта?”

Все пак в нейния дамски клъч навремето е имало място само за червило, пудра и документи. Техниката не просто е превзела живота ни. Тя тежи в прекия и преносния смисъл на думата – носим я, мъкнем я навсякъде с нас докато поредния фейк статус във Фейсбук не заглуши изповедта на най-добрия ни приятел, седящ отсреща в живия живот.

Остава въпросът как рискът от дископатия ни се струва бял кахър пред ужасяващата вероятност батерията на някое от десетките портативни устройства в чантата да ни причини редица неудобства. И наистина ли сме станали зависими от технологиите в чантата, които не само ни дават ток, но и тон в живота.

Защо носим цялата тази техника на гърба си? Нали човекът е този, който я е създал, за да служи и улеснява, а не да тежи. А отговорът е прост – мъкнем, защото зависим от нея психически и емоционално.

Един изключен мобилен телефон може да причини семейни скандали, а флирт във фейсбук – убийства. Чувала съм за случаи на уволнение, заради постове в социалните мрежи, лаптоп с паднала батерия и неосъществила се връзка в скайп. Както и за раздяла заради счупен айфон.

На път за вкъщи усещам плъзгаща се по гръбнака ми болка, която визуализирам като допир на гърчави, зелени студени ръце с дълги дращещи нокти; чувствам краката си отекли като трупчета, а вратът ми се стяга, сякаш заклещен в гилотина. Започвам да усещам тежестта на цялата технология, която съм помъкнала със себе си, за да съм в крак с времето в буквалния смисъл.

Винаги съм се чувствала материалист, избирайки айфпода си като един от жизненоважните предмети, които бих взела със себе си на самотен остров. Дилемата, късаща сърцето ми, е как да оставя киндъла и таблета си, за да натикам новия си Samsung A5  и по-стария Galaxy Notе в официалната си мини чанта.

Когато батерията на служебния ми телефон безмилостно пада пред очите ми, видимо се разстройвам и решавам, че ще се простя с парфюма си, за да сложа портативната си батерия, която се надявам да е заредена. За всеки случай взимам зарядно и се моля нейде в скъпарския ресторант  да има контакт, ама и да е близо до мене, защото новините никога не спят и може да ме потърси я редактор, я мъж, я онзи отвеян актьор, с когото уговарям интервю от 5 седмици. Натиквайки всичката тази техника мислено в червения клъч, който е издут като деформиран картоф, си спомням за баба ми, която озадачено клати глава.

Вкъщи вадя картите на масата, за да установя, че в „чувала”, за който ми завижда и  Дядо Коледа, освен всичко изброено дотук има и  колона за лаптопа, който е в раницата ми, както и чифт слушалки Payoneer  за по-добър звук от подаващия се по протежението на кабела, оплетен в зарядните, айпод. За него оплетени са два USB кабела  и плик с втора портавина колона JBL, която  върви с допълнителен чифт от 8  батерии, USB, собствено зарядно и  аудио кабел за колата.

Разбира се, чантата ми е безъднна и пълна като пещерата на Али Баба. В допълнителния джоб се намира малък фотоапарат и диктофон, както и два презаписващи се диска, комплект химикали. Останалото е скромния ми личен дамски багаж. Любопитството ми напира дотам, че да измеря всичко това на електронната везна – 11.2 кг. Цялата тази технология побрана в любимата ми O!Баг,  на която заложих заради здравите дръжки и голямото общо пространство без клиширани разделения.

Приличам по-скоро на електротехник, който балансира на високи обувки по неравна повърхност.

Цялата тази технология и кабели ме невротизират и ме тикат към тотален дистрес. Мъкненето и ползването на техническите джаджи улесняват за миг живота им, но като гладен домашен любимец искат и своето. Искат цялата концентрация, съзнание и емоция да бъдат преведени и обяснени  на компютърния език, докато смехът бъде заместен от  „LOL“ и в процеса на разговор.

Спасява ме мисълта, че все още уволнението ми  не зависи от някоя машина, на която й е паднала батерията. Проверявам дали имам достатъчно батерия на телефона и диктофона си, защото чакам това интервю от няколко седмици. И си обещавам да изключа звука на мобилния си поне за уикенда.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.