Къде са истинските мъже?

| от |

Като за петък следобяд сме ви подготвили малко смях от Лола Монтескьо (още от нея можете да видите тук). 

Няма вече истински мъже! Сигурна съм, че първата жена, произнесла тази реплика, е прапрапрапрабаба ми Ева, след като е видяла как Адам толкова бърза да се изнесе от рая, подгонен от мятащия мълнии дедо Боже, че чак забравил смокиновия си лист да се вее самотен из Едемската градина.

arnold1

Та се наложило после хем Ева да му тъче нови дрехи, хем да поеме и неговата част от наказанието за отхапаната ябълка. Защото, между нас да си признаем, Адамът от време оно не може да понася силната болка, силната любов и силната тъга.

Сигурна съм също така, че втората реплика, която прабаба ми Ева е произнесла в новия си земен дом, е била: „Аз нали ти казах?” Последвали са я векове на домашно насилие и мъжко деспотство, като започнем от горенето на клада през Средновековието и стигнем до 12-сантиметровите токчета при 10-часов работен ден в ерата на противозачатъчните хапчета.

Почти съм готова да се хвана на бас и че още тогава Ева първа е задала изконния женски въпрос: „Кога ще оправиш казанчето на тоалетната?”, но понеже по тази тема не пише нищо в евангелията, ще замълча.

Ала ето че няколко хиляди години по-късно се случват неща, които ни карат отново да си го кажем – няма вече истински мъже!

Или вие познавате някой, който може хем да оправи казанчето, да смени гумите, да сглоби мебелите, хем да смени пелените, да сготви вечерята, да изпере и изглади, хем да донесе заплата, да победи дракона и да прободе в петата Ахила, а вечерта да седне на дивана до вас и да не иска нищо друго освен нежно да ви държи ръката и да ви пее рицарския минезанг на Валтер фон дер Фогелвайде?

Аз познавам такива хора, ама са все жени. Тук се сещам за една обява, която видях преди няколко години във вестника: “Търся петима силни мъже да свършат една сложна и тежка работа. Или една жена.” Сега обяви се пускат предимно във фейсбук. И там гледам, че почитателки набира фирма, предлагаща съпрузи под наем. Не знам как са с минезанга, но иначе гост-съпрузите можели да поправят душове и кранчета, бойлери и перални, да се пазарят в автосервиза и с майсторите за ремонта, да изхвърлят боклука и да дупчат дупки с бормашина. Ще подхвърля една приятелска идея за разширяване на палитрата от услуги. Може да предлагат съпрузи под наем и за родителски срещи, обяд при тъщата и семейни Коледи. А срещу специална тарифа – и съпрузи под наем за уикендите, посветени на темата “Трябва да поговорим!”. Така тази фирма ще стане популярна и сред мъжете особено в сезона на футболните мачове. Защото в момента клиентите й са предимно жени. Вероятно причината е, че мъжете не обичат да си признават, че не умеят нещо. Примерно да ползват навигационната система в колата. По правило, когато един мъж шофьор се загуби около Перник на път за Кюстендил, трябва да стигне чак до Дуранкулак, за да се осмели да пита за пътя.

boyko-i-kamata-v-edin-otbor

Ама то не е само с шофирането така. Каквато и работа да дадеш на един мъж, има да почакаш, докато си признае, че не я умее. Поне 2000 години! Като папата.

Значи цели 265 папи трябваше да се извъртят на престола на светия отец в рамките на над 2000 години, за да събере смелост един от тях да каже: “Не мога, слаб съм!” Интересно дали сега ще се намери някой смелчага да седне доброволно на папския трон, като се има предвид в какви авгиеви обори се е превърнал Ватиканът.

Връзки с мафията, пране на пари, педофилски скандали, разцепление на църквата, атеизъм… Трудно ще е разчистването му, ще трябват поне петима папи. Или една папеса.

И не само с религиозните дела не им се удава нещо на потомците на Адам. Светските също съвсем ги объркаха. Тая криза ги омаломощи. Ето, депутатите във Великобритания толкова са се чалнали от стрес, че ще им строят психиатрична клиника до парламента. Представям си само какъв тежък труд ще е това за лекуващия персонал. Със сигурност ще е от жени, иначе няма кой да се наеме. Та седи срещу доктор Мери депутатът Фараж примерно и описва параноичния си страх от българи и румънци.

А тя е забила нос в тефтера и пише: “Леле, тоя какъв е перко!” После влиза Камерън и споделя плахо налудничавата си идея Великобритания да излезе от ЕС. А Мери кима с глава разбиращо и записва: „10 яйца, един хляб, две кисели, дрехите от химическото, да се обадя на мама…” Накрая им пише рецепти за антидепресанти и ги праща в дълъг отпуск. Така и те ще се успокоят, и политиката на Острова ще се оправи. Въобще, когато жените държат нещата в свои ръце, всички живеят добре. Ето, в Европа остана една-единствена страна, дето не е в криза, и тя се управлява от канцлерка.

Та да развия идеята си докрай – след като мъжете изчезват и не се справят със задачите си, може би трябва до пробваме да ги сменим с жени. Като почнем от папата. Сигурна съм, че ще има достатъчно дами, които да се кандидатират за поста, подозирам даже огромен наплив. Ами къде другаде иначе към работното ти облекло задължително ти дават червени обувки „Прада” и златен пръстен уникат.

Къде другаде част от задълженията ти са да се показваш на прозореца, а отдолу милиони да крещят в несвяст името ти и да искат да ти целунат ръка? Аз лично намирам и червената му капела за много шик, а папомобилът е малък и лесен за паркиране.

Подобни са условията и при другите ръководни постове, които засега се заемат приоритетно от мъже. Коли, самолети, готини костюмчета, джет лег, среднощни срещи с колеги в Брюксел, тичащи след тебе оператори с телевизионни камери, секретарки и асистенти. Пълен кеф. За да получи такова внимание една жена сега, трябва до 25-ата си година да е успяла да се посъблече красиво в поне пет холивудски филма. А в политиката не е така. Там, ако събличаш нечии ризи, то те определено не са твоите.

Та сигурна съм, че ако властта премине изцяло в женски ръце, светът ще се оправи, всички ще живеят добре, а парламентите няма да имат нужда от психиатрии. Най-вече защото жените ще си вършат работата с кеф. А и как да иначе, след като хилядолетия наред сме давали акъл на мъжете да не бягат като страхливци от рая, да не харчат повече, отколкото получават, да оправят казанчето на тоалетната и да питат накъде е пътят за Кюстендил. А мъжете хилядолетия наред са се правили, че не чуват, и са оплитали още повече и още повече. Е, как да не ти е кеф най-сетне да можеш с право да кажеш:„Аз казах ли ти още тогава?”

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.