Къде са истинските мъже?

| от |

Като за петък следобяд сме ви подготвили малко смях от Лола Монтескьо (още от нея можете да видите тук). 

Няма вече истински мъже! Сигурна съм, че първата жена, произнесла тази реплика, е прапрапрапрабаба ми Ева, след като е видяла как Адам толкова бърза да се изнесе от рая, подгонен от мятащия мълнии дедо Боже, че чак забравил смокиновия си лист да се вее самотен из Едемската градина.

arnold1

Та се наложило после хем Ева да му тъче нови дрехи, хем да поеме и неговата част от наказанието за отхапаната ябълка. Защото, между нас да си признаем, Адамът от време оно не може да понася силната болка, силната любов и силната тъга.

Сигурна съм също така, че втората реплика, която прабаба ми Ева е произнесла в новия си земен дом, е била: „Аз нали ти казах?” Последвали са я векове на домашно насилие и мъжко деспотство, като започнем от горенето на клада през Средновековието и стигнем до 12-сантиметровите токчета при 10-часов работен ден в ерата на противозачатъчните хапчета.

Почти съм готова да се хвана на бас и че още тогава Ева първа е задала изконния женски въпрос: „Кога ще оправиш казанчето на тоалетната?”, но понеже по тази тема не пише нищо в евангелията, ще замълча.

Ала ето че няколко хиляди години по-късно се случват неща, които ни карат отново да си го кажем – няма вече истински мъже!

Или вие познавате някой, който може хем да оправи казанчето, да смени гумите, да сглоби мебелите, хем да смени пелените, да сготви вечерята, да изпере и изглади, хем да донесе заплата, да победи дракона и да прободе в петата Ахила, а вечерта да седне на дивана до вас и да не иска нищо друго освен нежно да ви държи ръката и да ви пее рицарския минезанг на Валтер фон дер Фогелвайде?

Аз познавам такива хора, ама са все жени. Тук се сещам за една обява, която видях преди няколко години във вестника: “Търся петима силни мъже да свършат една сложна и тежка работа. Или една жена.” Сега обяви се пускат предимно във фейсбук. И там гледам, че почитателки набира фирма, предлагаща съпрузи под наем. Не знам как са с минезанга, но иначе гост-съпрузите можели да поправят душове и кранчета, бойлери и перални, да се пазарят в автосервиза и с майсторите за ремонта, да изхвърлят боклука и да дупчат дупки с бормашина. Ще подхвърля една приятелска идея за разширяване на палитрата от услуги. Може да предлагат съпрузи под наем и за родителски срещи, обяд при тъщата и семейни Коледи. А срещу специална тарифа – и съпрузи под наем за уикендите, посветени на темата “Трябва да поговорим!”. Така тази фирма ще стане популярна и сред мъжете особено в сезона на футболните мачове. Защото в момента клиентите й са предимно жени. Вероятно причината е, че мъжете не обичат да си признават, че не умеят нещо. Примерно да ползват навигационната система в колата. По правило, когато един мъж шофьор се загуби около Перник на път за Кюстендил, трябва да стигне чак до Дуранкулак, за да се осмели да пита за пътя.

boyko-i-kamata-v-edin-otbor

Ама то не е само с шофирането така. Каквато и работа да дадеш на един мъж, има да почакаш, докато си признае, че не я умее. Поне 2000 години! Като папата.

Значи цели 265 папи трябваше да се извъртят на престола на светия отец в рамките на над 2000 години, за да събере смелост един от тях да каже: “Не мога, слаб съм!” Интересно дали сега ще се намери някой смелчага да седне доброволно на папския трон, като се има предвид в какви авгиеви обори се е превърнал Ватиканът.

Връзки с мафията, пране на пари, педофилски скандали, разцепление на църквата, атеизъм… Трудно ще е разчистването му, ще трябват поне петима папи. Или една папеса.

И не само с религиозните дела не им се удава нещо на потомците на Адам. Светските също съвсем ги объркаха. Тая криза ги омаломощи. Ето, депутатите във Великобритания толкова са се чалнали от стрес, че ще им строят психиатрична клиника до парламента. Представям си само какъв тежък труд ще е това за лекуващия персонал. Със сигурност ще е от жени, иначе няма кой да се наеме. Та седи срещу доктор Мери депутатът Фараж примерно и описва параноичния си страх от българи и румънци.

А тя е забила нос в тефтера и пише: “Леле, тоя какъв е перко!” После влиза Камерън и споделя плахо налудничавата си идея Великобритания да излезе от ЕС. А Мери кима с глава разбиращо и записва: „10 яйца, един хляб, две кисели, дрехите от химическото, да се обадя на мама…” Накрая им пише рецепти за антидепресанти и ги праща в дълъг отпуск. Така и те ще се успокоят, и политиката на Острова ще се оправи. Въобще, когато жените държат нещата в свои ръце, всички живеят добре. Ето, в Европа остана една-единствена страна, дето не е в криза, и тя се управлява от канцлерка.

Та да развия идеята си докрай – след като мъжете изчезват и не се справят със задачите си, може би трябва до пробваме да ги сменим с жени. Като почнем от папата. Сигурна съм, че ще има достатъчно дами, които да се кандидатират за поста, подозирам даже огромен наплив. Ами къде другаде иначе към работното ти облекло задължително ти дават червени обувки „Прада” и златен пръстен уникат.

Къде другаде част от задълженията ти са да се показваш на прозореца, а отдолу милиони да крещят в несвяст името ти и да искат да ти целунат ръка? Аз лично намирам и червената му капела за много шик, а папомобилът е малък и лесен за паркиране.

Подобни са условията и при другите ръководни постове, които засега се заемат приоритетно от мъже. Коли, самолети, готини костюмчета, джет лег, среднощни срещи с колеги в Брюксел, тичащи след тебе оператори с телевизионни камери, секретарки и асистенти. Пълен кеф. За да получи такова внимание една жена сега, трябва до 25-ата си година да е успяла да се посъблече красиво в поне пет холивудски филма. А в политиката не е така. Там, ако събличаш нечии ризи, то те определено не са твоите.

Та сигурна съм, че ако властта премине изцяло в женски ръце, светът ще се оправи, всички ще живеят добре, а парламентите няма да имат нужда от психиатрии. Най-вече защото жените ще си вършат работата с кеф. А и как да иначе, след като хилядолетия наред сме давали акъл на мъжете да не бягат като страхливци от рая, да не харчат повече, отколкото получават, да оправят казанчето на тоалетната и да питат накъде е пътят за Кюстендил. А мъжете хилядолетия наред са се правили, че не чуват, и са оплитали още повече и още повече. Е, как да не ти е кеф най-сетне да можеш с право да кажеш:„Аз казах ли ти още тогава?”

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.