Изяжте си данъка

| от Николай Киров |

Как да се подобри здравето на хората с повече данъци? Въпросът може да звучи абсурдно, но изглежда българският министър на здравеопазването мисли, че знае отговора. Колегата му от министерството на финансите сигурно доволно пресмята колко пари ще влязат в хазната от новия данък.

Храните, които ще се облагат допълнително от държавата, от догодина са разделени в четири групи.

В първата са такива, в които има много индустриално получени транснаситени мастни киселини – с други думи майонеза, маргарин, чипс, повечето тестени изделия и какво ли още не. Т. нар. трансмазнини се слагат в почти всеки преработен хранителен продукт, тъй като са сравнително евтини и му придават трайност. А повечето консерванти или не са толкова ефективни, или са по-вредни за здравето на консуматорите.

Държавата иска да ограничи и употребата на сол. Наистина, солта в прекомерни количества е изключително вредна и води до редица здравословни проблеми. Допълнителното данъчно облагане в случая ще става по неясни критерии, тъй като ще засегне само някои от храните с голямо съдържание на сол.

Идва ред на енергийните и кофеинизирани напитки и храни. Кофеинът, също в прекомерни количества, безспорно е вреден за здравето. Също така тялото привиква към него при редовна употреба.

Както при всяка друга зависимост, и при тази по-високите цени едва ли ще променят потребителското поведение.

Така стигаме до безалкохолни напитки и храни, богати на добавени захари. С други думи – всичко сладко, което се пие или яде и не е току-що изстискано от някакъв плод или зеленчук.

Най-забавното, но не и за потребителите – на тях вероятно ще им се доплаче – в цялата история е, че държавата ще облага храните според етикета.

Ако производителят или по-скоро продавачът са пропуснали да споделят информацията за част от съдържанието на храните с широката общественост, държавата също ще се прави на неразбрала.

А ставките въобще не са малки. Става въпрос за допълнително облагане в размер от 3% до 78% от стойността на продуктите.

Т.е., ако реши, държавата може да вдигне двойно цената на даден хранителен продукт по нейно усмотрение. Ако на някоя компания това не ѝ харесва, тогава да ходи да продава на по-свободните пазари. На друга компания това със сигурност ще ѝ хареса.

Всъщност, предложението за новия закон звучи доста добре, особено ако сте голям играч в бизнеса с храни и имате връзки в правителството.

Може ли данъчното облагане да доведе до промяна на потребителското поведение? С други думи да ни накара да живеем и да се храним по-здравословно. Отговорът определено е не. В противен случай отдавна никой нямаше да пие купешки алкохол и да пуши акцизни цигари в България.

Освен това, храненето е последният проблем в здравословния начин на живот, каквото и да се опитват да ни убедят диетолозите. Ако седите по цял ден на едно място на работа и след това правите същото и у дома пред телевизора или компютъра, вероятността да имате здравословни проблеми ще бъде висока, независимо какво ядете.

Разбира се, има и далеч по-нездравословни сценарии, като например да работите в въгледобивна мина.

Дори да махнем от менюто на българина всички продукти, които попадат под ударите на новия данък, то традиционната кухня за региона опредено предразполага към напълняване и съответните сърдечно-съдови проблеми при липса на физическа активност.

Данък „вредни храни“ обаче има и в Япония. Какъв им е проблемът на японците?

Японската традиционна кухня въобще не предразполага към напълняване. С изключение на ориза, повечето храни в нея са такива с т. нар. отрицателна калоричност, т.е. тялото изразходва повече калории за смилането им, отколкото те му дават. Не е случайно, че само 3% от японското население има проблем със затлъстяването и в повечето случаи той се дължи на генетични фактори. Т.е. проблемът на практика отсъства в Япония.

Но японската държава, загрижена за здравето на хората, решава да обложи вредните храни през 2008 г. И не само това. Има наложени ограничения за това колко да е максималната ширина на талията при мъжете и жените – съответно 85 и 90 см. Ако те са по-дебели държавата ги задължава да се посъветват с лекар. Глобяват се и компаниите, ако служителите им не се вместват в тези мерки.

Разбира се, всичко това е абсурдно и ефектът за здравето на японците на практика липсва, тъй като те и без това нямат проблем с наднорменото тегло. Някакъв особен фискален ефект също не е регистриран. Просто все повече потребители предпочитат да хапват мазни и сладки храни у дома, вместо в ресторантите за бързо хранене.

Реалната причина за въвеждането на новия данък е желанието да се ограничи вносът на продукти за крайно потребление и да се даде стимул на местното производство.

Освен това, така държавата може да притиска компаниите, ако реши и това дава добри възможности за лобизъм.

В Япония корупцията е огромен проблем, просто се осъществява по много по-рафинирани начини, отколкото в България, а и в повечето останали страни по света. Например традицията „амакудари“ предполага, че всяка компания трябва да си има държавен чиновник в борда. Япония не е ратифицирала и Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Да оставим Япония и да се върнем в България. Очевидно данъкът върху вредните храни няма да има никакъв ефект върху здравето на нацията.

Как стои обаче въпросът с приходите за хазната?

По данни от НСИ оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новия данък, е около 2 млрд. лв. за миналата година. Стойността е приблизителна, тъй като не е ясно точно какво и как ще се облага в крайна сметка.

При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новия данък ще достигнат близо 60 млн. лв. Това е минимумът и оттам може да се върви нагоре до 1.6 млрд. лв., ако всички въпросни храни бъдат обложени с максималната предложена ставка.

Реално, при 3% допълнителен данък ефектът както за хазната, така и за икономиката ще бъде минимален. Едва ли някой ще се откаже от потреблението на въпросните храни.

По-високите нива на облагане обаче ще доведат до свиване на официално отчитаното потребление и реално до загуби, тъй като ще намалеят приходите от други косвени данъци, например ДДС.

В същото време подобен подход ще доведе до отлагане на инвестиции или изместване на производства и закриване на работни места в България, или поне в легалната част на икономиката.

Повечето от продуктите, които ще попаднат под удара на новия данък, се произвеждат в страната, често под марките на чужди компании, но от български работници и предприятия.

В крайна сметка, ако държавата наистина иска българите да живеят по-здравословно, тя трябва да инвестира в спортни съоръжения, да изгражда навици на хранене и активен начин на живот чрез образователната система, да засили ролята на превенцията в здравеопазването.

По-лесно е обаче да се въведе данък.

Нищо, че той няма да има никакъв ефект или ще доведе до икономически проблеми и повече корупция в зависимост от ставката. С данъка идват и чиновниците, които ще го администрират, както и тези, които ще проверяват как се плаща. Въобще, данъкът е хубаво нещо за бюрокрацията, нищо че не помага за здравето на нацията.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.