Изяжте си данъка

| от Николай Киров |

Как да се подобри здравето на хората с повече данъци? Въпросът може да звучи абсурдно, но изглежда българският министър на здравеопазването мисли, че знае отговора. Колегата му от министерството на финансите сигурно доволно пресмята колко пари ще влязат в хазната от новия данък.

Храните, които ще се облагат допълнително от държавата, от догодина са разделени в четири групи.

В първата са такива, в които има много индустриално получени транснаситени мастни киселини – с други думи майонеза, маргарин, чипс, повечето тестени изделия и какво ли още не. Т. нар. трансмазнини се слагат в почти всеки преработен хранителен продукт, тъй като са сравнително евтини и му придават трайност. А повечето консерванти или не са толкова ефективни, или са по-вредни за здравето на консуматорите.

Държавата иска да ограничи и употребата на сол. Наистина, солта в прекомерни количества е изключително вредна и води до редица здравословни проблеми. Допълнителното данъчно облагане в случая ще става по неясни критерии, тъй като ще засегне само някои от храните с голямо съдържание на сол.

Идва ред на енергийните и кофеинизирани напитки и храни. Кофеинът, също в прекомерни количества, безспорно е вреден за здравето. Също така тялото привиква към него при редовна употреба.

Както при всяка друга зависимост, и при тази по-високите цени едва ли ще променят потребителското поведение.

Така стигаме до безалкохолни напитки и храни, богати на добавени захари. С други думи – всичко сладко, което се пие или яде и не е току-що изстискано от някакъв плод или зеленчук.

Най-забавното, но не и за потребителите – на тях вероятно ще им се доплаче – в цялата история е, че държавата ще облага храните според етикета.

Ако производителят или по-скоро продавачът са пропуснали да споделят информацията за част от съдържанието на храните с широката общественост, държавата също ще се прави на неразбрала.

А ставките въобще не са малки. Става въпрос за допълнително облагане в размер от 3% до 78% от стойността на продуктите.

Т.е., ако реши, държавата може да вдигне двойно цената на даден хранителен продукт по нейно усмотрение. Ако на някоя компания това не ѝ харесва, тогава да ходи да продава на по-свободните пазари. На друга компания това със сигурност ще ѝ хареса.

Всъщност, предложението за новия закон звучи доста добре, особено ако сте голям играч в бизнеса с храни и имате връзки в правителството.

Може ли данъчното облагане да доведе до промяна на потребителското поведение? С други думи да ни накара да живеем и да се храним по-здравословно. Отговорът определено е не. В противен случай отдавна никой нямаше да пие купешки алкохол и да пуши акцизни цигари в България.

Освен това, храненето е последният проблем в здравословния начин на живот, каквото и да се опитват да ни убедят диетолозите. Ако седите по цял ден на едно място на работа и след това правите същото и у дома пред телевизора или компютъра, вероятността да имате здравословни проблеми ще бъде висока, независимо какво ядете.

Разбира се, има и далеч по-нездравословни сценарии, като например да работите в въгледобивна мина.

Дори да махнем от менюто на българина всички продукти, които попадат под ударите на новия данък, то традиционната кухня за региона опредено предразполага към напълняване и съответните сърдечно-съдови проблеми при липса на физическа активност.

Данък „вредни храни“ обаче има и в Япония. Какъв им е проблемът на японците?

Японската традиционна кухня въобще не предразполага към напълняване. С изключение на ориза, повечето храни в нея са такива с т. нар. отрицателна калоричност, т.е. тялото изразходва повече калории за смилането им, отколкото те му дават. Не е случайно, че само 3% от японското население има проблем със затлъстяването и в повечето случаи той се дължи на генетични фактори. Т.е. проблемът на практика отсъства в Япония.

Но японската държава, загрижена за здравето на хората, решава да обложи вредните храни през 2008 г. И не само това. Има наложени ограничения за това колко да е максималната ширина на талията при мъжете и жените – съответно 85 и 90 см. Ако те са по-дебели държавата ги задължава да се посъветват с лекар. Глобяват се и компаниите, ако служителите им не се вместват в тези мерки.

Разбира се, всичко това е абсурдно и ефектът за здравето на японците на практика липсва, тъй като те и без това нямат проблем с наднорменото тегло. Някакъв особен фискален ефект също не е регистриран. Просто все повече потребители предпочитат да хапват мазни и сладки храни у дома, вместо в ресторантите за бързо хранене.

Реалната причина за въвеждането на новия данък е желанието да се ограничи вносът на продукти за крайно потребление и да се даде стимул на местното производство.

Освен това, така държавата може да притиска компаниите, ако реши и това дава добри възможности за лобизъм.

В Япония корупцията е огромен проблем, просто се осъществява по много по-рафинирани начини, отколкото в България, а и в повечето останали страни по света. Например традицията „амакудари“ предполага, че всяка компания трябва да си има държавен чиновник в борда. Япония не е ратифицирала и Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Да оставим Япония и да се върнем в България. Очевидно данъкът върху вредните храни няма да има никакъв ефект върху здравето на нацията.

Как стои обаче въпросът с приходите за хазната?

По данни от НСИ оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новия данък, е около 2 млрд. лв. за миналата година. Стойността е приблизителна, тъй като не е ясно точно какво и как ще се облага в крайна сметка.

При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новия данък ще достигнат близо 60 млн. лв. Това е минимумът и оттам може да се върви нагоре до 1.6 млрд. лв., ако всички въпросни храни бъдат обложени с максималната предложена ставка.

Реално, при 3% допълнителен данък ефектът както за хазната, така и за икономиката ще бъде минимален. Едва ли някой ще се откаже от потреблението на въпросните храни.

По-високите нива на облагане обаче ще доведат до свиване на официално отчитаното потребление и реално до загуби, тъй като ще намалеят приходите от други косвени данъци, например ДДС.

В същото време подобен подход ще доведе до отлагане на инвестиции или изместване на производства и закриване на работни места в България, или поне в легалната част на икономиката.

Повечето от продуктите, които ще попаднат под удара на новия данък, се произвеждат в страната, често под марките на чужди компании, но от български работници и предприятия.

В крайна сметка, ако държавата наистина иска българите да живеят по-здравословно, тя трябва да инвестира в спортни съоръжения, да изгражда навици на хранене и активен начин на живот чрез образователната система, да засили ролята на превенцията в здравеопазването.

По-лесно е обаче да се въведе данък.

Нищо, че той няма да има никакъв ефект или ще доведе до икономически проблеми и повече корупция в зависимост от ставката. С данъка идват и чиновниците, които ще го администрират, както и тези, които ще проверяват как се плаща. Въобще, данъкът е хубаво нещо за бюрокрацията, нищо че не помага за здравето на нацията.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.