Източното партньорство на ЕС издиша

| от |

Авторът Иън Бонд е директор по външна политика в Центъра за европейска реформа. Статията „Източното партньорство: Пътят от Вилнюс води към….?” е публикувана в блога на неправителствената организация.

eu

Източното партньорство на ЕС издиша. То започна през 2009 г. със заявената цел за създаване на „необходими условия за ускоряване на политическото асоцииране и по -нататъшна икономическа интеграция“ между ЕС и неговите партньори.  Но от шест страни, една ( Беларус ) още през 2009 г. получи санкции от ЕС. Втора !Азербайджан), показва слаб интерес към партньорството, особено по  аспектите, свързани с подобряване на управлението и правата на човека. Армения, която трябваше да парафира споразумението си за асоцииране с ЕС, се подаде на руския натиск, замрази отношенията си със Съюзя и прие да се присъедини към водения от Русия митническия съюз. Украйна обяви, че няма да подпише споразумението за асоцииране, парафирано март 2012 г. Така само Грузия и Молдова останаха верни абонати на Източното партньорство.

Вместо да се опитва да се запази в обща рамка всички шест страни, ЕС би трябвало да приеме фактите и да спре да се преструва (както направи в декларацията от срещата Вилнюс), че имало „значителен напредък в приближаването… на източните партньори до ЕС“.

Азербайджан и Беларус не показват никакви признаци на промяна на курса, така че Европа трябва да продължи да подкрепя гражданското общество и регионални или трансгранични проекти, които се ползват повече от демократичните им съседи, но нищо повече. Армения, зависима от Русия за газ, за остарялата си АЕЦ и нуждаеща се от защита й от Азербайджан, няма алтернатива на Москва. Въпреки това ЕС би трябвало да направи каквото може, за да се запази отворени дългосрочните възможности за Армения.

В Украйна, по-голяма по население  от останалите, взети заедно, реформите напредват бавно, но за ЕС е твърде важно да ги насочва. В сегашното си състояние страната не е голяма геополитическа награда за ЕС, но постоянно бедна и нестабилна Украйна на границите на Европа, е още по-лоша перспектива.

Масовите проевропейски демонстрации в Киев продължават на фона на лавирането на властите между Москва и от Брюксел. Топката сега е в полето на Янукович, но ЕС ще може да я насочва, когато той я отиграе. Правилно е, че ЕС даде да се разбере, че е готов да подпише споразумението за асоцииране, когато Украйна отговори на условията, включително да прекрати политически мотивираните преследвания на опозиционни лидери. Но ЕС не можа да обясни въздействието и последиците от споразумението на украинците, особено на рускоезичните на Изток и в южната част на страната. Председателят на Комисията Барозу заяви пред медиите след срещата на върха във Вилнюс, че споразумението ще спести украинските износители € 500 милиона годишно чрез намаляване на вносните мита и ще увеличи с 6 на сто БВП в дългосрочен план, но ЕС не направи почти нищо да популяризира тези факти, особено в Източна Украйна. Предоставянето на повече информация на руски би донесло лесна победа на делегацията на ЕС в Киев. На интернет страницата й е качена практична брошура, обясняваща основните точки на споразумението за асоцииране, но тя е само на украински език.

Без такава информация, много украинци ще бъдат оставени да разчитат на заблуждаващи плашещи истории от руските медии за ужасните последици от споразумението. ЕС трябва поне да се гарантира, че украинците знаят фактите, така че  да могат да направят собствени изводи за това дали техните лидери се вземат правилните решения за страната.

Колкото и да е изкушаващо за европейските лидери да отпишат настоящото украинското правителство и неговите олигархични поддръжници, те би трябвало да засилят политическата си ангажираност, вместо да дават на руснаците свободата да заплашват, ласкаят и подкупват украинския елит. Бившият полски президент Квашневски и бившият председател на Европейския парламент Кох посетиха Киев 27 пъти, преди срещата на върха на Вилнюс с мандат за освобождаването на бившия министър-председател и съперник на Янукович Юлия Тимошенко. Въпреки, че те не успяха, би трябвало да им се даде един разширен мандат да използват контактите си с правителството и опозицията, за да доближат Украйна към асоцииране.

Кокс и Квашневски не трябва да бъдат оставени сами в това усилие. Външните министри от ЕС, които отидоха на заседанието на Съвета на министрите на ОССЕ на 5 и 6 декември, направиха добре. А тези, които отделиха време да се срещнат и с опозицията, и с правителството, заслужават още по-голяма похвала. Високопоставените визити от Запад трябва да продължат.

Фактът, че Грузия и Молдова останаха най-близките партньори на ЕС в региона, 
повишава вероятността те да привлекат гнева на Русия, особено след Зимните олимпийски игри в Сочи, когато руските власти вече не трябва да се притесняват от международни протести и бойкоти. Тбилиси и Кишинев ще имат нужда от европейска подкрепа. ЕС трябва да предвижи възможно най-бързо подписването на споразуменията за асоцииране (слабо вероятно е в двете държави да има политическо забавяне както в Украйна, чието споразумение е парафирано през март 2012 г.). След това ЕС трябва да е достатъчно щедър да започне да прилага споразуменията преди те да са ратифицирани от държавите-членки, за да се гарантира, че Грузия и Молдова ще почувстват възможно най-бързо ползите от асоциирането. Това обаче няма да е достатъчно.

Молдова изглежда особено уязвима към руския натиск заради зависимостта си от руски газ и нерешения конфликт в Приднестровието (където са разположени руски войски ). Парите, които изпращат от Русия молдовските работници са почти 10 на сто от БВП на страната. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин вече предупреди Молдова, че тази зима може да замръзне и сравни страната с локомотив на нестабилни релси, който може да „загуби някои вагони“ (т.е. Приднестровието ) по пътя към Брюксел. През октомври руската Федерална миграционна служба заплаши да изгони 190 000 молдовци, работещи незаконно в Русия. През септември Русия забрани вноса на молдовско вино по „здравни причини“ – сериозен удар , имайки предвид, че годишните продажби на вино в Русия са в размер на около 2 на сто от БВП на Молдова. Крехкото коалиционно правителство на проевропейските партии е изправено пред избори следващата година. Икономическа криза, за която може да бъде обвинявано сегашното правителство, което обръща гръб на Москва, може да изведе проруската комунистическа партия отново на власт.

Европейската комисия вече е предложила увеличаване на квотите за износ на молдовско вино, за да се компенсира загубата на руския пазар. Строи се и газопровод от Румъния към Молдова, но той няма да е готов тази зима. Комисията предлага да се даде безвизов достъп до шенгенското пространство за молдовски граждани с биометрични паспорти. Но Молдова, най-бедната страна в Европа, ще се нуждае от финансова и политическа подкрепа в обозримо бъдеще, за да защити своя европейски избор. Държавният секретар на САЩ Джон Кери изпрати положителен сигнал, като посети Кишинев на 4 декември; лидерите на ЕС трябва да последват примера му.

Грузия е по-малко уязвима, отчасти защото след войната от 2008 г. отдалечи икономиката си от Русия. Но паричните преводи от грузински работници в Русия, през миналата година все още са 4 на сто от БВП. Грузия се нуждае от три неща от ЕС: продължаване на техническата и финансова помощ; дипломатическа подкрепа за неразрешените конфликти с Русия в Абхазия и Южна Осетия, както и, и най-вече, последователен политически ангажимент.

След десет години управление на находчивия и прозападен Михаил Саакашвили, Грузия вече има за президент политически неопитния Георги Маргвелашвили. Премиерът Иванишвили подаде оставка в полза на верния си адютант – 31-годишният Иракли Гарибашвили, който като министър на вътрешните работи бе отговорен за арестуването на бивши висши фигури в администрацията на тогавашния президент Саакашвили. Въпреки че новото правителство потвърди ангажимента си за европейска интеграция,  има и знаци, че то може да продължи с разчистване на сметките с политическите опоненти. Западът трябва да се насърчи продължаването на политическите и икономическите реформи, като същевременно напомня на новото ръководство за последствията от политическите преследвания за перспективите за евроинтеграция на Украйна и нейната вътрешна стабилност.

ЕС не само трябва да преосмисли отношенията с източните си партньори, но и за направи цялостен и
задълбочен преглед на подхода си към Русия.
ЕС не трябва да има повече илюзии, че само трябва да обяснява предимствата на Източното партньорство пред връзките с Русия. Трябва да е ясно от сега, че президентът Путин и неговото правителство са решили, че техните интереси са обслужвани по-добре от съседи, слаби и зависими автокрации, отколкото от проспериращите и независими демокрации.

ЕС трябва да защитава собствените си интереси за стабилност и просперитет на своите граници, не на последно място като работи за спазването на международните търговски правила. Грузия, Молдова и Украйна са членове на СТО (както и Русия). И действията на Москва за блокиране на износа на украински и молдовски стоки противоречат с правилата на СТО. И двете страни могат да се обърнат към системата за уреждане на спорове на организацията. ЕС ще има право да се обяви за трета страна по спора и да обжалва пред органите на СТО за уреждане в полза на своите съседи. Ако Източното партньорство вече не може да бъде „победа – победа – победа“ за ЕС , неговите партньори и Русия, то поне би трябвало да бъде „печелившо“ за ЕС, Грузия, Молдова и ( надявам се) Украйна.

В дългосрочен план, най-добрият начин да се привържат към Европа страните, които са сериозни в правенето на реформи, е да им се даде ясна европейска перспектива, колкото и да е далечно членството при сегашните обстоятелства. Не би имало смисъл това да се прави за всичките шест страни от Източното партньорство. Но член 49 от Договора за Европейския съюз постановява, че всяка европейска държава, която спазва принципите на свобода, демокрация, права на човека и върховенство на закона, може да кандидатства за членство. Декларацията от Вилнюската среща на върха избягва да се позовава на този член, както и да описва източните партньори като европейските държави. Тя само признава „европейските стремежи и европейския избор на някои партньори“. Ако ЕС  се отнася дори към прореформаторските и проевропейските съседи като недотам европейски, не бива да се чуди, че и  Русия прави същото.

 

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.