Източноевропейците се прекланят пред Путин

| от |

Джексън Дийл, в. „Вашингтон пост“

За да се схване как Владимир Путин напредва с кампанията си да промени порядъка в Европа след студената война трябва да се гледа отвъд източна Украйна, където Кремъл е зает със създаването на държава-марионетка.

Пък и Украйна, както президентът Барак Обама обича да посочва, не е член на НАТО – която организация разшири управлението на западната сигурност и демокрация до десетина страни, които преди бяха доминирани от съветската диктатура.

Да помислим за Унгария, член на НАТО, чийто министър-председател наскоро нарече Путин политически модел, достоен за следване. Или Словакия, друга натовска страна, чийто премиер от левицата свърза възможното разполагане на войски на НАТО в неговата страна със съветската инвазия от 1968 г. Или друг член на НАТО като Чешката република, чийто министър на отбраната направи подобно сравнение и където правителството се присъедини към Словакия и Унгария в битката със санкциите на ЕС срещу Русия. Или Сърбия, член на натовското „партньорство за мир“, която покани Путин да посети Белград този месец за военния парад в чест на 70-та годишнина от „освобождението“ на града от Червената армия. После имаме Полша, която доскоро беше водеща сила в усилията вътре в НАТО и Европейския съюз за подкрепяне на обсаденото прозападно украинско правителство и наказване на агресията на Путин. Този месец новият й премиер Ева Копач нареди на новия външен министър спешно да преразгледа своята политика. Както писа „Уолстрийт джърнъл“ тя казала пред парламента, че е загрижена от „изолация на Полша“ в рамките на Европа, която може да настъпи поради поставянето на „нереалистични цели“ в Украйна.

Обама се поздравяваше сам себе си за това, че е начело на „единен отговор“ от страна на Запада, който, както той твърди, е поставил Путин в изолация. В действителност голяма част от алианса тихичко е започнала да се покланя на Москва. Тези правителства правят това отчасти по икономически причини – зависещи от Русия както за енергийни източници, така и като пазар за техни експортни стоки те се притесняват от последиците от засилващите се санкции.

Но някои изглежда започват да увъртат около своята сигурност и идеологически залози. Те са разбрали, че не си струва тестване дали съобщената заплаха от Путин за нахлуване в страни от бившия съветски блок е истина – или дали водената от Обама НАТО наистина ще дойде да ги защитава. Защо в противен случай ще се стигне до изпреварващата позиция, която изказа чешкият премиер Бохуслав Соботка, по чиито думи страната му не би желала войски на НАТО да бъдат изпращани в Полша и Прибалтийските страни като възпиращ Русия фактор.

Соботка беше надигран от Роберт Фицо от Словакия, бившият комунист, който след като отхвърли войските на НАТО с отказ на призива на Обама за увеличаване на разходите за отбрана, нарече санкциите срещу Русия „самоубийствени“ и „безсмислени“. Но и тази позиция на Фицо изглежда слаба в сравнение с речта в края на юли на Виктор Орбан от Унгария, който описа Русия като пример за това как „ние изоставихме либералните методи и принципи на организиране на обществото, тъй като либералните ценности /в Съединените щати – бел. ред./ днес обединяват корупция, секс и насилие „.

Ако това е „единен отговор“, той изглежда дирижиран по-скоро от Путин, отколкото от Обама. „Някои политици от Централна Европа изглежда се колебаят дали да не останат извън мониторите на радарната установка – да не говорят и да не превръщат страните си в мишена за яростта на Путин или да предразположат Путин, така че да бъдат в по-добри води от другите съюзници, когато морето се успокои“, ми каза Деймън Уилсън, вицепрезидент на Атлантическия съвет. „Въпросът за много политици би бил как да оцелеят, когато руснаците се върнат, по-злобни от всякога … а американците са отдалечени и достъпни само за истински обаждания на телефон 911. “

Забележителното е, че люлеенето в Източна Европа идва само десетилетие след голямото разширяване на НАТО през 2004 г. и горе-долу след същото време, когато Полша и Чехия с благодарност и ентусиазъм подкрепиха американската инвазия в Ирак. Какво стана? Както намеква Робърт Колсън от радио Свободна Европа, един отговор може да бъде открит в „откритото писмо“, изпратено от политически лидери и интелектуалци от тези страни до Обама през юли 2009 г., когато – по време на първата му година в Белия дом, той започна „нулиране“ на връзките с режима на Путин. „Много американски официални лица сега са стигнали до извода, че нашият регион е определен веднъж завинаги“, гласи писмото. „Подобно мнение е преждевременно.“/БГНЕС

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.