Изгубеният Кремиковци

| от |

Не е нужно да поглеждаш назад, за да се върнеш в миналото. Достатъчно е да излезеш на 40 километра извън София, да свърнеш по първия третокласен и изтъркан до побеляване асфалтов път, за да се озовеш в пустош от бетон и желязо, разказва  Евелина Иванова.


DSC_1577_800x535
Добре дошъл в „Кремиковци”. Някогашната гордост на родния социализъм, металургичният комбинат, прославил страната ни извън граница, днес е на ръба на разрухата. Изглежда сам, самотен и призрачен…

В годините на процъфтяващ социализъм, България е натоварена с развитието на тежкия и отговорен отрасъл металургия. А „Кремиковци”, със своето находище (макар и незначително) на желязна руда, се превръща в крайъгълен камък на родното стоманолеене. Изграден е със замах – завод до завод, комин до комин, бетон върху бетон…

От автобусите “Чавдар“ се стичат тълпи от щастливи, добре платени пролетари, готови да преизпълнят петилетката. Заводите работят на пълни обороти и бълват стомана, бетонно желязо и канцерогенен пушек. По ирония на съдбата, във времето, в което кремиковският пролетариат изпълнява стриктно и с охота директивите на Коминтерна, броят на политическите затворници у нас се множи. Увеличават се и опитите за бягство от затвора – от онзи истинския, осезаемия, обримчен с телена ограда, по която се стича електричество и от другия, вътрешния зандан на вездесъщи цензура и доносничество.

През 1969 г., докато родните ни държавници се хвалят наляво и надясно с изрядното производство на все по-широка гама от суровини в бълващия отрова комбинат, в старозагорския затвор един човек е разстрелян. Той е сред петимата политически затворници, дръзнали да направят опит за бягство. Пак през същата година, драматургът и журналист Георги Марков е обхванат от чувство на непоносимост, от желание да напусне завинаги България, където живеенето се е оказало „безкрайна верига от компромиси”…

DSC_1567_800x535

Уви! Компромисна се оказва и съдбата на емблемата на металургията през социализма. След краха на Живков и неговото време, след приватизацията, частните инвестиции и неуспешните бизнес планове, „Кремиковци” най-сетне е обявен в несъстоятелност. Отровата спира да извира от комините му, заводите замират, работниците напускат, общинските блокове залиняват.
Днес „Кремиковци” е празен и мълчалив. Една мрачна гледка от ронеща се мазилка, изпочупени прозорци, прогнила дограма и безлюдие.

DSC_1573_800x535
Изтръпвам, когато бариерата на едно от пустеещите здания плавно се вдига, за да ми направи път да мина. Очевидно току-що съм получила непоискана покана за пълен достъп до една керемиденочервена фабрика подобна на манчестърски текстилен комбинат. Но от кого? Подавам се през страничния прозорец на колата и се провиквам към добродушно ухиления пазач. „Не. Няма да влизам. Само исках да погледна по-отблизо. Благодаря!” Човекът кимва разбиращо и бавно се оттегля към импровизираната си кабинка за наблюдения, под ситните капки на усилващия се дъжд.

DSC_1558_800x535
Спускам се по дългия виещ се път, подминавам поредното предприятие – видът му е по-спретнат, а на входа му е окачен голям, осветен надпис „Кремиковци”. Може би тук все още има производство, колкото и пренебрежимо малко да е то. А сигурно и заплати дават. Иначе защо им е този работещ банков клон, разположен точно срещу фабриката? В края на пътя и преди началото на зеленото шопско поле (да, земята около „Кремиковци” е покрита с тучни ливади и скромни борови горички), забелязвам жилищни сгради. Ниски, жълти и грозно обезобразени. От ръба на козирката, над един от входовете ме гледат две ромчета – момче и момиче – стоят, хвърлят ми по някой продължителен поглед и си хортуват под дъжда, а над тях се полюшва един импровизиран простор, опънат между два оглозгани до последното парче дърво прозореца.

DSC_1576_800x535
И „Кремиковци” е оглозган почти да арматурното си желязо. Крепи се на стари основи и несигурни бъднини. Но току-виж призрачните му телеса се напълнят със свежа кръв. Все пак е сезонът на изборите – време на голямо говорене, увещаване, обещаване и налудничави идеи за излизане от безкрайната (като годините на прехода) икономическа криза. Съвсем не на шега, в разгара на застигналото ни предизборно хитруване, взеха да отекват депутатски приказки за възраждане на комбината. Те май са си резонни. „В крайна сметка”, трескаво разсъждават парламентаристите ни, „какво пречи да си имаме пак „Кремиковци” – да си го възродим, в умерени мащаби и с минимален риск от замърсяване, разбира се. По европейски…” Ами нищо. Освен това, че комбинатът е отдавна частна собственост и държавните мераци за реконструирането му (подплатени с власт, но не и с пари) са противоконституционни. А и думите за „рестарт” на комбината сме ги чували и преди. И вече май взеха да кънтят на кухо.

 
 

Седмичен хороскоп: предстои спокойна седмица

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 01.05. до 07.05.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Рак. Това разположение на светилото, което отговаря за емоционалното ни състояние, ще направи повечето от нас изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите през първия работен ден от седмицата.

Понеделникът ще бъде подходящ за занимания със семейството и дома, както и за кулинарни експерименти.

Най-добре ще се чувстват през периода водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да имат голям личностен успех, който силно да ги вдъхнови да се развиват и да показват най-доброто от себе си.

От вторник до четвъртък на обяд Луната ще се намира в знака Лъв. Тези два дни и половина ще са добри за отстояване на собствените позиции, заявяване на лично мнение, демонстрация на качества и таланти и големи постижения.

Неподвижните знаци Лъв, Водолей, Телец и Скорпион, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще бъдат предизвикани и подтикнати от обстоятелства или хора да докажат своите възможности и умения.

При тях може да се очакват доста объркани ситуации през деня и да им е трудно да следват замислената последователност на планираното. Важно е да не се отчайват, ами да се постараят въпреки възникващите пречки да са достатъчно ефективни и с максимално трезва преценка при взимането на своите решения.

От четвъртък на обяд до събота включително Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Поради тази причина тези два дни и половина няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления или сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Не е изключено една част от подвижните знаци Дева, Близнаци, Стрелец и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат леки здравословни неразположения като главоболие, грип или настинка, които бързо ще преминат.

В неделя Луната ще се намира в знака Везни, следователно втория почивен ден ще бъде идеален за изглаждане на отношенията със заобикалящите, козметични или разкрасителни процедури.

Възможно е въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да отделят голямо внимание на своите половинки и да изкарат ползотворно време с тях.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.