Изгубеният Кремиковци

| от |

Не е нужно да поглеждаш назад, за да се върнеш в миналото. Достатъчно е да излезеш на 40 километра извън София, да свърнеш по първия третокласен и изтъркан до побеляване асфалтов път, за да се озовеш в пустош от бетон и желязо, разказва  Евелина Иванова.


DSC_1577_800x535
Добре дошъл в „Кремиковци”. Някогашната гордост на родния социализъм, металургичният комбинат, прославил страната ни извън граница, днес е на ръба на разрухата. Изглежда сам, самотен и призрачен…

В годините на процъфтяващ социализъм, България е натоварена с развитието на тежкия и отговорен отрасъл металургия. А „Кремиковци”, със своето находище (макар и незначително) на желязна руда, се превръща в крайъгълен камък на родното стоманолеене. Изграден е със замах – завод до завод, комин до комин, бетон върху бетон…

От автобусите “Чавдар“ се стичат тълпи от щастливи, добре платени пролетари, готови да преизпълнят петилетката. Заводите работят на пълни обороти и бълват стомана, бетонно желязо и канцерогенен пушек. По ирония на съдбата, във времето, в което кремиковският пролетариат изпълнява стриктно и с охота директивите на Коминтерна, броят на политическите затворници у нас се множи. Увеличават се и опитите за бягство от затвора – от онзи истинския, осезаемия, обримчен с телена ограда, по която се стича електричество и от другия, вътрешния зандан на вездесъщи цензура и доносничество.

През 1969 г., докато родните ни държавници се хвалят наляво и надясно с изрядното производство на все по-широка гама от суровини в бълващия отрова комбинат, в старозагорския затвор един човек е разстрелян. Той е сред петимата политически затворници, дръзнали да направят опит за бягство. Пак през същата година, драматургът и журналист Георги Марков е обхванат от чувство на непоносимост, от желание да напусне завинаги България, където живеенето се е оказало „безкрайна верига от компромиси”…

DSC_1567_800x535

Уви! Компромисна се оказва и съдбата на емблемата на металургията през социализма. След краха на Живков и неговото време, след приватизацията, частните инвестиции и неуспешните бизнес планове, „Кремиковци” най-сетне е обявен в несъстоятелност. Отровата спира да извира от комините му, заводите замират, работниците напускат, общинските блокове залиняват.
Днес „Кремиковци” е празен и мълчалив. Една мрачна гледка от ронеща се мазилка, изпочупени прозорци, прогнила дограма и безлюдие.

DSC_1573_800x535
Изтръпвам, когато бариерата на едно от пустеещите здания плавно се вдига, за да ми направи път да мина. Очевидно току-що съм получила непоискана покана за пълен достъп до една керемиденочервена фабрика подобна на манчестърски текстилен комбинат. Но от кого? Подавам се през страничния прозорец на колата и се провиквам към добродушно ухиления пазач. „Не. Няма да влизам. Само исках да погледна по-отблизо. Благодаря!” Човекът кимва разбиращо и бавно се оттегля към импровизираната си кабинка за наблюдения, под ситните капки на усилващия се дъжд.

DSC_1558_800x535
Спускам се по дългия виещ се път, подминавам поредното предприятие – видът му е по-спретнат, а на входа му е окачен голям, осветен надпис „Кремиковци”. Може би тук все още има производство, колкото и пренебрежимо малко да е то. А сигурно и заплати дават. Иначе защо им е този работещ банков клон, разположен точно срещу фабриката? В края на пътя и преди началото на зеленото шопско поле (да, земята около „Кремиковци” е покрита с тучни ливади и скромни борови горички), забелязвам жилищни сгради. Ниски, жълти и грозно обезобразени. От ръба на козирката, над един от входовете ме гледат две ромчета – момче и момиче – стоят, хвърлят ми по някой продължителен поглед и си хортуват под дъжда, а над тях се полюшва един импровизиран простор, опънат между два оглозгани до последното парче дърво прозореца.

DSC_1576_800x535
И „Кремиковци” е оглозган почти да арматурното си желязо. Крепи се на стари основи и несигурни бъднини. Но току-виж призрачните му телеса се напълнят със свежа кръв. Все пак е сезонът на изборите – време на голямо говорене, увещаване, обещаване и налудничави идеи за излизане от безкрайната (като годините на прехода) икономическа криза. Съвсем не на шега, в разгара на застигналото ни предизборно хитруване, взеха да отекват депутатски приказки за възраждане на комбината. Те май са си резонни. „В крайна сметка”, трескаво разсъждават парламентаристите ни, „какво пречи да си имаме пак „Кремиковци” – да си го възродим, в умерени мащаби и с минимален риск от замърсяване, разбира се. По европейски…” Ами нищо. Освен това, че комбинатът е отдавна частна собственост и държавните мераци за реконструирането му (подплатени с власт, но не и с пари) са противоконституционни. А и думите за „рестарт” на комбината сме ги чували и преди. И вече май взеха да кънтят на кухо.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.