Изборите в САЩ пропуснаха всички големи предизвикателства

| от |

Томас Фрийдман, в.  „Ню Йорк Таймс“

Проведохме безсмислени избори в средата на мандата. Никога не са били харчени толкова много пари с толкова малко мисъл за твърде променливото бъдеще.

Какво щяхме да обсъждаме, ако имахме сериозни избори? Какво ще кажете за най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес – устойчивостта на нашите трудещи се, околната среда и институциите. Защо това е най-голямото предизвикателство? Защото светът се развива бързо. Трите най-големи сили в света – пазара, Майката природа и закона на Мур, се развиват наистина бързо по едно и също време. Пазарът, т.е. глобализацията, обвързва икономиките по-силно от всякога, превръщайки нашите трудещи се, изобретатели и пазари в много повече взаимообвързани и изложени на глобалните тенденции без стени, които да ги защитават.

Законът на Мур, теорията, че скоростта и влиянието на микрочиповете ще се удвояват на всеки две години, както пишат Андрю Макафий и Ерик Бринджолфсън в книгата им „Втората машинна ера“, „увеличава толкова неумолимо влиянието на софтуера, компютрите и роботите, че сега те заменят много от традиционните работни места за белите и сините якички и в същото време разкриват нови, всички изискващи повече умения.

А бързото увеличаване на въглеродния диоксид в нашата атмосфера, влошаването на околната среда и обезлесяването заради нарастването на населението на земята, единственият дом, който имаме, дестабилизират екосистемите на Майката природа по-бързо.

Накратко ние сме по средата на три „климатични промени“ едновременно – една дигитална, една екологична, една геоикономическа. Поради това силни държави са подложени на натиск, слаби се разпадат, а американците се тревожат, че никой няма бързо решение за намаляване на безпокойството им. И са прави. Единственото решение включва големи, трудни неща, които могат да бъдат изградени само заедно с течение на времето – устойчива инфраструктура, достъпни здравни грижи, повече нови компании и възможности за квалификация за нова работа през целия живот, имиграционна политика, която привлича таланти, устойчива околна среда, управляем дълг и ръководни институции, приспособени към новата скорост.

Ще кажете, че това е само теория? Наистина ли? Погледнете един аспект в една страна: Майката природа в Бразилия. На 24 октомври Ройтерс съобщи следното от Сао Пауло: „Най-големият и богат град в Южна Америка може да остане без вода до средата на ноември, ако скоро не завали. Сао Пауло, бразилският мегаград с 20 милиона души население, страда от най-тежката си суша в последните 80 години, а ключови резервоари, които снабдяват града, пресъхнаха след необичайно суха година“. Какво ще кажете? Сао Пауло остава без вода? Да.

Жозе Мария Кардосо да Силва, бразилец и висш съветник в „Консервейшън интернешънъл“, обяснява: „Сушата удари терен, който беше лишен от 80% от естествената си гора покрай водохранилището Серра да Кантарейра, което захранва шест изкуствени резервоара, обслужващи Сао Пауло. Кантарейра осигурява близо половината от водата на Сао Пауло. Горите и водохранилищата бяха заменени от земеделски ниви, пасища и евкалиптови плантации. Така че днес тръбите и резервоарите, които събират водата, все още са на място, но природната инфраструктура от гори и водохранилища беше тежко засегната. Сушата показа всичко това.

„Естествените гори действат като гигантски гъби, като изсмукват дъжд и постепенно го освобождават в потоци. Те също така защитават реките и поддържат качеството на водата, като намаляват утайката и филтрират замърсителите. Загубата на гори в Кантарейра намали качеството на водата и промени сезонните водни потоци, намалявайки устойчивостта на цялата система срещу крайни климатични събития“, казва Да Силва. Системата Кантарейра падна под 12% от капацитета си.

За съжаление обезлесяването се увеличи при новопреизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф, но това също не беше особен проблем на изборите в страната. Ройтерс цитира Антонио Нобре, водещ климатолог в Националния институт за космически изследвания в Бразилия, който казва, че „глобалното затопляне и обезлесяването на Амазония променят климата в региона, като намаляват драстично освобождаването на милиарди литри вода от тропическите дървета“. „Влажността, която идва от Амазония във формата на облаци пара, ние ги наричаме „летящи реки“, намаля драстично, допринасяйки за бедственото положение, в което живеем днес“, допълва Нобре.

Пол Гилдинг, австралийски еколог и автор на книгата „Голямото разрушение“, изпрати имейл от Бразилия, в който казва, че липсата на сериозен отговор от Бразилия „затвърждава убеждението ми, че няма да отговорим на големите глобални проблеми, докато те не ударят икономиката. Трудно е да си представим по-силен пример от град с 20 милиона души без вода. И въпреки явната заплаха основният отговор е „надяваме се да завали“. Защо такова отричане? Защото последиците от приемането са толкова значителни и ние знаем в сърцата си, че няма връщане назад, след като престанем да отричаме. Това ще изисква страната да се изправи пред спешната необходимост от спиране, а не забавяне на обезлесяването“ и „нуждата да се подготви за рисковете, които носят климатичните промени“.

Когато промените в пазара, Майката природа и закона на Мур се развиват толкова бързо едновременно, възможностите и натискът са в изобилие. Някой ден ще имаме избори за това как да ги смекчим, използваме и да се приспособим към тях, избори за по-устойчива Америка и американци. Някой ден. /БГНЕС

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014