Историята на Жак

| от |

Гергана Курукювлиева

1. Това е Жак. А това, което предстои да видите е трогателната история на една изтривалка за баня…
Той беше обикновена изтривалка, но само привидно…

1

2. Той искаше нещо повече, искаше да бъде свободен. Приклещен в затвора на щипките, мечтаеше за друг живот и го пожела толкова силно, че…..

2

3. …събра смелост да го получи и да се отскубне от щипките!
Бе чакал толкова дълго. Скочи от простора и погледна през терасата..

3`

4. Бе като хипнотизиран – не вярваше на очите си. Как, как е могъл да пропусне цялата тази красота?! Очите му бяха пълни, пълни с…тези къщи, дървета, планините, свежия въздух, ах!
Попиваше с нишките си цялата магия наоколо, когато отправи поглед нагоре
и страшно се изненада.

4

5. Жабешкото му сърце се изпълни с толкова смесени чувства, не беше сигурен какво всъщност вижда. Чувал беше чорапките да си говорят за омайното синьо покривало – нима беше то?
НЕБЕТО? Такова синьо…Изведнъж съзря нещо да се рее в небето.
– Ето още едно!!!
Това ли бяха…птиците? Ах-х-х! Как искаше да полети и той! Каза си наум: -“ Колко лесно е да се лети, ако имаш крила…“
Откъде ли идва тази песен?

5

6. Искаше му се да пее, да скача, да извика с цяло гърло :D!
Искаше, ала не можеше – как да има този свят? Той бе обречен да остане тук. Въпреки това той не се предаде, забеляза едно въже, което се оказа пътят му към свободата…

6

7. Пресметна рисковете от нараняване и всъщност нямаше такива, тъй като нямаше нервни рецептори. Блажени са изтривалките…

7

8. Спускането по въжето не беше толкова лесно, колкото и не изглеждаше, като че ли малко…се озори, а и не беше тренирал скоро. Държеше се със сетни сили, беше на скок от успеха.

8

9. Незнайно как и от чия тераса изскочи Жак, след което се озова на едно летище, забравил белите маратонки и джинсите си в пералнята.
За тези, които познаваха Жак, нямаше да е трудно да се досетят, че той веднага реши да полети. За тези, които го познаваха оше по-добре, не бе изненадващо, че той се качи на първия възможен полет – за Сицилия. А може би нямаше нищо случайно, заради простата причина, че обичаше водата – нали бе изтривалка, свикнал бе да живее в банята.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Сигурно в този момент си задавате един-единствен въпрос – с какви пари си е купил билет за самолет? Няма защо да крия – Жак беше зодия Стрелец, а Стрелците, не знам дали знаете, са късметлиите на зодиака. Та в този ден, на простора до него, висяха и мокри карирани шорти, в които някой беше забравил достатъчно пари за двупосочен билет до Сицилия и обратно. :) Как да не ми завидиш, а?

10. До този момент Жак не знаеше какво е чувството да виждаш облаците под седалката си и не се отлепи от прозореца.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

11. Това не бяха обикновени облаци – искаше му се да легне върху тези бели, меки, памукови облаци, да се сгуши в тях, слънцето да го топли, и да се търкаля наляво-надясно, докато потъва и си гребва от този божествен сметанов крем…

11

12. Когато осъзна уникалността на гледката пред очите му, се обърна наляво, за да сподели възхитата си с човека до него, ала видя един дълбоко заспал пътник със зейнала уста. Осъзна какъв голям щастливец е, че не е пропуснал този неповторим миг.

12

13. Не след дълго забеляза и вулкана Етна, който го накара да затаи дъх…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

14. С всяка минута се приближаваше по-близо до земята, а защитният колан едва сдържаше малкото му телце, напиращо от вълнение!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

15. В Сицилия попя в Ухото на Дионисий и се изненада от страхотната акустика, обходи чудни улички и запамети невероятни гледки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

16. Влезе в един прекрасен храм и свещената атмосфера го завладя. Мислеше, че най-накрая е открил себе си. Но съвсем неочаквано на излизане от храма, той откри Немо, и го върна на баща му.

16.2

17. В 3 часа местно време, на третата нощ от неговото приключение, той се намери пред три лодки в морето, вторачил поглед в отраженията от светлините на града. Чувстваше се изгубен. Реши да се върне обратно в България.

17

18. Жак се качи на обратния самолет, и щом стъпи на родна почва, си хвана влака за моретто. Да сте пътували с влак до Слънчев бряг? Аз не съм. Странно, но тази изтривалка, слизайки от влака, се намери точно таме, дори се зарадва на топлото посрещане.

18

19. Може и да беше изтривалка, ала бе начетен, а и се бе наслушал до насита. Знаеше за славата на курорта и какъв пътешественик щеше да бъде, ако не отиде в Sunny beach и не се развихри в първата дискотека.

19

20. Може би не точно в тази, тъй като на входа и бе застанал огромен динозавър. Срещайки студения поглед на динозавъра, Жак си помисли, че едва ли ще може да премине „фейсконтрола“. Реши този път да пропусне и се изниза набързо.

20

21. Отиде на плажа, дори си плати за чадърче и хавлийка, на която да легне да се попече.

21

22. Вижте го само! Как да не те разплаче от умиление на тази снимка – слънчевите лъчи по плата му, големите му влажни очи, зачервени от солената вода и гадните водорасли…Иска ти се просто да си там и да се снимате заедно!

22

23. Ами тук? На скалите той се чувстваше като Малката русалка, идеше му да запее…Но нека не се отнасяме!

23 (1)

24. Друг важен герой в нашата история беше Удавникът. Морето го бе изхвърлило на сушата и Жак го намери съвсем безжизнен. За щастие знаеше как да дава първа медицинска помощ и му направи изкуствено дишане. Самата снимка не можа да намери място в тази история, но щяхте да се смеете много;)))!

24

25. Този преломен момент ги сближи много. Жак намери в този удавник истински приятел. А и никой не можеше да устои на френското му „р“. Двамата си правиха смешни снимки върху пясъка.

25

26. Смешна снимка ;>.

26

27. Тук не си спомням какво точно се бе случило, предполагам, че Жак си позволи нещо повече от приятелски жест, а след това стана доста неловко, но това в някоя друга история.

27

28. Ето я и кулминацията в пътешествието на Жак – точно когато реши да потегли в произволна посока и отново чакаше своя влак. Забеляза една тъмна, изпоцапана, трагична особа, която по необясним начин го привличаше.

28

29. Той се приближи, а тогава тя извърна поглед към него и…това беше!
Жак бе омагьосан, бе опиянен, тези тъжни очи му говориха на някакъв космически-чорапен език.

29

30. Имаше нещо, за което нашият хлорофилен герй не бе и мечтал, а го получи – любовта! Лесно е да се лети, когато полетът е споделен!

30

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.