Истинските фенове се познават в тежки моменти!

| от |

От няколко месеца се говори за кризата в Левски. За съжаление май това ще е темата през цялата година на 100 годишния юбилей на сините. Публикуваме едно изключително интересно мнение на Victor Harri от Блогът на Вендо.

Изглежда Левски, клубът с най-много привърженици в България, затъва в най-голямата криза… навярно в историята си. (четвърта година без трофей и рекордно ниско място в класирането на този етап). И това става точно навръх 100-тната година от съществуването!!!

Парадоксално, това става на фона на по-добра обезпеченост от останалите родни клубове. Много високи заплати (петцифрени суми) получават играчите, повечето от които са чужденци и престоя им в тима напоследък не е задълго. Именно в този парадокс се крие една от сериозните причини за колапса на отбора. Той е резултат от още по-дълъг период на корупция, разяла целия клуб и неговата управа.

Откога това е практиката ?

Със сигурност е налице от когато Мобилтел, Батков и УЕФА (заради достигането до четвъртфинал в купата на уефа и влизането в Шампионската Лига на следващата година) наливаха пари в Левски, а алчни българи решиха да правят допълнителни пари на гърба на целия клуб – първия престой на голмайстор номер едно на Левски, Наско Сираков, като директор в клуба. Един път той си отиде, а практиката остана ! В Библията пише: „По делата им ще ги познаете“: Наско Сираков напусна кораба два пъти; преди това успя за три месеца да разкара четирима играчи (някои с договори) накуп и да назначи двама треньори; Между двата си „катарзиса“ в ръководството на Левски не спря да плюе по родния клуб,… както и жена му. Иво Тонев дойде, взриви стадиона и си тръгна. А после заяви, че все пак ще завърши строителния проект – което и ясно показва защо въобще е дошъл в клуба, където никога и без това не е бил част… – за бизнес и усвояване на части от отпусканите за строежа суми, бизнес не по – различен от тотализатора. (досущ като „футболния деятел“ Александър Томов, който от Кремиковци се прехвърли в ЦСКА и успя да ги продаде не веднъж).

6464818o

Но да се върнем на порочната практика, довела до падението. Практиката е следната:

1) Чужди играчи и техни мениджъри, които си платят под масата предварително, подписват договори и влизат в играта с големите заплати. После стоят известно време в клуба в опити да си намерят чужд тим с повече пари, като при всички положения биват продадени СКОРО, за да вземе клуба още. Те дори не разбират какво пеят и скандират пълните трибуни около тях !! А и да разбират – това тях не ги интересува, това не са пари. Ако някой от тях не иска да си ходи – абсурдно, но истина – бива пропъждан от тима, дори въпреки подписан договор.Ако поне се задържаха за по – дълго тук, с нужното повишаване на заплатите, (Грийн, Дембеле, Жоазиньо, Карвальо, Рамос), отбора щеше да е по – добре.

2) Други, силни родни играчи, някои от които от малкото възпитаници на клубната школа, участвали и в първия тим, биват постепенно, а после и окончателно пропъждани, натиряни грубо вън от клуба в други тимове, доста от които с тяхна дейна помощ изпреварват Левски. (Георги Христов, Емил Ангелов,Мирослав Иванов, Кривия, Иван Цветков)… за да освободят място.

3) Юношите на клуба с най – много привърженици на България, е нормално да са подбрани с годините измежду най – много кандидати в страната. И обичат Левски и са готови на всичко за него. Щом навършат обаче 18-годишна възраст, ако не си платят крупна сума, не по – малка от чуждестранната гурбетчийска „конкуренция“, биват отритнати от първия тим. (ЛЕГИОНИ). В него в момента почти няма сини юноши.Ако първия отбор се състоеше в момента само от такива, щеше да е с по – добро класиране. Доказателството е тима на Литекс, който оставен от спонсора си Гриша Ганчев, в момента предимно с играчи от школата си, е в тройката, а Левски не е.

За лошо и за добро, изглежда с невиждана намеса на част от привържениците на клуба, стана така, че хора от посочената отколешна типична схема, си заминаха. И дано да този кръг да се затвори! Ако президентът на клуба Тодор Батков продължи с несъобразителното си управление и назначения, то няма значение колко голям Левскар. Все едно е дали е само заблуден или е заблуден за футбола, но пере пари чрез клуба. От изявите му, свързани с клуба (и привържениците) изглежда, че във всеки случай желае в Левски да има генерална промяна към положително… не за пръв път. Дали това е така – времето ще покаже. Но едно е сигурно: Както язвите на клуба продължаваха дълго, така и един оздравителен процес няма как да е кратък и да даде мигновени резултати. Досущ като многото треньори, които в навечерието на стогодишнината не разполагаха с време. Нужно е търпение. При толова лошо положение, няма как да не следват по – хубави дни. Важното е, че желанието и решаващата крачка са факт. Отрязан тумор боли известно време, после тялото се възстановява. Постоянство е нужно. И още едно е сигурно: многобройните привърженици на Левски няма да предадат отбора дори той да ги е предал тях ! Решаващо ще е и колко от тях няма да спрат да го подкрепят и в тежки времена… защото за разлика от играчите феновете не подлежат на замяна.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.