„Ислямска държава“ прилага все по-голямо насилие

| от |

Ако последните 11 години доказаха нещо, то е, че липсата на представителство и включване в правителството в Ирак и институциите, не е проблемът. Това, което научихме след 2003 г., е че осигуряването на министри от всички основни общности в Ирак не гарантира, че те ще представляват интересите на тези общности, да не говорим за националния интерес, пише Заид ал Али в статия за в. „Ню Йорк таймс“.

Предполагаеми експерти ни съветват да позволим на всяка голяма общност в страната да се самоуправлява и да се грижи за собствената си сигурност. Това не отговаря на реалността: няма шанс Багдад да позволи на провинциите с предимно сунитско население да създадат собствени сили за сигурност. Има толкова много недоверие в момента, че идеята доминираната от шиитите държава да позволи на политическите си и религиозни съперници да се въоръжат с тежко оръжие и да си създадат армия по подобие на кюрдските милиции пешмерга, е абсурдна, смята авторът.

Красива мозайка от древни религии, култури и езици в Близкия изток е системно разрушавана. До момента светът гледа мълчаливо. Когато мюсюлманите бяха заплашени с геноцид в Босна, международната общност действа в синхрон, за да предотврати кампанията срещу тях да се превърне в пълен погром, пише Майкъл Назир Али в статия за британския в. „Дейли телеграф“. От години християни, язиди и други древни общности в Ирак биват тормозени, бомбардирани, пращани в изгнание и убивани. Това, което започна в Ирак, продължи в Сирия. Там прибързаната западна подкрепа за ислямисткото надигане (до голяма степен финансирано от Саудитска Арабия и Катар) срещу режима на Асад, се превърна в кошмар, който роди ултрарадикални организации като „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, отбеляза Али.

Подобно на всички останали гледам невярващо на промените в картата на Северен Ирак и разпространяването на фанатици, подобно на Ебола, пише лондонският кмет Борис Джонсън в статия за „Дейли телеграф“. През май тази година приехме в сградата на кметството динамичен, далновиден и млад политик на име Неширван Барзани, премиер на новоизлюпената държава Кюрдистан. Един час говорихме за големия кюрдски бум, за плановете да се строят ски курорти и как Лондон може да помогне на Ербил да стане банков център в Близкия изток. Погледнете сега бедния Кюрдистан – едва на 20 мили от проспериращата столица, кюрдите са изправени пред една от най-страшните и безмилостни армии от Средновековието.

Хората ще попитат, и то логично, защо избираме да направим опит да помогнем там, когато решихме, че не можем нищо да направим за сирийците, които бяха клани в Алепо. Хората ще попитат и защо именно ние, които сме само една средна европейска сила с бюджетен дефицит. Обществените колебания са напълно разбираеми, но въпреки това аз съм сигурен, че е дошъл моментът да се намесим и да подкрепим водената от американците операция.

Трябва да действаме, защото това е хуманитарна криза, смята Джонсън. / БТА

 
 
Коментарите са изключени за „Ислямска държава“ прилага все по-голямо насилие