„Ислямска държава“ прилага все по-голямо насилие

| от |

Ако последните 11 години доказаха нещо, то е, че липсата на  представителство и включване в правителството в Ирак и институциите, не е проблемът. Това, което научихме след 2003 г., е че осигуряването на министри от всички основни общности в  Ирак не гарантира, че те ще представляват интересите на тези общности, да не говорим за националния интерес, пише Заид ал Али в статия за в. „Ню Йорк таймс“.

Предполагаеми експерти ни съветват да позволим на всяка  голяма общност в страната да се самоуправлява и да се грижи за собствената си сигурност. Това не отговаря на реалността: няма шанс Багдад да позволи на провинциите с предимно сунитско население да създадат собствени сили за сигурност. Има толкова много недоверие в момента, че идеята доминираната от шиитите държава да позволи на политическите си и религиозни съперници да се въоръжат с тежко оръжие и да си създадат армия по подобие на кюрдските милиции пешмерга, е абсурдна, смята авторът.

Красива мозайка от древни религии, култури и езици в Близкия изток е системно разрушавана. До момента светът гледа мълчаливо. Когато мюсюлманите бяха заплашени с геноцид в Босна,  международната общност действа в синхрон, за да предотврати кампанията срещу тях да се превърне в пълен погром, пише Майкъл Назир Али в статия за британския в. „Дейли телеграф“. От години християни, язиди и други древни общности в Ирак биват тормозени, бомбардирани, пращани в изгнание и убивани. Това, което започна в Ирак, продължи в Сирия. Там прибързаната западна подкрепа за ислямисткото надигане (до голяма степен финансирано от Саудитска Арабия и Катар) срещу режима на Асад, се превърна в кошмар, който роди ултрарадикални организации като „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, отбеляза Али.

Подобно на всички останали гледам невярващо на промените в картата на Северен Ирак и разпространяването на фанатици, подобно на Ебола, пише лондонският кмет Борис Джонсън в статия за „Дейли телеграф“. През май тази година приехме в сградата на кметството динамичен, далновиден и млад политик на име Неширван Барзани, премиер на новоизлюпената държава Кюрдистан. Един час говорихме за големия кюрдски бум, за плановете да се строят ски курорти и как Лондон може да помогне на Ербил да стане банков център в Близкия изток. Погледнете сега бедния Кюрдистан – едва на 20 мили от проспериращата столица, кюрдите са изправени пред една от най-страшните и безмилостни армии от Средновековието. 

Хората ще попитат, и то логично, защо избираме да направим опит да помогнем там, когато решихме, че не можем нищо да направим за сирийците, които бяха клани в Алепо. Хората ще попитат и защо именно ние, които сме само една средна европейска сила с бюджетен дефицит. Обществените колебания са напълно разбираеми, но въпреки това аз съм сигурен, че е дошъл моментът да се намесим и да подкрепим водената от американците операция. 

Трябва да действаме, защото това е хуманитарна криза, смята Джонсън. / БТА

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: