Исландски пътепис

| от | |

Мануела Попова

28 юни 2014г.

Iceland: Reykjavik + Hraunfossar

Здравейте! От няколко дена се мъча да събера сили и ..мисъл за да направя този пост. Доста от вас знаят, че мечтата на живота ми беше да посетя Исландия и вече мога да се похваля, че това се случи. Преди няколко дена се върнах от 5-6 дневно посещение на най-красивото място на планетата. Имам около 2,000 снимки и ми беше адски трудно да отделя няколко с които да мога да обобщя преживяното.
 
На 18.06 след 2 полета и над 7 часа път стъпихме на летището в Кефлавик, от там след малко проверки на документи и разсеян rent-a-car служител започнахме приключението си. Бързо-бързо се чекнахме в хотела, преоблякохме се и хванахме да пообиколим улиците на Рейкявик.
Рейкявик е столица най-големия град в Исландия. Населението му е над 120,000 жители, което е горе-долу 1/3 от населението на цялата страна. (За справка територията на Исландия е горе-долу колкото тази, на България) Разминахме се с доста българи, по улиците основно видяхме туристи, а месните си личат от далеч. Мъжете и жените им са високи (поне по-високи от това, което виждам при нас) предимно руси или червенокоси, почти не видяхме пълни хора, всички са много стройни и имат красиви и добре изразени черти на лицето. Доста мъже рок-ваха ъндъркът прическа, а жените или имаха много дълги или много къси коси, все гъсти. Хората са адски мили и възпитани, по улиците е чисто и въпреки дъждовете никъде няма кал (просто защото нямат и много-много пръст) На доста места забелязахме, че тревата е изкуствена, като на футбулно игрище, а там където има дървета ..винаги са сеяни с цел. Къщите са пъстри с изолация, предимно дву-три етажни.
P1030429
По главната търговска улица – Laugavegur имаше доста ресторанти и гифтшоп-ове, магазинчета и всякакви интересни неща, навсякъде е много скъпо, основно ястие е м/у 2000 – 3000 крони (25-40лв), естетсвено има и изключения, достатъчно фаст фууд опции и евтини супермаркети като Bonus и Kronan. Минахме и покрай балкански ресторант, но така и не влязохме. Доскоро е имало сух режим и все още не може да си купиш алкохол от доста места, а в заведенията е много скъп. По принцип турситите се съветват да си купуват бира от безмитните магазини на летището.
Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Почти всяка легенда в Исландия включва някой трол, елф или дух, така че може да ги видите почти навсякъде. Кайрата (Puffin или на исландски – Lundi) също е национален символ и може да си намерите играчка или фигурка във всеки магазин за подаръци, но и за жалост и в менюто на доста ресторанти. Ядат кайри, коне, навсякъде висят кожи, риби, кости от китове и какво ли още не.. на моменти настръхвах. Това и беше единственото, което не ми хареса .. засякох доста НЕ animal-friendly vibe.

P1030434

Тролове

Концертната зала Harpa и в дясно - Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Концертната зала Harpa и в дясно – Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо - бургери с исландска бира Viking.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо – бургери с исландска бира Viking.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Harpa-та отблизо

Harpa-та отблизо

Влязохме и вътре за малко

Влязохме и вътре за малко

За жалост нямаше слънце.

За жалост нямаше слънце.

Следващия ден малко поотпочинали хванахме пътя на север към двата водопада Hraunfossar и Barnafossar, по пътя спряхме на място, където извираше гореща вода. Навсякъде имаше предупредителни знаци да не се пипа водата, защото извира с топлина м/у 80 и 100 градуса. До извора естетсвено имаше малка станция за усвояването на тази вода и я вкарват в тръбите за парно и гореща вода за къпане/миене и т.н. в домакинствата.

P1030638

Не след дълго пристигнахме до първия си водопад. Сред поле от застинала лава от земята извира вода и формира много живописни малки водопадчета. Името на Hraunfossar идва от съществителното Hraun, което значи лава.

P1030678

На няколко метра е разположен и Barnafossar, който е известен още като Children’s Waterfall. Едно време е имало естествен мост над водопада, но легендата гласи, че две деца от съседна ферма в коледната нощ изчезнали, не след дълго телата им били намерени вследствие на падане от моста и удавяне в река Hvita, майката в мъката си проклела моста. Казала, че никой вече няма да може да пресича  без да се удави. Не след дълго земетресение разрушило моста. Сега има изкуствен мост на същото място и там пресякохме реката за да се разходим по полетата от застинала лава.

P1030704

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Бяхме опътени до близко селце да разгледаме каменни рисунки направени от местен артист и там видяхме първата си ‘хобистска къща’ хаха, а в далечината малък водопад, който решихме да инспктираме отблизо

P1030765

P1030792

P1030826

След няколкочасовото си приключение се прибрахме в къщата за гости в непосредствена близост за почивка и да съберем сили за следващия ден. Къщата беше част от семейна ферма с всякакви животни, пихме домашно мляко и си играх с кучетата, които поради липса на клони бяха научени да носят камъчета. 

P1030873

P1030897

Така неусетно свършиха ден 1 и 2. Утре ни очакваше ново приключение…

 

29 юни 2014г.

Iceland: Thingvellir + Strokkur + Waterfalls

На третия ден напуснахме фермичката, в която бяхме отседнали и поехме към вътрешността – Thingvellir, националния парк в който се срещат двете тектонски плочи, най-голямото езеро в Исландия – Thingvallavatn и първия парламент основан през 930г., което го прави един от най-старите подобни институции в света.
По пътя се насладихме на много живописни гледки, равнини, планини, водопади и един стридояд-майка, който се опита да ме убие в подножието на Ейяфятлайокутъл. (Така става с любопитните фотографи)
P1030915
На много места се срещат подобни камари от камъчета, които олицетворяват желанието да се върнеш отново на същото място. Също така ще срещнете и табели забраняващи строенето им за да се избегне нарушаване на флората и като цяло изгледа на мястото.
P1030922

Тук нямаше забранителна табела. :P Част от езерото се вижда зад мен.

P1030927

Селфи, Стролове, Спаркове, Сезера.. предимно сусмивки. Аз мама и вуйчо.

P1030933

Изглед към парламента и тектонските плочи на Тингвелир.

Искаме да срещнем някой от каста на "Игра на Тронове", но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на "The Vail" в сериала.

Искаме да срещнем някой от каста на „Игра на Тронове“, но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на „The Vail“ в сериала.

P1030959

От 17ти век до сега в Тингвелир са се състояли 15 обесвания, 30 обезглавявания и 18 удавени жени в бързея на долната снимка. Удавяни са предимно защото са били „за срам“, тъй като са родили извънбрачни деца.. мъжете виновни за деянията са били обесвани. Това се е дължало на датски закон, Исландия е станала самостоятелна държава (отделна от Дания през 1944г.)

P1030969

P1030980

P1030997

По пътя за следващата нощувка си намерихме кончета. Общо взето ги има навсякъде и се обзалагам, че са много повече от човешкото население.

P1040003

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи "магия"

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи „магия“

След като отпочинахме се отправихме още по-навътре в острова и по път за Gullfoss се отбихме да видим гейзерите. Прочутия Geysir, който е бълвал гореща вода в продължение на 10,000 години, но в последните 100 години е малко позаспал вследствие на земетресения. Малкия му брат Strokkur все още изригва на няколко минути и си е интересна гледка, защото до сега не бях виждала гейзер.

P1040016

P1040027

След малко обикаляне и гледане на изригваща вода се отправихме към друга много популярна дестинация, а именно „Златния водопад“ – Gullfoss. Наричан от мнозина „Европейския Ниагара“, Гълфос беше забележителен.. големината, силата и мощта му просто не могат да се предадат на снимка. Виждате малките човечета, но просто шума на водата, пръските .. чувството колко малък и нищожен си застанал до нещо толкова могъщо.. Невероятно е!

P1040115

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

P1040141

След Гълфос поехме от вътрешността – на юг към два водопада, които преценихме, че ще имаме време да видим преди да трябва да се настаним за нощувка, а ‘нощувка’ в Исландия през лятото е силна дума. Нощ няма, тъмно въобще не става. Само за 2-3 часа става .. мм, все едно слънцето ще залезе, ама така и не се случва :D
Вуйчо ми чакаше с нетърпение да видим Seljalandsfoss, водопада зад който може да минем. Водата пада от 60 метра, от място, което някога е било плажна ивица, сега – земя благодарение на много вулканични изригвания в миналото. 
P1040154
P1040185
P1040186
P1040194
P1040252
Само на 30тина километра от там се намираше нещо друго, но също толкова красиво – Skogafoss. Снимките ми от там имат странен grain, предполагам защото много намокрихме фотоапарата по всичките водопади, през които минахме по-рано.
P1040318
P1040327
Липсата на вятър за кратко ни позволи да се набутаме почти до мястото на което пада водата, но естетсвено за точно 30 секунди времето се смени и силен вятър обърна падащата вода към нас и общо взето станахме водолази.. преоблякохме се в колата по спешност, хапнахме топла супа от сьомга, пихме по един билков чай и се върнахме да поспим. 
 
Утре ни чакаше мястото, което най-много исках да посетя..
01 юли 2014г

Iceland: Eyjafjallajökull + Dyrhólaey + Kerið

 

Оставаха ни само ден и половина до връщането ни в България, а аз вече бях влюбена до уши в това място. На няколко пъти ми се насълзяваха очите от вълнение и красота, но си бях обещала да не изпадам в драми, защото ще се върна, каквото и да става и не е за последно. Точка. Майка ми само ме караше да снимам, а на мен хич не ми беше до това да гледам света около мен на екрана на апарата. Исках да погълна всичко, да го изпия с очите си, да го запечатам, да го съхраня и да му обещая, че скоро ще се върна. Ще бъда отново вкъщи.
Винаги съм казвала, че изпитвам носталгия по места, които никога не съм виждала, времена, в които никога не съм живяла. Не, не вярвам в някакви прераждания и т.н., но вярвам, че човек винаги има усещания и предпочитания, които просто му казват къде принадлежи. Никога не съм обичала топлото, плажовете, многолюдните места, големите градове, светлините. Винаги съм била близка със земята, началото, водата и небето. Колкото и да откривам талантите си в технологиите и дори общуването, знам че съм предназначена за друго. За севера, за първичното.. смятам че така най-добре бих могла да опиша ..принадлежността си към Скандинавия, това просто съм аз.
P1040399
Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г... изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г… изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

P1040411

P1040415

След като се наспахме, за пореден път минахме по пътя на водопадите, които посетихме вчера, но този път продължихме на юг и не след дълго стигнахме (почти) до най-южната и най-дългоочакваната точка на острова. Много близо до град Вик, има едно място наречено Дирхоле, което някак магически изглежда не от този свят. Място на което планини и океан се срещат за да създадат .. оф едно от най-красивите неща, които някога ще видите.

P1040424

P1040425

P1040431

 

P1040432

P1040455

P1040456

Стояхме на Дирхоле с часове, черния пясък, синьото море и слънцето, което реши да ни изпрати ни действаха адски релаксиращо. Не след дълго забелязахме и Кайра в една дупка в скалите. Стояхме и гледахме малкия сладур няколко минути, но подари широкоъгълната ми пейзажна леща не можахме да го снимаме подобаващо.

P1040534

Махаме си

P1040585

Постояхме на плажа и след малко почти по случайност попаднахме на върха на скалата.

P1040605

P1040619

P1040629

P1040639

Дирхоле в целия си блясък

P1040660

P1040679

P1040681

Слонче?

Ето ви линк за черно-белите снимки, които толкова много исках да снимаме там. Реших, че ще се перпълни поста, ако сложа и тях.
След Дирхоле тръгнахме на запад по магистрала 1 и се отбихме до едно вулканично езерце наречено Kerid. То обитава кратера на стар вулкан изригвал преди много, много години.
Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

P1040709

P1040720

Върнахме се на магистралата и се прибрахме в Grindavik за сън, защото на следващата сутрин ни чакаха нови два полета и мъчното и дълго връщане до България.
Надявам се постовете са ви харесали и да са ви запалили по това невероятно и не достатъчно ценено място.Успях дори да понося къс ръкав, след като времето стана 17 градуса през последния ден.
Искам да благодаря на мама и вуйчо, че направиха всичко това възможно и ми се вързаха на акъла да обикалят света в преследване на дивите ми фантазии. Браво на мама, за безаварийното каране и за пореден път на вуйчо, който безсрамно мога да нарека – вуйчо МИ, е много по-добър от вуйчо ТИ хахаха!
Аз пък обещавам да се върна!

 

 

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

Той не е чудовище

| от chronicle.bg |

До преди седмици той беше най-популярния човек в YouTube. Тази седмица обаче Disney се отказаха от сътрудничество с шведската YouTube звезда Феликс “PewDiePie” Кйелберг, след като Wall Street Journal повдигнаха въпроса за антисемитските послания в няколко от неговите видеа, пише „Бъзфийд“. В тях той експериментира какво би направил човек за 5 долара и кара различни хора на различни места по света да отправят расистки послания, обидни дори за тях самите, за да покаже колко лесно се поддават на алчността.

YouTube последваха примера на Disney скоро след това, като отмениха предстоящия втори сезон от неговата уеб поредица, Scare PewDiePie. Някои от неговите видеа с по-скандално съдържание бяха изтрити, и той вече не е “Google Preferred” продуцент в YouTube — но както отбелязва Kotaku, Кйелберг получава все още рекламни приходи от записите си.

За тези, които не ги харесват, видеата на Кйелберг, в които той прави коментари, докато играе видеоигри, все така са дразнещи, дори и да не включват нацистки отправки. 

Едната история, която бихме могли да разкажем, е за технологиите, парите и сферата на знаменитости, които познаваме, слели се в най-наболелия въпрос на 2017: възходът на белия национализъм и фашизъм в Америка. Това е хитова тема, но не е истинската история.

Истинската история с PewDiePie не е, че някой, когото мразите на база предразсъдъци — заради лично неодобрение на неговата евро-DJ несъзнателност и крещяща енергия, или защото като цяло отхвърляте неговия бранш, или защото не вярвате, че някой може да спечели толкова много пари, като реално не прави нищо особено — си е получил заслуженото. Това е бягство от реалния проблем, защото самият PewDiePie не е самият проблем. Той е един от 50 милиона и една капки в океана, уловени във вълна към противен бряг.

Връзката на PewDiePie с неговите последователи е и реципрочна система на признание, и мъжки култ към личността, не го диагностицираме като нещо необичайно: приемаме го за естествено, защото “мъжете са си мъже”. Можем да демонизираме “тях” (тези, които отиват твърде далеч) като идея, да продължаваме да ги игнорираме в реалността, и да се правим после на шокирани, когато нуждата им от внимание най-накрая съвпадне със способността им да бият на очи.

Въпросът не е в правотата. Естествено, шегаджиите-расисти, тролове и начинаещи фашисти не са прави; естествено, те са неконтролируеми, подпомагани от корпорации, които им осигуряват платформа за организация и трибуна за изказ. Въпросът е в разбирането какво стои зад тази тъмна страна на интернет и как да го спрем.

Кйелберг не е първият или единственият създател на видеа от този тип, но отпечатъкът от него е навсякъде. Огромната част от “Let’s Play” видеата и друго косвено свързано с игрите съдържание, което представлява мнозинството от съдържнаието с много абонати в YouTube, носи неговата следа, неговите идиоми, неговата сбита реч. Донякъде от късмет и шанс, неговият ефект върху доминиращия зараждащ се медиен формат на XXI век е постоянен, като поражда тропи и формати и стандарти за изразяване, които са сравними с неговата слава. Ако YouTube видеата са изкуство, той е случайно появил се Пикасо.

Повечето хора, които говорят за Кйелберг сега, обаче всъщност не го познават толкова. Хората са склонни да надценяват колко разпространени са техните собствени позиции и интереси, феномен, наречен “фалшив консенсус”. Той обяснява защо близките ви постоянно се шокират от неща във Facebook; той обяснява в голяма част защо левицата и десницата са шокирани от реакциите на президентите Тръмп и Обама. Той обяснява и защо Феликс Кйелберг е толкова лесна табула раза за собствените ни есета и анализи: защото той е значим основно за младежите, чиито идеи и обсесии все още не се приемат насериозно от масовия дискурс.

Сред младежите между 13 и 18 години, според сп. Variety през 2014, PewDiePie е по-разпознаваем от Дженифър Лорънс. Ако това ви се струва невъзможно, стигате до разбирането на “фалшивия консенсус”. Децата пред екраните — които като цяло игнорират развлекателното съдържание, новините и културата, които вие считате за важни, света такъв, какъвто останалите като нас го разбират — изграждат свой собствен свят: те изграждат бъдещето. 50 милиона от тях. И феновете на PewDiePie, независимо дали това ви харесва, получават нещо реално от него.

“Много хора ме приемат за приятел, с който могат да релаксират за 15 минути дневно,” обяснява Кйелберг през 2014. “Самотата пред компютърния екран ни обединява. Аз обаче никога не съм се опитвал да бъда модел за подражание; просто искам да ги поканя да дойдат при мен.”

Като се има предвид тази връзка, не напълно симулирана интимност, няма нищо толкова разочароващо като YouTube знаменитост, изпадаща в подсъзнателни предразсъдъци или непривлекателни нагласи. В първите седмици на 2017, нереконструираното разбиране на Кйелберг за социална и политическа динамика доведе, както често се случва, до катастрофа, пише „Бъзфийд“.

Първо The Sun изолира аудио от видео, в което Кйелберг използва расова обида по време на особено триумфален момент. Няколко дни по-късно, стабилно нарастваща склонност към упоменаване на нацистите, Хитлер и антисемитски теми – Wall Street Journal преброява девет такива случая – експлодира под формата на скеч, в който Кйелберг наема двама души в Индия да държат плакат, призоваващ към смъртта на всички евреи (нещо, което по думите на Кйелберг той никога не е смятал, че те наистина ще сторят).

Кйелберг никога не е бил особено интелектуален. Неговият разсеян, пронизителен говор винаги е съдържал твърде много “кучки”; неговото настояване да се обръща към последователите си с “братлета” е част от нереалистично фокусираното върху мъжете възприятие, че гейминг културата има собствена демография (отново случай на фалшив консенсус). Като влиятелна фигура и инфлуенсър, това означава, че Кйелберг допринася за това, като подстрекава към това: той е едновременно създание и лидер на мислене във формално мъжки бранш и култура, изживяващ дълбока криза на идентичността.

Шокиращите онлайн активисти са породени от култура, изолирана от реалния живот. Шегите за Хитлер и изнасилвания идват първоначално от наивност, и в крайна сметка се слягат в убеждения: има безброй стендъп комици, хванати със свалени гащи, които са силно засегнати от негативната реакция и отвръщат с двойно по-голямо озлобление и стават зли. Проектирането на нашата културна сянка върху тяхното друго аз — ние, добрите хора, търсещи и стъпкващи тези, които тайно не са добри — ни пречи да видим как тези общности се зараждат, разрастват и се подхранват от нашето отхвърляне.

Това не е аргумент срещу политическата коректност като зла концепция, породена от консерватизма, не е и призив за съчувствие към интернет троловете по света. Слънчевата светлина обаче е най-добрият дезинфектант, и това, което не можете да видите — или отказвате да видите — е нещо, което не можете да поправите. Криенето от най-грозните части на нашата собствена култура ги поставя в позиция да причиняват най-голяма вреда.

Приучени сме да се дистанцираме от троловете с аниме аватари, така че те остават невидими — докато изведнъж не спрат да бъдат. Те стават колективи, в който момент изглежда сякаш са се зародили от нищото. Те обаче идват отнякъде: скука, самота, всеобщото усещане (което повечето от нас имат късмета да преодолеят в детинството) да бъдеш главният герой във вселената, който е жертва на лошо отношение въпреки че е най-добрият.

За тези момчета изнасилването и Ане Франк са еднакво призрачни истории, еднакъв път към екстремното. Този тип дълбоко огорчени мъже винаги ще говорят по-шумно, ще се надвикват, и ще надвикват жените. Нърдовете крещят, защото се чувстват незабележими и нечути. Това е единствената причина, поради която някой го прави.

Това не е далеч от стъпката мислещи еднакво герои-жертви се свързват с “еджлордовете” и се радикализират взаимно, точно както активистите за правата на мъжете, или противните свалячи: никой друг не разбира тяхната отбранителна перспектива, нуждата им от признание, нуждата им от помощ. Всъщност те биват оплювани за това. И те съответно се насърчават един друг, и тъй като всичкият хумор е базиран на усещане за дискомфорт, и семената рано или късно покълват, омразата чрез шеги в крайна сметка еволюира в реална омраза.

Представете си приемливото ниво на омраза в хумора, дори само преди няколко десетилетия, от черните лица на белите, играещи черни, до семеен тормоз и “испанската муха” — и как те биха еволюирали, без натиск от обществото като цяло за спирането им. Представете си, че хората зад тези така наречени шеги в момента съществуват в свят, доколкото те го разбират и емоционално го ценят, пълен с хора, които ги насърчават.

Тъй като пренебрегваме тези хора, докато те изминават пътя от точка A до точка B, приемаме, че A е равно на B; те никога не са се “променяли,” просто прикритието им е изчезнало. Гледали сме настрани в реалността, достатъчно дълго, за да се случи промяната извън периферното ни зрение. Реалността е, че те са имали нужда от граници, и ние не сме им ги дали, защото са били твърде противни, за да ги гледаме. Очертаването на самоуспокояваща граница между “Reddit нърдовете” от една страна и “чудовищата” от друга не прави нищо, за да ги спре, още по-малко, за да им помогне. То работи само в наша полза.

Представете си колко лесно би било да идолизирате някой, на който толкова редовно може да се разчита да променя личния ви прозорец на Овертон — категорията на нещата, които сте смятали за немислими — така че да включва неща, които вие не бихте казали преди шест месеца… на всеки шест месеца. Това е прекрасно усещане на свобода и престъпване на граници, и то никога не спира: това, което ви дава тръпка, сега вече звучи като ежедневие, всички го казват, всички са го нормализирани, и трябва да преминете към нещо друго. Нещо по-лошо, иначе никой няма да обърне внимание. Този възвратно-постъпателен дискурс осигурява невероятно признание, като учи, че най-лошото, което някой може да помисли, не го прави кофти човек, а герой.

Тази стратегия на групова терапия също така означава своеобразно взаимно упълномощаване: ние игнорираме степента, в която мъжете постоянно се нагаждат едни към други, или към “алфата” в дадена ситуация, за да видят къде е границата — примерно както Тръмп казва на Били Буш, че “те” позволяват да правиш всичко — и когато нито една от страните в този разговор няма усещане за авторитет, това се превръща в самозатвърждаваща се система на съгласие и консенсус.

Оспорването на тази базова рамка — на съвместна идеология, на сложни ориентири, които момчетата и мъжете използват, за да определят и насочват поведението на себе си и другите — означава да се нарушат правилата на “момчешкия клуб”. Невъзможно е да бъде зададен този въпрос, без да се изправим пред “мъжката крехкост”, пред защитата на мъжествеността в духа на #NotAllMen: “Как може да твърдиш, че следвам лидера?”

Със знаменитост като Кйелберг, това води до идеята, че ако да бъдеш “фен” е част от идентичността ти, всякакво оспорване на него е присъда за теб на поне две нива: като героичен независим мислител, и като човек с достатъчно изтънчен вкус, за да харесва нещата, които харесваш. Изследването на въпросната култура, независимо дали тя е на видеоигрите, или YouTube, или бялото расово превъзходство, е абсолютна атака срещу членовете й, от посока, която те не могат да видят или разберат. Защото като всеки въпрос, засягащ привилегия, ефектът й е екзистенциален, в духа на Лъвкрафт: за всяка група светът изглежда по един начин, но реално той изглежда другояче, а мозъкът ни е неспособен да осмисли другия начин.

Това се превръща в самозащитаващо се, самоподдържащо се статукво, което изпада в безумие, като всеки от тълпата убеждава другите, че това е нормално, че е редно: всъщност другите са тези, които не го разбират. Всеки “еджлорд” и начинаещ фашист си представя, че е Нео, отварящ очите си за тайната истина.

Фантазията за “Избрания” е най-невъзможна за разчупване или спиране, защото подхранва силно егото — и защото няма никакви “доказателства”, аргументи или срам, които да работят срещу нея; тя поглъща всичко. Това е нещото, което някои мъже в тези не твърде тясно свързани кръгове на привилегированост и скандалност сами признават като “гамбит на Ксанатос” — каквото и да стане, аз печеля. Можете да видите версия на това в отговора на PewDiePie на критиките срещу него: “Мисля, че да ставаме полиция на политическата коректност на практика ще ни прецака всички,” казва той в едно видео, “и тази година, 2017, реших да се боря. Ще бъда верен на себе си.”

Добавете към това и факта, че мъжете в нашата култура са приучени да виждат себе си като единствения обективен и рационален играч, и виждате специфично американска форма на радикализация, за която още нямаме понятие, защото е съвсем нова. В другите държави, ако млад мъж се чувства толкова важен и прав, и нечут от другите, че да е склонен да наруши законите или да навреди на хората, за да ги накара да разберат, имаме понятие за това: тероризъм. Просто не можем да го видим в самите нас.

Някъде в последните 10–20 поста на Facebook потока ви — не е нужно да скролвате твърде много — вероятно ще видите пост от човек, който обичате, който пуска с лекота шега за газови камери, или подмята нещо за изнасилване в или от видеоигра, или тайно/не толкова тайно смята, че Хилъри е кучка и това не подлежи на оспорване.

Чудовища ли са тези хора? Не. Но използвате определението “чудовище”, за да не се налага да признавате тази тяхна страна, за да избегнете да говорите с тях за нея, за да ви предпази от това да отворите кутията на Пандора и да видите какво има вътре. Бихте предпочели да изчакате и да се надявате ендшпилът в този случай да е нещо различно. Насилието, омразата и организираният активизъм са за тези, с които се асоциират другите хора, не за тези, които познавате и обичате.

PewDiePie е симптом на болест на мнозинството, но защото той случайно е забогатял, се задоволяваме да стоварваме отговорността единствено върху него. Неговото падение изглежда антикапиталистическо, неконформистко, кара ни да изпитваме всичко, което обичаме да изпитваме, когато се опитваме да докажем, че сме по-добри от другите. Истината обаче е, че почвата, на която расте този плевел, е реалността на Америка и съвременния свят, и ще насърчаваме и занапред това поведение, и този начин на мислене, докато те не дадат преки резултати.

Причината за това е ужасна и крайно проста: защото хленчещото самомнение и самоугаждане на белия мъжки гняв — от Геймъргейт до “Анонимните”, от WikiLeaks до The Fappening, всички разпространяващи се форми на объркване и гняв от “алтернативната десница”, които не бихте могли да разграничите от тезези на дори най-малко радикалната реална десница — са толкова отблъскващи, че е почти невъзможно да ги гледате или анализирате. Ние обаче няма да се избавим, както и те няма да се избавят от проблема, ако не опитаме. Болката им може и да е жалка, но наблюдавайте как тя се разпространява.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.