Исландски пътепис

| от | |

Мануела Попова

28 юни 2014г.

Iceland: Reykjavik + Hraunfossar

Здравейте! От няколко дена се мъча да събера сили и ..мисъл за да направя този пост. Доста от вас знаят, че мечтата на живота ми беше да посетя Исландия и вече мога да се похваля, че това се случи. Преди няколко дена се върнах от 5-6 дневно посещение на най-красивото място на планетата. Имам около 2,000 снимки и ми беше адски трудно да отделя няколко с които да мога да обобщя преживяното.
 
На 18.06 след 2 полета и над 7 часа път стъпихме на летището в Кефлавик, от там след малко проверки на документи и разсеян rent-a-car служител започнахме приключението си. Бързо-бързо се чекнахме в хотела, преоблякохме се и хванахме да пообиколим улиците на Рейкявик.
Рейкявик е столица най-големия град в Исландия. Населението му е над 120,000 жители, което е горе-долу 1/3 от населението на цялата страна. (За справка територията на Исландия е горе-долу колкото тази, на България) Разминахме се с доста българи, по улиците основно видяхме туристи, а месните си личат от далеч. Мъжете и жените им са високи (поне по-високи от това, което виждам при нас) предимно руси или червенокоси, почти не видяхме пълни хора, всички са много стройни и имат красиви и добре изразени черти на лицето. Доста мъже рок-ваха ъндъркът прическа, а жените или имаха много дълги или много къси коси, все гъсти. Хората са адски мили и възпитани, по улиците е чисто и въпреки дъждовете никъде няма кал (просто защото нямат и много-много пръст) На доста места забелязахме, че тревата е изкуствена, като на футбулно игрище, а там където има дървета ..винаги са сеяни с цел. Къщите са пъстри с изолация, предимно дву-три етажни.
P1030429
По главната търговска улица – Laugavegur имаше доста ресторанти и гифтшоп-ове, магазинчета и всякакви интересни неща, навсякъде е много скъпо, основно ястие е м/у 2000 – 3000 крони (25-40лв), естетсвено има и изключения, достатъчно фаст фууд опции и евтини супермаркети като Bonus и Kronan. Минахме и покрай балкански ресторант, но така и не влязохме. Доскоро е имало сух режим и все още не може да си купиш алкохол от доста места, а в заведенията е много скъп. По принцип турситите се съветват да си купуват бира от безмитните магазини на летището.
Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Почти всяка легенда в Исландия включва някой трол, елф или дух, така че може да ги видите почти навсякъде. Кайрата (Puffin или на исландски – Lundi) също е национален символ и може да си намерите играчка или фигурка във всеки магазин за подаръци, но и за жалост и в менюто на доста ресторанти. Ядат кайри, коне, навсякъде висят кожи, риби, кости от китове и какво ли още не.. на моменти настръхвах. Това и беше единственото, което не ми хареса .. засякох доста НЕ animal-friendly vibe.

P1030434

Тролове

Концертната зала Harpa и в дясно - Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Концертната зала Harpa и в дясно – Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо - бургери с исландска бира Viking.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо – бургери с исландска бира Viking.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Harpa-та отблизо

Harpa-та отблизо

Влязохме и вътре за малко

Влязохме и вътре за малко

За жалост нямаше слънце.

За жалост нямаше слънце.

Следващия ден малко поотпочинали хванахме пътя на север към двата водопада Hraunfossar и Barnafossar, по пътя спряхме на място, където извираше гореща вода. Навсякъде имаше предупредителни знаци да не се пипа водата, защото извира с топлина м/у 80 и 100 градуса. До извора естетсвено имаше малка станция за усвояването на тази вода и я вкарват в тръбите за парно и гореща вода за къпане/миене и т.н. в домакинствата.

P1030638

Не след дълго пристигнахме до първия си водопад. Сред поле от застинала лава от земята извира вода и формира много живописни малки водопадчета. Името на Hraunfossar идва от съществителното Hraun, което значи лава.

P1030678

На няколко метра е разположен и Barnafossar, който е известен още като Children’s Waterfall. Едно време е имало естествен мост над водопада, но легендата гласи, че две деца от съседна ферма в коледната нощ изчезнали, не след дълго телата им били намерени вследствие на падане от моста и удавяне в река Hvita, майката в мъката си проклела моста. Казала, че никой вече няма да може да пресича  без да се удави. Не след дълго земетресение разрушило моста. Сега има изкуствен мост на същото място и там пресякохме реката за да се разходим по полетата от застинала лава.

P1030704

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Бяхме опътени до близко селце да разгледаме каменни рисунки направени от местен артист и там видяхме първата си ‘хобистска къща’ хаха, а в далечината малък водопад, който решихме да инспктираме отблизо

P1030765

P1030792

P1030826

След няколкочасовото си приключение се прибрахме в къщата за гости в непосредствена близост за почивка и да съберем сили за следващия ден. Къщата беше част от семейна ферма с всякакви животни, пихме домашно мляко и си играх с кучетата, които поради липса на клони бяха научени да носят камъчета. 

P1030873

P1030897

Така неусетно свършиха ден 1 и 2. Утре ни очакваше ново приключение…

 

29 юни 2014г.

Iceland: Thingvellir + Strokkur + Waterfalls

На третия ден напуснахме фермичката, в която бяхме отседнали и поехме към вътрешността – Thingvellir, националния парк в който се срещат двете тектонски плочи, най-голямото езеро в Исландия – Thingvallavatn и първия парламент основан през 930г., което го прави един от най-старите подобни институции в света.
По пътя се насладихме на много живописни гледки, равнини, планини, водопади и един стридояд-майка, който се опита да ме убие в подножието на Ейяфятлайокутъл. (Така става с любопитните фотографи)
P1030915
На много места се срещат подобни камари от камъчета, които олицетворяват желанието да се върнеш отново на същото място. Също така ще срещнете и табели забраняващи строенето им за да се избегне нарушаване на флората и като цяло изгледа на мястото.
P1030922

Тук нямаше забранителна табела. :P Част от езерото се вижда зад мен.

P1030927

Селфи, Стролове, Спаркове, Сезера.. предимно сусмивки. Аз мама и вуйчо.

P1030933

Изглед към парламента и тектонските плочи на Тингвелир.

Искаме да срещнем някой от каста на "Игра на Тронове", но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на "The Vail" в сериала.

Искаме да срещнем някой от каста на „Игра на Тронове“, но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на „The Vail“ в сериала.

P1030959

От 17ти век до сега в Тингвелир са се състояли 15 обесвания, 30 обезглавявания и 18 удавени жени в бързея на долната снимка. Удавяни са предимно защото са били „за срам“, тъй като са родили извънбрачни деца.. мъжете виновни за деянията са били обесвани. Това се е дължало на датски закон, Исландия е станала самостоятелна държава (отделна от Дания през 1944г.)

P1030969

P1030980

P1030997

По пътя за следващата нощувка си намерихме кончета. Общо взето ги има навсякъде и се обзалагам, че са много повече от човешкото население.

P1040003

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи "магия"

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи „магия“

След като отпочинахме се отправихме още по-навътре в острова и по път за Gullfoss се отбихме да видим гейзерите. Прочутия Geysir, който е бълвал гореща вода в продължение на 10,000 години, но в последните 100 години е малко позаспал вследствие на земетресения. Малкия му брат Strokkur все още изригва на няколко минути и си е интересна гледка, защото до сега не бях виждала гейзер.

P1040016

P1040027

След малко обикаляне и гледане на изригваща вода се отправихме към друга много популярна дестинация, а именно „Златния водопад“ – Gullfoss. Наричан от мнозина „Европейския Ниагара“, Гълфос беше забележителен.. големината, силата и мощта му просто не могат да се предадат на снимка. Виждате малките човечета, но просто шума на водата, пръските .. чувството колко малък и нищожен си застанал до нещо толкова могъщо.. Невероятно е!

P1040115

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

P1040141

След Гълфос поехме от вътрешността – на юг към два водопада, които преценихме, че ще имаме време да видим преди да трябва да се настаним за нощувка, а ‘нощувка’ в Исландия през лятото е силна дума. Нощ няма, тъмно въобще не става. Само за 2-3 часа става .. мм, все едно слънцето ще залезе, ама така и не се случва :D
Вуйчо ми чакаше с нетърпение да видим Seljalandsfoss, водопада зад който може да минем. Водата пада от 60 метра, от място, което някога е било плажна ивица, сега – земя благодарение на много вулканични изригвания в миналото. 
P1040154
P1040185
P1040186
P1040194
P1040252
Само на 30тина километра от там се намираше нещо друго, но също толкова красиво – Skogafoss. Снимките ми от там имат странен grain, предполагам защото много намокрихме фотоапарата по всичките водопади, през които минахме по-рано.
P1040318
P1040327
Липсата на вятър за кратко ни позволи да се набутаме почти до мястото на което пада водата, но естетсвено за точно 30 секунди времето се смени и силен вятър обърна падащата вода към нас и общо взето станахме водолази.. преоблякохме се в колата по спешност, хапнахме топла супа от сьомга, пихме по един билков чай и се върнахме да поспим. 
 
Утре ни чакаше мястото, което най-много исках да посетя..
01 юли 2014г

Iceland: Eyjafjallajökull + Dyrhólaey + Kerið

 

Оставаха ни само ден и половина до връщането ни в България, а аз вече бях влюбена до уши в това място. На няколко пъти ми се насълзяваха очите от вълнение и красота, но си бях обещала да не изпадам в драми, защото ще се върна, каквото и да става и не е за последно. Точка. Майка ми само ме караше да снимам, а на мен хич не ми беше до това да гледам света около мен на екрана на апарата. Исках да погълна всичко, да го изпия с очите си, да го запечатам, да го съхраня и да му обещая, че скоро ще се върна. Ще бъда отново вкъщи.
Винаги съм казвала, че изпитвам носталгия по места, които никога не съм виждала, времена, в които никога не съм живяла. Не, не вярвам в някакви прераждания и т.н., но вярвам, че човек винаги има усещания и предпочитания, които просто му казват къде принадлежи. Никога не съм обичала топлото, плажовете, многолюдните места, големите градове, светлините. Винаги съм била близка със земята, началото, водата и небето. Колкото и да откривам талантите си в технологиите и дори общуването, знам че съм предназначена за друго. За севера, за първичното.. смятам че така най-добре бих могла да опиша ..принадлежността си към Скандинавия, това просто съм аз.
P1040399
Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г... изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г… изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

P1040411

P1040415

След като се наспахме, за пореден път минахме по пътя на водопадите, които посетихме вчера, но този път продължихме на юг и не след дълго стигнахме (почти) до най-южната и най-дългоочакваната точка на острова. Много близо до град Вик, има едно място наречено Дирхоле, което някак магически изглежда не от този свят. Място на което планини и океан се срещат за да създадат .. оф едно от най-красивите неща, които някога ще видите.

P1040424

P1040425

P1040431

 

P1040432

P1040455

P1040456

Стояхме на Дирхоле с часове, черния пясък, синьото море и слънцето, което реши да ни изпрати ни действаха адски релаксиращо. Не след дълго забелязахме и Кайра в една дупка в скалите. Стояхме и гледахме малкия сладур няколко минути, но подари широкоъгълната ми пейзажна леща не можахме да го снимаме подобаващо.

P1040534

Махаме си

P1040585

Постояхме на плажа и след малко почти по случайност попаднахме на върха на скалата.

P1040605

P1040619

P1040629

P1040639

Дирхоле в целия си блясък

P1040660

P1040679

P1040681

Слонче?

Ето ви линк за черно-белите снимки, които толкова много исках да снимаме там. Реших, че ще се перпълни поста, ако сложа и тях.
След Дирхоле тръгнахме на запад по магистрала 1 и се отбихме до едно вулканично езерце наречено Kerid. То обитава кратера на стар вулкан изригвал преди много, много години.
Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

Този сняг, който се вижда в центъра е ледник, който никога не се е разтапял.. пресован сняг. Има обиколки с джипове и се превръща в магистрала без ограничения.

P1040709

P1040720

Върнахме се на магистралата и се прибрахме в Grindavik за сън, защото на следващата сутрин ни чакаха нови два полета и мъчното и дълго връщане до България.
Надявам се постовете са ви харесали и да са ви запалили по това невероятно и не достатъчно ценено място.Успях дори да понося къс ръкав, след като времето стана 17 градуса през последния ден.
Искам да благодаря на мама и вуйчо, че направиха всичко това възможно и ми се вързаха на акъла да обикалят света в преследване на дивите ми фантазии. Браво на мама, за безаварийното каране и за пореден път на вуйчо, който безсрамно мога да нарека – вуйчо МИ, е много по-добър от вуйчо ТИ хахаха!
Аз пък обещавам да се върна!

 

 

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).