Интервю с кукувица

| от | |

books-text

Живка Русанова

– Добър ден! Вие за интервюто ли сте? Питайте каквото ще питате, че нямам много време, но да Ви кажа отсега, това дето го говорят за нас изобщо не е вярно. Който си мисли, че е лесно да си кукувица, много се лъже. Приказват врели-некипели хората и не стига, че ни обиждат, а на всичкото отгоре искат и да ги забавляваме! Този бил „изкукал”, пък оная видите ли, била самотна като кукувица.  А напролет,  дрънкат стотинки в джобовете и чакат да закукаме, било на берекет…

Ей на, преди седмица се върнах от Африка. Още не мога да си почина от пътя, а един перко ми вика:

– Ей шшш! Ела да ти покажа хубавата си опашка! – и ми намига.

– Мале, като ми причерня… Ти на кого ще викаш „Ей шшш”! – Че като го погнах… едвам свари да литне от клона, на който се перчеше. То не стига, че всяка година трябва да търся нов партньор, ами поне малко уважение да прояви… Та докъде бях стигнала?… А да… Дойдеш си напролет уморена от дългия път и искаш да си починеш, ама къде ти. Първо, трябва да намериш партньор. После, дебнеш като крадец някоя червеношийка или коприварка да остави гнездото за малко и бързаш да снесеш яйце. То пък трябва да прилича на нейното, иначе лошо. Снасяш и бягаш. Направо Ви казвам ужас! През това време се наизлюпили милион гъсеници и ядат младите листенца на дърветата. Айде, тичам да ям гъсеници. После почвам да пея, че и хората чакат да ме чуят, иначе нямало да дойде пролетта… Направо  се побърквам от тичане, но какво да правя, съдба! Така съм устроена…

Слушай, ще ти разкажа нещо, защото ми стана симпатична. То без туй цялата гора го знае и за това ми викат: „Оная изкукалата”…

Преди две години, когато бях още млада, срещнах един красавец… Влюбих се от пръв поглед! Викам си: „Той ще е!”. Пък и на един акъл бяхме. „Хайде – викаме си – да си направим и ние като другите птици гнездо. Ще си отгледаме пилинцата както му е реда и ще останем заедно до края на живота си като щъркелите.”

Почнахме да мъкнем клечки. Слагаме ги една върху друга, те падат… вдигнем ги, паднат от другата страна… Като гледаш отстрани – лесно, ама като никой не те е учил как да го правиш!  После, решихме да опитаме като лястовиците. Виж какви гнезда строят! Здрави! С кал ги замазват. Чак до другата година остават непокътнати. Отидох до реката, че като си напълних човката с кал…, че като я глътнах… После три дни глас нямах.

Обаче ние с моят не се отказахме. Света ще променяме. Викаме си: „Виж врабчетата! Под керемидите на хората живеят. Наготово. Що не пробвам е и ние?”  Речено-сторено. Намерихме свободна керемида, ама то тясно… После дупка в дървото искахме да дълбаем… Добре се отказахме навреме! И така, след дълги напразни опити да направим свое, накрая намерихме едно изоставено гнездо. Срам не срам, настанихме се там. Застлахме само малко пух да не бодè толкова и щастливи се настанихме в новия си дом. „Хайде сега – викам му – иди да намериш храна, докато аз пробвам как се мъти.”  Къде ходи, какво прави не знам. Умрях от глад! Привичер се върна с един умрял червей в човката. „Абе, момче! – викам му – Ти с умрели червеи ли ще храниш и децата? Поне една космата гъсеница да беше намерил, а ти…”

Но да Ви призная…  и мен не ме свърташе на едно място. Правя каквото правя… все за пеене мисля.  Природа! Не можеш избяга от нея!

Така приключиха и нашите геройски опити да променяме света. Сега вече съм истинска кукувица. Кукам от сутрин до вечер и радвам хората. Ето на, пак идват дечицата. Какво да ги правя? Водят ги на „селски туризъм”, така й викали сега на разходката сред природата. Нека да говорят каквото си искат за мен, но като видя грейналите от щастие детски личица, не мога да се сдържа и веднага отварям човка: „Ку-ку, ку-ку, ку-ку…”

Седях неподвижно, с лека усмивка на лицето и гледах след бъбривата птица, която отлетя така внезапно, както бе долетяла преди малко. Пя, може би пет минутки само – като че разказваше история – после трепна за миг, сякаш се сети за нещо и отлетя обратно към гората, откъдето бе дошла. А аз, седнала на стария дънер до оградата, доволна от себе си и добре свършената работа, се наслаждавах на красотата на прелестната кукувича песен.

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.