Интервю с кукувица

| от | |

books-text

Живка Русанова

– Добър ден! Вие за интервюто ли сте? Питайте каквото ще питате, че нямам много време, но да Ви кажа отсега, това дето го говорят за нас изобщо не е вярно. Който си мисли, че е лесно да си кукувица, много се лъже. Приказват врели-некипели хората и не стига, че ни обиждат, а на всичкото отгоре искат и да ги забавляваме! Този бил „изкукал”, пък оная видите ли, била самотна като кукувица.  А напролет,  дрънкат стотинки в джобовете и чакат да закукаме, било на берекет…

Ей на, преди седмица се върнах от Африка. Още не мога да си почина от пътя, а един перко ми вика:

– Ей шшш! Ела да ти покажа хубавата си опашка! – и ми намига.

– Мале, като ми причерня… Ти на кого ще викаш „Ей шшш”! – Че като го погнах… едвам свари да литне от клона, на който се перчеше. То не стига, че всяка година трябва да търся нов партньор, ами поне малко уважение да прояви… Та докъде бях стигнала?… А да… Дойдеш си напролет уморена от дългия път и искаш да си починеш, ама къде ти. Първо, трябва да намериш партньор. После, дебнеш като крадец някоя червеношийка или коприварка да остави гнездото за малко и бързаш да снесеш яйце. То пък трябва да прилича на нейното, иначе лошо. Снасяш и бягаш. Направо Ви казвам ужас! През това време се наизлюпили милион гъсеници и ядат младите листенца на дърветата. Айде, тичам да ям гъсеници. После почвам да пея, че и хората чакат да ме чуят, иначе нямало да дойде пролетта… Направо  се побърквам от тичане, но какво да правя, съдба! Така съм устроена…

Слушай, ще ти разкажа нещо, защото ми стана симпатична. То без туй цялата гора го знае и за това ми викат: „Оная изкукалата”…

Преди две години, когато бях още млада, срещнах един красавец… Влюбих се от пръв поглед! Викам си: „Той ще е!”. Пък и на един акъл бяхме. „Хайде – викаме си – да си направим и ние като другите птици гнездо. Ще си отгледаме пилинцата както му е реда и ще останем заедно до края на живота си като щъркелите.”

Почнахме да мъкнем клечки. Слагаме ги една върху друга, те падат… вдигнем ги, паднат от другата страна… Като гледаш отстрани – лесно, ама като никой не те е учил как да го правиш!  После, решихме да опитаме като лястовиците. Виж какви гнезда строят! Здрави! С кал ги замазват. Чак до другата година остават непокътнати. Отидох до реката, че като си напълних човката с кал…, че като я глътнах… После три дни глас нямах.

Обаче ние с моят не се отказахме. Света ще променяме. Викаме си: „Виж врабчетата! Под керемидите на хората живеят. Наготово. Що не пробвам е и ние?”  Речено-сторено. Намерихме свободна керемида, ама то тясно… После дупка в дървото искахме да дълбаем… Добре се отказахме навреме! И така, след дълги напразни опити да направим свое, накрая намерихме едно изоставено гнездо. Срам не срам, настанихме се там. Застлахме само малко пух да не бодè толкова и щастливи се настанихме в новия си дом. „Хайде сега – викам му – иди да намериш храна, докато аз пробвам как се мъти.”  Къде ходи, какво прави не знам. Умрях от глад! Привичер се върна с един умрял червей в човката. „Абе, момче! – викам му – Ти с умрели червеи ли ще храниш и децата? Поне една космата гъсеница да беше намерил, а ти…”

Но да Ви призная…  и мен не ме свърташе на едно място. Правя каквото правя… все за пеене мисля.  Природа! Не можеш избяга от нея!

Така приключиха и нашите геройски опити да променяме света. Сега вече съм истинска кукувица. Кукам от сутрин до вечер и радвам хората. Ето на, пак идват дечицата. Какво да ги правя? Водят ги на „селски туризъм”, така й викали сега на разходката сред природата. Нека да говорят каквото си искат за мен, но като видя грейналите от щастие детски личица, не мога да се сдържа и веднага отварям човка: „Ку-ку, ку-ку, ку-ку…”

Седях неподвижно, с лека усмивка на лицето и гледах след бъбривата птица, която отлетя така внезапно, както бе долетяла преди малко. Пя, може би пет минутки само – като че разказваше история – после трепна за миг, сякаш се сети за нещо и отлетя обратно към гората, откъдето бе дошла. А аз, седнала на стария дънер до оградата, доволна от себе си и добре свършената работа, се наслаждавах на красотата на прелестната кукувича песен.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.