Интервю с кукувица

| от | |

books-text

Живка Русанова

– Добър ден! Вие за интервюто ли сте? Питайте каквото ще питате, че нямам много време, но да Ви кажа отсега, това дето го говорят за нас изобщо не е вярно. Който си мисли, че е лесно да си кукувица, много се лъже. Приказват врели-некипели хората и не стига, че ни обиждат, а на всичкото отгоре искат и да ги забавляваме! Този бил „изкукал”, пък оная видите ли, била самотна като кукувица.  А напролет,  дрънкат стотинки в джобовете и чакат да закукаме, било на берекет…

Ей на, преди седмица се върнах от Африка. Още не мога да си почина от пътя, а един перко ми вика:

– Ей шшш! Ела да ти покажа хубавата си опашка! – и ми намига.

– Мале, като ми причерня… Ти на кого ще викаш „Ей шшш”! – Че като го погнах… едвам свари да литне от клона, на който се перчеше. То не стига, че всяка година трябва да търся нов партньор, ами поне малко уважение да прояви… Та докъде бях стигнала?… А да… Дойдеш си напролет уморена от дългия път и искаш да си починеш, ама къде ти. Първо, трябва да намериш партньор. После, дебнеш като крадец някоя червеношийка или коприварка да остави гнездото за малко и бързаш да снесеш яйце. То пък трябва да прилича на нейното, иначе лошо. Снасяш и бягаш. Направо Ви казвам ужас! През това време се наизлюпили милион гъсеници и ядат младите листенца на дърветата. Айде, тичам да ям гъсеници. После почвам да пея, че и хората чакат да ме чуят, иначе нямало да дойде пролетта… Направо  се побърквам от тичане, но какво да правя, съдба! Така съм устроена…

Слушай, ще ти разкажа нещо, защото ми стана симпатична. То без туй цялата гора го знае и за това ми викат: „Оная изкукалата”…

Преди две години, когато бях още млада, срещнах един красавец… Влюбих се от пръв поглед! Викам си: „Той ще е!”. Пък и на един акъл бяхме. „Хайде – викаме си – да си направим и ние като другите птици гнездо. Ще си отгледаме пилинцата както му е реда и ще останем заедно до края на живота си като щъркелите.”

Почнахме да мъкнем клечки. Слагаме ги една върху друга, те падат… вдигнем ги, паднат от другата страна… Като гледаш отстрани – лесно, ама като никой не те е учил как да го правиш!  После, решихме да опитаме като лястовиците. Виж какви гнезда строят! Здрави! С кал ги замазват. Чак до другата година остават непокътнати. Отидох до реката, че като си напълних човката с кал…, че като я глътнах… После три дни глас нямах.

Обаче ние с моят не се отказахме. Света ще променяме. Викаме си: „Виж врабчетата! Под керемидите на хората живеят. Наготово. Що не пробвам е и ние?”  Речено-сторено. Намерихме свободна керемида, ама то тясно… После дупка в дървото искахме да дълбаем… Добре се отказахме навреме! И така, след дълги напразни опити да направим свое, накрая намерихме едно изоставено гнездо. Срам не срам, настанихме се там. Застлахме само малко пух да не бодè толкова и щастливи се настанихме в новия си дом. „Хайде сега – викам му – иди да намериш храна, докато аз пробвам как се мъти.”  Къде ходи, какво прави не знам. Умрях от глад! Привичер се върна с един умрял червей в човката. „Абе, момче! – викам му – Ти с умрели червеи ли ще храниш и децата? Поне една космата гъсеница да беше намерил, а ти…”

Но да Ви призная…  и мен не ме свърташе на едно място. Правя каквото правя… все за пеене мисля.  Природа! Не можеш избяга от нея!

Така приключиха и нашите геройски опити да променяме света. Сега вече съм истинска кукувица. Кукам от сутрин до вечер и радвам хората. Ето на, пак идват дечицата. Какво да ги правя? Водят ги на „селски туризъм”, така й викали сега на разходката сред природата. Нека да говорят каквото си искат за мен, но като видя грейналите от щастие детски личица, не мога да се сдържа и веднага отварям човка: „Ку-ку, ку-ку, ку-ку…”

Седях неподвижно, с лека усмивка на лицето и гледах след бъбривата птица, която отлетя така внезапно, както бе долетяла преди малко. Пя, може би пет минутки само – като че разказваше история – после трепна за миг, сякаш се сети за нещо и отлетя обратно към гората, откъдето бе дошла. А аз, седнала на стария дънер до оградата, доволна от себе си и добре свършената работа, се наслаждавах на красотата на прелестната кукувича песен.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.