Интервю с кукувица

| от | |

books-text

Живка Русанова

– Добър ден! Вие за интервюто ли сте? Питайте каквото ще питате, че нямам много време, но да Ви кажа отсега, това дето го говорят за нас изобщо не е вярно. Който си мисли, че е лесно да си кукувица, много се лъже. Приказват врели-некипели хората и не стига, че ни обиждат, а на всичкото отгоре искат и да ги забавляваме! Този бил „изкукал”, пък оная видите ли, била самотна като кукувица.  А напролет,  дрънкат стотинки в джобовете и чакат да закукаме, било на берекет…

Ей на, преди седмица се върнах от Африка. Още не мога да си почина от пътя, а един перко ми вика:

– Ей шшш! Ела да ти покажа хубавата си опашка! – и ми намига.

– Мале, като ми причерня… Ти на кого ще викаш „Ей шшш”! – Че като го погнах… едвам свари да литне от клона, на който се перчеше. То не стига, че всяка година трябва да търся нов партньор, ами поне малко уважение да прояви… Та докъде бях стигнала?… А да… Дойдеш си напролет уморена от дългия път и искаш да си починеш, ама къде ти. Първо, трябва да намериш партньор. После, дебнеш като крадец някоя червеношийка или коприварка да остави гнездото за малко и бързаш да снесеш яйце. То пък трябва да прилича на нейното, иначе лошо. Снасяш и бягаш. Направо Ви казвам ужас! През това време се наизлюпили милион гъсеници и ядат младите листенца на дърветата. Айде, тичам да ям гъсеници. После почвам да пея, че и хората чакат да ме чуят, иначе нямало да дойде пролетта… Направо  се побърквам от тичане, но какво да правя, съдба! Така съм устроена…

Слушай, ще ти разкажа нещо, защото ми стана симпатична. То без туй цялата гора го знае и за това ми викат: „Оная изкукалата”…

Преди две години, когато бях още млада, срещнах един красавец… Влюбих се от пръв поглед! Викам си: „Той ще е!”. Пък и на един акъл бяхме. „Хайде – викаме си – да си направим и ние като другите птици гнездо. Ще си отгледаме пилинцата както му е реда и ще останем заедно до края на живота си като щъркелите.”

Почнахме да мъкнем клечки. Слагаме ги една върху друга, те падат… вдигнем ги, паднат от другата страна… Като гледаш отстрани – лесно, ама като никой не те е учил как да го правиш!  После, решихме да опитаме като лястовиците. Виж какви гнезда строят! Здрави! С кал ги замазват. Чак до другата година остават непокътнати. Отидох до реката, че като си напълних човката с кал…, че като я глътнах… После три дни глас нямах.

Обаче ние с моят не се отказахме. Света ще променяме. Викаме си: „Виж врабчетата! Под керемидите на хората живеят. Наготово. Що не пробвам е и ние?”  Речено-сторено. Намерихме свободна керемида, ама то тясно… После дупка в дървото искахме да дълбаем… Добре се отказахме навреме! И така, след дълги напразни опити да направим свое, накрая намерихме едно изоставено гнездо. Срам не срам, настанихме се там. Застлахме само малко пух да не бодè толкова и щастливи се настанихме в новия си дом. „Хайде сега – викам му – иди да намериш храна, докато аз пробвам как се мъти.”  Къде ходи, какво прави не знам. Умрях от глад! Привичер се върна с един умрял червей в човката. „Абе, момче! – викам му – Ти с умрели червеи ли ще храниш и децата? Поне една космата гъсеница да беше намерил, а ти…”

Но да Ви призная…  и мен не ме свърташе на едно място. Правя каквото правя… все за пеене мисля.  Природа! Не можеш избяга от нея!

Така приключиха и нашите геройски опити да променяме света. Сега вече съм истинска кукувица. Кукам от сутрин до вечер и радвам хората. Ето на, пак идват дечицата. Какво да ги правя? Водят ги на „селски туризъм”, така й викали сега на разходката сред природата. Нека да говорят каквото си искат за мен, но като видя грейналите от щастие детски личица, не мога да се сдържа и веднага отварям човка: „Ку-ку, ку-ку, ку-ку…”

Седях неподвижно, с лека усмивка на лицето и гледах след бъбривата птица, която отлетя така внезапно, както бе долетяла преди малко. Пя, може би пет минутки само – като че разказваше история – после трепна за миг, сякаш се сети за нещо и отлетя обратно към гората, откъдето бе дошла. А аз, седнала на стария дънер до оградата, доволна от себе си и добре свършената работа, се наслаждавах на красотата на прелестната кукувича песен.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg