Има някакъв заговор

| от |

Не ни върви. Липса на шанс ли е? Заговор на тайни общества ли е? Черна магия ли ни е направена? Но нямаме късмет. Аха да ни потръгне туризма и черната прокоба пак се обади.

Първо с общи усилия на няколко правителства, PR акции, реклами, листовки, стандарти „Стара Планина“ научихме месопроизводителите, че кебапчетата и наденицата не се правят от всичко, дето тича наоколо и подлайва. Защото западноевропееца и той познава кога в кренвиршите има месо и кога са растителен продукт. Нищо, че е свикнал да яде гурме. И хоп! Антракс. Луда крава. И то на морето. „Кога яде кюфтетата…“ доби нов смисъл. И трябваше да спрем месото.

Но ние не се предадохме. Министър Ангелкова взе и занесе огромен казан от магерницата на стар български манастир и точно пред Лувъра учихме французите да ядат таратор. И бам! Бруцелоза. Не дават ни млечни продукти, ни сирене…

Разрови се Божидар Димитров, жива вода намери. От Борис I още. Хан Аспарух в нея се е къпал. Лили Иванова, така де, древен извор е… И веднага някакви си еко инспектори откриха, че е вредна. Сега освен да поливаме българското розово доматИ с нея. Че с тези нитрати за какво друго да послужи?

Дано само не открият, че и захарта по пътищата е вредна, че ако и магистралите ни останат без закрила, KLETA MAJKA BALGARIQ направо да дава и това море, да ни се маха тоя туризъм от главата, то се е видяло, че другите две няма да ни върнат.

Убеден съм, че има някакъв заговор. Ама защо Нешка не може да си спомни Ванга що е казала по въпроса? Добре поне, че от древността варим ракия, та сме оцелели. Дано Вежди измисли някаква изложбичка да направим, че иначе те тези туристи, ако не могат и да пият и да ядат, какво да дирят тук?

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.