Идиокризация 2.0.2.0. и новият президент на САЩ

| от |

Видео наградите на MTV, които минаха и заминаха онзи ден, бяха много неща, сред които и най-слабо гледаното шоу за награди в историята на канала, но по-важното – те бяха трибунал на Кание Уест. Поредният! Но и най-важният, бих казала…

След изтощителна 15-минутна реч с дълги паузи и безсмислени изречения, тези, които не бяха заспали или не бяха обременени от бълванията на певеца, разбраха, че Кание смята да се кандидатира за президент на Америка на изборите през 2020 година. Доналд Тръмп сигурно е изпаднал във възторг!  Може би, за да не се бавим, е редно мултимилионерът да предложи място в евентуалния си бъдещ кабинет на Кание. Така певецът ще има време да се подготви за тежката кампания, която го чака само след пет години и която той ще поеме и обгърне като тялото на жена си Ким. Вярвайте ми.

С изказването за евентуално управление от страна на Кание, истински мъчителната реч на изживяващ се като проповедник певец, завърши триумфално – със светлини и шумно пускане на микрофона на земята. Кание дори не си взе наградата – причината, заради която беше повикан на сцената.

Обещанието да се кандидатира за президент през 2020 година звучи като истинска заплаха – от онези, които получаваш, когато си малък и не искаш да спиш, а баба ти каже, че Торбалан ще дойде да те вземе. За Америка Торбалан е Кание Уест – облечен в бяло, грабнал микрофона, не даващ думата на никого, проповедникът на бъдещето. В своята глава той се вижда точно така.

Речта на певеца на платформата, заради която от програмата падна изпълнението на Иги Азалия, напомняше страшно много на една сцена от „Завръщане в Америка“, където Еди Мърфи, отново в няколко хиляди роли едновременно, е певец от неизвестна група, който се изживява като голяма звезда. Тъй като финалът на изпълнението му не носи никакви аплодисменти, той демонстративно и шумно пуска микрофона и се изнася. Името на групата – Sexy Chocolate, което иронично бих предложила да е първият слоган от кампанията на Кание през 2020-а, но той вероятно ще го приеме като расистка обида.

Ако Кание спечели, каквито и да било избори през 2020 година, то знаем, че светът, в който живеем някак е станал много различен от онзи, в който сме се родили. Тогава перспективата да участваме в експеримент за заселването на Марс ще звучи като нещо напълно нормално. Ако Кание стане президент на каквото и да било, значи ли, че трябва да наричаме Ким: „първа дама“? Ако Кание стане президент, то светът през 2020-а, ще върне робството, но от обратната му страна. Всички ще слушаме рап и ще се обличаме като Ким и безсмисленото й семейство. Ако Кание стане президент, ще живеем като в роман на Оруел – всяка сутрин ще ни залива проповед. В по-добрите дни, тази проповед ще бъде акомпанирана с музика, но можем само да се надяваме. Ако Кание стане президент, всички деца ще носят имена на табели и посоки. И това ще се приеме със закон.

Това, разбира се, е в някакво тъмно бъдеще, в което всички живеем в модерна версия на „Игрите на глада“, които срещат „Революция“. Но, да, засега, това е просто едно илюзорно бъдеще, с което все още можем да се ебаваме, както си искаме… Няколко медии в Щатите и Англия вече излязоха с meme варианти на евентуални плакати за предстоящата кампания на Кание. Моите лични фаворити са тези на „Шоуто на Джими Фалън“. BBC дори излезе с видео, в което показа как би трябвало да изглежда една евентуална кампания на певеца, жена му и до тогава, надявам се поне петте им деца. 

Kanye

The Guardian дори излязоха със статия за петте позиции, които Кание може да покрие в Белия дом, ако евентуално това с президенстването не му се получи. А един блогър беше преложил всяка година MTV да му дават по една награда, първо, за да има къде да се изказва и второ, за да не дойде да ги набие със собствените им статуетки. Смятам предложението за резонно.

 След изборите на Кание и евентуалния им развой, светът, такъв, какъвто го познаваме, няма да съществува. На всички ще ни е забранено да си правим други снимки освен селфита, а ако нямаме поне една снимка на задника си, ще бъдем арестувани.

Типът звезди, изживяващи се като проповедници и праведници, които обичат звука на собствения си глас, са изключително опасни. Те са толкова обсебени от себе си и от гледната си точка, че не виждат други. Да, те са добри в своята област, но с години, бога ми, лично аз забравих защо едно време харесвах Кание Уест като изпълнител. Та той дори направи песен с Пол Макартни, което пък е съвсем отделна тема и вселена за него и феновете му. Заради хилядите други неща, които Кание толкова иска да бъде, но уви не е, е забравил защо е музикант. А аз съм забравила защо си купих първия му албум и защо се влюбих в последния, само след първото слушане. Поради същата причина никога не бих приела насериозно него като президент, Ким като президентша, а  цялата им фамилия като обитаващи Белия дом. Един приятел нарече евентуалното случване на нещо подобно Идиокризация 2.0.2.0., няма как да не го подкрепя. Но нека не забравяме, че понякога приемането на нещо такова не толкова насериозно, спомага за неговото случване. Затова се пазете от новата роля, която Кание е решил да приеме пред света – облечен в бяло да играе Проповедникът, последният оцелял от своя вид, като от ужасяващ роман на Чък Поланик. И никога не забравяйте – тези като него са повече от нас.

Снимки: Getty Images, The Tonight Show Starring Jimmy Fallon

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days