Иън Бремер: Студена война няма и няма да има, но това не е добре

| от |

130205_ian_bremmer

Иън Бремер, президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в Нюйоркския университет. Списание „Тайм“

Съществуват цели четири причини, поради които украинската криза не отговаря на определението за Студена война. Но това означава, че положението ще продължи да се влошава.

Откакто започна украинската криза, много западни политолози започнаха да твърдят, че ние се движим към нова Студена война. Преди няколко дни руският министър-председател Дмитрий Медведев изрази сходни опасения, заявявайки: „Ние бавно, но твърдо се движим към втора Студена война, която не е нужна на никого“.

Но аз съм готов да заявя напълно отговорно: случващото се не е Студена война и никога няма да прерасне в нея.

Студената война подразбира наличието на два блока, които със зъби и нокти се борят за нещо наистина значимо. Тази борба може да има само два изхода – без алтернативни варианти. Съществуват цели четири очевидни причини, по които украинската криза не отговаря и няма да отговаря на това определение.

Първо, европейците не подкрепят напълно американците. Те естествено ще се радват, ако Украйна се ориентира към Европа, но не са готови да воюват затова. Германците даже не поискаха да изгонят руснаците от като цяло символичната Г-8. Ако говорим за наистина значими неща, то Русия може да предложи търговия, банков сектор, индустрия, недвижимост, природен газ. Европейците за нищо на света няма да подкрепят сериозни санкции, защото не желаят да рискуват отношенията си с руснаците. Полша и Прибалтийските републики могат колкото си искат да призовават НАТО към по-решителни действия, но те са малцинство. Ако положението се влоши още повече, на САЩ ще им бъде трудно да получат европейска подкрепа.

Второ, китайците не подкрепят чак толкова много руснаците. Да, Путин по-миналата седмица тържествено подписа в Шанхай газов договор на стойност 400 милиарда долара. Но това не прави Русия и Китай политически съюзници. Китайците не подкрепиха руснаците в Съвета за сигурност на ООН за Украйна: те се въздържаха, което беше откровен шамар за Москва. Газовата сделка, над която се работеше в продължение на 10 години, беше сключена най-накрая, защото руснаците, отчайвайки се, се съгласиха на отстъпки. Китайците правят бизнес с всички и не отхвърлят никакви идеи. Украинската криза е много изгодна за тях, докато те стоят настрана – и именно така смятат да се държат и занапред.

Трето, руснаците не са чак толкова силни. През последните 25 години Русия беше в упадък – демографски, икономически, дипломатически, географски и военен. Темповете на икономически растеж остават ниски, а през тази година ще настъпи рецесия. Установяването на контрол над голяма част от украинската територия щеше да им струва скъпо. Трябва да добавим, че ако се огледаме и си зададем въпроса: какви съюзници има Русия, списъкът ще изглежда несериозно: съседи като Беларус, държави парии като Венецуела и отделни личности като Башар Асад и Едуард Сноудън. По-добре да не разчиташ на такива приятели. Следователно, ситуацията днес съвсем не е такава, каквато беше по време на Студената война. Русия може да мъти водата около себе си – в Украйна и Молдова, но това не означава, че тя е готова да нахлуе в страните-членки на НАТО /например, в Полша/. Сравненията с Хитлер и Судетите, което направиха Хилари Клинтън и принц Чарлз, са просто нелепи. Да, Путин може да не ни е приятен и да не харесваме какво прави. Вероятно, той не уважава човешките права. Но той не може да стане Хитлер – просто не му достига икономически потенциал.

Четвърто, – и това може би е най-важното – американците не се интересуват от тази криза. Украйна не ни вълнува. Президентът Барак Обама неотдавна каза, че Афганистан не е идеалната страна и ние не възнамеряваме да я правим такава. В това изречение „Афганистан“ спокойно може да бъде заменен с „Украйна“. Ние сме сърдити на руснаците и смятаме да усилим санкциите. Въпросът е в това, колко далеч сме готови да отидем? Казваме, че, според нас, украинските избори са преминали добре. При това в Крим нямаше никакви избори, а по-голямата част от избирателните секции в Донецк и Луганск бяха затворени заради руските опълченци. Лично аз не бих определил подобни избори като успешни – разбира се, ако вас ви вълнува териториалната цялост на Украйна. Ако тя не ви вълнува и вие просто искате да дадете отпор на руснаците, тогава има смисъл да хвалите подобно гласуване. Украйна не ни е съюзник и ние не сме готови сериозно да се застъпим за нея.

Следователно това, което виждаме, не е Студена война. Но това далеч не означава, че всичко е добре.

Същите тези характерни черти на положението, които правят невъзможна Студената война, означават, че обстановката ще се изостря. Кризи, като украинската и конфликтът в Сирия, не могат да се разрешат бързо. Трябва да добавим, че едни страни извличат от тях изгоди, оставайки настрана, а другите не смятат опасността за достатъчно сериозна, за да вземат мерки. В свят, в който няма глобален лидер и дори двама съперничещи си лидери в лицето на САЩ и Русия – подобни конфликти ще се разрастват по-силно и ще тлеят по-дълго, отколкото преди. Освен това, те ще продължат да се множат, защото много малко страни са готови да им се противопоставят.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подхода, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра със нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.