И един мармот…

| от | |

Добре де, 100-годишна мечка четеше книга с очила! Защото в най-стария немски град Триер най-хубавото, което може да ти се случи на закрито, е Музеят с главно М – този на играчките

За Chronicle.bg Мария Георгиева, главен редактор на списание ELLE. 

Не си бил в Германия, ако не си минал през най-стария град там – Триер! Намира  се на западния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове в провинция Рейнланд-Пфалц, почти на границата с Люксембург. Древни руини, музеи, паметници плюс подредени с немска педантичност и сякаш току-що построени кокетни къщички, тихи улички, красиви паркове, безупречно чисти и равни пешеходни и велоалеи… Истински екстаз за всеки средностатистически турист и на ръба на скуката за човек, пристигащ от шумната глъчка на парижкия Дисниленд, при това с две малки деца, за които римските терми и къщата-музей на Карл Маркс са най-безинтересната и непонятна част от градския пейзаж.

Има обаче една запетайка в списъка с туристически атракции на Триер, която за нас се превърна в удивителна. В няколко удивителни – Spielzeugmuseum!!! Музеят на играчките е най-хубавото, което може да ти се случи на закрито в града. Дори Порта Нигра (най-старите градски порти в света) и величествените катедрали (които между другото са на всеки ъгъл в Триер) на десетата минута вече са задоволили любопитството ти, а къщата с уникална колекция от над 5000 играчки не те пуска да си тръгнеш с часове! Музеят е създаден през 1989 г. от Ролф и Хайди Шойрих, които по това време притежават най-голямата частна колекция от играчки в Германия. Обиколката стартира с богат автопарк от метални и дървени коли, камиони и самолети, някои от които на повече от век. Сред тях са и колекциите от войници в различни размери, събирани от цял свят. Следват зали за кукли – порцеланови, дървени, парцалени, малки и големи, в бебешки колички на годините на баба ми или в кухни с метални съдове и печки на въглища, сред мини шевни машини или пишещи машини, направени по подобие на тези, които днес са в антиквариатите. Космическа зала, кът за конструктори, влакови композиции, произвеждани през последните сто години… Няколко часа не ви мърдат!

А черешката на тортата е шоуто с участието на голямата звезда на музея – танцуваща плюшена мечка, произведена от френската компания Martin преди 130 години. Компания й правят цяла армия от плюшени мечки, маймуни, мишки и зайчета от различни епохи, които се подават от прозорците на миниатюрни къщички, чистят комини, цепят дърва, копаят, готвят, простират или четат книги на балконите с очила. Независимо на колко години си, онемяваш!


И все пак, задължително е Триер да се обиколи с туристическа карта в ръка! Градът е събрал историческото наследство на тревери, римляни, гали, франки, хуни… Името му идва от галското племе тревери, подчинени от Юлий Цезар около 50 г.пр.Хр. По-късно император Август решава да прекръсти града на Augusta Treverorum („град на Август в страната на треверите“) и да го направи столица на римската провинция Белгика. Триер е столица на император Константин Велики, а след това резиденция на Констанс II, на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I. Превземан е няколко пъти от франките и хуните на Атила. През 1794 г. е присъединен към Франция, през 1814 г. – към Прусия, а от 1949 г. е част от Германия.

Много са историческите паметници от различните епохи в Триер, но най-известният от тях е Порта Нигра – най-старите градски порти в света. Тя е символ на града и е вписана от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Висока е близо 30 метра и е построена през 180 г. от огромни каменни блокове, без да се използва цимент. В списъка със забележителности са още амфитеатъра и римските терми, раннохристиянската базилика на Константин Велики, дворецът на райхсграфовете Кеселщат, както и най-старата катедрала в света – Св. Петър.

За източноевропейския турист, откърмен с известния критик на капитализма и инициатор на Първия интернационал Карл Маркс, със сигурност ще е интересно да влезе в родния му дом в Триер, днес превърнат в музей.

Струва си също да се видят водопадите в центъра на красивото градче Саарбург, разположено на хълм край р. Мозел, на двайсетина километра от Триер, но най-красивата гледка в района безспорно са залезите край реката в компанията на лебедите. Тогава човек разбира защо малките кокетни къщички, сгушени между зеленината в този район на Германия, никога няма да отстъпят пред модернистичните стъклени небостъргачи!

photo 1

photo 2

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.