Христос пристига с атеве

| от |

SANYO DIGITAL CAMERA

Най-сетне Патрисио Арагонес щеше да разбере защо Генерала каза, че не той самият, а лидерът на управляващата партия е спасил Макондо от банковата криза.

Патрисио е толкова съвършен двойник, че като го водят при Генерала, му нахлузват полицейска качулка на главата, за да не вземе охраната да ги обърка. А обърка ли ги веднъж, ще стане като в онази лудница, в която затворили в изолатора току-що дипломиран доктор. Но аз съм новият лекар, от сърце и душа ги молел той да го пуснат. Те всички така казват, отговарял невъзмутимо персоналът и го държал в клетката. Докато професор от университета се сетил да звънне и да попита как е възпитаникът му. И едва тогава се чукнали по главата, че затвореният може и да не си измисля.

Само че за Генерала нямаше кой да звънне. Дори майка му Бендисион Алварадо, ако беше още жива, нямаше да познае кой от двамата е истинският. Откакто беше направил Патрисио свой заместник, Генерала беше доволен – оставаше му повече време за някое мачле, пък и си спестяваше ходенето по места, където може да му посегнат. От друга страна обаче, двойникът толкова сполучливо усвои начина му на общуване, че в един момент можеше да се представи за оригинала и тогава да стане страшно. Генерала нямаше как да докаже, че не той, а другият е фалшификат. Ето защо разчиташе не толкова на качулката, колкото на онова лъкатушене в говоренето – така неподражаемо, че не можеха да го имитират не само най-добрите актьори в шоу програмите, но дори и съвършеният му двойник.

Когато Генерала се провъзгласи за спасител на Макондо от банковата криза, Патрисио си каза, че нещата са наред. Беше му свикнал да представя събитията така, сякаш всичко хубаво на този свят се дължи на него. Не си беше приписал заслугата единствено за изгрева на слънцето, но не защото не се беше сетил, а тъй като смяташе себе си за слънце. Затова когато само ден по-късно направи завой и посочи шефа на управляващата партия за спасител, Патрисио подскочи от изненада. Защото знаеше, че Генерала може на мига да се извърти по всички въпроси, но не и по отношение на собствените си заслуги.

А Генерала тъкмо на това разчиташе. Неудобно му беше да признае дори пред своето второ „аз“, че не му е уютно по магистралите, които понаправи. Но не защото бързо се напукаха и набраздиха, тъкмо обратното. Той беше като атеве, което се измъчва, когато асфалтът е равен като езеро. И беше в стихията си по пресечените терени, където се пропада в дупки и се прескача от камък на камък. Навярно защото там се кара с пълна газ, с много дим и яко бръмчене. И публиката изпада във възторг, въпреки че километрите, които се преодоляват в такава шумотевица, са пренебрежимо малко.

Когато пое управлението, Генерала наследи огромен фискален резерв, висок растеж, многомилиардни преки чуждестранни инвестиции. И само за няколко години похарчи спестеното, изтегли нови кредити, принуди се да посегне дори на здравните вноски, като извади милиард и половина от касата. И то без да вдигне дори със стотинка доходите. Не успя даже да довърши мандата си – прогониха го с бунтове.

Оттогава неистово искаше да се върне във властта, но вече имаше не едно, а много на ум. Спокойният преход към ново управление е гибелен за него. Нужна му е криза, дори катастрофа, в която да бръмчи като атеве, да вдига пушек и шум, а хората да си мислят, че ги спасява. Идеалният момент беше в края на юни, когато трябваше да се въведе банкова ваканция. Тя щеше да хвърли фирмите в паника, да натрупа гражданите пред банките и да потопи страната в хаос. Тогава вече новото управление, дори да беше най-некадърното, щеше да бъде посрещнато като спасител. А  избирателите щяха да посочат пак Генерала, защото ако сега идеята за банковата ваканция беше осуетена, ваканцията в мисленето на достатъчен брой хора тепърва предстоеше.

Това Патрисио Арагонес някак си не го разбираше. Синдикатите и работодателите обаче го прозряха. И обявиха Генерала за виновен, че говори за фалит на държавата и че заради него хората правеха опашки пред банките. За пръв път му казаха това, което мислят, а не онова, което той искаше да чуе. А Генерала ги предупреди да се държат прилично. Защото беше сигурен, че немислещите в крайна сметка ще го послушат и катастрофата ще се случи. А той ще дойде като спасител, но не на бял кон, както го подиграха синдикатите, а с атевето. И ще им даде да разберат, и не само на тях.

Тогава и Патрисио ще се сети защо заслугата за укротяването на напрежението в банковия сектор бе подарена на лидера на управляващата партия. На такава криза по документи всеки може да бъде спасител. Генерала не ламти за лесна слава. Но утре, като успее да изкара хората на улицата, всички ще обърнат очи към него като туристи в Рио към Корковадо. И може и да не запомнят кой ще спечели Мондиала, но никога няма да забравят кой е Спасителя. Не просто истинският, а единственият.

От „Дума“.

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.