Homo Sapiens Djumaikus

| от | |

Галина Денева (http://galeto.molivche.com)

Този текст е посветен на всички знайни и незнайни жители на Благоевград и околните села. Той ще бъде от особено полза за чуждоземните индивиди незапознатите с особеностите на местния човешки вид. Правя го за вас, страдалци!

Повечето Homo Sapiens Djumaikus силно приличат на останалите хора, даже ако не знаете, че са от този вид бихте ги сбъркали лесно, защото са развили мимикрията до съвършенство. Щом обаче влезете във вербален контакт с тях нещата веднага стават ясни. Homo Sapiens Djumaikus мени акцента си, но ударението не. Ако някой използва двойно ударение и произнася имената на населени места като Марулево и Бобошево по начин, който не можете да повторите – то това е джумаец.

Погледът им също е неповторим – в него обикновено се чете крайно отегчение от вселената и всичко останало. Той живва само при вида на алкохол, заветната джумайка (не жена, а закуска с наденица или кренвирш) или топла баничка от Бобсън. Женските индивиди са известни с това, че са толкова проклети, та местната община лъже, че дава пенсия на всеки чуждоземец, който ги издържи 10 години. Внимавайте с тях, пристрастяването е бързо, а измъкване нЕма. blagoevgrad Нека сега разгледаме някои важни особености на речта:

  • Ако чуете репликата “От шо проблем ли има?”, това не е въпрос, това е заплаха. Homo Sapiens Djumaikus има само две емоционални състояние – безразлично и гневно. Горепосочената фраза обикновено сочи гневно състояние.
  • “От шо” в буквален превод значи “Защо, какво”. В тази фраза Homo Sapiens Djumaikus успява да осакати два езика: гръцки (оти) и български (какво). След “От шо” никога не се случва нищо хубаво.
  • “Ако аре” е знак за съгласие, въпреки че звучи като френска псувня.
  • На въпроса “Шо стаа” се отговаря “Я”. Всичко друго се приема за излишна информация. Никой не се интересува от вас освен ако не носите литър ракия или дамаджана вино и сте склонни да ги споделите.
  • “Бегалеята” е единствената дума, в която буквата Я е незаменима, никой не може да ви обясни какво точно значи, но не е на хубаво.
  • Буквите И и Й са напълно еднакви, не правете грешката да твърдите обратното – Homo Sapiens Djumaikus няма да ви повярва.
  • “Ти ке каеш кой ке кара влако” е общоприет израз са несъгласие, който в мек вариант звучи като “Тоа па тоа”. За да избегнете назряващия бой вкарайте в действие фразата “Ако аре”.
  • “А те така” е един от малкото изрази в речника на Homo Sapiens Djumaikus, който изразява пълно задоволство, обикновено от собствено постижение, което в никакъв случай не трябва да подлагате под съмнение, ако си харесвате формата на носа.
  •  Фразите “Те го те” или “Я го я” от известно време са запазени за Митето Бербатов и могат да изразяват както известна доза предпазливо одобрение, така и абсолютно, тотално разочарование.
  • На “От па не” се отговаря “От па да”. И двете не изразяват логическо съждение.
  • Интонацията и ударението са много важни в речта на Homo Sapiens Djumaikus – благодарение на тях иначе тривиалното “Защо не вечеряхме?” се превръща в значимото “Шо стана та не вечерааме”, което пък няма нищо общо с вечерята.

А сега някои особености на поведението:

  • Благоевград е най-хубавият град във Вселената. Повтаряйте си това докато не го повярвате искрено, дори и никога да не сте били там. Homo Sapiens Djumaikus усеща преструвките отдалече, а когато се убеди в неискреността ви следва онова най-горното изречение.
  • Мото на Благоевград е “Со кротце, со благо, со малко кютек”, като кротцето и благото са чисто пожелателни.
  • Женските индивиди на Homo Sapiens Djumaikus имат две пози. Поза “къв си ти бе” и поза “амфора”, второто вещае буря, пред която ураганът Катрин ще ви се види като роса.
  • Homo Sapiens Djumaikus са изразено стадни – извън нормалната си среда те се събират най-вече с други Homo Sapiens Djumaikus и обсъждат колко са яки и как всичко останали нищо не отбират.
  • Хуморът на Homo Sapiens Djumaikus е вдъхновител за създателите на поредицата Hills Have Eyes. Под “хълмове” се има предвид Гола чука, Орлова чука и Hill Top.
  • Етническата принадлежност на Homo Sapiens Djumaikus е спорна, най-вече защото никой не иска да си признае, че има нещо общо с тях.
  • Всички Homo Sapiens Djumaikus познават поне един братовчед на Мите Бербатов, и всички вкупом са били завличани поне веднъж от брат му.
  • В Благоевград се пие Пиринско и се пуши Виктори, всичко останало е престъпление срещу човечеството.
  • Според Homo Sapiens Djumaikus студентите са или богати и глупави (AUBG) или само глупави (ЮЗУ).
  • Бодрост, Картала и Черната скала… Не Homo Sapiens Djumaikus са отишли при планината, планината е дошла при тях.
  • Когато един Homo Sapiens Djumaikus падне в бой за свобода, той не умира, ами става, изтупва се от прахта и продължава да бяга колкото му държат краката.
  • Homo Sapiens Djumaikus не пият битово, те пият байтово.

Но не ми вярвайте така сляпо, отидете на място, уверете се в правотата ми и не забравяйте ако носът ви кърви, наведете глава напред, а не назад, иначе рискувате задавяне. И най-важното – щом чуете, че някой е от “Плаж маала”, “Струмско” или “Грамада”, усвет да ви нема.

P.S. от Редакцията: Голяма част от екипа ни е свързана с Благоевград и искрено се смяхме на този текст, надяваме се да приемете сарказма в него с чувство за хумор.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.