Грозното лице на детското кино

| от Цвети Иванова |

Аз съм един стар човек. След няколко месеца евентуално ще навърша 30 години. Израснах с красавицата Бел, Кумба от „Плодчетата” и властната Мариан Първата. Играех с гумените мечета, стоте и един далматинци и Симба и Нала. Страхувах се от дракона на Малефисънт, Джафар и дебелата Урсула.

Ранното ми детство беше изрисувано на стената на хола с прожектор, който изобразяваше вълнуващите картинки на „Баба Меца и гърнето с мед”, а осъзнатата му част вилнееше във въображението ми с приключенията на Мулан и несгодите на Пепеляшка. Което ще рече, че в общи линии съм дете на „Дисни“ и съм пораснала сред красивите лица на неговите герои – весели, тъжни, страшни, щастливи, уплашени. От тях научих що е то добро и зло, красиво и грозно и всякакви други морални и естетически категории.

Които някак не виждам или виждам изкривено в съвременното детско кино. Може би ме е покосила слепотата на възрастния човек и гледам днешната анимация през ретината на цинизма. А може би детските филми наистина са се променили.

С риск да бъда вербално линчувана, ще назова някои очевидни за моя естетически вкус, възпитан от „Дисни“ и Хосе Ортега-и-Гасет вкус: миньоните са грозни и дебилни жълти създания с подчертано стадно чувство и IQ около 16. Шрек е уродливо, зелено чудовище. Маша от „Маша и мечока” е противно женско създание, което изпъква с поведенчески характеристики тип модерна българска мацка от Big brother 100% natural. Дори няма да коментирам Sponge Bob, който има грамадни торбички под очите и осеяно с дупки, наподобяващи брадавици, лице.

Защо детските герои погрозняха?

Имам пълно разбиране относно причината beauty&health индустрията да налага стереотипи. Знам защо се случва социалното имплементиране на идеята, че перфектната жена е 40 кг., перфектният мъж има ръце като дънера на Байкушевата мура, перфектното лице е гладко като муранско стъкло. И ако един възрастен човек няма опита и интелекта да си даде сметка, че може да бъде 75 кг., да има бенка на брадата и тесни рамена и това да е ОК – то може би трябва да се върне в детството и да остане там. Но защо се прилага натиск с обратен знак на децата?

Нека вземем за пример култовия „Аз, проклетникът”. Някои неща винаги ще бъдат абсолютни: бащинската ревност е затрогваща, пръднята е смешна, първата любов е неловка.

Поклон на екипа на филма за забавния начин, по който са представени автентични човешки неща. Но защо всички герои трябва да имат грозни лица и уродливи тела? Защо образът на перфектния възрастен е младият Брад Пит и младата Анджелина Джоли, а образът на перфектното дете е несъразмерната, макар и крайно симпатична Агнес? Дали индустрията на анимационното кино е по-мъдра и толерантна към различията или големите илюстратори и 3D аниматори имат налудни идеи относно външния вид на героите?

Тук опираме и до неизбежния въпрос за това до каква степен анимацията е равна на детско филмче, който не стои от днес. Все още нося психологическите травми от филмите Water ship down и Plague dogs, в чиито рисувани картинки децата могат по твърде директен начин да се осведомят що е то страх, смърт, преследване, насилие, расова дискриминация т.н. В крайна сметка, в порно торентите изобилства от анимационно порно, което е не просто 12+, а 38+.

Може би фактът, че предпочитам да виждам по сергиите на морските ни курорти смърфовете, а не очилатите, кръвозъби миньони, е просто знак, че съм безвъзвратно остаряла със закостенели, ригидни виждания. Но кажете, ми не виждате ли в потисничеството, което Angry birds наложиха на Бамби и слончето Дъмбо символ на превеса на агресивните, бойни и тъповати птици над наивните, хубави и невинни животни? Същият превес, който силиконовите устни, дръзките жени и нахаканите мъже взеха над семплата визия, трогателната свенливост и кроткия маниер на общуване?

 
 
2 коментара
  • reepy

    Грозни са – това е доказателство, че обвивката не прави „човека“. И нима това не доста добра поука? Като в Дисни филмите от миналото си ли искаш да е – лошите са винаги грозни, а добрите винаги красиви. Вярно ли е това в реалния свят? Особено в такъв, в който красотата е толкова индивидуално разбиране за всеки? Защо трябва да се учат децата, че нещо трябва да изглежда по даден начин за да е красиво? Не е ли по-добре да си решат сами кое е красиво и кое не?
    Поклон на Дисни, че се промениха от нашето детство и вече не само мъжете могат да бъдат главни герои. Че не е важно да е красив героят, а да прави нещо „красиво“.

  • stan

    Към авторката. Защо преди да пишете мнения не се образовате малко?
    Има доста статии и изследвания за важата смешна дилема.
    Пуснете си едно филмче от вашето детство. То е с ужасна графика, едвам се гледа и те болят очите само като го видиш.
    Технологиите са развити и аниматорите могат да създадът абсолютно човекоподобни и реалистични образи. Има дори няколко такива филма. Които никой не ги гледа. Никой не харесва анимация в която героите са същите като нас(на външен вид).Има проучвания по въпроса, прочетете. Филмовата индустрия е доста по умна от вас, сигурно знаят какво правят.
    И това че на вас са ви грозни героите си е ваш проблем. Децата ги намират за очарователни, а мисля че те са важните в случая. И не знам колко филмчета сте гледали но тези от вашето(моето) време са изпълнени с герои с IQ под 16. От кога стана това важно за детските филми ?
    Май перспективата ви е изкривена.

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…