Гривната

| от |

Умна, красива, весела, направо ангел!

Как се запознах с нея?

Служител съм в една компания за видеонаблюдение, а тя имаше абонамент. Беснееше, защото крадци бяха влизали в дома и, а нашите хора този път се бяха издънили и закъсняли. Крещеше пред гишето докато пишеше оплакването, което в общи линии бе срещу всички. Драскаше върху грешките си с химикалката и после отново пишеше върху задрасканото. След като тотално замаца всичко, поиска ми нова бланка и така стигна до три мастилени картини. И презцялото време не млъкваше, настояваше, измисляше нови правила и нови варианти. Уволни ме поне два пъти.

Но аз бях доволен – тя беше прекрасна и ухаеше на божествен парфюм. В очите ми – тя все пак бе един ангел.

Започнахме да излизаме. Макар и рядко, поради моите безкрайни дежурства. Но се радвах като малко дете на всяка една уговорена и състояла се среща.

И ето – разхождаме се с моя ангел в един МОЛ. Аз бях на седмото небе. Гледахме витрините, питахме се един друг кое ни харесва, кое не, обсъждаме дребните детайли. Телефона ми завибрира в джоба. Докато мислех дали да приема обаждането от работата, тя влезе в един бижутериен магазин. Казах им, че сега не мога да говоря и бутнах летящата врата подир нея. Хванах я за ръката и прошепнах в ухото и:

- „Скъпа, не нося пари, в момента няма как да ти купя нещо, нека да дойдем тук друг път, а?“.

Носът ми ухаеше на парфюма й.

А тя ми прошепна в отговор:

“ Естествено, аз просто обичам като всяка жена да гледам камъчета и пръстенчета! Ще поразгледам и си тръгваме, когато имаме пари – пак ще наминем, ОК?„.

Облекчено казах - „ОК“.

Разглеждаше, мереше, сменяше всякакви пръстенчета. После напръстите и заблестяха златни халки.

След минути бяхме на дупликатите на златни гривни, после на верижките.

Пристъпях от крак на крак, в крайна сметка реших да излеза за да се обадя в работата. Последно на вратата я чух, че започна да избира обеци за майка си, защото Коледа не била далече, а и щяло да има много опашки, суетене, тарапана.

Меренето безкрайно се проточи. Продължаваше послучай наближаващия рожден ден на леля си. Общо взето, цял час измъчваше продавачите и мен. Накрая изстрадалите бижутери и опаковаха две еднакви пликчета с не много скъпи гривни: едната бе за майка и, а другата за лелята.

Вечеряхме в ресторанта на третия етаж, после я изпратих с такси.

Във входа беше изгоряла крушката и се целунахме само на лунната светлина. Стискаше ръката ми, а това бе божествено.

„Ще ми дадеш ли пликовете с подаръците?“ Подадох и торбичките.

„Хахаха, сега ще ми дадеш ли и моя подарък?“ – изсмя се тя.

„Какъв подарък?“.

Пъхнах инстинктивно ръката си в джоба на коженото сако. Напипах стара квитанция при теглене от банкомат, билет и нещо металическо хладно. Извадих го и ми се подкосиха краката – беше гривна! При това с бая едри камъни! Дори в тъмното виждах, че е скъпа. По дяволите, как се е оказала там?!

Цялата вечер ми мина пред очите като на кино лента. Разбрах как се е оказала там.

Разбрах всичко.

Чух вратата на асансьора да се хлопва някъде по високите етажи.

Тръгнах в тъмното без посока да си търся такси. Заваля дъжд. Изкълчих си глезена.

И повече не я видях.

Беше хубава и ухаеше прекрасно.

Николай Крижитски 

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.