Гривната

| от |

Умна, красива, весела, направо ангел!

Как се запознах с нея?

Служител съм в една компания за видеонаблюдение, а тя имаше абонамент. Беснееше, защото крадци бяха влизали в дома и, а нашите хора този път се бяха издънили и закъсняли. Крещеше пред гишето докато пишеше оплакването, което в общи линии бе срещу всички. Драскаше върху грешките си с химикалката и после отново пишеше върху задрасканото. След като тотално замаца всичко, поиска ми нова бланка и така стигна до три мастилени картини. И презцялото време не млъкваше, настояваше, измисляше нови правила и нови варианти. Уволни ме поне два пъти.

Но аз бях доволен – тя беше прекрасна и ухаеше на божествен парфюм. В очите ми – тя все пак бе един ангел.

Започнахме да излизаме. Макар и рядко, поради моите безкрайни дежурства. Но се радвах като малко дете на всяка една уговорена и състояла се среща.

И ето – разхождаме се с моя ангел в един МОЛ. Аз бях на седмото небе. Гледахме витрините, питахме се един друг кое ни харесва, кое не, обсъждаме дребните детайли. Телефона ми завибрира в джоба. Докато мислех дали да приема обаждането от работата, тя влезе в един бижутериен магазин. Казах им, че сега не мога да говоря и бутнах летящата врата подир нея. Хванах я за ръката и прошепнах в ухото и:

- „Скъпа, не нося пари, в момента няма как да ти купя нещо, нека да дойдем тук друг път, а?“.

Носът ми ухаеше на парфюма й.

А тя ми прошепна в отговор:

“ Естествено, аз просто обичам като всяка жена да гледам камъчета и пръстенчета! Ще поразгледам и си тръгваме, когато имаме пари – пак ще наминем, ОК?„.

Облекчено казах - „ОК“.

Разглеждаше, мереше, сменяше всякакви пръстенчета. После напръстите и заблестяха златни халки.

След минути бяхме на дупликатите на златни гривни, после на верижките.

Пристъпях от крак на крак, в крайна сметка реших да излеза за да се обадя в работата. Последно на вратата я чух, че започна да избира обеци за майка си, защото Коледа не била далече, а и щяло да има много опашки, суетене, тарапана.

Меренето безкрайно се проточи. Продължаваше послучай наближаващия рожден ден на леля си. Общо взето, цял час измъчваше продавачите и мен. Накрая изстрадалите бижутери и опаковаха две еднакви пликчета с не много скъпи гривни: едната бе за майка и, а другата за лелята.

Вечеряхме в ресторанта на третия етаж, после я изпратих с такси.

Във входа беше изгоряла крушката и се целунахме само на лунната светлина. Стискаше ръката ми, а това бе божествено.

„Ще ми дадеш ли пликовете с подаръците?“ Подадох и торбичките.

„Хахаха, сега ще ми дадеш ли и моя подарък?“ – изсмя се тя.

„Какъв подарък?“.

Пъхнах инстинктивно ръката си в джоба на коженото сако. Напипах стара квитанция при теглене от банкомат, билет и нещо металическо хладно. Извадих го и ми се подкосиха краката – беше гривна! При това с бая едри камъни! Дори в тъмното виждах, че е скъпа. По дяволите, как се е оказала там?!

Цялата вечер ми мина пред очите като на кино лента. Разбрах как се е оказала там.

Разбрах всичко.

Чух вратата на асансьора да се хлопва някъде по високите етажи.

Тръгнах в тъмното без посока да си търся такси. Заваля дъжд. Изкълчих си глезена.

И повече не я видях.

Беше хубава и ухаеше прекрасно.

Николай Крижитски 

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.