Грешно време за любов

| от | |

books-text

Полина Христова

Дъхът му беше студен и бавно пронизваше цялото ми тяло, все едно забиваше игли в сърцето ми, но аз вече бях заобичала тази болка. Само един можеше да ме държи на ръба, но да бъда сигурна, че няма да ме пусне да падна.

– Не трябва – прошепнах в ухото му

– Знам.– ръцете му бяха студени…изтръпнах от допира му.

– Не, не, спри

– Добре – притисна ме по здраво, целуна ме по врата, зарови пръсти в косата ми…нямаше намерие да спира.

А аз исках…исках да спре. Мразех го. Ненавиждах устните му, така опияняващи. Ръцете му , настоятелни, студени, търсещи. Очите му, мразех как потъвам в тях, сякаш са огромен океан и аз се давя, а  няма за какво да се хвана за да изплувам.  Всеки път, когато той беше наблизо, не мислех трезво, нямах почва под краката си, бях подвласна на всички негови желания. Мразех го!

Той продължаваше да ме целува, да ме обгръща силно с ръце и аз пропадах.  Знаех какво ще се случи и бях безсилна да го спра. Тялото ми го желаеше до болка. Сърцето ми крещеше, пърхаше, пируваше. Само разумът ми се цупеше в тъмния ъгъл, знаещ продължението на историята.

Стоешe там, заворил лице в косата ми. Докосваше ме. Потръпвах. Как го правише? Секундите валях. С него съм само това имаше значение.. всичко друго бе някъде под нас – света бавно изчезваше в очите ни. Само той и аз.. това не бе реалност и въпреки това той притежаваше силата да ме пренесе в една мечта. Секунди са нужни да бъда негова. Да сме заедно. Всичко да потръпне и в кулминацията си да умре като най красивата целувка на света !

Сутринта се събудих в ръцете му. Беше топъл. Спеше. Дълбоко и спокойно. Той спеше точно до мен, а го усещах толкова далеч все едно беше на друга планета. Чувах тупкането на сърцето му, измамното му студено сърце. Беше ме обвил с ръка, сякаш съм негова . Бяхме заспали заедно прегърнати…Усещах колко долу бях в собствените си очи, а толкова високо в неговите. Струваше ли си?!  Да се намразя за да може той да ме обича.

Измъкнах се внимателно от хватката му. Станах и се облякох безшумно, не исках да го будя. Нямах нужда от думи, трябваше просто да си отида…Намерих откъснато парче от хартия и червен химикал. Не знаех какво да напиша, взирах се в празния лист и всичко което ми се въртеше в главата звучеше прекалено банално. Написах просто „Чао”, взех си дамската чанта и отворих вратата.

Вече бях навън, когато се обърнах да го погледна за последно. Винаги съм имала лошия навик да се обръщам назад, исках за последно да видя лицето му.

Осъзнах че стоя прекалено дълго на вратата и се взирам в полуголото му тяло. Той излеждаше толкова невинен в съня си. Приличаше на малко дете, което има нужда някой да го прегръща, да го целува, да го обсипва с нежност и любов. Гледах разрошената му коса и осъзнах, че не мога да си тръгна просто така. Не мога да го оставя, обичах го.

Затворих вратата, прибрах бележката в чантата си, съблях се отново и легнах до него. Загледах се в него. Той беше моята котва, нещото което не ми даваше да продължа напред. Исках да съм с него.

Гледах го и си представях как отваря очи и ми се усмихва. После правим заедно закуска. Ядем в леглото. Гледаме филм, прегърнати. Бием се с възглавници, караме се за дистанционното. Къпем се заедно, пръскаме се с вода, правим секс под душа. Излизаме заедно, хванати за ръка. Танцуваме заедно, тяло в тяло.

– Хей, добре ли си? – попита със затворени очи, разбудил се от неволното ми помръдване

– Да, добре съм – побързах да изтрия сълзите си

– Защо не си завита – обви ме той плътно с одеалното и ръцете си – Трепериш. Сигурна ли си, че си добре? – отвори очи и се взря уплашено в мен

– Да, просто ми стана малко студено- той ме обви по плътно и ме целуна по носа.

– Плачеш ли, зачервени са ти очите?

– Не – направих имитация на смях – това е защото съм сънена. – целунах го бързо по бузата, затворих очи и се сгуших в прегръдките му

Алармата ми звънна, беше време приказката да свърши, но и двамата предпочетохме да не я чуем. Беше рано, прекалено рано всичко да свърши. И двамата се съпротивлявахме, харесваше ни, да сме един до друг, обвили ръце около полуголите си тела. Алармата ми запищя отново, и двамата отворихме очи, станах да я изключа. Трябваше да тръгвам, имах лекции. Той ме погледна с дълбоките си кафеви очи

– Моля те, остани –  направи ми от онези моите усмивки, при които дори белегът над дясното му око, се усмихва.

– Не мога, трябва да вървя – не исках, не исках да помръдвам от там, защото някъде дълбоко вътре в себе си, осъзнавах, че това са последните ни минути заедно….А след тях, след тях – край…

– Моля те – очите му се натъжиха, потъмняха, сякаш се задаше буря. Сигурна бях, че дори виждам проблясването на първите капки дъжд.

Не ми трябваше повече убеждаване и той го знаеше, знаеше, че за него съм готова на всичко. Знаеше, че е най-голямата ми слабост. Колкото и грешно да беше, никога не можех да му кажа „не”. Дори си мисля, че знаеше и че го обичам.

Върнах се обратно в леглото. Бяхме лице в лице. Толкова близо и толкова слети в едно, че дори кратата ни бяха се прегърнали. Не говорехме, просто стояхме така, наслаждавайки се на мига. Рядко ни се случваше, и двамата винаги бързахме ужасно много. Рядко спирахме, всъщност за първи път ни се случваше и двамата да спрем заедно. Беше хубаво, не исках никога да свършва.

Погледна ме в очите и ме целуна по ръката. Беше толкова мило, че се разтопих. Разлях се, бях толкова щастлива. Летях, никой не  можеше да ме стигне. Реех се в пространството.  Щастие. Любов. Мечта.

Той стана, влезе в банята. А аз все още се разливах по зелените чаршафи на нашето легло. Никога няма да забравя, как още с мокра и разрошена коса, надникна през вратата, ухили ми се и ми помаха. Беше неверояно сладък, изглеждаше малък. Напомни ми на момчето, в което се влюбих, преди толкова време.

Звънна му телефона. Мелодията развали мига между нас, спря играта на очите ни. Той вдигна с неохота, заслуша се в гласа отсреща, очите му се натъжиха и отговори само с „Добре, идвам”. Сърцето ми се скъса. Стаята започна да се върти. Погледна ме с дълбоките си очи, плувах в златисто кафявото им, потъвах в дълбочината им. Сякаш виждах щастливия край на дъното им, бързах все натам, все по-дълбоко и по-дълбоко – потъвах…

– Трябва да тръгвам. – промълви с тих глас той

И бум, паднах, ударих се, заболя ме. Знаех, че трябва, още предната нощ, знаех, че е за кратко, знаех за края, но го направих. Отново се влюбих в него. Защо?! За да ме боли, обичах тази болка, бях зависима от нея. Като наркоман я крадях, знаеки, че е сладко самоубийство.

Нищо не казах. Само кимнах, сдържайки сълзите си. Прегърнах го много, много силно, исках да го задържа. За мъничко поне, секунда повече да усещам тупкането в ляво и силните му ръце. Всичко, което можех да направя в този момент, всичко, което можех да кажа, си остана само във въображението ми. Стояха там хилядите думи, заедно със свитото ми сърце, на тъмно. Дълбоко скрити в душата ми кротко планираха как ще ме преследват и убиват по малко, за да се почувствам като тях, изоставена, кървяща, празна…

– Ще се чуваме – ми се усмихна и излезе пред вратата, оставяйки я отворена.

Можех да чуя сърцето му как крещеше да изляза през вратата и да го настигна. Но защо?! И двамата знаехме, че не мога да го спра. Той тръгва, аз оставам – такъв е животът. Понякога ни събира, а понякого ни разделя. Само 2000км, толкова щяха да ни делят отново, много скоро. Може би така щеше да е завинаги, може би щяха да се смаляват с години или пък да се увеличат. Знае ли човек?!

Всичко, което можех да направя в този момент, беше да му повярвам, да се вкопча в идеята да се чуваме. Можех да се надявам, че ние сме от онези на които им е писано да са заедно и нищо не може да ги раздели. Можех да го чакам да се върне, да повторим грешната нощ или да променим сцената. Можех да вярвам в нашата приказка и да си мечтая за щастливия й край. Глупачка…

Вратата на асансьора се затвори след него. Бавно се обърнах назад, затворих вратата и стиснах очите си, не исках да плача. От самото начало знаех края, защо трябваше да го изживявам пак. Изтичах към терасата, исках да си открадна още миг за да го погледам. Той излезе през входната врата и тръгна бавно по алеята. Взирах се в него, големите му силни рамене, разрошената му коса…Мечтаех си да се обърна за секунда, да потъна още веднъж в очите му. Съпротивлявах се със себе си за да не скоча, да го настигна, да се хвърля в прегръдките му, да се отдам на целувките му, да му кажа, че съм негова и всичко ще е наред. Поредната лъжа между нас.

Той изчезна от погледа ми. Вече не виждах дори сянката му. И тогава просто паднах. Всичко се рушеше. Всичко избледняваше. Историята ми с него, мина пред очите ми като на лента – там на кинопрожекцията на болката ми осъзнах, че чувствата не бяха вече чувства. Спомените не бяха вече спомени. Лутах се, скитах, вървях в грешна посока. И го знаех. Но не спирах да греша.  Грешни думи. Грешни действия. Грешни чувства. Грешна крачка. Всичко беше грешка, но я обичах. Обичах грешките, които направих за да стигна до него, за да съм с него, за да се влюбя. И отново падам. Падам, падам, падам…на всеки кадър аз падам, пропадам все по-надолу и по-надолу. Стигам дъното. Пронизващ вик, болка остра като стомана. Тъмнина, страх, отчаяние. Изход няма. Смехът се е превърнал в плач. Щастието в болка, а всичкото – в нищо.

 
 

WIZZ GO – нова ценова категория от Wizz air

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа, пусна нов продукт. “WIZZ Go” е допълнителна опция към съществуващата “WIZZ Plus” (преди:”Plus Fare“) пакетна оферта, предлагаща по-голяма гъвкавост за пътниците.

Двете “WIZZ Go” и “WIZZ Plus” предлагат на клиентите намалена пакетна цена над базовата “Basic Fare” (за билет и малък салонен багаж), сумата от допълнителни услуги, ако се купят отделно и по-бърз процес на резервация.

Новата “WIZZ Go” е създадена за практични клиенти, които търсят ниски цени, отлични и стойностни оферти, и ползват най-популярните продукти и услуги на WIZZ. “WIZZ Go“ включва голям салонен багаж, 23 кг чекиран багаж и избор на място (с изключение на първия ред и местата с повече пространство за краката).

Wizz Air “WIZZ Plus” предлага дори повече допълнителни услуги и клиентите могат да се възползват от по-голяма гъвкавост и максимален комфорт по време на цялото пътуване: от момента на резервация на билета онлайн, до пристигането до избраната дестинация. „WIZZ Plus“ включва 32 килограма чекиран багаж, голям ръчен багаж, регистрация на летището, WIZZ Flex опция за промяна на датата на пътуване, избор на място (включително на първия ред и с допълнително пространство за краката), качване с предимство (също позволява вземане на допълнителна малка лична вещ на борда).

Kлиентите на WIZZ могат да запазват места за всички над 450 линии, на wizzair.com избирайки “WIZZ Go” и “WIZZ Plus”.

Джордж Михалополус, търговски директор на Wizz Air, каза: “Създадохме WIZZ Go за нашите практични клиенти, които не искат да се тревожат за избора на място и багаж. Това е междинно предложение, което ще се хареса на пътниците ни, които искат повече от базова тарифа, но не и целия продукт, включен в WIZZ Plus. Тъй като нашите клиенти имат различни желания, ние правим всичко възможто, за да излезем с продукт, които им отговаря най-добре.”

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.