Готова ли е България за българите в чужбина?

| от |

След срещата с президента Росен Плевниелиев в Лондон: Как да осъществим бъдещето си?

За Chronicle.bg от Лондон Николай Николов

Rosen-Plevneliev-bulgaria

На 17ти Март, Президентът на Република България, Росен Плевнелиев, прие част от българското общество в посолството в Лондон. На срещата присъстваха предимно млади хора и темата на разговора беше изцяло насочена към тях и към способността на българската държава да им предостави достатъчно добри условия за развитие у дома.

Това, което ми направи много силно впечатление е, че г-н Плевнелиев е политик с ясно изразена позиция, по най-наболелите въпроси на българската вътрешна, както и външна политика. Той осъди руските действия в Крим като окупация, допълвайки, че наложеният референдум е “нелегален и нелегитимен”. В тази криза, може би най-сериозната и опасна геополитическата криза след края на Студената Война, е много важно, че г-н Плевнелиев целенасочено отстоява българските и европейските интереси. Важно е неговият глас да бъде чут, както в България, така и в чужбина за да се прекъсне една много дълга традиция на клиентелизъм и политическо слугуване на руските интереси.

Точно въз основа на тази политическа традиция, г-н Плевнелиев продължи разговора относно изостаналия български демократичен преход. Според него, България изостава след страните от Централна Европа, защото през първите 8 години от прехода не успяваме да начертаем пътя към европейска интеграция, към икономически реформи, към развитие на демократичните институции. Това е дълбоко заглушена позиция, която изцяло не присъства в публичния живот от 2001 година насам.

Ние изостанахме зад Словакия и Полша, подчерта Г-н Плевнелиев, защото започнахме нашата демократична революция 8 години по-късно. Това са две страни, които трябва да служат като пример на България относно как се осъществяват реформи, как се привличат инвестиции, но най-вече, как се управлява демократично, независимо дали на власт е лява или дясна партия. Трябва да спрем да се отдалечаваме от пътя към консолидирана демокрация, вече преминат от другите бивши тоталитарни страни в Европа.

И все пак, според Президента Росен Плевнелиев, бъдещето изглежда по-светло: има потенциал за инвестиции и икономическо развитие. Информационният сектор прогресира и в него много българи от чужбина намират удовлетворяваща кариера. Трябва да се преборим с корупцията, разбира се, и един от най-ефикасните начини, според него, за осъществяване на това, е ‘електронно правителство’ – така както е например в Естония, може би най-развитата страна в тази сфера. Там, чрез интернет е възможно да се извършват всички  бюрократични услуги, което прави публичната администрация по-ефективна и значително намалява корупцията.

Това е и целта на референдума, една от най-важните инициативи според Президента. С рязка критика към правителството, Плевнелиев призна, че не предполага референдумът да бъде насрочен за 25ти Май, защото очаква неговата дата да бъде насрочена през Август, когато хората ще почиват, което би било “пълно неуважение към българските граждани”.

В тази своя реч, Росен Плевнелиев започна да очертава, макар и не много четливо, новите правила на играта. По този начин българската демокрация, като цяло, започва постепенно да гради капацитет и легитимност; по този начин е възможно да се възвърне част от (почти мислимо) загубената вяра на гражданите в демократичните ни институции. Така се изгражда много важен прецедент за това как един политик трябва да разговаря с неговите избиратели, как да отстоява демократичните принципи на длъжността си.

За мен най-интересно беше да чуя въпросите на публиката. Първите бяха от студенти, желаещи повече информация за това как превърнат огромното си желание да се приберат у дома в реалност; имаше въпрос от юрист на Протестна Мрежа свързан с нужните реформи в правосъдната система, цитирайки Президента, който по-рано беше споменал, че ние сами трябва да ‘подредим къщичката си’. Имаше още въпроси свързани с развитието на бизнес в България.

По-късно, в по-неформален формат в хотелът May Fair, Президентът продължи разговорa си с нас, насърчавайки ни да се борим за по-добра държава и да изискваме от институциите отговорност. Нито един въпрос не беше зададен за това как може да се говори за реализация и перспектива в България, след като се намираме в толкова дълбока политическа криза.

България падна на последно място в Европейския Съюз и Балканите по свобода на пресата. 8-месечните протести са изцяло игнорирани от оголващия се и изолиран политически елит. В София, парламента продължава да е барикадиран. Има абсолютен монопол над медиите и неприсъщ за една европейска държава олигархичен модел на управление. И вместо да се говори как да направим кариера в България, редно е да се говори как ние трябва да сме разумни и мислещи български граждани, независимо дали живеем тук или там.

Трябва да милеем повече за обществения живот в България, да се интересуваме повече от политическите процеси там, независимо дали сме консултант от Deloitte или докторант по политология. Иначе и опитите на г-н Плевнелиев за достоен разговор и отговорност ще останат без смисъл. Липсва ни политическа култура и това беше доказано до голяма степен на тази среща.

Но едно нещо е сигурно – това, че човек е имал възможността да учи в чужбина, не означава, че той е директно подготвен и задължен да се прибере в България ‘да помага’. Тези от нас, които сме учили ‘навън’ в никакъв случай не трябва да си мислим, че сме по-кадърни или по-умни от тези, които живеят в България. Това е много погрешен елитизъм. Също така, проблемите на България, например в политиката, не са краткосрочни: тоест не не са от естество, от което, видиш ли, идват си кадърните хора, заменят некадърните, и изведнъж България става чудото на Източна Европа. Не трябва да се залъгваме за това колко сериозна е нашата политическа криза. Тя не е случайна, в нея са корените на фалшифицираната ни демократична революция и властовите структури, останали от тоталитарния режим.

Осъзнавайки това е първата крачка към постепенно рестартиране на демокрацията. Осъзнавайки това е и единственият начин да чуеш наистина какво се опитва да каже г-н Плевнелиев зад клишетата ‘елате си у дома деца’. Осъзнавайки това те предпазва от изкуствен патриотизъм за България – борбата за бъдещето ни може да се води на много фронтове, не стига само да се върнеш.

Този диалог трябва да бъде осъществяван много по-често. Покрай протестите, политиката остана изцяло задкулисно маневриране. Този тип срещи са основата за едно по-отворено общество; възможност за консолидиране на разпръснатите български общности; за дебат. Но това все още са бебешки стъпки, имаме много да наваксваме.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?