Господин Европа

| от |

Борис Станимиров, 5corners.eu

Това прозвище е давано на много хора по различни поводи. Но едва ли някой го заслужава повече от новия президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Юнкер е първият европейски лидер, който е спечелил своя висок пост на избори, макар и неизбран пряко от избирателите. Европейските избори от май тази година се различаваха от всички досегашни по това, че европейските политически семейства излъчиха предварително своите кандидати, с ясния ангажимент, че кандидатът на партията, спечелила най-голям брой мандати в ЕП ще получи подкрепата на Парламента за председател на Европейската комисия. Самият Жан-Клод Юнкер беше избран на конгреса на ЕНП в Дъблин през март в остро състезание с френския еврокомисар Мишел Барние.

juncker-m_4

Кампания на основните национални партии в тези евроизбори беше белязана с присъствието на кандидатите на техните европейски семейства, които обикаляха всичките 28 страни и държаха предизборни речи, а ликовете им присъстваха в предизборните материали в цяла Европа. Тази първа истинска общоевропейска кампания не подмина и България. Плакатът на БСП за тези избори беше снимка на Станишев с кандидата на европейските социалисти Мартин Шулц, а кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер откри кампанията на ГЕРБ в зала Арена Армеец и се срещна с лидерите и активисти на Реформаторския блок в деня на откриването на тяхната кампания.

Във всички евроизбори досега, говоренето не е надскачало рамките на националните теми. Този път беше различно, имаше усещане за истинска  общоевропейска кампания. Тези избори бяха избори на ЕНП срещу ПЕС, на Юнкер срещу Шулц и приключиха не на 25 май а на 15 юли, когато Европейският парламент гласува новия председател на ЕК. Дилемата в евроизбори 2014 не беше дали някой местен любимец на масите в страната Х ще се завърне на бял кон или ще продължи да се върти на синьото плексигласово магаренце  на въртележката. Залогът беше много по-голям и по-различен от всичко, което сме избирали досега:  дали лявата или дясната визия ще доминира Европа през следващите пет години. Основните играчи на европейската политическа сцена все по-ясно си дават сметка, че пътят Европа да бъде ефективна и конкурентна в многополюсния свят минава през все повече единни механизми и все по-федерални институции. Едва ли има по-подходящ човек за провеждане на тази линия от Жан-Клод Юнкер. В подкрепа на този факт говори и опозицията срещу неговата кандидатура в лицето на Великобритания и Унгария, които се противопоставиха публично тъкмо на неговия отявлен еврофедерализъм.

59-годишният Жан-Клод Юнкер е най-дълго служилият държавен ръководител в Европа – бил е 18 години премиер на Люксембург. Опитът му на европейската сцена също е огромен. Той председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), участва активно в подготовката на договора от Маастрихт, който превръща Европейската икономическа общност в Европейски съюз и създава Европейски валутен съюз с единна валута – Евро. Когато през 2006г. страните от еврозоната решават да изберат постоянен президент на Еврогрупата (съвета на финансовите министри на страните, ползващи еврото), техният избор пада върху Жан-Клод Юнкер, който служи на този пост до миналата година. Финансовият му опит респектира – бил е 20 години финансов министър и представител на страната си в Световната банка. Тъкмо под управлението на Юнкер еврозоната успешно преодолява финансовата и икономическа криза. Юнкер изигра ключова роля в изработване на мерките за спасяването от банкрут на Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Ако преди две години бъдещето на еврото изглеждаше несигурно, по улиците на Атина и Мадрид протестираха хиляди хора, анализаторите коментираха възможността отделни държави да бъдат изключени от валутния съюз или дори да напуснат ЕС, то днес всичко това е забравено минало, икономиката на ЕС отново върви нагоре и това до голяма степен се дължи на Жан-Клод Юнкер. Общностните механизми за банков надзор и за контрол на дълговите емисии, които макар и трудно си проправят път, черпят непосредствен опит от отминалата криза и със сигурност са част от близкото бъдеще.

Сред първостепенните задачи, които новоизбраният председател на Европейската комисия набеляза в речта си пред европарламента е преразглеждане на програмата „Европа 2020” и поставянето на по-конкретни, но и по-амбициозни цели за лидерство на ЕС в областта на инфраструктурата, технологиите, образованието и то чрез насърчаване на инвестициите, а не чрез увеличение на държавните дългове.

Юнкер подчертава нуждата от единна външна политика на ЕС с координирани послания и действия, които ще преодолеят разноговоренето и ще гарантират влиянието на Съюза върху световните процеси. Върховният представите по въпросите на външната политика трябва да се превърне в истински европейски външен министър. Кризата в Украйна е само поредното доказателство за тази необходимост. Европейският енергиен съюз пък е онзи важен политически и икономически инструмент, който ще осигури енергийна независимост на целия ЕС и ще попречи на външни фактори да извиват ръцете на отделните държави. Това ключово послание на Юнкер е особено важно за България и пряко подкрепя българския национален интерес.

Юнкер засегна темата с общата политика по въпросите за миграцията, която особено силно засяга южните страни, които са на пътя на миграционния поток, в това число и България. Председателят се ангажира с обща европейска система за убежище и мерки по охрана на външните граници на Съюза.

Юнкер заяви воля да създаде единен цифров пазар, ключов за техологичното лидерство на Европа и за добрия бизнесклимат, необходимо условие за бърз икономически растеж.

Важна заявка е готовността за отделен комисариат, който да следи за спазването на Хартата на основните права и върховенството на закона във всички страни членки.  За съжаление, България е сред страните, които имат особено голяма нужда от подобно наблюдение и в този случай ЕС ще бъде допълнителна гаранция за правата на българските граждани.

Избирането на Жан-Клод Юнкер не беше нито лесно, нито еднозначно. Откритото противопоставяне на Великобритания и съображенията на няколко други страни-членки, от които Унгария остана непримирима докрай, показа, че националните правителства трудно и с неохота отстъпват пред паневропейските федералистки кръгове, които се чувстват все по-силни след Лисабонския договор. Избирането на Юнкер стана факт, благодарение на споразумение между основните европейски партии – ЕНП и ПЕС и съгласието на три от по-малките групи да го подкрепят, включително през натиск върху своите упрявляващи партии в страните членки. Но резултатът от 422 гласа от общо 751 евродепутати трудно може да се нарече широка подкрепа и е по-скоро знак, че бавно изменящите се баланси в отношенията между националните правителства и европейските институции от една страна и между Европейската комисия и Европейския парламет от друга ще продължат да бъдат плаващи пясъци на интензивна дипломация и периодични политически противоборства.

От своето създаване на днешния ден през 1952 г. като Европейска общност за въглища и стомана, ЕС  е динамична система в постоянно развитие. Като единствен по рода си доброволен съюз от демократични държави, понякога промените се случват с характерната за демократичните общества тромавост. Въпреки това, днес смело можем да кажем, че Европа се придвижва от съюз на независими държави към все по-федерална общност с единни институции и механизми и със специфична културна и политическа идентичност на нейните граждани. Спор може да се води само по въпроса колко бързо ще бъде това развитие. През следващите пет години, водеща роля в тези исторически процеси ще има Жан-Клод Юнкер.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.