Господин Европа

| от |

Борис Станимиров, 5corners.eu

Това прозвище е давано на много хора по различни поводи. Но едва ли някой го заслужава повече от новия президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Юнкер е първият европейски лидер, който е спечелил своя висок пост на избори, макар и неизбран пряко от избирателите. Европейските избори от май тази година се различаваха от всички досегашни по това, че европейските политически семейства излъчиха предварително своите кандидати, с ясния ангажимент, че кандидатът на партията, спечелила най-голям брой мандати в ЕП ще получи подкрепата на Парламента за председател на Европейската комисия. Самият Жан-Клод Юнкер беше избран на конгреса на ЕНП в Дъблин през март в остро състезание с френския еврокомисар Мишел Барние.

juncker-m_4

Кампания на основните национални партии в тези евроизбори беше белязана с присъствието на кандидатите на техните европейски семейства, които обикаляха всичките 28 страни и държаха предизборни речи, а ликовете им присъстваха в предизборните материали в цяла Европа. Тази първа истинска общоевропейска кампания не подмина и България. Плакатът на БСП за тези избори беше снимка на Станишев с кандидата на европейските социалисти Мартин Шулц, а кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер откри кампанията на ГЕРБ в зала Арена Армеец и се срещна с лидерите и активисти на Реформаторския блок в деня на откриването на тяхната кампания.

Във всички евроизбори досега, говоренето не е надскачало рамките на националните теми. Този път беше различно, имаше усещане за истинска  общоевропейска кампания. Тези избори бяха избори на ЕНП срещу ПЕС, на Юнкер срещу Шулц и приключиха не на 25 май а на 15 юли, когато Европейският парламент гласува новия председател на ЕК. Дилемата в евроизбори 2014 не беше дали някой местен любимец на масите в страната Х ще се завърне на бял кон или ще продължи да се върти на синьото плексигласово магаренце  на въртележката. Залогът беше много по-голям и по-различен от всичко, което сме избирали досега:  дали лявата или дясната визия ще доминира Европа през следващите пет години. Основните играчи на европейската политическа сцена все по-ясно си дават сметка, че пътят Европа да бъде ефективна и конкурентна в многополюсния свят минава през все повече единни механизми и все по-федерални институции. Едва ли има по-подходящ човек за провеждане на тази линия от Жан-Клод Юнкер. В подкрепа на този факт говори и опозицията срещу неговата кандидатура в лицето на Великобритания и Унгария, които се противопоставиха публично тъкмо на неговия отявлен еврофедерализъм.

59-годишният Жан-Клод Юнкер е най-дълго служилият държавен ръководител в Европа – бил е 18 години премиер на Люксембург. Опитът му на европейската сцена също е огромен. Той председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), участва активно в подготовката на договора от Маастрихт, който превръща Европейската икономическа общност в Европейски съюз и създава Европейски валутен съюз с единна валута – Евро. Когато през 2006г. страните от еврозоната решават да изберат постоянен президент на Еврогрупата (съвета на финансовите министри на страните, ползващи еврото), техният избор пада върху Жан-Клод Юнкер, който служи на този пост до миналата година. Финансовият му опит респектира – бил е 20 години финансов министър и представител на страната си в Световната банка. Тъкмо под управлението на Юнкер еврозоната успешно преодолява финансовата и икономическа криза. Юнкер изигра ключова роля в изработване на мерките за спасяването от банкрут на Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Ако преди две години бъдещето на еврото изглеждаше несигурно, по улиците на Атина и Мадрид протестираха хиляди хора, анализаторите коментираха възможността отделни държави да бъдат изключени от валутния съюз или дори да напуснат ЕС, то днес всичко това е забравено минало, икономиката на ЕС отново върви нагоре и това до голяма степен се дължи на Жан-Клод Юнкер. Общностните механизми за банков надзор и за контрол на дълговите емисии, които макар и трудно си проправят път, черпят непосредствен опит от отминалата криза и със сигурност са част от близкото бъдеще.

Сред първостепенните задачи, които новоизбраният председател на Европейската комисия набеляза в речта си пред европарламента е преразглеждане на програмата „Европа 2020” и поставянето на по-конкретни, но и по-амбициозни цели за лидерство на ЕС в областта на инфраструктурата, технологиите, образованието и то чрез насърчаване на инвестициите, а не чрез увеличение на държавните дългове.

Юнкер подчертава нуждата от единна външна политика на ЕС с координирани послания и действия, които ще преодолеят разноговоренето и ще гарантират влиянието на Съюза върху световните процеси. Върховният представите по въпросите на външната политика трябва да се превърне в истински европейски външен министър. Кризата в Украйна е само поредното доказателство за тази необходимост. Европейският енергиен съюз пък е онзи важен политически и икономически инструмент, който ще осигури енергийна независимост на целия ЕС и ще попречи на външни фактори да извиват ръцете на отделните държави. Това ключово послание на Юнкер е особено важно за България и пряко подкрепя българския национален интерес.

Юнкер засегна темата с общата политика по въпросите за миграцията, която особено силно засяга южните страни, които са на пътя на миграционния поток, в това число и България. Председателят се ангажира с обща европейска система за убежище и мерки по охрана на външните граници на Съюза.

Юнкер заяви воля да създаде единен цифров пазар, ключов за техологичното лидерство на Европа и за добрия бизнесклимат, необходимо условие за бърз икономически растеж.

Важна заявка е готовността за отделен комисариат, който да следи за спазването на Хартата на основните права и върховенството на закона във всички страни членки.  За съжаление, България е сред страните, които имат особено голяма нужда от подобно наблюдение и в този случай ЕС ще бъде допълнителна гаранция за правата на българските граждани.

Избирането на Жан-Клод Юнкер не беше нито лесно, нито еднозначно. Откритото противопоставяне на Великобритания и съображенията на няколко други страни-членки, от които Унгария остана непримирима докрай, показа, че националните правителства трудно и с неохота отстъпват пред паневропейските федералистки кръгове, които се чувстват все по-силни след Лисабонския договор. Избирането на Юнкер стана факт, благодарение на споразумение между основните европейски партии – ЕНП и ПЕС и съгласието на три от по-малките групи да го подкрепят, включително през натиск върху своите упрявляващи партии в страните членки. Но резултатът от 422 гласа от общо 751 евродепутати трудно може да се нарече широка подкрепа и е по-скоро знак, че бавно изменящите се баланси в отношенията между националните правителства и европейските институции от една страна и между Европейската комисия и Европейския парламет от друга ще продължат да бъдат плаващи пясъци на интензивна дипломация и периодични политически противоборства.

От своето създаване на днешния ден през 1952 г. като Европейска общност за въглища и стомана, ЕС  е динамична система в постоянно развитие. Като единствен по рода си доброволен съюз от демократични държави, понякога промените се случват с характерната за демократичните общества тромавост. Въпреки това, днес смело можем да кажем, че Европа се придвижва от съюз на независими държави към все по-федерална общност с единни институции и механизми и със специфична културна и политическа идентичност на нейните граждани. Спор може да се води само по въпроса колко бързо ще бъде това развитие. През следващите пет години, водеща роля в тези исторически процеси ще има Жан-Клод Юнкер.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.